Книгите на Алан Шарп

Ян, как си? Всичко наред ли е?

Никъде не съм писал, че ще я продавам, нито за 400, нито за 4000. Или пък, че ще ги издавам. Четеш мнението на Ефикс и ми приписваш мои думи. Само показах, че съм събрал колекцията. Моля те, стегни се! Не е това нивото ти.

Иначе за "просветителството". Покрай панаира разбрах, че Торо ме е номинирал в някакви награди, но го приех за някаква "гавра" и "ебавка", но ако това те притеснява или дразни ще проуча как може да оттегля номинацията си.

"Ами намерих я в abebooks.co.uk за 4 паунда и я поръчах на секундата. След няколко минути видях, че продавач са world of book и, че са я пуснали и в английския ebay. Затова я поръчах и там, за да се подсигуря и да не ме изпревари някой. Нямам идея кой сайт действа по-бързо, но в крайна сметка поръчката дойде през ибей, а от abebooks ми върнаха парите."

Това е много странно. Би трябвало големите продавачи да ползват апита, в смисъл - автоматизация. Като се продаде нещо се пуска заявка и ако няма повече наличности, артикулът се сваля автоматично от другите места, където е обявен. Това, което описваш, изглежда праисторическо

Ами прав си, но и друг път ми се е случвало в тази комбинация. Имало е други странности от типа дадена книга да е пак на world of books и да я има в abebooks и да я няма изобщо в Ибей.

Аз пък да кажа, че съм гласувал за Никсата за популяризатор. В тройката го писах. Той такава популяризаторска дейност разгърна на фентъзи и фантастиката (Генезис, Катарзис, Призванията Герой), че дори само заради това си заслужава да влезе. Да, съзнавам, че жанра книги-игри е малък, но Никсата се старае да прави каквото е по силите му, излизат нови и нови книги, немалко преводни от руски и френски.
Лично мен, дори Никсата ме подразнил с някое и друго изказване, аз оценявам огромния му принос за книгите-игри и за нашата общност, мога да се абстрахирам и оценявам усилията му.

Островът на бродещите мъртви - Алан Шарп
Колонисти са извършили в миналото геноцид върху местното индианско население и е време за отмъщение! Твоята задача е да се противопоставиш на свръхестествената заплаха.
Малка книжка, без дневник и правила, но приятно написана. Харесаха ми историческите факти и как авторът ги е вплел в историята, създавайки сравнително интересен сюжет. Литературно книгата е добре написана, да не кажа образец в КИ. Игрово обаче, е скучна. Попаднах на няколко що годе добре направени избори и това е, затова и бих казал, че това е РАЗКАЗ-игра.
Не съм почитател на големите дневници и многото статистики, но крайната липса на такива, както и липса на оценка (или поне някаква друга игрова механика) също ме отблъсква. Затова и не мога да кажа, че се изкефих на книгата на Алан Шарп. По-скоро не ми беше скучна.

След разочарованието „Злодеянията на г-н Щастие” публикувано в брой 12 на Списанието, реших да дам още един шанс на хваления от мнозина Алан Шарп. За втори път бях отегчен, този път от „Островът на бродещите мъртви”, оригинално издаден на английски през 1986 година. Отново имаме леко разклонен разказ, този път в 45 вместо 44 епизода. Да, историите на Шарп имат известна литературна стойност, но за мен това не трябва да се нарича книга-игра. Интерактивен разказ или новела ОК, но не и книга-игра...

Произведението е базирано на историческо събитие, а именно пристигането на Колумб в Новия свят. Колонизаторите поробват местните хаитяни (таинои) и лукаяни, в жаждата си за злато и богатства. Жестокостите от страна на испанските роботърговци не спират и скоро местните са почти избити.

Самата история проследява работата на екип в Сан Салвадор. Там в подводен риф е заседнал испанския търговски кораб Мари Галант. Испански милионер е платил много пари за изваждането на плавателния съд и спасяването на ценните артефакти намиращи се на борда му. Скоро нещата започват да стават странни, появяват се трусове, а както се разбира от заглавието и анотацията на задната корица, местната магьосница Сейбъл е призовала ужасяващи свръхестествени сили. Малко тъпо от страна на автора да сложи заглавие, което представлява спойлер, но какво да се прави... Издателството също не е останало по-назад, и е разкрило кулминацията на историята в това описание на задната корица на книгата.

Да кажа и нещо хубаво за изданието на „Еквус Арт” - корицата и илюстрациите са на познатото за тях високо ниво. Емилиян Станкев отново е свършил отлична работа и тук, лично за мен, това се усеща като похабен труд, който е можело да се насочи към нещо по-стойностно за жанра.