Редникът от трета рота (разказ от конкурс №2)

15
Обърнах се полунадясно и издумках три патрона в гърдите на Брадваря. Онзи се строполи тежко, но в следващия миг нещо с ужасяваща бързина и сила се заби в подмишницата ми, достигайки с лекота до сърчицето ми.

16
Дали от умората, дали от пренапрежението нощес, но не бях достатъчно точен. Втория куршум беше твърде далече от първия, а с третия изобщо не улучих целта. Това се оказа фатално за краткия ми живот на тази земя.

17
Един изстрел не беше достатъчен, очевидно наоколо имаше Шаман. За щастие втория беше в целта и гадът замина във вечните ловни полета. – 14

18
Натиснах спусъка, побеснял от страх, онзи дори не можа да изреве като хората. Подкосих го като стръкче трева. После се изправих бавно и го довърших с откос в гърдите.
Огледах се наоколо, премалял от напрежение, търсейки Шамана. Дали беше избягал, нямах представа, но така и не го видях. Отидох до тялото на Ковалски, взех амунициите, оръжието и медальона. Преместих го близо до една скала. За съжаление нямаше как да изкопая гроб, а и не знаех с колко време разполагах преди да довтаса подкрепление на мъртвите гадове. Затрупах тялото на Редника с камъни и изрекох кратка молитва. След това тръгнах обратно към Четвърти батальон, за да докладвам инцидента. Враговете бяха близо, чакаше ни нова битка.

19
Да се прицелиш и улучиш с два куршума главата на врага от два-три метра, легнал на земята, се оказа непосилна задача. За съжаление брадвата на Орка беше достатъчно бърза и остра.