Да бъдеш, или да не бъдеш кифла (разказ-игра)

За да не кажете, че си изсмуквам информацията от пръстите прилагам няколко цитата от нета.

“Кифлите” варират от млади девойки, до зрели жени, които основно се различават по провокативният/кичовски, клонящ към курвенски стил на обличане.

Десет белега на днешната “кифла“
ultracs.blog.bg/zabavlenie/2010/ ... fla.579204
Отделно от това, за жената кифла винаги съм си представял една разглезена, вечно мрънкаща, депресирана, нацупена лигла.

Нашата героиня е момиче-кифла, която ще минава през различни житейски ситуации, до пълното си окифляване. Целта на всяка кифла е да живее живота си максимално комфортно, без да работи и някой да я издържа и угажда.
Единственото, което трябва да правиш е да четеш и избираш. Тук-там ще събираш точки и Оценката ти ще се изчислява накрая.

Разбира се, за да си нямам проблеми с модовете и админа, ще се постарая да не съм прекалено цинична и груба, а повече иронична и хумористично насочена.

Част 1 В детската градина

1
Мария беше на 5 г., когато скъпата й изрусена майчица реши да я пусне на детска градина. Разбира се главните й съображения бяха „Е, че няма да я пусна кат’ сий на 3, да ми развалят дитенциту”. Не че беше кой знае колко грижовна майка, щото рядко си беше вкъщи, но осигуряваше пари и бавачка, тъй че Марийчето да не стои сама. А когато се прибираше със светнали очи, миришеща на марково уиски и облечена в скъпи оскъдни парцалки, отрочето й се изстрелваше като стрела при звука на високите токове и като гладно гларусче зейваше и чакаше маменцето му да го нахрани я с шоколадче, я с някоя дрешка, я с мъдрост.
- Мамо, мамо к’о ми носиш! – пищеше и подскачаше около нея.
- Муци, сто пъти съм ти казвала да ми викаш Жужи, ник’во „мамо”, щот’ това ме прави да изглеждам по-стара!
- Добре, мам... ъъъ... Жужи. – отговаряше покорно Мария, повече заинтригувана какво ще получи, отколкото от уважение. Впрочем Мария-Муци не знаеше значението на тази дума, но много обичаше да употребява друга: „Искам!”

Тъй Марийчето отиде на детска градина, прилежно заведена сутринта от бавачката си, понеже за Жужито беше безумно рано да става в 7-8 часа или да се занимава с досадни неща, като говорене с хора от работещото съсловие. Момиченцето беше измито, прилежно вчесано в две плитки и облечено в маркова роклична на детската серия на известен дизайнер. Муци не помнеше марката, а и не можеше да чете, но помнеше, че е в маркови дрехи и тъй се чувстваше по-добра от другите. Възпитателката я посрещна без суетене и тя бе въведена в стаята при другите деца. Започна часа.
Мини на 2.

2
- Митко ти какъв искаш да станеш като пораснеш?
- Войник. – гордо се изпъчи русото момченце.
- Ами ти Петя?
- Лекарка. – пълничкото момиченце намести очилата си.
- Мария, ти каква искаш да станеш като пораснеш?

Възможните отговори са: Барби – на 3, учителка - 4, манекенка – на 5, полицай – на 6.

3
- Барби.
Краткият отговор бе посрещнат от бурен смях. Тъмнокосото, тъмнооко, слабо момиченце с бледо лице не разбра на какво се смеят.
Учителката се насили да потисне усмивката си и търпеливо опита отново.
- Добре, Мария, разбирам, че обичаш да си играеш с кукли, но какво смяташ да работиш?
- Нищо. Ще потърся мухльо, който да работи, а аз ще му харча парите.
Гробна тишина последва дръзкото заявление. Възпитателката, млада жена на около 25 г. се изчерви от гняв или неудобство, бе трудно да се каже.
- Мария, не ми харесва как разсъждаваш. Вашите знаят ли, че ползваш такива думи.
Всяко дете би си замълчало виновно след подобно порицание, но къде ти, не и нашата Мария.
- Ами, мама винаги казва, че една жена трябва да си търси мъж, за да не работи тя.
- Ами баща ти. – учителката беше потресена.
- Кой от всичките. – палав пламък блесна в очите на детето. – Този от миналия месец, или онзи от тази седмица?
Сразена от логиката й, учителката замълча.
- Иване, ти какъв искаш да станеш като пораснеш?

Отличен отговор, съвсем по кифленски, увеличи Оценката си с 3 точки.
Мини на 7.

4
- Учителка. – неуверено изрече Мария. Опитваше се да се хареса на новото си обкръжение. Въпреки че мама щеше да я порицае, ако можеше да я чуе. Мария не знаеше какво означава да искаш да станеш „нещо” като пораснеш, защото разчиташе, че мама ще е винаги около нея и ще я глезе. Не никога не искаше да порасва, защото старите трябваше да работят!
- О, колко чудесно! – учителката беше доволна. И продължи да пита нататък останалите деца.

Това изобщо не беше отговор по кифленски, но този път няма да ти отнемам точки. Мисли повече следващия път!
Мини на 7.

5
- Манекенка! – наперено изрече момиченцето. Под това тя разбираше да й плащат, за да се облича със скъпи, готини дрехи и да я обожават. С майка й си играеха на модно ревю в малкото случай, когато Жужи си беше вкъщи, а не беше пияна и не се влачеше с поредния си любовник.
Краткият отговор бе посрещнат от смях. Тъмнокосото, тъмнооко, слабо момиченце с бледо лице не разбра на какво се смеят.
Учителката се насили да потисне усмивката си и търпеливо опита отново.
- Добре, Мария, все пак това не е нещо за постоянно, а и още си малка за да имаш дадености за манекенка. Какво смяташ да работиш, ако не стане това?
- Нищо. Ще потърся глупак, който да работи, а аз ще му харча парите.
Гробна тишина последва дръзкото заявление. Възпитателката, млада жена на около 25 г. се изчерви от неудобство.
- Мария, не ми харесва как говориш. Вашите знаят ли, че ползваш такива думи.
Всяко дете би си замълчало виновно след подобно порицание, но къде ти, не и нашата Мария.
- Ами, мама винаги казва, че една жена трябва да си хване мъж, за да я издъжа.
- А какво мисли баща ти? – учителката беше шокирана.
- Кой от многото. – лукав пламък блесна в очите на детето. – Този от миналия месец, или онзи от тази седмица?
Сразена от логиката й, учителката замълча.
- Иване, ти какъв искаш да станеш като пораснеш?

Отличен отговор, съвсем по кифленски, увеличи Оценката си с 2 точка.
Мини на 7.

6
Полицай? Не, кажи ми, че го каза на шега. Туй просто не е възможно да дойде наум на момиче с домашното възпитание на Мария. Това е абсолютно грешен отговор, откъдето и да го погледнеш! Извади си 1 точка от Оценка. Едва започна, а вече си на минус.
Върни се на 2 и избери отново!

7
Време е за игри. Децата са се пръснали на групички и играят с играчки, на театър, рисуват или майсторят с пластилин.
Какво да прави Мария?
Да се присъедини към една от групичките – на 8. Да си играе сама с кукла – на 9. Да се опита да привлече вниманието на всички с тръшкане – на 10.

8
Мария реши да се присъедини към една от групите играещи деца. Беше й скучно да си играе сама, а пък искаше да я харесват и да й се възхищават.
Коя група? С играчките – на 12, театъра – на 13, рисуването – на 14 или с пластилина – на 15.

9
Мария реши да си играе сама с любимото си Барби, хич й не искаше да се меши с простите неугледно облечени деца, тя която носеше все нови и модерни дрешки. Мама нямаше да одобри в никакъв случай! Денят й мина скучно, но поне не трябваше да се унижава.

Мини на 11.

10
Тръшкане, речено-сторено! Мария се изправи и започна да се щура из стаята с печално изражение, прегърнала куклата си Барби, която мъкнеше от вкъщи. Спираше отвреме-навреме до някоя групичка и подсмърчаше драматично. После отминаваше и сядаше на земята, започваше да тупка с ръчици по пода или се изправяше и тупаше с крак. Накрая като видя, че не й обръщат внимание, захвърли куклата ядно, излегна се на пода по корем и започна да мята ръце и крака и да реве. Плачеше повече от яд, че не й обръщат внимание, отколкото от мъка. Но това даде резултат! Изплашена от гюрултията учителката, излязла по-рано, притича на бегом в стаята.
- Мария, какво е станало! – изплашено попита и прегърна детето.
- Всички ме мразят! – зави по-силно детето, пускайки крокодилски сълзи в изобилие. – Никой не иска да играе смен! Уаа!
- Деца, бива ли да се държите толкова лошо с Мимето! – порица ги тя.
- Ама ние нищо не сме...
- Не се оправдавайте! – изрече афектирано възпитателката, чийто защитен инстинкт се беше събудил, докато момичето плачеше и трепереше в ръцете й. – Елате и се извинете на Мимето!
Децата мимоходом се доближиха и започнаха полугласно да се извиняват. Мария се усмихваше, много бързо сълзите бяха изчезнали от очите й. Разбра, че беше открила мощно оръжие за контрол: цупенето!

Прибави 2 точки към Оценката си и бягай на 11.

11
От детската градина Мария, която майка й наричаше Муци, а децата Миме, разбра две неща. Можеше да получи почти всичко с глезене и тръшкане. Както и това, че добрият външен вид беше най-важното нещо! Което още веднъж затвърди у нея усещането, че майка й е права и че не ум й трябва, а наконтен външен вид.

Мини на 16 от Част 2.

12
Мария избра групата на децата с играчките. Приеха я лесно и я оставиха да играе с кукла Барби, впечатлени от по-ранното й изявление. Не й отне много, докато ги убеди да се въртят около нея, играейки с куклите-Кен, угаждащи на Барби или с куклите-приятелки на Барби.

Прибави 1 точка към Оценката си.
Мини на 11.

13
Мария избра групата на децата, играещи театър. Приеха я лесно и я оставиха да играе с тях, впечатлени от по-ранното й изявление. В групата влизаше Митко, който искаше стане войник и тя бързо успя да го убеди да играе нейн рицар, който я спасява. Тя играеше, разбира се принцеса! Та нима би могла да е нещо друго, със своите скъпи дрехи и изискан външен вид? Петя, която беше казала, че иска да е лекарка, взе като придворна. Дебеланата не беше много доволна, но като една истинска принцеса на Мими не й пукаше за другите! Не й отне много, докато ги убеди да се въртят около нея и да й угаждат.

Прибави 1 точка към Оценката си.
Мини на 11.

14
Мария избра групата на децата, които рисуваха. Приеха я лесно и я оставиха да играе с тях, впечатлени от по-ранното й изявление. Мария хич не можеше да рисува, затова предложи да я нарисуват, като обеща на момченцата целувка, ако я нарисуват добре. Това ги мотивира и с мнозинство тя успя да се наложи. Момичетата мърмореха полугласно, че им се рисуват понита, но никой не ги питаше. Не след дълго, всички се въртяха около нея и я обгрижваха. Момченцата й носеха вода или други неща, надявайки да си спечелят благоволението й.

Прибави 1 точка към Оценката си.
Мини на 11.

15
Мария избра групата на децата, играещи с пластилин. Приеха я лесно и я оставиха да играе с тях, впечатлени от по-ранното й изявление. Мария досега не беше работила с пластили и затова нищо не й се получаваше, затова започна да врънка другите деца да й помагат. Толкова беше досадна, че най-накрая те спряха да си правят нещата и само й помагаха. Затова пък Мимето се чувстваше страхотно, смееше се, кокетираше, раздаваше усмивки или целувки. Не след дълго, всички се въртяха около нея и я обгрижваха. Момченцата й носеха вода или други неща, надявайки да си спечелят благоволението й.

Прибави 1 точка към Оценката си.
Мини на 11.

16
Цялото това обожание, което получи, накара Мария да се замисли, което за нея си беше доста голямо усилие. Идеята я осени в събота по обед, когато най-накрая се беше събудила и докато гледаше любимия си фолк канал. Тя трябваше да стане манекенка сега! Точно сега! Да я снимат за реклами, да я обожават, да й се кланят. Това беше крайно инфантилно и егоистично, но все пак Мимето беше само на пет години, а и при домашното й възпитание, появата на подобно желание си беше съвсем в реда на нещата.
Каква тактика да приложи Мария? Плач – на 17. Или спокойно да поговори с майка си – на 18.

17
Когато Жужи се събуди по-късно, завари Мименцето потънало в сълзички и дърпащо косичките си. Като всяка добра родителка, макар и егоцентрична, тя се закахъри и се втурна да успокоява отрочето си. Неумело приглаждаше главата на Мария, внимавайки да не си развали ноктопластиката.
- Какво има, Муцинка?
- Маму, ма, уаа, ти обичаш ли ма?
- Да, миличку – Жужи дори забрави да я поправи да не я нарича „мамо”, не можеше да се оправя със сълзи. Та нали Муци беше скъпоценното й детенце, което да я издържа като остарее и не може да си намира мъже, желаещи да я издържат.
- А аз хубъва ли съм? – продължаваше да нарежда и да точи сълзи хлапето.
- Ти си най-хубавата. – увери я Жужи. – Нали приличаш на мен.
- Ами ти си ми казвала, че си манекенка, нали, нали?
- Ами, да, да... – изрече майката със зле прикрито неудобство. Беше поукрасила истината.
- Ами, тогава искам да стана манекенка, защото искам да съм като теб!
Това беше удар под кръста и Жужи нямаше как да й откаже.
- Добре, детенцето ми. Ще се обадя тук-там, но помни за всички ти ще бъдеш моята скъпа племенница, защото аз съм твърде млада, за да имам деца!
Това не се понрави много на Мимето, но нали щеше да получи своето.

Увеличи Оценката си с 1 точка и мини на 19.

18
Когато Жужи се събуди по-късно, завари Мименцето да седи тихо на едно място и да разгръща някаква книжка. Дори телевизора беше изключен. Като всяка добра родителка, това силно я притесни. Та нима момиченцето й да развиваше някакви интелектуални качества и интереси? Не, това беше крайно неприемливо!
- Какво има, Муцинка?
- Мама, ти си манекенка нали?
- Ами, да – изрече Жужи без да я гледа в очите. Беше поукрасила нещата.
- Ами, тогава няма ли да е чудесно, ако и аз стана манекенка?
Жужи се замисли, колебаеше се. Този бизнес не беше лесен, а и тя всъщност нямаше кой знае какви връзки с модния бизнес.

Провери късмета си. Хвърли зарче. Ако показва 1-3, мини на 20, 4-6 те водят към 21.

19
Няколко дни бяха необходими на мама Жужи да осигури пробни снимки на отрочето си в известна столична агенция, ползвайки познанствата на сегашния си бойфренд и с хиляди умилквания и обещания. В уречения ден, Марийчето беше прилежно облечено и нагласено. После Жужи я натовари на С-класата, която беше на сегашния й бойфренд и още го врънкаше да й я препише. В агенцията гримираха Марийчето и започнаха да му правят косата. През това време, Жужи трябваше да отговаря на въпроси, за да бъдат записани данните на детето.
- Какво е име на детето? Кога е родено? Какви са му мерките?
- Мария Трендафилова. На 5 март 1995 г... – отговаряше кратко майката.
- Какво ви се пада детето? – питаше жената, която щеше да менажира детето, ако всичко беше наред. – Вие майката ли сте?
- О, не, не – изсмя се изкуствено Жужи, – та аз съм толкова млада, как ще съм й майка. Леля съм й.
- А защо майката не е тук?
- О, ами... – замълча Жужи, чудейки се какво да съчини, защото нямаше сестра, нито братя, бе се родила и израстнала като едно дете, твърде глезено от родителите си. Най-накрая измисли нещо, които и на нея прозвуча фалшиво. – Сестра ми умря при раждането и аз съм записана като настойник на детето. Тя ме мисли за майка й и сърце не ми дава да я поправям. – завърши притискайки кърпичка към очите си и подсмръкна драматично.
Жената я изгледа над очилата си с телени рамки, с явно подозрение, но само изхъмка и нищо не каза. Продължи да задава формалните въпроси и записа каквото й трябваше.
Междувременно Мария беше готова и вече фотографа я чакаше за пробни снимки.

Мини на 22.

20
Жужи реши да не й отказва.
- Добре, детенцето ми. Ще се обадя тук-там, но помни за всички ти ще бъдеш моята скъпа племенница, защото аз съм твърде млада, за да имам деца!
Това не се понрави много на Мимето, но нали щеше да получи своето.

Мини на 19.

21
Жужи реши да й откаже.
- Съжалявам, детенцето ми. Много си малка, само на 5 г. си, този бизнес ще те сдъвче и изплюе. Изчакай някоя и друга година.
- Но аз искам сега! – тропна с краче по килима Мария. – Не искам след години, когато ще съм стара!
- Ще се случи, Муци, но не сега. Това ми е последното решение.
Това не се понрави много на Мимето, то се тръшка и мрънка, но не получи своето.
След този ден Мария реши, че трябва да бъде по-слаба, ако иска да е модел. Също реши, като влезе в училище да покаже на мама, че е достатъчно голяма!

Мини на 28 от Част 2.

22
Заставайки зад камерата, Мария имаше няколко възможности за действия и позиране.
Да слуша наставленията на фотографа – на 23.
Да не го слуша, ами да имитира някоя от любимите си фолкпевици – на 24.
Или да си измисли собствен стил – на 25.

23
Макар че смяташе мнението си винаги за най-вярното, Мария реши да следва напътствията на фотографа. Местеше наляво и надясно, усмихваше се, когато и кажеха, местеше тялото, главата, ръцете си. Изобщо правеше всичко, което той кажеше. Човекът се държеше мило и отвреме навреме мърмореше „браво”, „много добре”.
За няколко часа бяха я снимали толкова, колкото никога през живота й, затова се зарадва, когато снимките свършиха.
Майка й щеше да вземе снимките и да уреди другите неща. Мария нямаше представа, че е толкова уморително и досадно да е модел. До няколко дена щеше да знае дали ще я одобрят, но мама я увери, че красавица като нея не биха изпуснали.

Мини на 26.

24
Едва фотографът бе застанал зад камера и Мария сви устни и ги изду напред, имитирайки една от своите фолк любимки. После сложи ръце на кръста и изпъчи гърди, които нямаше, все пак беше дете. Фотографът каза нещо, но тя го пренебрегна и продължи със следващата сцена, която помнеше – обкрачи стола широко и се наведе, както й се стори изкусително напред. Чу как онзи си поема рязко дъх и реши, че го е смаяла с таланта си. Направи още една-две пози преди онзи ядно да захвърли апарата и да изреве гневно:
- По дяволите, какво ми доведохте! Снимаме за детска серия, а не за порно списание!
Мария беше потресена от грубостта му. Нямаше представа защо се ядосва, нито какво значат думите, които използва. Явно бяха лоши, защото майка й се изправи като фурия на отмъщението и зашлеви нахалника, оставяйки му резка на бузата от дългия си маникюр. После се извърна към нея, грабна я за ръката и ядно я повлече навън. Нещо подсказа на Мимето, че явно с кариерата й на модел беше приключено. Поне засега

Увеличи си Оценката с 1 точка и мини на 28 от Част 2.

25
Речено-сторено. Така или иначе смяташе мнението си винаги за най-вярното. Мария беше свикнала да се държат с нея като с принцеса, затова и реши да демонстрира това пред камерата. Вдигаше високомерно глава. Извиваше презрително устни, присвиваше недоволно очи.
Фотографът сумтеше и нервничеше:
- Усмихни се бе момиче! Не можеш ли да се държиш нормално, като всяко дете на твоята възраст?
Ама какво говореше той, чудеше се Мария? Какво имаше предвид с това „нормално”? За нея това си беше нормално – да се цупи и мръщи.

Ако мислиш, че е време Мария да промени държането си – мини на 23. Ако мислиш, че поведението й си е наред – мини на 27.

26
Минаха няколко дни в очакване. Един топъл ден Жужито се прибра ухилена до ушите, държейки плик в ръка. Марийчето се досещаше какво имаше вътре, но реши да се прави на разсеяна.
- Муци, маменце, вътре сме! Фотографът речи, че си стояла супер на камерата. Много си ми готина, сладураната тя!
- Тъй ли? О, мамче, нали ти казах! – подскочи Мимето като ракета към ръцете на родителката си. – Ще ме заведеш ли на сладолед?
- Бавачката ще те заведе, Муцинка, мама има важна работа.
Мимето вяло кимна, беше свикнала да я оставят сама. Бавачката й не беше нито хубава, нито особено умна, но поне стоеше с нея и й угаждаше.

Запиши си кодова дума „камера” и мини на 28 от Част 2.

27
Мария продължи с туй, което си знаеше. След няколко минути фотографът вдигна ръце и изруга:
- По дяволите, с „това” не може да се работи! Не ме интересува колко плаща Тя, но аз се отказвам!
Мария беше потресена от грубостта му. Нямаше представа защо той се ядосва. Та тя трябваше да дава най-доброто от себе си, позирайки. Явно тоя беше некадърник, щом не можеше да оцени таланта й! Явно и майка й мислеше така, защото изкрещя нещо и зашлеви нахалника, оставяйки му резка на бузата от дългия си маникюр. После се извърна към нея, грабна я за ръката и ядно я повлече навън. Нещо подсказа на Мимето, че явно с кариерата й на модел беше приключено. Поне засега

Увеличи си Оценката с 1 точка и мини на 28 от Част 2.

ПП. Ще едитвам намясто!

Какво става със 7?

Благодаря за коментарите. Някои неща ги мисля в движение затова става на части.

Началото е много интересно. Предлагам да се направи като трилогия. Втората част да се казва "Кифлата се завръща", а третата "Краят на кифлата".

Ако следваме логиката на заглавието, трябва вместо това да последват "боркините на Пайнер" и "войната на кифлите" !

А аз вече съм с оценка 5 точки на първо прочитане, защото подхождам към кифлата като персонаж от ролева игра. Винаги съм твърдял, че не харесвам половината герои, които играя, така че тази се отличава от повечето от тях само по пола и хм, да го кажем, някои разбирания за света !

След края на поредицата може да се пусне и една прелюдия "Отчаяни кифли".

К-К-К-КУЛТ!!!

Само не мога да разбера, защо не го напишеш цялото наведнъж... Така донякъде се убива кефът...
П.П.: Регина, предложението ми е още в сила.

Имам чувството, че разказът описва точно една, хм, персона от класа ми. Даже и тя се казва Мария.

Част 2 В първи клас

28
Училището, в което щеше да учи Мария беше обикновено СОУ. Но тя нямаше да остава там дълго, след седми клас родителката й й беше обещала да я набутат в някоя елитна езикова гимназия.
Първият учебен ден протече горе-долу като първия ден на Мария в детската градина. Всъщност самата Мария не виждаше смисъл да ходи на училище, защото майка й обясняваше, че на нея това не е помогнало за нищо. Отново се беше облякла грижливо и дори си беше сложила грим и обула висок седемсантитров ток, и капка от маминия Шанел, нищо че беше на седем. Класната учителка ги посрещна в двора на училището и ги заведе в класната стая.
Мария се погнуси от оскъдната мебелировка и си избра един чин близо до прозореца, като гледаше да не е толкова издраскан. С досада слушаше встъпителното слово и едва потискаше прозявката си. Защо училище започваше сутрин в седем? Къде по-удобно бе да започва в 10 или най-добре по обяд!

- Деца, ще бъдете заедно следващите 4 години и искам всички да станете приятелчета. Нека всеки разкаже за семеството си – братя, сестри, какво работят родителите ви и т.н.

Какво ще каже Мария?
Истината – на 29. Ще излъже – на 30.

29
Мария наперено първа вдигна ръка:
- Живея с мама. Работата на мама е да се влачи с мъже и да ги кара да й купуват нови неща. Всеки месец имам нов „татко” и той ми дава подаръци. Обичам мама и искам да стана като нея.
Класната стая избухна в смях. Мария се обиди, не разбираше на какво се смеят. Глупаци! Учителката не каза нищо. Не ги порица, не я защити. Тъпа крава!

Добави 1 точка към Оценката си и мини на 31.

30
Мария наперено първа вдигна ръка:
- Мама е манекенка... – изрече тя. – И фотомодел. И всеки ден облича хубави дрехи и я снимат за списания и в филми и... – тук Мария се увлече. Но едва ли някой щеше да разбере.
Учителката не каза нищо. Но сякаш децата започнаха да я гледат по-различно.

Мини на 35.

31
На следващия ден като минаваше по коридора дори непознати по-големи деца я гледаха злобно, или подвикваха след нея:
- Оу, малката, що не ме запознаеш с твойта мама!

Как да реагира Мария на подвикването?
Да подмине нахалника – на 32. Или да се направи на отракана, нищо че е на седем години – на 33.

32
Глупаци! Всички бяха глупаци! Мама знаеше най-добре. Мама беше чудесна – днес й подари нова маркова рокличка от новия й „тати”. Е, вярно, че той я караше понякога да му седи в скута и й беше странно, но какво от това?

Извади си 2 точки от Оценка заради проявеното малодушие. Мини на 34.

33
Мария вбесено се извъртя на високите си тънки токчета и се устреми към нахалника като кораб с развяти червени поли и черни коси. Тъмните й очи, очертани с опушен грим, й придаваха вид на по-голяма. Ама и тя не се държеше като дете. Не носеше и детски дрехи. Носеше сутиен с подплънки, макар че нямаше гърди. Спря пред нахалника, който я гледаше нагло. Беше облечен с дънки, тъмна блуза и черно кожено яке, като типично лошо момче от клиширан филм. Само набола брада нямаше, защото беше очевидно, че е само с няколко години по-голям от нея. От задния джоб на дънките му стърчеше кутия цигари. Мария знаеше какво са цигарите, дори беше виждала как майка й кара мъже да й дават огънче. Сама беше имитирала движението със солети.
Сега не се поколеба, без думи протегна ръка, измъкна цигарите му и извади една, хвана я между пръстите си и я поднесе с красноречив жест към начервените си устните.
- Та за какво казваш ти трябвала майка ми?
Нахалникът отвори и затвори уста като риба на сухо. А Мария се изсмя, точно както бе чула майка й да прави – високо и изкусително и отмина въртейки задник.
Повече никой не я закачи. Само от време наврема усещаше как момчетата я зяпат жадно, докато вървеше по коридора. Изведнъж беше станала популярна, което доведе до други неща.

Увеличи си Оценката с 3 точки и мини на 35.

34
След тази неприятна случка, и други момчета се одързостиха да я закачат по коридорите, което накара Мария да смени токчетата с маратонки, за да тича по коридорите. Започна да ги мрази. Никой в класа не говореше с нея. Не я обиждаха, но и не се държаха добре. След обожавания статус, който беше имала дотук, не беше чудно, че Мимето се сдухваше от ден на ден. Но нямаше на кой да се оплаче, защото майка й беше все навън – късно се прибираше и късно ставаше. Мария продължи да се облича добре, но изражението й беше печално и бледо. Минаваха дни, скоро започнаха да я наричат „Печалната Мери”, това много я дразнеше.

Имаш ли кодова дума „камера”? Ако да – мини на 36. Ако не – на 37.

35
На другата сутрин някой беше оставил картичка на чина й, изрисувана със сърчица и красиво надписана и миришеща на бонбони. Мария не можа да разчете почерка, нито написаното, защото още не бяха взели азбуката, но прибра картончето в джоба си. Вкъщи бавачката щеше да й го прочете.
Озърна се и забеляза, че едно момиченце два чина зад нея я гледа.

Да отиде ли при нея и да я пита за бележката – на 38. Или да си остане на място – на 39.

36
Мария малко живна, когато от Агенцията й се обадиха за фотосесия. Този път тя прилежно спазваше всички насоки на фотографа, а и беше твърде тъжна, за да измисля свои пози. Сложиха малко руж на бузите й, понеже бяха бледи. Фотосесията беше за детски роклички с воланчета, рюшчета и къдрички и Марийчето наистина се чувстваше като принцеса. Агент на модната къща присъстваше и беше толкова впечатлен, че й подари една от розовите роклички.
Когато на другия ден Мария отиде на училище, тя сияеше. След няколко дена някакви по-големи момичета я пресрещнаха в коридора, носейки списание. Отгърнаха го на една страница и Мария видя себе си – като принцеса, в една от роклите, които беше носила на сесията.
- Това си ти, нали? – едно от момичета я попита.
Мимето кимна притеснено, какво ли искаха от нея? Бяха добре облечени и гримирани, и от горния курс.
- Нали ти казах, че е тя! – изрече другото.
- Как се казваш?
- М-мария.
- Мария, много си сладка! Ако имаш някакви проблеми, обръщай се към нас.
Мимето се усмихна широко, това й даваше толкова много възможности. Преди дни мислеше да се маха от училището, но сега смяташе да го управлява!

Запиши си кодова дума „защита” и мини на 40.

37
Дните на Мария се влачеха еднакви и еднообразни. Почти никой не говореше с нея, а беше под достойнството й да заговаря първа тези голтаци. Все пак нейните дрехи бяха маркови, а те се носеха в разни анцузи и шити от майките им роклички. Освен това тази крава, учителката й, май я беше нарочила, защото непрекъснато й мрънкаше, че не си учи уроците и изостава от другите деца. То пък какво ли имаше да се учи – учеха азбуката и някакви думички, започващи с буквите й. Най-много й тежеше писането – тези ченгелчета бяха много трудни! Затова и тя не ги пишеше, даваше ги на бавачката си, която и пишеше й всичките домашни. Вкъщи по цял ден гледаше филмчета или чалга канала. Най-обичаше да си припрява и да подрусва тяло в ритъм. Така отстрани изглежаше, че е много забавно да си фолк певица.
Повечето деца на нейните години още вярваха в еднорози и в дядо Коледа. Но не й нашата Мария. За нея Коледа беше всеки път, когато майка й си хванеше нов мъж и той идеше да я отрупа с подаръци. А еднорозите (или конете) смяташе за огромни, грозни и лошо миришещи същества. Майка й я беше водила на езда преди дни – за първи и последен път.

Извади си 1 точка от Оценка за това, че не успя да вдигнеш рейтинга на Мимето и мини на 41.

38
Мария тръгна към момиченцето, което я зяпаше. То имаше светлокестеняви коси, вързани на опашка и светли зелени очи, които заби в земята, като видя, че Мария върви към нея. Беше облечено в сива блузка и синьо долнище. Малка мишка, помисли си Мария. А на глас изрече:
- Бележката от тебе ли е?
- Д-да. – беше вдигнала за миг поглед, колкото да й отговори и после пак го заби надолу.

Какво да каже след това Мария?
„Пишеш много грозно!” – на 42.
„Какво пише?” – на 43.
„Ще ти дам отговор утре” – на 44.

39
Мария й обърна гръб, решена да не издава вълнението, което я беше обхванало. Сигурна беше, че написаното е нещо хубаво, та нали хартията миришеше толкова добре. Чувството за доволство не я напусна през целия ден. А когато бавачката й дойде да я вземе, побърза да й покаже картичката. Скоро разбра какво пишеше там.
„Моля те, бъди моя приятелка”
Обхвана я дива радост и тя заподскача из стаята, като всяко седемгодишно дете. Но Мария не беше като всяко дете. Тя не виждаше в един приятел нещо равностойно, а някой, който да й угажда. Така както правеха всички около нея – майка й, бавачката, децата от детската градина, новите й бащи.
Разбира се щеше да приеме предложението за приятелство. Първото, което направи на другия ден беше да се запознае с момичето. Казваше се Петя.

Мини на 51.

40
Новината за снимките на Мимето се разпространи като огън в суха гора сред училището. Изведнъж тя стана много популярна и харесвана. По коридорите й се усмихваха деца, които не познаваше. Сякаш предишните й гафове бяха забравени. Една сутрин, скоро след това намери картичка на чина й, изрисувана със сърчица и красиво надписана и миришеща на бонбони. Мария не можа да разчете почерка, нито написаното, защото още не бяха взели азбуката, но прибра сложи картончето в джоба си. Вкъщи бавачката щеше да й го прочете.
Озърна се и забеляза, че едно момиченце, два чина зад нея, я гледа.

Да отиде ли при нея и да я пита за бележката – на 38. Или да си остане на място – на 39.

41
Мария не успя да стане популярна в училище. След време се открои едно момиченце, което по нейна преценка не беше особено хубаво – със светлокестенявите си коси и бледите зелени очи, ала беше тихо като мишчица и често вдигаше ръка в час, така че и учителката го фаворитизираше. А другите дечица пъплеха около Петя, защото доста добре се справяше с уроците и не беше надувка, като Мимето. Ясно беше защо Мария започна да я мрази.

Сега можеш да вземеш решение, имащо отношение към хода на играта. Ако мислиш, че е най-добре за Мария да отиде в друго училище – мини на 45. Ако смяташ, че трябва да остане и да се сближи с Петя, защото очевидно другите щяха да отрежат – на 46.

42
Мимето се усмихна на себе си, колко е дръзка да се осмели да ми пише! И колко е страхлива очи-в-очи.
- Пишеш много грозно! – изрече съвсем безцеремонно и немилостиво.
- Ама, аз... аз...
Другото момиченце видимо се посви, ала Мария не трепна и продължи да го гледа осъдително. Детето се почувства неловко, скри лицето си с ръце, а след малко започна да издава скимтящи звуци. Плачеше.

Увеличи Оценката си с 2 точка, заради гадното си отношение. После решавай. Мария може да се опита да успокои момичето – на 47. Или да направи нещо по-гадно – на 48.

43
Мимето се усмихна на себе си, колко е дръзка да се осмели да ми пише.
- Какво пише?
- Щ-ще ми бъдеш ли приятелка? – притеснено изрече момиченцето и се изчерви.

Какво казва Мария? „Да” – на 51. „Ще ти кажа утре” – на 52. „Не” – на 53.

44
Мимето се усмихна на себе си, колко е дръзка да се осмели да ми пише.
- Ще ти дам отговор утре. – каза го, за да държи момичето на тръни.

Увеличи Оценката си с 1 точка и мини на 39.

45
Веднъж взела решение да смени училището, нямаше кой да спре Мария. Тя орева орталъка и колкото й Жужи да й обясняваше, че няма как да я прехвърли преди края на срока, най-накрая се принуди да склони. Така Мимето получи шанса да започне начисто в друго училище.

Мини на 110 от Част 3 Ново училище.

46
Как Мария да се сближи с Петя?
Да използва ласкателство – на 49.
Директно да я попита – на 50.

47
- Е, хайде, недей така, - измърмори Мимето, хич не беше типично за нея да се държи добре с другите. – И аз пиша лошо, всички пишем лошо! Нали сега се учим.
Мария несръчно потупа гърба на момиченцето.
- Как се казваш?
- П-петя. – измърмори хлапето и се зае да трие сълзите си.
- Добре, Петя, какво ми беше написала?
- Щ-ше ми бъдеш ли приятелка? – притеснено изрече момиченцето и се изчерви.

Какво казва Мария? „Да” – на 51. „Ще ти кажа утре” – на 52. „Не” – на 53.

48
- Уу, колко си грозна, като виеш така! Ревла, ревла! – продължи Мария и се засмя ехидно. После извади картичката, накъса я на малки парченца и я изсипа върху главата на момиченцето. Всичко това стана в голямото междучасие. В стаята имаше няколко деца, но никой не се осмели да порицае Мимето или да защити другото дете. Явно не искаха да си навлекат гнева й или им беше все едно. Момиченцето продължи да скимти като бито куче, а Мария излезе с бойна походка. Ала след минути детето си събра нещата набързо и явно не понасяйки присъствието на останалите, бързо напусна стаята. Минаха няколко дена и момиченцето не се появи в клас. После другите деца зашушукаха, че се е прехвърлило в друго училище.

Добави си още 2 точки към Оценката. Имаш ли кодова дума „защита” – мини на 54. Ако я нямаш – на 55.

49
На другия ден Мария преценени удобния момент и заговори Петя.
- Забелязах, че си много добра в смятането, дали може да ми обясниш нещо?
Петя се хвана и започна да й разяснява това, което Мария уж не разбираше.
- О, колко си умна, аз никога не бих се сетила. Ех, ако си имах приятелка като теб – хем умна, хем хубава. – занарежда тъжно Мимето.
- Ти нямаш ли си приятелки? – момиченцето налапа въдицата.
- Ами, не, какво ли не опитвах – скръбно изрече Мимето. – Сигурно ме мислят за грозна...
- Ама ти си толкова хубава! – възкликна другото момиченце. – Ако искаш, аз мога да ти бъда приятелка. – изрече забила нос в земята. Мария разбра, че Петя я харесваше.
- Добре, нека бъдем приятелки! – изрече тържествено Мария.
Петя се усмихна и това я направи красива. Тя протегна ръчички да прегърне Мимето и то не се възпротиви.

Увеличи Оценката си с 1 точка, заради решението си да ползваш хитрост.
Мини на 56.

50
На другия ден Мария преценени удобния момент и заговори Петя.
- Искаш ли да бъдем приятелки?
Момиченцето я погледна внимателно и се замисли.

Провери късмета си. Хвърли зарче. Ако показва 1-3, мини на 57, 4-6 те водят към 58.

51
Мимето се усмихна чаровно.
- Да, ще ти бъда приятелка.
- О, благодаря ти, ти си страхотна Мария. – Петя се усмихна и това я направи красива. Тя протегна ръчички да прегърне Мимето и то не се възпротиви.

Мини на 56.

52
Мимето се усмихна чаровно.
- Ще ти дам отговор утре.
Мария й обърна гръб, решена да не издава вълнението, което я беше обхванало. Чувството за доволство не я напусна през целия ден. А когато бавачката й дойде да я вземе, побърза да й покаже картичката и да й разкаже за Петя.
Обхвана я дива радост и тя заподскача из стаята, като всяко седемгодишно дете. Но Мария не беше като всяко дете. Тя не виждаше в един приятел нещо равностойно, а някой, който да й угажда. Така както правеха всички около нея – майка й, бавачката, децата от детската градина, новите й бащи.
Разбира се, щеше да приеме предложението за приятелство.

Увеличи Оценката си с 1 и мини на 51.

53
- Не, не искам да ти бъда приятелка! – изрече студено Мария.
- Н-но защо? – разстроено изрече Петя.
- Не те харесвам. – Мария реши да бъде откровена. Всъщност тя не харесваше никого освен себе си.
Момиченцето се сви, и нищо повече не каза.

Имаш ли кодова дума „защита”? Да, мини на 54. Не – мини на 55.

54
Мимето установи, че децата от класа й са твърде смотани за нейния вкус. А вече и се страхуваха от нея. Никой не искаше да й бъде приятел. След начина, по който беше постъпила с Петя, всички я мислеха за гаднярка. Но тя бездруго не се чувстваше добре сред връстниците си. Бързаше да порасне, за да бъде красива и блестяща като майка си.
Затова отиде да потърси Татяна и Даниела, седмокласничките, които харесаха снимките й. Завари ги да пушат отпред сред група момчета и момичета. Момичетата бяха облечени в предизвикателни дрехи, а момчетата изглеждаха по-големи и явно ходеха на фитнес.
- О, Миме, здравей! – забелязаха я и я поздравиха. После обясниха на останалите. – Това е сладурчето от списанието.
Другите я загледаха с интерес. Мимето се усмихна чаровно.
- Може ли да поговорим насаме?
- Ми, добре, какво толкова. – кимнаха.
Отдалечиха се.
- Миме, някой да не те тормози?
- Не, ама съучениците ми са много смотани. Искам да се движа с вас – готините каки!
Двете се спогледаха и замълчаха.
- Много си малка. – изрече Татяна.
- Освен това не е лесно да влезеш в компанията. – допълни Даниела.
- Какво трябва да направя?
Двете се спогледаха.
Хвърли зар, за да разбереш каква ще е задачата ти?
1 – премини на 59, за да разбереш какво трябва да направиш.
2 – премини на 60, за да разбереш какво трябва да направиш.
3 – премини на 61, за да разбереш какво трябва да направиш.
4 – премини на 62, за да разбереш какво трябва да направиш.
5 – премини на 63, за да разбереш какво трябва да направиш.
6 – премини на 64, за да разбереш какво трябва да направиш.

55
Мимето установи, че децата от класа й са твърде смотани за нейния вкус. А вече и се страхуваха от нея. Никой не искаше да й бъде приятел. Повечето гледаха да не я гледат в очите, за да не ги нарочи. Всички я мислеха за гаднярка! Но това хич и не я тревожеше. Щеше да използва момента и да сложи всички под тиранията си.

Каква тактика да приложи? Да навиква по най-дребен повод първия, който я подразни – на 84. Да си избере най-слабата жертва в стадото – на 85. Или напротив, да се сближи с побойника на класа, за да го кара да бие тия, които спорят с нея – на 86.

56
- Какво правят приятелките? – вечерта Мария попита майка си. Жужи направи странна физиономия и после се засмя:
- Абе, Муци, за какви глупости ме питаш. Ми откъде да знам? Сега децата са различни. Не помня на какво си играех на твоите години. По-късно се влачехме по МОЛ-овете, пиехме коктейлчета, ходехме на солариум, на дискотеки. Питай си бавачката за такива неща.
Мария се видя принудена да се консултира и с персонала.
- Ами като бях на твоите години, си играехме с кукли, скачахме на въже, говорехме си, играехме на топка, разглеждахме книжки с картинки, пеехме песнички. Понякога си ходехме по домовете.
Мария се замисли. Дали да предложи на Петя да си играят на кукли (на 66)? Да разглеждат книжки (на 67) в училище, да скачат на въже пред блока на Петя (68) или да гледат филми у Мимето (69)?

57
- Ти нямаш ли си приятелки? – момиченцето налапа въдицата.
- Ами, не, какво ли не опитвах – скръбно изрече Мимето. – Сигурно ме мислят за грозна...
- Ама, ти си толкова хубава! – възкликна другото момиченце и заби нос в земята. Мария разбра, че Петя я харесваше.
- Добре, нека

101
За съжаление Мимето нямаше на кого да се опре, когато дойде баткото на момчето. Той беше едро 12-годишно момче. Мима усети как смелостта я напуска. Нямаше как да му противодейства. Вярно, той не я наби, а ошамари няколко пъти, но това стана насред класната стая и беше голямо унижение. След това момченцето се наду и я подиграваше открито. На Мима училището й отесня и реши да се маха.

Ех, мечти, мечти...

Raz писа: писа:

101
За съжаление Мимето нямаше на кого да се опре, когато дойде баткото на момчето. Той беше едро 12-годишно момче. Мима усети как смелостта я напуска. Нямаше как да му противодейства. Вярно, той не я наби, а ошамари няколко пъти, но това стана насред класната стая и беше голямо унижение. След това момченцето се наду и я подиграваше открито. На Мима училището й отесня и реши да се маха.

Ех, мечти, мечти...

Искаш някой да ошамари вашата Мима, а ?

Егати, не ме бива за кифла! При първо минаване едва събрах мизерните 5 точки.

При второто се присъединих към компанията и с 17 точки вече нещата бяха по-добре !

Ъм... да сваляш сюжета на Thirteen в първи клас е малко крайно. Ще дойде Явор Колев и върви после обяснявай. Освен това, струва ми се че си изключила напълно "тъпа кифла" и натвърдваш на "злобна кифла", с което цялата "пародия" остава някак едностранчива и еднаквее. И не се обиждай, но се чудя как ти се занимава с толкова думи за единия хейт

Вонамарак писа: писа:

Ъм... да сваляш сюжета на Thirteen в първи клас е малко крайно. Ще дойде Явор Колев и върви после обяснявай. Освен това, струва ми се че си изключила напълно "тъпа кифла" и натвърдваш на "злобна кифла", с което цялата "пародия" остава някак едностранчива и еднаквее. И не се обиждай, но се чудя как ти се занимава с толкова думи за единия хейт

Thirteen не съм го гледала, но сега ще го гледам. Само не разбрах Явор Колев за какво ще ме търси. Освен това, това все пак е КИ, затова съм длъжна да сложа и крайните варианти за "злобна кифла". Мимето се проявява като "тъпа кифла" в разсъжденията си (понякога и в думите), това не винаги може да се опише като действие с избор. Но затова пък егоизмът, наглостта и грубостта могат. А и все пак тя е кифла в процес на развитие. Дори не знае, че е такава и че това е грешно, защото и майка й е такава и е свикнала да го възприема като нормално. И тя ужасно много иска да е като майка си и затова търси по-големите, но читателя решава в крайна сметка. Според изборите на читателя зависи колко лоша и колко кифла да е Мария.
И не ги мразя, съжалявам ги. Мразя тенденцията, но не и хората. Освен това се опитвам да си обясня дали процесът е обратим, дали средата на по-късен етап би променила нещата и т.н. Да кажем, че ще има възможност за некифленски край.
Иначе си прав, може би трябваше да сменя заглавието. Предложи ми някакво!