Редникът от трета рота (разказ от конкурс №2)

Хвана ме, такива критики искам.
Сега се сещам, че при разводите в Плевен, се правеха винаги обучения за караулите . Май наистина залягаха.
Сгрешил съм, извинявам се на читателите за невниманието си.
Колкото до текста, ще съм благодарен за всякаква помощ - хич, ама хич не мога да редя редовете.

Не че съм най върлия редактор и дори съм сигурен, че Анардил ще ме изяде ако го види това, но ето как виждам аз че трябва да се напише пролога.

Взех автомата и се насочих към поста си. Бях уморен и ужасно ми се спеше. Нямах си и идея как ще издържа четири часа буден. Добре поне, че беше захладняло, че жегата през деня направо ми стопи мозъка.
Кимнах на Смит, той отдаде чест и с облекчение тръгна към палатките, завършвайки смяната си. Беше мой ред. Застанах неподвижен, мъчейки очите си да свикнат със заобикалящата ме тъмнина.
Откакто беше свършил бензина в камионите, трябваше да мъкнем тежките сандъци с амуниции на ръка. Вярно, че се сменяхме, но жегата, пресечения терен, прахоляка от тропота на десетки военни кубинки и мощните несвършващи псувни на сержанта направо ме влудяваха и уморяваха. За капак трябваше постоянно да се озъртаме за орди на Орките с проклетите им шамани.
Загърнах се плътно с куртката, стана ми студено от стоенето на едно място. Бяха минали трийсет минути и се убедих, че е почти безсмислено да се опитвам да видя нещо в непрогледния мрак. За това се ослушвах повече, като разчитах опасността да се издаде с невнимателен звук. Вече няколко седмици стояхме като на тръни по време на пост, откак попаднахме в тази проклета земя. През ден се налагаше да отбиваме атаки на орките и всеки път за съжаление давахме жертви. Ако бяха само смотаните им воини, щяхме безпроблемно вече да напускаме земите им, но тези дебилни Шамани, които ги придружаваха като майки бяха истинското проклятие. Успяваха чрез магия да създадат защитно поле или по-скоро невидима броня около бойците си за куршумите ни. Тази броня можеше да се пробие, само ако уцелиш в рамките на 5 секунди още веднъж целта, но с отклонение от предното попадение не повече от 2 см. С една дума – два изстрела на едно място. Трябваше да дадем доста жертви, докато разберем ограничението на магията им. Оръжията им бяха примитивни – лъкове, копия, къси мечове и брадви. Имаха и щитове, но те им служеха само в близък бой срещу нас. Ние разчитахме най-вече на АК47 и ръчни гранати, като инженерната рота се наложи да ни направи метални и дървени брони срещу стрели и копия. Бяхме комична гледка - дрънчащи като тенджери войници.
Наближаваше края на смяната ми, когато чух подозрителен шум някъде вдясно от мен. Не успях да различа нищо в тази тъма.

Още няколко съвета от мен.

По принцип, когато войник разказва нещо, то той използва доста цветищ речник, докато твоят войник някак си остава примерен.
За един войник противникът не е просто някакъв противник, той е - гаден, смърдящ, потен, смотан, прост, глупав, некадърен, гангреясал, пъпчасал, чумав, червясал и други нарицателни названия, с които да ги опише по-добре.
Едно от нещата, от които се отучих да правя са грешните сравнения.
Ти беше написал, че са дрънчали като тенджери и тигани. Може да дрънчиш като тенджера, заради похлупака, но аз досега не съм чувал тигана да дрънчи докато го размахваш.
Дори с моето сравнение не се постига комичен ефект, може би трябваше да го опиша - бяхме воиници, опаковани като консерва сардиния или консерва кучешка радост.

Имаш една доста солидна грешка. Поне аз останах с впечатлението, че главният герой е редник(визирам заглавието), а когато сменя смяната си онзи му отдава чест. След като има толкова много врагове, защо е само един на смяна. Аз ако съм командир бих сложил осем души на пост. По двама души да бдят в четирите посоки на лагера. Трябваше и да обясниш как е разположен лагера, дали са опряни до скала или са на равно поле. Аз поне не го разбрах, а може и да има описание, но не съм го видял.
По двама души се слагат, тъй като ако единият пострада от копие другия да изкрещи тревога и всички да станат и да стане меле от сорта на филма Хищника, когато Арни и компания направиха 2 километра прав път с автоматите си.

За съжаление нямаше как да изкопая гроб, а и не знаех с колко време разполагах преди да довтаса подкрепление на мъртвите гадове. Затрупах тялото на Редника с камъни и изрекох кратка молитва. След това тръгнах обратно към Четвърти батальон, за да докладвам инцидента. Враговете бяха близо, чакаше ни нова битка.

Когато си попаднал на засада, след като си отсранил всичките опоненти, обикновено не стоиш на едно място за да отдадеш последна почит. Може да ти е бил приятел, но все пак не забравяй, че си войник и трябва веднага да отидеш в базата за да докладваш. Наистина му взимаш ценните неща, но за съжаление не му заравяш трупа или го зариваш с камъни. Представи си, че докато го правиш от някъде се появи последен орк и просто ти вземе главата. От работата, която си извършвал едва ли би го чул, дори да се е препънал и издал слонски звуци.

Прав си Satanic за грешките, които съм допуснал. Благодаря, че си отделил време. Приемам критиката, във втора част ще се постарая да се коригирам.
А когато (ако) тръгнем да издаваме PDF сборник, ще редактирам и този разказ-игра, вземайки под внимание горепосочените съвети.

Много благодаря на Вилорп, че избра моя разказ-игра за първата Комикс адаптация от новата вълна. Искрено благодаря!

Вилорп писа: писа:

Вижте каква адаптациика намерих в мрежата: r3r.hit.bg/index.html
Ще познаете ли за какво се разправя?

Това от раждането си, веднага е влязло в графата "култ" Ама накрая няма измъкване, епизод 18 ми показва някакви html хватки

Като цъкна и ми излиза html кода на страницата.

От всички епизоди пробвах, също и от директния ти линк сега, все ей това ми дава:

<HTML>
<head>
<title>
Редника от трета рота.
</title>
</head>
<link rel="shortcut icon" href="/drunko.png" />
<meta http-equiv="content-type" content="text/html; charset=windows-1251"/>
<meta name="description" content="Комикс адаптация на разказ ато конкурс номер 2 на отдел дигитализация към Книги-игри.нет" />
<meta name="keywords" content="комикс, адаптация, редник, трета, рота, разказ-игра, Вилорп" />
<meta name="robots" content="all" />
<meta http-equiv="content-language" content="en-us, bg" />
<meta name="distribution" content="global" />
<meta name="rating" content="general" />
<body BACKGROUND="b.jpg" TEXT=#FFFF00>

<div class=“news“>
<br/>
<br/>
<P Align=CENTER Font=Verdana>
<img src="/18.jpg">
</p>
<br/>
<br/>

<P Align=CENTER Font=Verdana>
<a href="/index.html"><input type="button" value=" Към заглавната" onclick="clearTimeout(id);position=0;banner()">
</A>
</P>
</body>
</html>

С Гугъл Хром съм.

Явно е от Хром-а, щото с ИЕ ми го отвори и вече знам края.