Конкурс ПЕТ ПЛЮС - до 100 епизода!

Бюрократи безброй
След "Кариеристът", и тук Ваян Дечков продължава да фокусира своето интерактивно творчество върху бюрокрацията - този път в космически сетинг и ултимативната бюрократична планета. Текстът не е изчистен и има доста повторения и не-особено елегантни изречения, но пък тематиката работи добре и е приятно забавна идея, без да се опитва да е тотално абсурдна комедия. Главният герой този път е от другата стана - има нужда от помощ от институциите за неговата планета и за целта трябва да се пребори с институциите, за да входира правдивото си искане.

Системата е битки безброй, като авторът си поставя за цел да избегне по-несправедливите моменти в нея - неинформирани избори, прекомерна трудност и пълна обреченост при лош зар. Дали успява - частично. В моя прочит хвърлих 1 за Късмет и Умение и 6 за издръжливост (като в края на книгата видях, че има предизвикателство да се изиграе тя с минимални показатели). Успях ли - не; късметът си е ключов фактор, който може да се избегне при "перфектно разиграване", но перфектното изиграване така или иначе не е стандартна ситуация и от там на сетне можеш да стъпиш веднъж накриво и да загубиш (само от една грешка загубих 16 от 18 живот). Аналогично високи показатели "нечестно" ще доведат до прощаване на много грешки. Така че кофти системата си е кофти система, дори когато се използва по добър начин. Иначе, да, изборите са интересни и има логика в тях и като цяло играта за мен работеше добре. Лабиринтът беше излишен.

Като цяло съвсем прилична и непретенциозна книга-игра, бърза и лека за четене, с интересни избори и внасяща разнообразие като тематика.

Въздушен патрул
Една от страхотните истории в книги-игри, на която съм попадал - има много потенциал, който със сигурност не е развит напълно. Стийм-пънк приключение мистерия, в която въздушният патрул - главният герой и неговото свръх-интелигентно говорещо куче се приземяват на бедстващ въздушен кораб.
Минуси в литературен план: текстът ми идваше малко насечен и като изказ, и като връзка между сцените и на места ми беше трудно да следя повествованието. Не става въпрос за някаква крайна нечетимост, просто можеше да върви една идея по-добре. Стилово намирам за неработещи малкото (и за щастие ненатрапчиви) комични елементи, цялата работа с "бифтеците" и остроумието на кучето не ми допадат, но за щастие и не пречеха много.

Играта е в основата си итнересна - предлага интересни избори, а изборът на умения също е прост и интересен - от три възможни се справяш чудесно само в едно, във второ е ок, а третото ми придава сериозен недостатък, който важи и извън строгия контекст на самите умения. За съжаление уменията са употребени не-добре от моя гледна точка - още в първата сцена изборът ми на умения ме обрече на 67% задължителен неуспех дори при най-добри възможни избори и 100% невъзможност да взема ключова кодова дума. Това е за учебник как не трябва да се ползват уменията в книга-игра, тъй като играчът е жестоко накзан за сляп избор и то с елемент на забавяне.

Огромен структурен проблем е, че читателят може да стигне до успешен край, без да разбере почти нищо от историята, което със сигурност оставя лош вкус. Оценката в края дава ясна представа, че това не е особено голямо постижение, но това няма да мотивира всички да преиграват и едва ли ще останат като доволна публика. За мен основно правило е всяко възможно успешно разиграване да е все пак удовлетворително и предизвикателно, а тук и двете не са особено спазени.

След първата сцена осътаналата част на приключението може да се изиграе в произволен ред, което от една страна е супер интересно, от друга схемата е много много оплетена и ми се струва, че различните последователности не само усложняват изграждането, а в случая и прецакват играча. Струва ми се че Джордж се е пооплел поне на няколко места в този подход и е нужно или много внимание в това отношение, или просто е можело да се избегне цялото нещо и да се пуснат трите локации в линейна последователност, което щеше да предпази играча от това да излезе преждевременно от историята, да свали едни 30% обем от сложна комбинаторика, да намали шанса за грешка и нямаше да се изгуби нищо от самите сцени. Може би все пак изчистването на текущия вариант е по-добрият подход, но посочения по-горе проблем с незадоволителните успешни изгиравания тогава трябва да се реши по друг начин. Разбира се, може и аз да съм объркал и пропуснал нещо, не съм правил 100% анализ на схемата.

Като тегля чертата, много силно приключение и голямо завръщане на майстора, което обаче е още суровичко

Offtopic - малко корекции за автора; не са 100% проверени, но май са така.


Successful walkthrough, може би:


Failed Walkthrough или "защо идеалното изиграване е всъщност невъзможно":

ПП. Към всички участници: малко усилия за хиперлинкове на разказите, предвид че се четат електронно, щеше да направи четенето им по-приятно, особено на телефон, където скролването е неприятно (особено в хоризонтално положение, а вертикалното пък е неудобно за четене, особено когато PDF-а е по-широк / с по-дребен шрифт).

Не знам какво пречи на журирането, но ако прецениш, можеш да ми ги пратиш за проверка.

Минавам да подсетя (като че ли не видях в темата линка), че линиите за гласуване са отворени до 7-ми март:

knigi-igri.bg/component/zoo/item/glasuva...konkurs-pet-zapochva

Разбрах те; имах предвид не ревю, а само playthrough без някаква емоция или разяснения, за да може по-рано да се предложи корекция на читателите (разбира се ако наистина не може да се постигне тази цел и авторът има желание да коригира). Но ок, нп, когато прецениш.