Конкурса номер девет - Турнирна книга-игра

Очаквайте най-новата ми турнирна КИ!
Три арени, три изпитания и съвсем малък шанс да оцелееш.
Игра за хора, които нямат много свободно време, игра, която ще ви отнеме не повече от 10 минути, игра за сутришната ви почивка.

Откъс от играта:
Светът се завърта около мен с бясна скорост и скоро заклинателите ме запращат на следващата арена. Намирам се в малка лодка насред голямо езеро, заобиколено от скалисти планини. Срещу мен се приближава друга лодка. Намира се на около стотина метра и в нея съзирам мрачни елфи, въоръжени с лъкове. Трима са, като единия от тях гребе, а другите двама се прицелват в мен. Знам, че са много точни на далечно разстояние, затова се налага веднага да предприема нещо.

Ще приемат ли уважаемите колеги автори и организатори да увеличат крайния срок с петнадесетина дни? Отвори ми се малко непредвидена работа и няма да смогна до края на този месец.

Не само, че не възразявам, ами и подкрепям напълно. И за мен ще е глътка въздух.

Вилорп писа: писа:

Ако няма други възразяващи ще удължа срока, то така или иначе си стана традиция това =)

Ок съм.

Ето и от мен един трейлър:

Чух тъмничаря, да отключва вратата в дъното на коридора. По приближаващите стъпки разбрах, че не е сам и се надигнах от влажния под. Тъкмо се облегнах на стената, когато пред металната решетка на килията се спря самият Масахико, а до него и тъмничаря. Опрях чело в пода и поздравих:
- На какво дължа тази чест, господарю? Нима сте решил лично, да ме съпроводите до бесилото?
- Харесва ми духа ти, Кума. Ти си като вълк хванат в капан, готов и в сетния си миг да захапе. Грешката ти беше, че се полакоми, да се вмъкнеш в господарската кошара.
- Думите Ви се удават, Ваша светлост. Не бих могъл, да се меря с вас по красноречие...
- Достатъчно, Кума - вдигна ръка Масахико - Не съм дошъл, да си чешем езиците. Истината е, че въпреки всичко те харесвам. Просто обстоятелствата ни поставиха един срещу друг и бях длъжен, да взема мерки. Не можех, да си затворя очите пред дързостта ти, да посегнеш на собствеността ми. Изгубих много добри мъже, в опитите си, да те заловя, но ето че сега, след като вече си в ръцете ми, откривам че последното, което желая е смъртта ти. Макар да си обикновен крадец и бандит, съм впечатлен от духа и изобретателността, които прояви не веднъж, докато се опитвах, да те заловя. Колко жалко, че съдбата е отредила, да станеш престъпник, защото имаш качества да бъдеш един достоен самурай. Ще ми се, да можех да те назнача на служба във войските си, защото имам нужда от хора като теб, но за съжаление няма как да потъпча собствените си закони. За щастие богинята Шукумей се усмихна и на двама ни, Кума. Все пак мога да избера за теб друго наказание. Ще отървеш бесилото, макар и алтернативата да не е много по-добра.
- Слушам Ви, господарю.
- Знаеш, че преди месеци боговете отново слязоха сред нас. Знаеш и за враждата между провинциите, която се разпали с нови сили от тогава. Това което не знаеш е, че за последните няколко дни, които ти прекара в тази килия, боговете издигнаха огромна арена на брега на морето. Изглежда са решили, да разрешат споровете помежду си чрез турнир на живот и смърт. Пратеник на Токаге Ками ме посети вчера и ми възложи задачата, да намеря най-силния воин във владенията си и да го изпратя, да се сражава в Негова чест на арената. Ти се показа надарен боец, в сблъсъците си с някои от най-добрите ми самураи. Бий се на арената и може би ще оцелееш. Ако имаш късмет, ще се върнеш като герой, радвайки се на слава и богатства, а аз ще спечеля благоволението на Токаге Ками. Ако загубиш, ще умреш като истински самурай с оръжие в ръка, а за мен ще остане утехата, че не съм загубил някой от верните си хора на твое място. Какво ще кажеш, Кума, съгласен ли си, да се сражаваш на арената на боговете?

Ето и моята заявка.
Първото и единствено по рода си надбягване с бойни дирижабли. Играта, в която може да спечелиш даже когато губиш. Политически борби, подли интриги, свръх модерни гномски технологии, майсторско управление на въздушни кораби, персонална задача за всеки един от героите.
Безмилостна надпревара между прославените вобани: тролът Съртолакс, гоблинът Риктеат, гномът Фикдинес и капитан Принцът На - единственият човек дръзнал да се включи в сътезанието на въздушните господари.

Прилагам карта на югозападна Вилорпландия и трасето на надбягването (пада се в дясно от квадрати Д3 и Е3, не се виждат на оригиналната карта). Защо там се разпореждат гоблините ще разберете от разказа.

По принцип не си падам по турнирните игри, но карта в такъв вид изключително много грабва окото и например дори само тя би ме накарала да прочета/купя такава книга. Изглежда много добре!

Картата на Джордж ме отчайва, как ще победя КИ с подобни елементи?