Първият ми (Разказ-Игра) Фантастика, Хумористична

Най-сетне и аз се престраших да напиша нещо. Никога не съм писал подобно нещо, винаги съм си мислел, но никога не съм посягал към листа или клавиатурата. Така че, това е първият ми опит в жанра. Не е изключено да има бъгове или да ви се стори странна, налудничева, тъпа или дори предизвикателство за Сим.
Дано ви хареса:




Проклятие на планетата на играчките.

– Част Първа

Преди да започнете игра си пригответе два обикновени зара.
Нещо на което да записвате добити предмети и съюзници.

Начало:
Ти си Изследовател на галактическата империя и си изпратен със секретна мисия на непознатият за теб свят, за който не ти е казано абсолютно нищо. Целта е да сложиш край на местното самоуправление, което се е отцепило преди столетия. Изпратен си буквално в нищото, но си спокоен защото си изследовател, един от най-бруталните убийци и воини на империята.



1. Совалката ти навлиза в атмосферата на непознатата за теб планета. В момента в, който се доближаваш към повърхността забелязваш градове, пътища и инфраструктура. Всичко изглежда запустяло. В един момент сензорите отчитат, че към теб лети ракета земя въздух, но преди на направиш каквото и да е било тя поразява кораба. Ръцете ти започват да шават по бордовият компютър:
- Ще натиснеш бутона за катапултиране отиди на 10
- Ще се опиташ да овладееш кораба борейки се с мостика, тогава отиваш на 6

2. Обучението, което си получил в тренировъчните лагери току-що ти спаси живота. Лего-роботът те замерва с блокче от конструкцията си, но ти бързо се хвърляш в страни и се скриваш зад един железен храст. Битката продължава дълго време, но накрая ти го побеждаваш. Роботът се разпада на разтопена пластмаса с думите „Убий дядо коледа, убий дядо коледа.”. С отвращение разбираш, че това е робот асимилатор, който някога е бил просто робот за забавление. Нямаш си идея кой и как е направил тази чудовищна трансформация в този робот, но смяташ да разбереш. Включваш портативният си компютър закачен за бронята ти, но друго освен неразбираеми програмни езици и команди с цел „Убий дядо коледа и слугите му”, не намираш.
- Излизаш от гората и се запътваш към. 29.


3. Без да мислиш много се обръщаш по корем и започваш стремглаво да плуваш към брега. Каквото и да е било това във водата те преследва за кратко време и накрая те оставя на мира. Излизайки на брега пред теб се простира гора. Макар и да си забелязал, че в момента в тази част на планетата е лято дърветата в тази гора стоят като зимни, без никакво озеленяване. Осъзнаваш, че те дори не са с нормална височина а са поне три пъти по-високи от кое да е дърво. На всичкото отгоре се оказват и железни и остри като бръсначи клонове.
- От високо си видял град на юг, няма да е зле да тръгнеш на там 11
- Мислиш да обиколиш наоколо преди това. 14

4. Вземаш една от играчките, която се мотае около теб. Това е плюшено козле със странна опашка. Най-обикновена кукла, тип животински андроид, каквито продават по магазините в империята. Играчката има примитивен компютърен интелект, способен да води елементарни и тъпи разговори.
Отбележи си, че имаш играчка андроид и прелисти на 28.

5. Както си се клатушкаш спокоен във водата до теб се показва главата на голяма пластмасова змия, която отваря челюстите си. Забелязваш гумените и зъби. Виждайки този абсурд си помисляш:
- Това сигурно смята да ме гъделичка до смърт – отиваш на 7
- Аз съм трениран боец и винаги съм на щрек – прелисти на 3.

6. С много усилия и мъки успяваш да приземиш совалката на полянка в гората. Когато излизаш от димящата машина осъзнаваш, че вече никога няма да може да излети. Виждаш също така, че си попаднал в гора от железни дървета, високи и огромни.
- При падането си забелязал град на юг, поемаш уверено в тази посока. 11
- Или ще се разходиш из горичката. 14.

7. Змията се засилва към теб, захапва те за слабините и те държи така в продължение на няколко часа. Накрая ти откъсва пакета и се гмурва под водата. Със закъснение си спомняш за играчките-кастратори на инквизицията, която империята използва за наказание на педофилите. Умираш от загуба на кръв и се удавяш.


8. Влизаш в обсерваторията. Изкачваш огромно вито стълбище, тъй като асансьорът е повреден. Вътре очакваш обърнати столове, разбити компютри и трупове, които се въргалят в прах. Обаче не, единственото нещо е един стъклен купол и една ръчка. Изследваш мястото и разбираш, че е безопасно да дръпнеш ръчката. В този момент лицето на луната се сменя от весело на тъжно. Продължаваш да сменяш позиции. Усмивки, намигвания и гримаси се редят една след друга. След половин час ръчкане се досещаш, че планетата е обгърната от нещо като поле, по което за закрепени странни оптични лещи. С местенето на ръчката лещите се сменят и така луната придобива физиономия. „Абсурдно” казваш си ти, но вече поне си обясняваш идиотското състояние на спътникът.
- Време е да се махаш от тук, поемаш към главната улица 27.

9. Без да мислиш по най-непредпазливият начин пресичаш широк площад. В този един момент осъзнаваш, че животът си прави поредната жестока гавра с теб. Почти пресякъл дочуваш дебилна музика “I’m lovin it, I’m Lovin it”. Пред теб изкача дъбилният клоун Роналд от рекламата на Макдоналс. Усмивката му е зла а самият той е покрит с някаква слуз и от дупка в стомаха му виждаш, че текът черва. Клоунът те напада. Какво ще предприемаш.
- Типичното за един изследовател, headshot и забравям за случая. 31
- Ще го насечеш със сабя, чака те 18
- Ще опиташ нещо друго? 17

10. Обучението ти на изследовател се състои в това винаги да избираш най-прекият и директен път за справяне с опасностите. Без да мислиш натискаш бутона за катапулт. Коланите се затягат около теб, дъното на кабината пропада и ти политаш надолу към планетата. Парашутите се отварят, но ще трябва да избереш безопасна посока за приземяване.
- Забелязал гората под теб просто ще се спуснеш в нея, това те отвежда на 12.
- Ще рискуваш и ще цопнеш в езерото малко по-на север, това те запраща на 13.



11. Изминават часове, но накрая все пак намираш изход на юг. Над небето изгрява луна и потрепервайки виждаш, че тя буквално ти се усмихва. Има си очички, носле и мазна, някак си зловеща усмивка. Спомняш си, че извън орбитата на планетата този къс скала е бил напълно нормален.
Излизайки от желязната гора се озоваваш пред голяма конструкция от лего във формата на къщичка в центъра на детска площадка. Леко си покъртен, защото това е в центъра на една полянка и си седи там без никакво разумно обяснение. В този момент зад лего конструкцията дочуваш звуци „Дядо коледа е педофил, смърт за дядо коледа!”
Заставаш на щрек, изваждаш сабята и бластера си. Лего конструкцията се пренарежда пред очите ти във формата на робот и те напада:
- Хвърляш се директно напред със имперската сабя в ръка, няма нищо, което да те уплаши – отиваш на 30
- Стреляш - 25
- Търсиш прикритие. - 2


12. Насочваш се директно надолу към гората. Макар и да си забелязал, че в момента в тази част на планетата е лято дърветата в тази гора стоят като зимни, без никакво озеленяване. Приближавайки се надолу осъзнаваш, че те дори не са с нормална височина а са поне три пъти по-високи от кое да е дърво. На всичкото отгоре се оказват и железни и остри като бръсначи клонове. Падайки свободно надолу ти се нанизваш на тях. Остриетата пробиват бронята ти и червата ти падат като карантия по ствола на дървото.

Това е краят на твоята мисия, върни се на 1.

13. Цопваш някъде в средата на езерото. Водата е приятна, чиста и топла и за да не потънеш набързо се освобождаваш от парашута. Изведнъж ти става особено гот и се отпускаш по гръб. Душевният ти покой сякаш няма край. Нещо обаче разплисква водата до теб.
- Ами, чуло ти се е? – тогава отиваш на 5
- Аз съм трениран боец и винаги съм на щрек – прелисти на 3.

14. Изминават часове в безпредметно шляпне из желязната гора. Нищо не се случва. Над небето изгрява луна и потрепервайки виждаш, че тя буквално ти се усмихва. Има си очички, носле и мазна, някак си зловеща усмивка. Спомняш си, че извън орбитата на планетата този къс скала е бил напълно нормален. Нямаш време да мислиш за това, тъй като започва да се стъмнява.
- Вече умрял от скука решаваш, че е крайно време да идеш в градът. - 11
- Упорит си и искаш да научиш повече за гората. 15

15. Продължаваш да се луташ докато съвсем не се изгубваш в лабиринта от железни дървета. До изгряването на зората ти вече си се вцепенил. Изведнъж земята под теб се размеква и почва да се топи. Потъваш в нещо като олово. Сензорите на бойната ти броня отчитат небивала активност на нано частици, които се просмукват в теб. До няколко седмици се превръщащ в желязна фиданка а до няколко столетия вече си гигантско желязно дърво. След хиляда години астероид помита планетата, но това по никакъв начин не ти влияе. Ти отдавна вече не съществуваш.

16. Приближаваш се до автомата. Виждаш, че има три вида бургери, все на познати закусвални в империята.
- Имперски Бургер
- МаКстероид
- Звезден Крънчър
Пускаш монета и избираш любимият ти имперски бургер на Кинг Бургер, но вместо това до ушите ти долита дебилна мелодия „Meet Ronald Macdonald the hamburger happy clown. The favorite place in our Star...” „ Що за дебелизъм” си казваш ти когато автоматът изплюва пластмасова имитация на чийзбургер. Разочарован запазваш пластмасовият бургер за спомен. Запиши си, че имаш бургер играчка и избери на къде да поемеш:
- Поемаш по главната улица - 20
- Избираш малките улички – 21

17. Опитът, който си натрупал до момента на тази планета си казва думата. И преди да се опиташ да разрешиш проблемът с конфликт решаваш да се тестваш. Отваряш чантата си, какви предмети имаш:
- Пластмасов меч, отиваш на, 41.
- Пластмасов бургер, 39
- Играчка андроид, 32
Ако имаш само някой предмет, то ползваш него като отидеш на съответният епизод, ако нямаш нито един от изброените не ти остава друго освен да се върнеш на 9 и да опиташ друга тактика.

18. Сабята потъва в тялото на клоунът убиец. Осъзнаваш, че това е комбинация от нано технология и плът. Хвърли два зара.
Ако сборът е от 1-6, то тогава сабята ти се впива в клоунът и я губиш, но отскачаш на зад и можеш да опиташ друга тактика като се върнеш на 9.
Ако сборът е от 6 – 12 то тогава прескочи на 31.

20. Главната улица е всичко, това за което си мечтал като дете, но не си имал тъй като империята те е отделила от родителите ти още в ранна детска възраст. Блъскащи се колички, стиропорени замъци, автомати за игра, зали с видео игри, роботи играчки, които за съжаление отдавна не са зареждани и са се изключили потънали в прах. В един момент се озаптя ваш и си спомняш, че си тук по-работа. Този свят има толкова много неразгадани загадки.
- Избираш да се ровиш из съоръженията наоколо за сведения какво е това място, каква е желязната гора и какво се е случило тук въобще. – 24.
- Продължаваш напред, очаква те епизод 26
- Може би, все пак ще огледаш и малките улички – 21
- Ще се върнеш там откъдето тръгна - 28

21. Изоставяш главната улица и поемаш по страничните улички. Нищо интересно тук, просто квартал замислен за персонала, който поддържа всичките забавления в това откачено място.
- Решаваш, че ти е писнало и ще продължиш напред 26.
- Ше се върнеш откъдето тръгна – 28
- Ще поогледаш още малко - 40.

22. Барикадираш се в една от запуснатите сгради. Сънят ти не е спокоен, но пък знаеш че, си в безопасност. На сутринта те посреща дебилното и ухилено слънце. Разгърни на 26 най-сетне, че на автора му писна от това тъпо място.

23. Адски уморен си от прехода през гората и лутането из града. Оглеждаш се наоколо и в този момент остра болка пронизва гърдите ти. Докато си зяпал безцелно зад теб се е промъкнала безшумна кукла убиец. Последното нещо, което виждаш обръщайки е извратената усмивка на Алиса от страната на чудесата. И най-силният войник има нужда от почивка, горчив урок казваш си ти докато умираш. Прекрасна смърт в страната на чудесата.

24. Минават часове докато оглеждаш сградите около главната улица. Проверяваш няколко игрални зали, в които с ужас откриваш останките на местните жители. Повечето са с благороднически дрехи, чиято мода е изминала от преди почти петдесет години. По-останалите сгради и съоръжения откриваш следи от битка, насилие и много потрошени робо-играчки. Клоуни, зайчета, камиончета, супер-герой и тн. Огледът ти не е бил напразно, в боклуците намираш един пластмасов меч. Решаваш да го запазиш тъй като преди да станеш военен, това е единствената играчка, която си имал.
- Усещаш, че си уморен. Намираш си място където да се барикадираш. Отиваш на 22.
- Имперски изследовател умора няма, продължаваш напред, очаква те 23.


25. Стреляш няколко пъти в лего-роботът. Абсурдната конструкция, която не е много ясно как и защо се движи. Прогаряш няколко дупки в лего-роботът и осъзнаваш че е уязвим. Той обаче се хвърля към теб. Осъзнаваш, че няма да направиш нищо ако седиш като пирон за това:
- Все пак избираш да си намериш прикритие. 2
- Или ще се пробваш с имперската сабя 30

26. Оставяш главната улица и останалите малки улички зад себе си и излизаш на голям площад. Мини на 9.


27. Отдавна вече се е мръкнало. Ще си намериш ли каше за спане?
- Да 22
- Не 23

28. Достигаш „градът”, който се оказа нещо като Дисниленд. Цялото нещо е опасано от стиропорена крепостна стена. Която някога е била лъскава, но сега е покрита с прах. Изобщо вътре всичките съоръжения са покрити с прах а наоколо за разхвърляни загнили боклуци. Оглеждайки се, разбираш, че това е нещо като град на забавленията и играчите, тъй като има палати и други жилищни сгради каквито си виждал в империята. На самият вход на този странен град има автомат за бургери, чийто лампички мигат. Значи работи. Интуицията ти подсказва, че влезнеш, все едно слагаш главата си в устата на лъва. Но ти си най-добрият сред изследователите на императора и той лично те е избрал за тази мисия и няма връщане на зад. Започваш да мислиш какво да правиш.
- Гладен си, ще пуснеш монета в автомата за сандвичи. Това те отвежда на 16.
- Поемаш по главната улица - 20
- Избираш малките улички - 21


29. На излизане от гората преминаваш през малко житно поле и в името на Императора, най-сетне откриваш път към града на юг. Изумен си, не защото като пътят е потънал в прах и пясък а защото е от гума. Докато вървиш по пътя излизат плюшени зайчета, патета, мечета и всякакви детски играчки роботи.
Ако ще ги изследваш иди на 4
Ако смяташ да не си губиш времето то минаваш на 28.

30. Романтичните спомени за битките, които си водил по временна Лунните Войни на Сатурн оживяват в главата ти. С пяна на уста и сабя в ръка се засилваш към лего-робота. Спомена за съсечените от сабята ти бунтовници замъглява разсъдъка ти. Битката е дълга и жестока, но друго освен да дялкаш по метализираната пластмаса на лего-роботът не постигаш. Накрая се уморяваш и той те пребива от бой. Умирайки разбираш, че този робот играчка е бил преправен на робот асимилатор. Завършваш мисията си преобразен на детска люлка.

31. Стреляш право в главата на чудовищният нано клоун. Този път обаче няма къде да се прикриеш, чe играчката да понесе щети докато те стигне. Осъзнаваш, че си обречен. Клоунът те поваля на земята и те изяжда жив докато из въздуха се рее същата песен, но с променен текст „ I’m eating it, I’m eating it”

32. „Ти си идиот и ще умреш още в първият бой”, чуваш гласът на взводният си командир по времена лунните войни. За съжаление явно не е бил далеч от истината. Какво се очакваше да се случи като замериш Роналд Макдоналдс с плюшена
играчка? Клоунът те поваля на земята и те изяжда жив докато из въздуха се рее същата песен, но с променен текст „ I’m eating it, I’m eating it”

33. Вече си обиколил целият град лунапарк. Имаш няколко неизследвани зони. Една гара в центъра на градът, квартал на женските играчки и една казарма, която съответно решаваш, че не е военен обект на империята а нещо като кът за момчета.
- Не си съвсем сигурен дали искаш да рискуваш в кварталът на женските или мъжките играчки и -отиваш към гарата. 38.
- Аз съм тук да разгадая загадката, не мога да си позволя безхаберие, отиваш на 49 или 48, в зависимост от това, какво те влече (няма гейски намеци бел. автор)

34. Приближавайки се към трона със сабя в едната и с бластер в другата. Добре, че си трениран изследовател и мислиш с главата си, тъй като подобно на нинджи от сенките изкачат няколко андроида облечени като Алиса от страната на чудесата. Алиските са общо 3 на брой, носят по един окървавен сатър като оръжия и заграждат пътят ти към трона. В този момент забелязваш, че Снежанка е човек и стои окована на трона.
- Помощ!– изпищява Снежанка
Една от Алиските обаче вдига ножа напред и ти казва
- Стой на страна войнико! Тя е предател и ще трябва да понесе наказанието си. Заради нея играчките са полудели.
- Помощ! – пищи отново тя.
Объркан си! Не знаеш какво да предприемеш, пък и изборите не са много.
- Срещу теб има човешко същество, може би знае нещо за загадката на тази планета. 47.
- Убивал си хора и преди, а вече имаш за съюзник клоуните. Демек не предприемаш нищо. 37.

35. Качваш се на влака с робота. Той ти задава три посоки, които да избереш.
Към „Замъкът на Императора”, епизод 36 и „Горичката на Дядо коледа” 50. или „Гробище за играчки” 44.


36. Влакът се насочва към „Замъкът на Императора”. Пътувате с часове докато не стигате огромна пропаст. Мостът на влаковата линия е разбит и останките му лежат на дъното на пропастта. Роботът спира влака. Ти слизаш и се оглеждаш възмутено. Безсмислено е да продължаваш пеша, пропаста се точи с километри от двете страни. Нареждаш на роботът да се върне.
- Ако не си ходил все още на гробището – 44
- Инак остава горичката на дядо коледа – 50.

37. Без да имаш някаква идея защо този цирк на ужаса се случва пред теб една от алиските прерязва гърлото на Снежанка. Друга алиска ти се покланя и ти казва.
- Тя предаде дядо коледа – ти постъпи умно благородни воинико и ние ще се бием за теб.
Подобно на ситуацията с клоуните те се пръждосват и ти оставаш с пръст в уста и маса отговори без въпрос. Запиши си, че имаш армия от Алиски психопатки като съюзници и реши какво ще правиш сега.
- Ще търсиш още отговори в момчешкият квартал – 48.
- Писнало ти е тотално и смяташ да се чупиш от тук най-сетне - 38

38. Най-накрая пристигаш на гарата. Всичко наоколо в типичният дебилен детски стил. На едни релси забелязваш влакче. Но не такова като подземното метро на големите столици в империята а малко, детско влакче с дървени пейки, чийто локомотив завършва с едно нарисувано усмихнато личице. Забелязваш, че на гарата има и разписание.
- Ще прегледаш разписанието? 45
- Или ще промениш мнението си и все пак ще разгледаш момичешкият квартал. 49
- Или ще идеш при момчешките играчки 48?

39. Напълно наясно си, че да замерваш чудовището с пластмасови бургери е безумен ход на отчаяние, но какво пък, от опит знаеш, че тук явно малко неща умират като ги застреляш насечеш. Бургера удря клоунът по челото а ти си готов за бой. Изведнъж обаче той се спира и с радост се хвърля върху бургера.
- О много, безкрайно много ти благодаря – изпищява клоунът – Аз съм Роналд Макдоналд, веселият клоун на хамбургерите и вече твой приятел. Аз и приятелите ми няма да те забравим, когато се изправиш срещу „Този, който мрази Мрази коледа!!!.
Клоунът се оглежда крадешком и преди да си успял да кажеш каквото и да е било побягва към уличките.
Зачеркни си Пластмасовият Бургер от списъка с предметите и си запиши, че имаш на своя страна симпатията на клоуните.
- Продължаваш нататък по пътя си – отиваш на 33

40. На път си да се откажеш от това безцелно обикаляне из квартала когато трудът ти се оказа оползотворен. Намираш обсерватория, която според стандартите си някога е била модерна, но сега изглежда антична.
- Вътре сигурно ще намеря известни отговори за това идиотско място, отиваш на 8.
- Отивам на главната, следователно те чака епизод 27.

41. Ако изследователят ти е жена, то тогава се случва нещо неприятно. Клоунът те поваля и те изнасилва с мечът играчка... до смърт и после те изяжда. Ако си мъж те пребива до смърт и пак те изяжда под фона на същата тъпа музика....

42. Поставяш си нелеката задача да изкопчиш нещо от Снежанка. Обучението, което ти е дала империята обаче не ти помага много. Разбираш, че Снежанка е била робиня на Алиските, след като е предала дядо коледа. На въпроса ти, кой е „Дядо Коледа”, единственото, което ти отговаря е „Единственият, който може да спре злодея”. Разбираш, че е напълно полудяла, тъй като започва да говори нелепици и да реве.
„Аз съм предателка, аз съм нищо, аз съм предателка аз съм нищо”.
Повече няма какво да направиш за нея.
- Остава ти гарата 38.
- Момчешкият квартал 48.

43. След много преговори и болезнено тъп разговор установяваш, че тъпата машина има определен брой заучени диалози. Въпреки това успяваш да го договориш и на нещо друго освен кукла. Виж списъка с предмети, зачеркни, което смяташ за излишно.
Смело скачай на 35.

44. Докато пътувате към гробището се опитваш да го заговориш и да научиш нещо повече за този безумен свят, но роботът ти отговаря с едни и същи предварително записани команди. Най-сетне се озовавате на гарата на гробището, което всъщност се оказва желязната гора. Огромна купичка от различни играчки големи средно колкото хора са натрупани на куп. Една ръка кран ги взима и ги мести в нещо като езеро от олово. Когато играчката попада там, „оловото” ги полазва и ги преобразява на метална фиданка.
Пътуването ти до тук, не е съвсем безпредметно. Най-сетне поне успя да научиш нещо. Гората е нещо като рецитатор за играчки и това без съмнение е свят на играчки. Но кой го е построил и защо. Как играчките са излезли извън контрола на хората не ти става ясно.
- Ще търсиш отговори при дядо коледа 50
- Или ще поемете с робота към двореца на императора 36


45. Преди да стигнеш разписанието обаче срещу тебе изкача робот в дрехите на машинист.
- Дай си ми куклата – казва той.
След тъп, но за сметка на това безумен разговор той ти заявява.
- Само аз мога да управлявам влакчето, дай си ми куклата.
Е какво правиш?
- Пръскаш му главата без да се занимаваш с повече глупости 46.
- Даваш му куклата, ако имаш такава, това те отвежда на 35 и разбира се, зачеркваш предметът от списъка си.
- Нямаш кукла, но не ти се занимава да си губиш времето за това преговаряш с него. 43.

46. Вдигаш бластера, натискаш спусъка и главата на робота се пръска. Качваш се на влакчето, но по никакъв начин не разбираш как да го подкараш. Изминават няколко дни в лутане, накрая си признаваш, че си направил фатална грешка. Избираш да поемеш пеша към, някоя от посоките, но никога не ги достигаш, тъй като умираш от глад по пътя.


47. Решаваш, че ще браниш Снежанка. Влизаш в нелека битка, но този път противниците ти се оказват доста слаби. С майсторска стрелба и фехтовка успяваш да разпарчетосаш гнусните андроидки. Приближаваш се победоносно към трона и осъзнаваш, че това наистина е човек. Опитваш се да заговориш Снежанка, но получаваш единствено целувка последвана с думите:
- Благодаря ти , че ме спаси войниче.
Снежанка ти дава момичешка кукла. Отбележи си, че имаш кукла и реши какво ще правиш.
- Ще се опиташ да завържеш диалог със Снежанка с надеждата да научиш нещо за това тъпо място? 42
- Ще и благодариш и ще се чупиш към гарата. 38.

48. Най-сетне се озоваваш в момчешкият квартал. Ако може да бъде наречен така де. Озоваваш се пред обширна военна плаца и голям военен склад. На плацата са наредени роботи облечени като имперски войници. „Каква гротеска казваш си ти” и се молиш да не са включени. Влизаш във складовете, чисто празни са. Хвърли един зар, ако резултата е от 1-3 то намираш водно пистолетче. Ако е от 4 -6 намираш копче от дреха. Запиши си добитият предмет . Това място е пълна загуба на време.
- Ако вече си бил в женският квартал крайно време е да пробваш какво има на гарата
- Ако ли не, 49.

49. Със тежка стъпка и празна глава влизаш в предградието на момичешките. играчки. В един по-хубав свят това би било публичен дом, където да си почиваш след мисия. Но не би, всичко е розово и бяло. Розови мечета се разхождат наоколо, малки детски къщички се показват зад ъглите. Тук все още има електричество и някой от играчките са активни. Из улиците са разхождат безцелно роботизирани еднорози оцветени с багрите на дъгата.
WTF си казваш ти когато изведнъж на бял трон виждаш Снежанка.
- Ще я зяпаш отдалече? – 23
- Все пак ще предприемеш нещо и ще се приближиш да я изследваш - 34

50. Роботът е особено щастлив, че си избрал тази посока. Поемате на път към „Горичката на Дядо Коледа”. Влакът се движи с добра скорост. Ти си застанал прав отпред до робота. Сабята гордо стърчи от калъфа на рамото ти. Слънцето огрява бронятата ти а бластерът е на кобура на бедрото ти. Това е финалът на първа част от този разказ приключение. Кой е „Дядо Коледа”, какъв е този свят и кой е злодея ще разберете във вторият разказ.

Лична оценка: 2 от 10.

Много малко разклонения има по мое мнение,иначе е занимателно.