Конкурс за книга-игра с поставени ограничения.

Поздравления за инициативата
Бих призовал за малко по-ясна формулировка на условията и критериите за оценяване, защото, честно си признавам, четох ги два пъти и варират между "тук остават въпроси" и "пълна мъгла" - без да е някаква форма на заяждане.

Ще дам пример само с една точка от "Задължителни елементи".
1. Задължително се използва един и само един случаен избор: (хвърляне на зарче или монета, теглене на карта и т.н.). Резултатът трябва да е от значение за играта, без да я решава "с един удар". Наричаме го "ШАНС" (късмет, съдба - все тая).
- Един избор в рамките на цялото произведение? Как хвърлянето на зарче е избор? "Една механика за шанс" ли се има предвид? Какво значи нещо да решава играта "с един удар". Ако е във финалната сцена няма ли да я реши? Само за директна смърт ли се говори?

И е все така надолу, извинявам се за критиката - надявам се да е полезна за организацията на конкурса.

Извън рамките на шегата, това с шанса е по-скоро против правилата на добрия гейм дизайн (до колкото се простират моите познания/предпочитания по въпроса). С майсторство, правилата на всичко могат да се нарушат по интересен начин (както и в литературата, впрочем), но в общия случай е добре да се следват и отклоненията по-често водят до бедствия, отколкото до шедьоври. Да имаш механика, която се използва един път в игра и без прекалена важност, е препоръчително да се избягва, защото допълнителното усложение не си струва. Хубаво е да няма "слабо използвани" механики - ако няма да е застъпена една механика, не я слагайте, това е моят съвет, особено ако е сложна.
Иначе в контекста на конкурс - предизвикателството е интересно.

3. Оптимизиране на структурата: Избягваме епизоди без вход (скрити епизоди), епизоди саламчета, слепи разклонения, примки, фиктивни избори, фиктивни разклонения, дублиране на епизоди и други паразитни структурни елементи.

Избягването на епизоди без вход, слепите разклонения и примките нямат общо с оптимизирането на структурата на произведенията. Плюсовете, минусите и възможностите на тези методи са в друга посока.

4. Избягваме "превъзпитаване" на играча. Неприемливо е в началото на играта да му позволим конкретна линия на поведение, като на по-късен етап да го лишим от възможността да я следва. Позволено е "преориентиране и пренасочване" при използването на "ШАНС"-а.

Позволяването на линия на поведението в началото и лишаването на възможността от нея не е превъзпитаване на играча. По-близко е да се каже, че това е превъзпитаване на "героя", макар че и това може да не е задължително вярно - може промяната да е чисто обстоятелствена. Нарича се още развитие на героя и принципно не бих го определил като "неприемливо", а основоположно в литературата, стига да е оправдано сюжетно (а не като Денерис в GoT).
Превъзпитаването на играча се прави по съвсем други начини, например позволяване на един вид поведение и наказването му.

Спирам да се меся в тази посока, извинявам се ако съм досадил - последен пост по правилата. Просто според мен неточностите по формулираните правила и критерии могат да са или дезориентиращи или демотивиращи за потенциалните участници - може да си направят грешен извод какво се чака от тях или просто да не разберат въобще какво се чака от тях. В сива зона са и неща от сорта на "фиктивни избори" - може много да се дебатира какво точно означава за това; може да е само в игрално отношение, може да е в литературно - от определена гледна точка една дума да има различна в последствията, може да се каже, че не е фиктивен избора.
Конкурсите за изкуство винаги са субективни и на преценка на журито, тук ме притеснява, че хем изглежда има доста конкретни очаквания, хем тези конкретни очаквания според мен не са достатъчно ясни за участниците.