Балотаж „Пъстра никса 2016” - категория корица

За Албена.

Призът "Пъстра никса 2016" в категория "Корици" се печели от Албена Новева.

Честито!

Horacio B. Andreas писа: писа:

Сега се води дискусия за това дали трябва да ги има надписите на кориците, може би така се търси оправдание за липсата на детайлност и при тази илюстрация. Склонен съм да се съглася за корицата, освен това той наистина може да рисува (намерих му профила в девиантарт), но си оставям с подозрението, че е склонен да се скатава от работа и това си личи при конкуренция с илюстрация като тази на Албена.

Aз умишлено се дистанцирах от гласуванията за Шарена никса, така че съм пропуснал че се води такава дискусия, но наистина бих призовал ако някой дръзне догодина да организира нов конкурс - да се вземе решение дали се оценява най-добра "картина" или най-добра "корица", и съответно да са длъжни всички участници да участват без или със надписите по корицата. Какво визирам:

- ако трябва да оценявам "голи" картините - аз бих гласувал за Албена. Алхимичката е типа картина, която може да се окачи някъде, примерно, извън всякакъв контекст, а за вниманието ѝ към детайла не може да има спор. На Жорката картината, без надписите, стои изключително небалансирано, с огромни "празни" пространства (усещане най-вече засилено от факта, че всичко извън конника е изглежда почти едноцветно, жълто) - това което някои хора явно възприемат като "липса на детайл" (леко абсурдно твърдение, ако наистина загледаш, както някой вече посочи, сбруята на коня, да речем); най-малкото, би и било нужна някаква цветова градация по периферията за да компенсира това усещане

- когато говорим за "корица" обаче - за мен е очевидно че ПГ5 е правилният избор. Всичките й гореизброени "недостатъци", всъщност са предимства, които я правят "по-добрата корица": централната фигура изпъква, празните пространства и позволяват да "диша", надписите си лягат перфектно на местата, без да се бият с 'детайла' на рисунката и без да се конкурират за четимост с няколко десетки други цветове, а периферията около конника внезапно става "изпълнена" и балансирана откъм съдържание. При рисунката на Албена - в момента в който върху всички малки и разноцветни детайли се наложат и надписи - визуалния ефект става такъв, че не мога да го опиша с някоя ласкава дума

Пак да подчертая, аз нямам пристрастия в конкурса - и двете рисунки ме радват неимоверно и се радвам за Албена, но мисля че би било хубаво ако вбъдеще хората оценяват едно и също.

(Иначе, като човека работил с него, мога да заявя че идеята че Жорката се "скатава" е смехотворна; той е отворен за комуникация, реагира своевременно на изсканите корекции и не само достави на 100% това което исках, но и го направи да изглежда дори по-добре отколкото си го представях.)

В картината на Албена има повече детайли, по-трудна е. Най-много ме впечатли текстурата на стъклото - все едно съм го рендирал с Vray (ония българи с оскара). Но и ПГ е страхотна с динамиката си и цветовите нюанси. Беше ми много трудно да избера и в крайна сметка реших да гласувам за по-трудната за изпълнение.

Вилорп писа: писа:

Пешо, пробвай моляте да опишеш с какво се променя визуалния ефкет след поставяне на надписите, та да го има в предвид занапрад.
дописка: Довечера ще видя да кача по-голям размер на илюстрацията, че не откривам в мрежата читав размер.

Сори, прозвучал съм заядливо вероятно. Извинявам се за което.

Ще ми е трудно да обясня и във всеки случай вероятно ще изпаднем в спорове за чисто субективните ни възприятия за "четимост" - с което нямам предвид "не мога да прочета надписа".
В частност обаче, бих изтъкнал че за мен "логото" на списанието - с този размер, с този цвят, с това позициониране- не "работи". Не съм убеден обаче, че това е проблем на рисунката на Албена (да, *тази* рисунка така или иначе не ви оставя голям избор за размер и позициониране, и дори цветове, но това може да се каже за повечето ви корици, което вероятно не е проблем тъй като вие логото си го ползвате такова консистентно). Със сигурност не е толкова фрапантно като 6ти брой, където белите линии на логото са на фона на белите линии на рисунката.

Не се притеснявай да качваш по-голям размер. Не ми е била идеята да се дърляме, нито пък да оспорвам качествата на Албена. Както казах - просто мисля че ще е по-добре да се уточни в какво качество се оценяват рисунките от кориците - тъй като и от коментари преди моя оставам с впечатление, че хората подхождат скъм 'задачата' също от различни ъгли. Не че това е задължително 'проблем', но се получава парадокса че едни и същи неща за едни хора са минус, за други - предимство. (Което може би също не е задължително лошо; не се опитвах да ангажирам някого с мнението си - цялостната идея на поста ми беше по-скоро предложение лъм евентуалните бъдещи организатори)

Вилорп писа: писа:

Абе сега като си го чета и моето звучи малко заядливо. Настина ми е интерсоно какво според теб може да се подобри. Примерно под лого надписа „Списание за книги-игри” ли визираш?
Това за бели линии на бял фон нещо немога да го разбера, би ли пояснил моля?

За белите линии: ами точно Люлката - виж как заглавието на списанието (черен пълнеж с бял контур) се слива с рисунката (бели линии на черен фон); за малките . За сравнение - виж колко по-добре са заглявията на брой 5 и 7 - бели букви на тъмен фон. Всъщност, с оглед *само* на заглавието - тези две корици са по-добре композирани от алхимичката.
Инак - за корицата брой 6: белия пълнеж е много близък до светлите части от гредата/стената/връзката лук, а зеления контур направо се слива с тъмната част на стената/тавана. Като цяло, твърде много неща се 'случват' под самия надпис - стена, дърво, връзки лук с много цветове, отсенки, нюанси. Не казвам, че е имало по-добър избор за заглавието (така или иначе, нямам задълбочение познания по графичен дизайн, в случая по-скоро като 'зрител' говоря) - но не е като рисунката да ви оставя голям избор.

За да не изглежда че говоря едностранно: при ПГ5, четимостта на заглавията на разказите върху жълтата пустиня също страда, дори вероятно повече отколкото при Списанието - но не съм сигурен че сме имали по-добър избор предвид липсата на тъмни елементи, които да ползваме за подложка. Пак сме по-добре обаче отколкото ПГ1 и ПГ2 където под заглавията е пълна шарения и хаос от елементи (за ПГ2 - това отвсякъде са си камъни в моята градина).

Последно, сега забелязах и още нещо което всъщност за мен си беше голям плюс: вдигнатия меч на конника от ПГ5 ни позволи да го сложим върху заглавието и това ни добави сериозно усещане за 'дълбочина' на плановете (разкази - конник- заглавие-заден план), което подсилва динамиката на действието (според мен си, де).