30 минути в бъдещето - Б. И. Воденичаров

"Времето е река, то тече от Миналото, преминава през Настоящето и отива към трепетното Бъдеще! Искал ли си някога да надзърнеш там? С тази книга-игра твоето желание ще се изпълни! В "30 минути в Бъдещето" ТИ си Момчил Балев - начетен младеж, растящ в желязната хватка на Студената война. Този бряг на Времето, в който ние с Вас ще надзърнем, започва някъде след 1981 година, където героят ти в момента очаква повиквателна, за да служи в Българската Народна Армия...

...Но вместо това, сякаш някак неусетно и мимоходом, ТИ попадаш в едно подземие, където се намира тайната експериментална лаборатория на стар учен, който има важна задача и то точно за теб! Неговите очаквания са големи и са свързани с определен вид "пътуване във Времето", което ще ни разкрие тайните на невероятното очакващо и чакано митично Бъдеще!

Оборудвани технологично - е, да, за България през 80-те! - ТИ, заедно с учения Антон Велев, ще направиш квантов скок към едно ново и неочаквано Бъдеще посредством тази фантастична книга-игра, която както и като никоя друга досега, достига и прекроява пътеките на самото Време!

Странните места и хора, на които ще попаднеш в книгата, се редуват едно след друго: секретни правителствени учреждения, военни полигони, скрити асансьори, откачени другари-агенти от Държавна сигурност, ексцентрични типове от Контраразузнаването, побеснели руснаци от ГРУ, красиви момичета със смарт-телефони от Бъдещето, нощни влакове и все интересни срещи с личности, между които и разговори с хора-полуроботи и всемогъщи създания от самото Бъдеще!

Разбули тайната на "30 минути в Бъдещето" и събери данни и знание относно всичко, което се случи, случвало се е и се случва в България дори и от преди епохата, наречена "Българския преход"! Бъдещето те очаква! Готов ли си?!

Тази книга-игра включва и фактологически речник-гид към онази епоха на безвремие, в който ти предлагаме също да се потопиш и така да откриеш някои фактологии, с които може и да не си запознат, ако ЕГН-то ти е след 2000-та година.... Защото тази книга не е просто игра, а една истинска червеева дупка към и във Времето. Тя ще те пренесе направо там, като ти разкрие истинската страна на това, което всички ни очаква, или може би вече ни се е случило... За да научиш останалото, просто си намери едно удобно местенце, свали този epub, хвани телефона си в ръка и... започни да избираш!"

Линк за сваляне на книгата: biblio.bg/30-%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D1%83%D1...0%B2/202063460-63460

Еха, все пак имало приятни изненади за Коледа.

Сайтът на книгата, доколкото виждам, е на Ян (с подкрепата на Джордж): www.dungeon-factory.net/
Борис Воденичаров е участвал в сборника "Таласъмия 2002", ако е същият, разбира се - по случайност го имам, ще е интересно да се види какво е написал и там.

Модерация: Дискусията относно това дали може да се публикуват тук файла на книгата е преместена тук: knigi-igri.bg/forums/digital-gamebooks/6043-30

Започвам с това, че този анонс никак не прави услуга на книгата, която е значително по-добра от анотацията си.

Литература: Текстът (на книгата) всъщност е доста приличен. Да, не е някакъв своеобразен връх в литературата, но в по-голямата си част за мен беше приятен за четене. Спокойно бих казал, че е по-добър от поне половината от издадените на хартия книги-игри от новата вълна. Ако беше кандидатура за ПГ спокойно бих гласувал, че трябва да влезе. Има и приятни хумористични моменти в изказа. Леко неприятно впечатление ми направиха идеологическите, расистките и хомофобските вметки в книгата, но не развалят цялостното впечатление, тъй като (първо) не са прекалени и (второ) разказът се води от първо лице и са напълно оправдани като част от характера на главния герой. На моменти си личи липсата на сериозен редактор, можело е някои неща да бъдат изчистени. Авторът се опитва да предаде атмосферата от 80-те в България, но понякога си личи, че го прави от позицията на настоящето, а не както би говорил/писал човек в 80-те. Разбира се това е съвсем нелека задача и е нормално да не успява напълно там. Все пак като цяло се е справил доста добре с литературната част. Ако човек си е изградил очакванията само от постовете на Rahvin, мисля, че ще бъде изненадан.

Игра: Правя уговорката, че написаното в тази графа е без да правя подробен анализ, схема и със съвсем малко разглеждане на алтернативни решения, което ми беше неудобно на електронен носител, така че е възможно да съм се заблудил. "30 минути в бъдещето" е по-скоро интерактивна повест. Няма показатели, няма сложни сметки, използвани са единствено кодови думи. Използван беше зар веднъж. (Между другото намирам за лоша практика използването на игрова механика еднократно в дадена книга. Тук можеше да се намери по-елегантен вариант.) Решенията на читателя изглежда не променят сериозно основната сюжетна линия, по-скоро дават някакви нюанси и различни кодови думи, които влияят на оценката накрая при успешно достигане до финал.

Тема/идея: Тук "30 минути в бъдещето" блести. Мисля, че за пръв път имаме книга-игра, чието действие се развива по време на комунизма. Погледът към настоящето като възможно бъдеще е свежо и оригинално. История в историята, на която ставаме свидетел накрая, също ми хареса доста и човек аха-аха да повярва, че цялото нещо е истина. Сюжетът е динамичен и не оставя читателя да скучае. Имаме щипка любов, тайни служби, научна фантастика. Някак цялостното усещане е все едно четеш соц. фантастика, което предполагам е търсен ефект. Палци горе по този показател.

Като цяло за мен "30 минути в бъдещето" беше приятна изненада, която бих искал да видя на хартия през 2021 след известна редакторска (и тук-таме коректорска ) работа, както и с по-яка корица.

Първо е важно да се уточни какво е "30 минути в бъдещето" и, естествено, както всичко останало в този пост е само лично мнение, а не меродавна присъда. За мен това е "интерактивен роман", като нивото на интерактивност е такова, че създава у мен съмнения дали въобще е писан интерактивен, или са добавени разклонения и някаква игра в последствие (бих заложил на второто). Сюжетът се развива сравнително линейно с известни нюанси в разклоненията. Интерактивността не допринася особено за произведението, тъй като най-често дава или слепи избори, или шанс да се пропусне някакъв момент. Това не отнема от стойността на му и не добавя много, но ключовото е, че е за хора, които ще харесат литературата в него, а няма да търсят игра.

Второ, анотацията и корицата правят много лоша услуга на произведението, тъй като създават тотално грешна представа за това какво е вътре. Все едно да сложиш на "Архипелаг Гулаг" корицата на "Пипи дългото чорапче". Много несериозно, по-добре да нямаше. Книгата е много сериозна като тон, фантастични елементи, с голям акцент е мирогледът на героя (или по-скоро на автора?) по политически и социални въпроси. Илюстрацията не е лоша сама по себе си, дори напротив, просто стилът на илюстратора не подхожда на съдържанието. Щеше да е готино да има някаква корица в ретро-соц стил, според мен.

Литературата
Като научна фантастика, няма да преувелича ако кажа, че това е едно от най-интригуващите произведения на български автори, които съм чел (не са много, но все пак, за мен "30 минути в бъдещето" трябва да бъде прочетено от всеки, който се определя като фен на българската научна фантастика). Идеята е изключително интересна и се надгражда от началото до края на произведението. Тези пътувания в бъдещето се редуват с (много по-дълги) сцени в комунистическа България и частично развитие на персонажи, излагане на политически възгледи през устата на един или друг герой. Това, което най-много ми липсваше в сюжета (а и като игра) е някаква цел на героя, някаква борба, участие от негова страна. До голяма степен той се носи по течението, воден от сили, много по-големи от него, и някак си е пасивен слушател и наблюдател на случващото се. Малко след средата книгата става и малко по-фрагментирана, отколкото ми се щеше, а накрая препуска. Има епизодичен акцент на герои, които нямат особена роля и бързо се захвърлят (да, като в истинския живот, но в роман не е добра практика), има някакви глави с описан студентския живот на героя, който няма никакво значение - често няма ясен фокус и важни неща са претупани, маловажни - разтегнати. Имаше много потенциал за по-стегнат сюжет върху романтичната линия, върху агентските истории, върху ползите и трудностите на научното откритие и т.н., но вместо това имаше само парченца от това. Искаше ми се да не е така пренебрегната и стойността на цялото откритие - мисля си, че това никога не би било така неглижирано, а следите и хората, оставени на произвола - не мисля, че това би се случило през соца или когато и да било. Като плюс от този подход бих посочил, че хаосът и объркването е добре пренесено от героя върху читателя, в положителен смисъл.
Spoiler - не чети.

За да не остане някой с грешно впечатление, въпреки недостатъците, романът е много интересен.
Относно стила, силният цинизъм е както основният плюс, така и в някакви моменти малко понагарча, когато ти се иска героят най-после да прояви някаква емоция за дадена сцена, да има някакви цели, а всичко пак е цинизъм или сарказъм. Често има хитри и смешни попадения. Понякога, най-вече във втората половина на книгата, героят изглежда неприятно тесногръд, черноглед, апатичен и дискриминиращ, но това си му е образът.
Прочетох всичко, от предговора, есета, речник до послеслов - и то с най-голям кеф. "Опаковката" на произведението с авторови думи работи наистина добре и подсилва самото произведение.
Относно редакцията, Никола е прав - някои изречения и мисли (особено във втората половина) са почти нечетими и неразбираеми - напомнят на форумен пост на Рахвин, от тези, в които не може да се разбере какво иска да каже, предвид че 90-95% от произведението е на доста високо ниво, макар и с нетипичен изказ тип "мисловен поток" (което е по-скоро чар на произведението, отколкото недостатък).

Играта и структурата
Играта, както казах горе, е малко залепена върху романа. Основно вземаме кодови думи за точки; в един момент се появяват някакви точки за 10 глави и после безследно изчезват. Даже не разбрах дали са предвидени като две различни метрики, или грешно се наричат по различен начин - притеснение и раздразнение - не са въведени никъде като правила или нещо, просто в някакъв момент изведнъж трупаш точки в един показател, после пък намалих от другия 4 точки, без въобще да знам за него или да имам натрупани в него.
Има някакви сцени, в които при грешки можеш да умреш, но и те са сложени просто ей така и са като тиранозаврите - ако не гледаш към тях, ще си отидат, без да те забележат - въобще няма никаква консистентност. Произведението има огромен потенциал за интересни избори и игра, но те не са реализирани, именно за това споменах, че според мен не е и мислено/писано за игра.
Точкуването накрая не е лошо, би имало още повече стойност на хартиен носител, където с кеф бих направил един бърз втори прочит да видя кои са тези ключови места, които съм изпуснал. За цялостен втори прочит непосредствено след първия не мисля, че книгата е подходяща (което не е минус, а особеност), защото е доста дълго и огромната част ще се повтаря, а и трудно ще се намерят всички такива местенца, които иначе са любопитни и знам, че доизграждат историята. Като излезе на хартия, ще я повторя със сигурност на десетопръстната система.
Като готин плюс бих споменал разчупването на началото/речника/предисловие/послеслов с избори кое кога и колко да четеш - това е хитро използване на интерактивния формат.
Като минус бих споменал мързеливото вписване насред епизодите на неща от сорта на "Ако имаш еди си каква кодова дума, веднага иди до края на епизода и задължително избери третата опция". Това е несериозно за дигитален формат, няма причина да не се раздели на епизоди една такава ситуация и разклонението да е край на епизода.
Издразни ме и това, че ми беше отнет един ключов избор, заради кодови думи, които не би следвало да ми го отнемат (кодова дума Колаборационист), но това е дреболия - просто лоша практика.
Като най-голям минус бих посочил неиздържания сюжет спрямо разклоненията. Моят герой знаеше и говореше за неща, които въобще не бяха се случили в моето разиграване и то говорим за изключително ключови елементи. Тук ще дам примери, моля не ги четете, ако не сте чели произведението:
EPIC SPOILERS - НЕ ЧЕТИ

Това е трудност в писането на интерактивна литература, особено силно-сюжетна такава - като пишеш даден епизод той да е адекватен за всички възможни стечения на обстоятелствата и в тази книга това е тотално, тотално счупено. Ама в крайна сметка мигваш два пъти на парцали като ти се поднесе такава неконсистентност, приемаш я за даденост и продължаваш нататък.
Дреболия - номерата на епизодите са излишни в дигиталния формат, не знам защо ги има в книгата.

В заключение
Въпреки немалкото си проблеми и пропуснати възможности, за мен "30 минути в бъдещето" е една от най-интересните наши книги-игри и емблематична за интерактивната литература. Темите в нея са сериозни, ориентирана е много твърдо към възрастна аудитория и като цяло не мога да се сетя за по-сериозна книга-игра от нея. Много приятно ме изненада със стила и нивото си още като я почнах и за втори път като разбрах, че е на Рахвин; не знам дали това е комплимент или обида, просто съм честен - не бих очаквал, съдейки по държанието, което показва във форума, че може да създаде нещо с такъв мащаб и идейност. Книгата е (много) нешлифован диамант, който със сигурност няма да допадне на всеки - трябва да ви се чете такъв роман, да не сте се настроили за стандартна книга-игра, да не ви подразни прекалено гледището на героя или изказът на автора, които не са за всеки вкус, но за мен са интересни. Интерактивността като добавка върху този роман за мен разчупва приятно и допринася за потапянето, но пък е повредила малко консистентността му и има шанс да скрие за читателя иначе много интересни елементи от историята. Все пак се радвам, че е книга-игра, чете се по-леко така, но е трябвало (трябва) още много работа да се оправят проблемите и да се доизглади текста (като минимум), да се използва целият потенциал като история и да се доразвие играта (като максимум) - надявам се, че авторът и екипът му имат сериозността да оправят и надградят нещата, особено ако ще запечатват на хартия написаното.