Редникът от трета рота (разказ от конкурс №2)

Да, отваря ми ги.

Прочетох го. Идеята е добра и има потенциал за добър уоргейм. Разбираемо е че в такъв обем няма място за система или сюжет, но в пълния вариант някаква система от точки, муниции и кодове трябва да се появи.
Ситуацийката ми хареса - има логика да премахнеш първо стрелеца зад гърба си, както и копиехвъргача да е с по-бърза атака от този с брадвата. При по-дълга игра различни подходи към ситуацията и съответните скил-чекове ще дойдат добре.

Множество правописни, стилистични и граматични грешки (щом даже аз ги откривам ситуацията не е добра).

Направи ми впечатление честото използване на цифри за изписване на числа вместо думи. Има точни правила кога кое да се използва, но личното ми мнение е че в художествен текст цифрите трябва да останат само за изписване на годините.

Продължавам с конкретни примери:

Бяхме комична гледка, дрънчаща като тигани и тенджери.

ДрънчащИ, гледката не може да дрънчи.

Нито звук, нито картина – върнах се, изпотен от напрежението, и наругах тази нощ и тази земя.

Разните жаргонни изрази е добре да влизат в кавички, не винаги са разбираеми.

Протегнах се, изсумтях нещо не цензурирано

Нещо не цензурно

Тук обаче ме очакваше отново Юфка, мразех я, ако някога се измъкнем от това проклето място, ще си купя два кашона с тази закуска и тържествено ще я изгоря.

Тук става някакво разминаване на времената - от минало минаваме в сегашно и после в бъдеще... Би трябвало да е "щях да си купя... и щях да..." и т.н.

Тъкмо стигна частта, където щял да размаже фасона на някаква мутра

Идеята е ясна, но се получава чиста тафтология, вместо "мутра" може да използваш "бабаит" или нещо такова.

За съжаление брадвата на Орка беше достатъчно бърза и остра.

Оркът е бърз, брадвата е остра.

Те такива работи. Чети Толкин и Хайнлайн и ни спретни едно грандиозно орко-клане!

Скоро, много скоро...ще взривя форума с новия разказ-игра "Втори взвод"
40 епизода непрестанен екшън. Няма да имате време да си поемете дъх :ninja:

Поне с разказа раздай и кислородни бутилки, че ще ни изтрепеш.

Не знам защо не е споменал тук, но Вилорп разглеждайки инструмента ми за подготвяне на текста за книгите-игри за Андроид, форматира текста на този разказ-игра и аз съм го направил на приложение(apk). Не съм го пускал в маркета защото ми се струва прекалено мъничко, пък и нямам иконка, но ако някой го иска да ми пише ще му го изпратя.

Предлагам на всички фенове редактиран вариант на Редникът от трета рота, като съм го обединил с Втори взвод - 2в1
Именувал съм го "Втори взвод"

kiril_ps писа: писа:

Предлагам на всички фенове редактиран вариант на Редникът от трета рота, като съм го обединил с Втори взвод - 2в1
Именувал съм го "Втори взвод"

Имало сгрешени препратки

Линкван

Редникът от трета рота

Тук ще коментирам само първия редник, тъй като приемам, че става дума за него.

1. Литература.
Личното ми мнение е, че стилът е тромав, щом се опре до описването на нещо различно от кратка бойна сцена. Има много абсолютно ненужна и скучна информация в увода, която отблъсква дори всеяден читател като мен. Ако частта за тактическите специфики на орките бе съкратена или разхвърляна из следващите епизоди и на същото място имаше сетингови данни (като например година), смятам че щеше да е по-добре.
2. История.
Предполагам, че някой, който не се интересува особено от военното изкуство ще е доволен от представянето на армията и войниците. Очевидната липса на бронежилетки и шлемове, както и неспособността на оръжие дупчещо бетонно блокче да пробие магическите щитове, освен ако не го удари пак на същото място ме загубиха.
Самия избор на история е готин – откъсната военна част във фентъзи свят, заобиколена отвсякъде с врагове. Реализацията на историята, обаче е слаба. Една модерна войскова част с такива размери е адски опасна, абсолютно способна да се справи с многократно превъзхождащ я по брой противник. Дребните недоглеждания (разузнавачите не си лафят за барове с яки сервитьорки, сутрешния мини-парад, който е чиста покана „елате и ни избойте на куп, способността на АК47 да стреля в „откосен режим” и т.н.) оставени в текста определено ме изхвърлиха с още по-силен шут от духа на произведението.
3. Система.
Липсваща, с изключение на една кодова дума. Не че тия 19 епизода имат нужда от повече де.
4. Преходи.
Тъй като има 10тина прехода, мисля да ги коментирам 1 по 1.

Епизод 1.
- тръгнах към шума, решен да проверя за какво става дума - 2
- клекнах с едното коляно, опряно на земята и насочих автомата към шума - 5
Като изключим неизбежния въпрос „от какъв зор си изпънат като пушка?”, иборите са добре представени. Не мога да не се замисля, че моткането наоколо яко докосва „напускане на поста”.
Като краен ефект и двата избора не предоставят нищо – историята можеше и без тях. Сержанта не ме хвана, че съм напуснал поста си. Не намерих нищо при търсенето, никой не ме нападна при чакането...

Епизоди 2 и 5.
- върнах се на поста си, спокоен, че шумът е дошъл от някое животно - 3
- продължих да търся, страхувайки се, че ще изтърва опасността - 4
И
- изправих се успокоен, че няма опасност - 6
- продължих да стоя под напрежение, очакващ всеки миг опасност - 7

базово, тези избори са едни и същи – дали ще си изпълниш съвестно дълга и ще дебнеш или ще пренебрегнеш шума и ще си починеш. Добре представени, но със само едно последствие – дали ще се измориш или не.

Епизод 9.
Към мен тичаха двама Орки - единият с копие, а другият с брадва, бяха на около 30 метра, но зад гърба ми очевидно имаше стрелец. Наляво и надясно стояха непреодолими скали, задействах се светкавично:
- Обърнах се бързо и елиминирах стрелеца с бърз откос – 10
- Стрелях по Орка с копието и се обърнах към стрелеца - 11
- Стрелях по двамата пред мен и се обърнах – 12

И така, метаигрово, тук ни става ясно, че коппиеносеца е по-страшен от брадваря. Никъде не е обяснено защо, но е очевидно. Стрелбата с лък не е бърза работа (да, противно на това, което ни показва Леголас във Властелина на пръстените – освен адската сила на опън, има и красиви фактори, като „Парадокса на стрелеца с лък” и т.н.), така че би трябвало да имаме време да свалим поне единия, а може би и двамата...

Е, гръмнете двамата отпред и ще видите, че орките са адски добри стрелци с лък, презареждащи и стрелящи със скоростта на пушка-помпа (или аз поне с такова впечатление останах). Да приемем, че малко хора знаят проблемите на лъка и се прилага обща тактика – подсигури тила си, преди да се биеш.

Вторият избор е средна работа – води до преход, в който ако сте се изморил ще пукнете. Проблемът? Проблемът е, че в съседния избор нашия човек (независимо от енергията си) праща три куршума от автоматично оръжие в главата на противник на 15 метра от него. Макар този проблем до голяма степен да спада към проблемите на историята, при повторно изиграване на разказа създава абсолютно грешно впечатление за способностите на героя.

Епизод 10.
Освен, че показвате стрелба трудно постижима и в компютърна игра, разбирате и че орките са много бързи:

Вдясно оркът с брадвата се беше покатерил на една скала и тъкмо се канеше да скочи върху мен, а другият искаше да забие копието в муцуната ми от 15 метра.

Как точно времето за катерене е по-малко от това за мятане на копие? Нямаме отговор на този въпрос. Аз лично стигнах до извода, че орките скачат по 4-5 метра на височина. Но говорехме за преходите:

-Воинът с копието щеше да действа пръв – 13
-Воинът с брадвата щеше да ми скочи първо – 15

Изборът не е лош, не е и сляп. Освен ако не се замислите малко и не почнете да се чудите, дали брадваря не е адски бърз и дали няма да скочи преди другарят му да метне копието... но едва ли. Няма смисъл да коментирам, че ако изберете да стреляте по брадваря си умирате като пич. Защо героят ви не може да отбегне метнато по него копие не ми е ясно, но това не е проблем – верният избор е ясен.

Епизод 14.
Прицелих се от легнало положение
- в краката - 18
- в главата – 19
Най-калпавият за мен избор, лично за мен. Особено, ако сте застреляли стрелеца пръв и сте вкарали цели три куршума от петнадесет метра в главата му. Не виждам проблем да стрелям в главата на орка от метър-два!
Явно обаче авторът е на друго мнение. Да не говорим, че изобщо не ми е предложено най-логичното – защо не мога да стрелям в торса?


Като цяло изборите не са лоши (с изключение на последния), но информацията преди и след тях не е унифицирана. Трябва да се работи по изчистването на различните нелогизми.

5. Връзка на компонентите.
Горе накритикувах разказа доста, но нямаше как да отразя силната му страна – кратък е и се чете бързо (след като се пребориш с увода), което дава възможност на повечето читатели да не обърнат внимание на всички проблеми. Не че това премахва проблемите и откровените недообмислени неща в текста, но поне ги прикрива сравнително добре.


6. Общи съвети, препоръки и оценка (моята си част).
Първо бих препоръчал тоталното препрочитане и унифициране на информацията, както и премахването на мотането с парадна крачка на 10 километра от ядрото на частта. Лично аз бих добавил още 10тина епизода, разгръщайки изпуснатите възможности в последната битка – абсолютно изключената възможност за отбягване на атаките, стрелбата в торса на противниците и премахване на директната смърт при избирането на мишена.
Бих променил и стила на описване на цялата военщина с по-благосклонен, а не като на човек опознал армията с филма „Тримата от запаса”.

Крайна оценка:
6/10 – виждал съм и по-зле.

Не ми се иска да коментирам коментарите на разказа ми. Все пак ако някой ми зададе въпрос, ще отговоря - защо съм писал това или онова, или пък не съм написал другото, или пък няма инфо.
Благодаря на Хамелеона за отделеното време и труда, но се чудя защо? Аз с него съм обсъждал многократно този разказ.

За да прочетат и другите мнението му? Иначе можеше и на лично да ти прати всичко.

е как защо бе Кирчо ти не знаеш ли за новата работилница на Трип и Вилорп твоя разказ е един от трите предложени за разкостване.