"Предание за Мрак": разказ-игра от конкурс номер 5

Е щом го знаеш къв е проблема там си пише черно на бяло,кой е краля,а относно достоверноста предполага се ,че автора смята изтръгнатата с мъчения информация за достоверна/при такъв заговор какво очакваш как да се разбере верния отговор ангел небесен да му се яви и да му каже ли?/Относно безнадеждния край ми не е толкова безнадежден по скоро е нещо от сорта- следва продължение.

Ок. Признавам може да греша за брезовата кора. Признавам не зная какво се извлича от нея, бях чувал едно време баба ми да разправят, че помага за стомах. Ама това не променя факта, че избора е сляп, освен ако нямаш познания по медицина.

Същото е и с Кинжало, на мен отначало ми се стори, че ги лъже понеже няма какво да губи, поне да завлече и тях. Аз смятам "изтръгнатата с мъчения информация" за недостоверна. Логиката си е моя - може да съм много подозрителен. Разбрах, че греша когато влязох в двореца и проверих един два краля. Смятам избора за сляп защото ми се струва, че толкова важна информация трябва да има поне едно потвърждение, поне намек. Не чак "ангел небесен", моля да не се караме.

Не се заяждам. Ако играта не ме беше впечатлила нямаше да упорствам за изчовъркването на грешки.

Няма проблеми, аз това не го разглеждам като заяждане. Както вече казах по-горе: благодарен съм за всякакви критики, тъй като могат да ми помогнат да подобря някои аспекти в евентуални бъдещи творби.

За Кинжало - според мен си прекалено подозрителен, но явно тук личните ни виждания се разминават

За брезовата кора - разчитах на това, че брезовата кора се е използвала доста в народната медицина и че фактът, че тя е прадядото на аспирина, е по-скоро част от общите познания, отколкото от специфичните медицински познания. Ако все пак съм поставил куест, чието решение изисква прекалено специфични познания (мисля, че с Ронин имахме подобна дискусия) - съжалявам, ще се постарая следващия път да е по друг начин.

sycamore_bright писа: писа:

Няма проблеми, аз това не го разглеждам като заяждане. Както вече казах по-горе: благодарен съм за всякакви критики, тъй като могат да ми помогнат да подобря някои аспекти в евентуални бъдещи творби.

Ето това е приказка! Имаш страхотен потенциал затова съм се задълбал толкова. Даже в момента преигравам отделни моменти защото се оказва, че съм прочел някои неща повърхностно.

За брезовата кора приемам обясненията. Все пак имай предвид възможната реакция. Аз съм попадал в същия капан да пиша неща, които за мен са очевидни и непонятни за читателя. Виждаш моите "общи познания" се оказаха погрешни.

За Кинжало (жалко, че вече го издадохме) от моя гледна точка прекалено очевидното и недвусмислено указание, дадено само на едно място и то от враг е уловка или подсказване "не пробвайте тоя". След толкова много обикаляне (даже и да броиш времето може да походиш доста) парченца информация за кралете можеха да се съберат тук там. Да има някаква интрига.

Ок - ще имам твоите, както и на другите читателите забележки, предвид за следващия път.

Още не съм прочел Финалът и Лагерът, но ако не се окажат много по-добри отколкото очаквам, то "Предание за Мрак" е най-добрия разказ за конкурса, изпреварвайки Бягството едва с козината на гърдите . Което пък не означава, че не открих проблеми с него. Но - поред.

Стила и на игра, и на писане много ми напомнят за златните години на Робърт Блонд. Като казвам "златните години", имам предвид всичките години в които пишеше книги-игри, защото не знам как са му романите.

Гейма е стегнат, разнообразен, но лек - и с минималистичен дневник, обединяващ най-същественото. Хареса ми идеята с отворените рани (логично, няма как да изчезват веднага), само дето не получих нито една.

Тактическите ситуации в разните битки не са изсмукани от пръстите, и е лесно човек да се ориентира, например че е по-лесно да ритне някой, отколкото да се дръпне докато виси на верига на стената, както и да размаха нож вместо меч между масите в тясна кръчма.
Хареса ми, че всички указания за попълване на дневника са в отделен, почернен текст, който не дава свобода за Спасови интерпретации на правилата.

Решението предметите да се заместват с кодови думи е елегантно, при условие че истински инвентар в играта няма, но както и обратната практика ще доведе до претрупване на съответната графа припо-дълга игра.

Стилът е много добър, не точно хумористичен, а точно cool (Блонд ТМ):

Непознатият с кожената ризница беше висок, здрав тип с белези по лицето, които можеха да означават, че се бръсне, когато е пиян. Или пък че е преживял завидно число битки.

Илюстрациите са симпатични, при това цветни. Заслужено първо място, поне според уважаемата публика.

Сега, имам около един тон забележки, които ще разделя относно гейм и литература. Който се засяга от хапливия ми тон спокойно може да ги пропусне - Преданието си е ОК и във вида в който е.

ГЕЙМ

Картата е красива, но малка и трудно различима в този си вид. Това че е цветна е чудесно, но така по-трудно се различават детайлите и най-вече цифрите по нея.
В случая е просто картинка, така че не е фатално, но при карти, по които трябва да разбереш кое къде е, е по-добре да са по-схематични, ако и не толкова шарени.

За бога, при условие, че има само един играч/герой, няма причина стартовия епизод да не е 1!

Разклоненията около сцената с просячето не бяха добре разпределени - в един епизод избираш дали да му обърнеш внимание, във втори дали да харчиш пари, та във трети, какво да купуваш. Можеше да се мине с един по-малко.

Избора за отварата е сляп, аз обаче се консултирах с Гугъл!

Епизод 50 можеше да не е разделен по средата (прави лошо впечатление, не е фатално), ако не беше сцената с просячето. А ако накрая му имаше кодова дума за получената информация,

на епизод 74 нямаше да бъдат прахосани още 5 епизода. Още повече, че при преиграване нищо не ми пречи направо да отида там и да "позная" верния изход.

В северните казарми аз ли се обърках, или не се начислява време за случката?

ЛИТЕРАТУРА

Силно, силно, но толкова фрази ми се навираха в очите като сухи клонища, че не мога да не ги изредя всичките. За начало, въведението е малко объркващо, но - малко.

властта на Седемте господаря.

господа-ри?

Ето, сега и заваля – изръмжа Сириус – докато се върнем, ще сме мокри до кости. Лед и
вятър да ги тръшне дано!
- Кого? – попитах с усмивка.
- Всички! Лед и вятър да ги засипят дано, и Непокор, и дъжда, и обсадата, и гадната
нощна смяна – продължи в бодър, жизнерадостен дух Сириус.

"Сириус" малко се повтаря. "-продължи в бодър, жизнерадостен дух". То е ясно, че е той.

подлата усмивчица в гласа на държащия фенера

Предполага, че държането на фенера е нещо съществено в ситуацията. Пък той просто го носи. "Човека с фенера"?

Сбирщина от безскрупулни поръчкови убийци

Поръчкови убийци е термин, който съм срещал основно в българската преса. Малко анахронизъм. Ако говорим за един свят, подобен на средновековието, предполагам, че просто "убиец" по подразбиране ще е наемен убиец, защото всичко останало би било обикновен разбойник.

Там някъде заговорниците – лед и вятър да смразят благородническите им сърца дано!

Ако "благороднически" трябва да мине за обида, не се получава - това че са благородници не ги прави непременно гадняри, това че са гадняри ги прави гадняри.

тия двамата дебили ме срещнаха

"Дебил" всъщност е диагноза, и някак характерна за съвременния жаргон, нямам представа дали в един такъв свят биха могли да ги диагностицират. Откоето и да се получи обидата.

В лявата част на помещението имаше врата, пред която сега стоеше висок мъж,

Тромаво. "Пред вратата от ляво стоеше..."?

Спомагателство за измяна

Съучастничество? Съзаклятничество? Тук изглежда си се опитал да избягваш правни термини, ама не е съвсем на място. И не е ли в измяна. И азне съм сигурен.

Гадно копеле от Тайната стража? – попита Сириус, разбивайки всичките ми планове за
деликатност и изчаквателна позиция на пух и прах.

Изчаквателната позиция разби на пух и прах иначе готината фраза. Предпазлива?

Последваха нечовешки писъци на болка и миризма на опърлено месо и изгоряла коса.

Странно става миризми да следват звуци, все едно се случват по един и същ начин. По-скоро "и замириса на ..."?

Та, това е. Право в десятката, много добро. Дреболиите в гейма не са болка за умиране, стиловите проблеми обачеми вадят очите на моменти.

Разказът много ми хареса! Поздравления за автора.
Имах нужда точно от такъв разказ - със свободно движение по карта, увлекателна история, логически избори и неочакван финал ... очарован съм
Малки недостатъци: Доста е наивно по време на свирепа нощна битка двамата герои да се шляят насам натам без да са видимо притеснени. Уж града е засипван с камъни, а къщите от 20-30 метра навътре от крепостните стени са си непокътнати, а грохотът на битката се чува все едно е на два километра поне
По-големи недостатъци: Този разказ си плаче за преработка с цел да се развият ситуациите, да се добавят нови и да излезне като книга. Искам такава книга!
Личен недостатък: имах много лошия късмет да стигна успешно до епилога от първия си опит Това определено намаля удоволствието от преиграването (зная какъв е края) и ми е малко кисело - подобни сюжети обичам да си ги преигравам

И ... похвалих ли автора? sycamore_bright, БЛАГОДАРЯ ти за страхотния разказ!

Привет отново!
Без да търся излишни оправдания, че чак сега сядам да напиша подробен отговор на всички, ще кажа само, че съжалявам. Успявах да прочета навреме мненията ви, но не намирах време да пиша на всеки подробно. Затова – сега ще се опитам да драсна нещичко. Както бях казал по-рано, благодаря на всички за отзивите и критиките - не ги приемам като заяждане, някои от тях определено ще ми свършат работа и ще ги имам предвид, с други не съм толкова съгласен, но според мен това е напълно в реда на нещата

Лейдрин
Благодаря ти за мнението! Много се радвам, че разказът ти е харесал.


Психо_лг
Благодаря ти за думите! Чувствам се поласкан.


Кирил_ps
Благодаря ти и на теб! Радвам се, че стилът на писане ти е харесал, той за мен като че ли натежава най-много във всяко едно произведение – било то КИ или не. Признавам, игровата част куца и може да се оправи още.


Ал Торо
Благодаря за дългото и подробно мнение! Радвам се, че и на теб стилът и персонажите са ти харесали. Колкото до критиката – напълно съм съгласен, че май съм попрекалил с епичността и с по-малко съставки манджата можеше да се получи може би по-добре. По-скоро обяснение отколкото оправдание е следното нещо: да, както ти предположи, смятам да направя разказа част от нещо по-голямо. Прав си, можеше да се тръгне от малкото към голямото. Май причината да го направя по обратния начин беше (освен да си начеша аматьорско-писателските въздежеления), че желанието ми да продължавам да работя върху света на Мрак и Непокор дойде по-късно, когато вече бях почти готов с разказа.

Картата наистина се оказа леко излишна за самия геймплей, но реших да я оставя, защото Антон Тончев (художникът) се справи поне според мен повече от прекрасно с нея, както и с всички останали илюстрации. Мисля, че допринася по-скоро за атмосферата, отколкото за самия геймплей. А и винаги съм харесвал книги, в които има карти, върху основата на които можеш да си изградиш малко по-добра представа за света, за който четеш.

- епизод 9 - "Сат’Ър Блъд беше подслушвал през цялото време разговора ни с Рубин"; явно е много навътре в ситуацията и ме издебва брутално, а напълно игнорира колегата ми, сякаш е невидим и незабележим; няма логика в тази сцена

Прав си, има разминаване.

- епизодите 15/97 - този Кинжало е пълен аматьор, вързани неутрализираме него и двамата стражи, 1 час се опомня от разбит нос, чак героят има време да нанесе няколко удара на другите двама и да се освободи; мен като ми разбият носа се случва друго, а този се очаква все пак да има някакви характеристики, нали е от ЦРУ - да омекоти удара, да го очаква, дори да се провали в предните да контраатакува смъртоносно до половин секунда

Мда, и тук има разминаване. Трябваше да направя Кинжало по-силен.

- епизод 87 - с тази колбичка ако запалим някого или перде ще е ок, но да изгорят всичките галери от нея... не ми се струва никак решаваща за една такава битка някаква си 2d6 fire potion, но това си е авторово решение, ако реши може и силата на атомна бомба да има; просто не ми допада никак, нито се взема трудно, епично, нито се третира като кой знае какво и бях разочарован силно от епичните последствия; "... и ако познаеш и следващата гатанка ти давам този свитък за сриване на град и онзи за призоваване на 20 дракона, които си нося ей тук в задния джоб докато пия в кръчмата, а ако не познаеш, ще черпиш 2 бири"
- влизането в двореца и достигането до един от кралете - никаква охрана и проблеми, а даже можеше да се окаже, че сме недостойни за доверие; по-трудно ще ми е да се добера зад тезгяха на стар бъкс, отколкото стигнахме тук до кралицата слънце - няма логика, няма охрана, претърсване, нищо; несериозно е и претупано

За огъня малко ще се опъна, просто такава сила реших да му дам
Иначе сдобиването с огъня, както и влизането в двореца са слаби места на разказа, абсолютно съм съгласен. Мисля, че ако имах на разположение повече знаци и епизоди, щях да измисля някои по-логични и достоверни варианти на тези случки. От друга страна – на крива ракета космосът й е виновен. Ако бях отделил повече време, можеше и да се опитам да подобря ситуациите и пак да се вместя в ограниченията.

3. Дневникът е по-приятен в таблица; по-лесно се попълва. Прави се за 1 минута. Да не говорим, че може и да се нарисува и явно за автора това не е пречка.

Ще го имам предвид! По-точно ще попитам Тонката (художника) дали той би могъл да го има предвид

4. Според мен не е нужно имената да са толкова артистични, освен ако произведението цели да звучи повече като приказка, отколкото като нещо сериозно. Отчитайки останалата част от разказа, не видях нищо несериозно, затова ми се струва стилова нехомогенност и не ми допадна.

Тук вече според мен е въпрос на вкус. Лично на мен имената ми допадат и май още не съм готов да се разделя с тази част от самолюбието си

5. Горният пласт в началото и края на историята ми се струва излишна - през погледа на някой, който си припомня какво е учил или който сега го учи. Поне на мен това начало не ми носи нищо, струва ми се, че по-добър вариант би бил просто да се даде стихотворението и след това вече да продължим към настоящите събития. Тази рамка, използвана тук като начало/край, е страшно клише и въпреки, че понякога е ефектна или допринася с нещо (някакво развитие в нея или развръзка), тук не е така. Както казах е и прекалено клиширана, че самата й употреба да впечатли някого.

Съгласен, май не се получи особено сполучливо с този преход. Исках да го вържа с останалата по-голяма част от творбата, но... Ще видим дали ще го оставя във финалната версия.

6. Преходът към епилога - с прекалено голям скок е (от епизод 87 поне). Структурата тук е лошо объркана. Стоя на стената побеждаващ, изведнъж съм надвесен над някакъв поток, ранен и загиващ. После се обяснява какво е станало. Тази структура идва рязко и объркващо. Не е нужна. Просто трябва да се обърне реда на нещата - да се разкаже какво се е случило и после да се даде през погледа на героя на поточето.
Знам, че всеки иска да литературничи с някакви по-интересни подходи като този скок и ретроспекция на събитието след него, но определено рядко се получава добре и е хубаво първо да се научи човек да разказва нормално, а после да търси някакви такива завъртяни похвати, защото иначе се получава просто хаос в главата на читателя.

Ще го имам предвид. Не знам обаче дали ще го променя, май така ми харесва.


Blackjack

6+ от мен за този разказ.
Имам само едно наблюдение/възражение относно морала:
На практика е невъзможно да имаш хем морал 0, хем кодовата дума 'перачка', преди срещата в двореца, защото 5тата 'отрицателна точка морал' (така да се каже) се получава само и единствено ако нямаш кодова дума 'перачка' - ако я имаш, момичето се появява и не ти се налага да бъркаш в джоба (последователността на изборите не го позволява).

Много ценна забележка, благодарение на теб открих грешка в геймплея, мерси, човек!


nixata
Благодаря, nixa! Боят в кръчмата и лесното увещаване на иконома са слаби места, признавам, по-горе се съгласих с Ал Торо, който имаше същите забележки.


gbm
Благодаря и на gbm за обстойната рецензия! Радвам се, че стилът на писане и някои други неща са ти харесали!

Влизането в двореца го коментирах по-горе: виж отговорите ми към Ал Торо и Никсата, приемам абсолютно критиката.

Не знам дали изборът в началото на играта наистина е сляп. А и дори да е - накъдето и да поемеш, можеш да получиш ценни сведения. Не мисля, че играта страда от това.

Изборът на неверния крал според мен изобщо не е сляп, но това вече го дискутирахме, според теб информацията е прекалено подозрителна

Изборът на лекарството не е сляп, но както вече казах – признавам, че може би съм изградил задача, чието решение да изисква прекалено специфични познания. Решението на задачата не е без значение, както беше написал gbm – напротив, повлиява по-късно на жизнените ти точки.

Дори ако случайно попаднеш на "верния" крал, продължението е много насилено. Тоя "верен на Мрак" крал има пълната власт над армията (така се оказва), а "предателите" се спотайват вместо да идат и да му извият врата. На едно място се споменава, че кралят може да заповяда "кралете предатели" да бъдат арестувани. А защо кралете предатели след като имат мнозинство просто не арестуват другия.

Ами тук все още верният крал не знае за предателството на останалите. Научава от теб за заговора им, досега е знаел само, че останалите са били готови да приемат предложението на Непокор, но това е всичко. Не знае, че наистина са организирали заговор. Затова дори и да има възможност, все още не е действал. А те не му извиват врата, защото се боят, че ще си имат проблеми с верните му войници и с населението на Мрак, което може да приеме смъртта на единия от кралете си от ръката на останалите крале като не особено приятен момент. Но като цяло – имам вина, можех да го обясня или просто измисля по-добре.

И какъв е тоя "комитет от крале". Без да затъваме в етимологията на думата "крал" трябва да се има предвид, че краля е крал, когато едноличен, върховен сюзерен. Кралство със седем крале не е кралство ами държава управлявана от "парламент". Може би крале трябва да се замени с с друг термин не толкова обвързващ.

Да, прав си от терминологична гледна точка. Сигурно щеше да се получи поне толкова или дори по-добре с друг термин. Но това е измислен от мен свят, за който се надявам да разкажа повечко по-нататък – например защо са крале и защо са седем на брой. Някакси и тук май това ми харесва прекалено много, за да се насиля да го сменя


Peshka
Благодаря за хубавия отзив, радвам се, че разказът ти е харесал! Благодаря и за критиките!

Картата е красива, но малка и трудно различима в този си вид. Това че е цветна е чудесно, но така по-трудно се различават детайлите и най-вече цифрите по нея.
В случая е просто картинка, така че не е фатално, но при карти, по които трябва да разбереш кое къде е, е по-добре да са по-схематични, ако и не толкова шарени.

Абсолютно съгласен, виж по-горе отговора ми към Ал Торо относно картата и защо тя е в разказа.

За бога, при условие, че има само един играч/герой, няма причина стартовия епизод да не е 1!

Хм, защо? Просто е дразнещо или какво?

Разклоненията около сцената с просячето не бяха добре разпределени - в един епизод избираш дали да му обърнеш внимание, във втори дали да харчиш пари, та във трети, какво да купуваш. Можеше да се мине с един по-малко.

Признавам, шикалкавех, за да напасна епизодите.

Избора за отварата е сляп, аз обаче се консултирах с Гугъл!

Не е сляп, виж по-горе коментара към Джордж, както и дискусията, която водих с него в темата за Мрак.

Епизод 50 можеше да не е разделен по средата (прави лошо впечатление, не е фатално), ако не беше сцената с просячето. А ако накрая му имаше кодова дума за получената информация, на епизод 74 нямаше да бъдат прахосани още 5 епизода. Още повече, че при преиграване нищо не ми пречи направо да отида там и да "позная" верния изход.

Мда, но и преиграването по принцип май не е силна страна на разказа – все пак най-вероятно се откриват прекалено много спойлери още с първата игра.

В северните казарми аз ли се обърках, или не се начислява време за случката?

Начислява се.

ЛИТЕРАТУРА

- тук няма да коментирам всеки един коментар. Като цяло искрено ти благодаря за забележките и съветите. С някои от тях съм съгласен (ще ги имам предвид и ще се постарая да не ги повтарям занапред), с някои – не (тези пък просто ще ги отдам на различните ни вкусове и начини на изразяване).


vanio_l
Благодаря! Радвам се много, че разказът ти е харесал!

Малки недостатъци: Доста е наивно по време на свирепа нощна битка двамата герои да се шляят насам натам без да са видимо притеснени. Уж града е засипван с камъни, а къщите от 20-30 метра навътре от крепостните стени са си непокътнати, а грохотът на битката се чува все едно е на два километра поне

А, притеснени са си и още как Ама са на патрул все пак.
Е, не всички къщи са непокътнати. Още в увода си пише, че си има разрушения.
Силата на грохота от битката зависи от разстоянието, на което си от крепостната стена. Ако случайно съм го описал някъде не както трябва – извинявам се!

По-големи недостатъци: Този разказ си плаче за преработка с цел да се развият ситуациите, да се добавят нови и да излезне като книга. Искам такава книга!

Радвам се, че има такова желание. Скоро ще пусна още едно продължение на историята, в което обаче ще има по-малко геймплей. Основно разказ, но ще има лекички игрови елементи. Този разказ обаче ще подготвя читателя за следващата, истински игрова част. Ако накрая (след като излезе и следващата истинска игрова част) има достатъчно добър отзив, може и да помисля, дали да не събера всичко на едно място и евентуално да не преработя някои ситуации (а защо не да ги разширя?).