Коледен конкурс - Битката преди Коледа

*SPOILERS*
Прочетох и аз най-накрая и третия разказ. Хареса ми наравно с другите, отчитам и това, че нещо сериозно и с драматичен заряд и сюжет се пише много по-трудно от нещо пародийно, в което нахвърляш забавни сцени. Една идея по-изчистен технически от другите два, но въпреки това с неприятни за окото проблеми в това отношение от сорта на потретване на думата "очи" още в първия абзац, на думата "къща" още в първия епизод и изречения като:

Иначе...е по-добре да не знаеш бе добавил онзи.

(открийте липсващите (поне) четири символа)
Това, естествено, се дължи на неангажиращия тип конкурс, иначе всички знаем, че Лейдрин може много повече, но едва ли ще седне да пренаписва три пъти точно този разказ. Такива дреболии са си по-скоро между автор и редактор и няма да ви занимавам повече с тях, още по-малко с правописни проблеми. И аз като Хам съм потресен от липсата на отстояния на новите редове, не знам на какво се дължи тази новост, но определено е лоша идея и прави за мен произведението много непрегледно. "Защо?!", питам се. Сумарно 7 клика е да се фиксира за целия текст, ще проверя след два дена дали е оправено Всичко друго в oтношение оформление е много приятно направено - текстът си е линкнат, термините са болднати и въобще си личи старание с добри резултати. Ценя много, когато някой прави нещата читаво, най-малкото като потребител си е "стоплящо" да видиш, че някой се е замисли и е вложил труд , обърнал е внимание на детайлите, за да ти е по-хубаво на теб.

Притеснен съм от няколко прекалено елементарни момента, които вече са сериозен проблем.

Чуваш изщракване и една стрела прелетява над плочката върху, която си хвърлил предмета. Плочката се завърта и предмета пропада.

Това е най-безсмисленият механизъм в историята на литературата. Разбирам геймплей идеята да загубиш предмет като цена на проверката, но защо за Бога някой би сложил въртящи се плочки, които са и капан, изстрелващ стрели, които освен това са везна, реагираща на 50 грамова тежест... На това му се вика Deus-ex-machina и то тежък случай.

Обърна се и видя към него да се носи в несигурен бяг едно от кучетата пазачи *** Ако имаш месо можеш да го разкараш като му го подхвърлиш.

Мисля, че сме наясно всички, че месото няма да помогне. Да, да, играли сме игри и знаем, че месото е за кучето, но все пак...

Ако не – хукваш да бягаш, но стрелят по теб и губиш 1 точка издръжливост.

Губиш 1 точка издръжливост от напъване на шлюз и катерене по стена... Ако полицията стреля по теб, хммм... умираш? Губиш 3 точки издръжливост? Ако нямаш акробатика губиш 3 точки издръжливост?
"Небостъргачът се срутва на главата ти, но ако нямаш чадър губиш 1 точка Издръжливост".
Въобще, много моменти ми бяха на ниво 4 клас и прекалено клиширани в геймплей отношение и ми е разочароващо да ги срещна в иначе толкова хубаво произведение. Това са само три примера, не са всички проблеми от този тип, на които попаднах и това е само от едно изиграване.

Най-големият проблем за мен обаче остава, че в целия разказ нямах грам идея за сетинга, не знаех дали се намирам в Готъм сити, дали е средновековие, 21 век, някаква антиутопия на бъдещето. В началото си мислех, че е наши дни - кантори, охранители, полиция, аларми; после някакви капани със стрели, после ме стреляха (без да знам с пистолет ли, със стрели ли, с лазер, с фунийки), накрая пак стрели, а аз самият съм въоръжен с нож. Честно казано, в моята глава цялото място е бяло петно (за което знам, че е студено), охранителите и главния герой са ботове без графика, а е странно, че това се случва при толкова описания в текста (повчето са в посока драматизъм). Опитайте се да прочетете "Битката преди Коледа", представяйки си че сте в Белскейд и после представяйки си че сте в Орм и ще видите, че няма да има кой знае какви противоречия, дотолкова липсва какъвто и да е базов сетинг. А Лейдрин сетинги може да описва, това му е от силните черти и затова съм в недоумение.

Сега, за търпеливите от вас и малко положителни неща - тук имаме описани емоции на героя (със сериозен акцент), засяга се неговият морал и въобще дали е направил правилните избори в живота, а има и такива (такъв) в наши ръце в приключението и те далеч не са елементарни. Имаме една по-стабилна мотивация на героя в сравнение с повечето книги-игри, предадена така, че да може читателят да я почуства и да е съпричастен, а не просто да е прочел "mission objective". И имаме един доста як край, който определено ме хвана неподготвен.

В резюме, хубаво произведение със слаби моменти или слабо произведение с добри попадения - сами си решавате дали чашата е наполовина пълна

И последно, към Лейдрин, извинявам се за негативните емоции, които съм предизвикал у теб, знам, че не си от най-отворените към критика хора, но пък аз съм си с убеждението, че е добре за теб да я чуваш (ако можеш - и да я слушаш), затова и си я казвам.