Книгите на Алан Шарп

Ян, как си? Всичко наред ли е?

Никъде не съм писал, че ще я продавам, нито за 400, нито за 4000. Или пък, че ще ги издавам. Четеш мнението на Ефикс и ми приписваш мои думи. Само показах, че съм събрал колекцията. Моля те, стегни се! Не е това нивото ти.

Иначе за "просветителството". Покрай панаира разбрах, че Торо ме е номинирал в някакви награди, но го приех за някаква "гавра" и "ебавка", но ако това те притеснява или дразни ще проуча как може да оттегля номинацията си.

"Ами намерих я в abebooks.co.uk за 4 паунда и я поръчах на секундата. След няколко минути видях, че продавач са world of book и, че са я пуснали и в английския ebay. Затова я поръчах и там, за да се подсигуря и да не ме изпревари някой. Нямам идея кой сайт действа по-бързо, но в крайна сметка поръчката дойде през ибей, а от abebooks ми върнаха парите."

Това е много странно. Би трябвало големите продавачи да ползват апита, в смисъл - автоматизация. Като се продаде нещо се пуска заявка и ако няма повече наличности, артикулът се сваля автоматично от другите места, където е обявен. Това, което описваш, изглежда праисторическо

Ами прав си, но и друг път ми се е случвало в тази комбинация. Имало е други странности от типа дадена книга да е пак на world of books и да я има в abebooks и да я няма изобщо в Ибей.

Аз пък да кажа, че съм гласувал за Никсата за популяризатор. В тройката го писах. Той такава популяризаторска дейност разгърна на фентъзи и фантастиката (Генезис, Катарзис, Призванията Герой), че дори само заради това си заслужава да влезе. Да, съзнавам, че жанра книги-игри е малък, но Никсата се старае да прави каквото е по силите му, излизат нови и нови книги, немалко преводни от руски и френски.
Лично мен, дори Никсата ме подразнил с някое и друго изказване, аз оценявам огромния му принос за книгите-игри и за нашата общност, мога да се абстрахирам и оценявам усилията му.

Островът на бродещите мъртви - Алан Шарп
Колонисти са извършили в миналото геноцид върху местното индианско население и е време за отмъщение! Твоята задача е да се противопоставиш на свръхестествената заплаха.
Малка книжка, без дневник и правила, но приятно написана. Харесаха ми историческите факти и как авторът ги е вплел в историята, създавайки сравнително интересен сюжет. Литературно книгата е добре написана, да не кажа образец в КИ. Игрово обаче, е скучна. Попаднах на няколко що годе добре направени избори и това е, затова и бих казал, че това е РАЗКАЗ-игра.
Не съм почитател на големите дневници и многото статистики, но крайната липса на такива, както и липса на оценка (или поне някаква друга игрова механика) също ме отблъсква. Затова и не мога да кажа, че се изкефих на книгата на Алан Шарп. По-скоро не ми беше скучна.

След разочарованието „Злодеянията на г-н Щастие” публикувано в брой 12 на Списанието, реших да дам още един шанс на хваления от мнозина Алан Шарп. За втори път бях отегчен, този път от „Островът на бродещите мъртви”, оригинално издаден на английски през 1986 година. Отново имаме леко разклонен разказ, този път в 45 вместо 44 епизода. Да, историите на Шарп имат известна литературна стойност, но за мен това не трябва да се нарича книга-игра. Интерактивен разказ или новела ОК, но не и книга-игра...

Произведението е базирано на историческо събитие, а именно пристигането на Колумб в Новия свят. Колонизаторите поробват местните хаитяни (таинои) и лукаяни, в жаждата си за злато и богатства. Жестокостите от страна на испанските роботърговци не спират и скоро местните са почти избити.

Самата история проследява работата на екип в Сан Салвадор. Там в подводен риф е заседнал испанския търговски кораб Мари Галант. Испански милионер е платил много пари за изваждането на плавателния съд и спасяването на ценните артефакти намиращи се на борда му. Скоро нещата започват да стават странни, появяват се трусове, а както се разбира от заглавието и анотацията на задната корица, местната магьосница Сейбъл е призовала ужасяващи свръхестествени сили. Малко тъпо от страна на автора да сложи заглавие, което представлява спойлер, но какво да се прави... Издателството също не е останало по-назад, и е разкрило кулминацията на историята в това описание на задната корица на книгата.

Да кажа и нещо хубаво за изданието на „Еквус Арт” - корицата и илюстрациите са на познатото за тях високо ниво. Емилиян Станкев отново е свършил отлична работа и тук, лично за мен, това се усеща като похабен труд, който е можело да се насочи към нещо по-стойностно за жанра.

Изиграх "Островът на бродещите мъртви" и "Барабан на смъртта" в кратко време. Впечатлението ми е, че са доста интригуващи за краткото повествование, което представляват. И двете са по 44-45 епизода, доста линейни и максимум по два избора. В началото започват със салами, но определено ми се сториха приятни за четене и игра. И двете са инспирирани от пиратския фолклор, така да се каже, и наистина ме върнаха в детските години с пиратските разкази и книжки за юноши.

В Барабана ми хареса опита за документалистика, като се следва "открития" дневник на един от пасажерите на британски военен кораб. А завързалата се история с предистория беше доста приятна за разбулване. По подобен начин и мистерията от Островът стигна до логичен завършек. Това което не ми харесва в подобен род книги-игри е, че не става ясно кой от финалните епизоди (а в тях има няколко такива) е най-официален, така да го кажем.

Рисунките в Барабана бяха прилични, но в Островът са си направо на високо ниво. Хубав пример от 1992 година, види се.

Снощи реших да прочета една от малките като обем книги преди заспиване. Оказа се много плътна като съдържание и с богата литература, за сметка на игра и избори , но и това си имаше своето очарование. Действието се развива края на 18 век, историята проследява екипажа на Кралския кораб Велиант и мистериозните случаи на смърт на кораба.
Интересно и увлекателно написа история, с много корабна терминология , описана в началото на книгата. Не очаквайте детективска част, книгата си върви като разказ и развръзката сама идва (стига да не сгрешиш на 1,2 ключови места).

Много харесах "Нощта на кометата" на Алън Шарп. Не е нещо невиждано, но пресъздава чудесна атмосфера, а и има хубави рисунки.

За преводи не се произнасям, защото това е субективен фактор. Аз съм към школата, която твърди че преводачът трябва да превежда по смисъл, не по буква. Но съществува и обратната школа. Този спор е стар и е още от времената на Преславската партриаршия и Търновската патриаршия. Този продължава и до наши днес без прекъсване.
На мен лично литературата ми хареса, но ако ще сравняваме с английският оригинал е възможно на някой да не му хареса. Откъм атмосфера обаче ми дойде много добре.

Препрочетох Барабан на Смъртта и доста ми хареса.

Първото ми впечатление след като разгърнах книгата отново след повече от 25 години е, че чисто като продукт изданието е с високо качество. Корицата и илюстрациите са много красиви - за мен Емилиян Станкев е един от най-добрите илюстратори, творяли за жанра книги-игри. Екипът работил по изданието включва още преводач, редактор, консултант (капитан втори ранг) и коректор.

Има нещо скъпоценно в Барабан на Смъртта и то е самата история и как е разказана тя. Алан Шарп описва с точност историческия контекст на морската битка между флотата на Адмирал Нелсън и тази на Адмирал Вилньов. Морската терминология също е подробно представена чрез графични схеми на устройството на кораба и речник на термините. Оттук нататък започва една история за морски премеждия из каюти, палуби и лодки в духа на Острова на Съкровищата (но не толкова пиратска, уж...). Случват се едни мистериозни убийства като че ли без разумно обяснение, но в крайна сметка всичко става ясно като в роман на Агата Кристи. Историята гложди любопитството, постоянно изкачат интересни подробности, а към края, дори и в последните редове, има нещо, което да поизненада читателя. Нивото на литературата е високо.

Барабан на Смъртта за мен е по-близо до нормална новела, отколкото до книга-игра и виждам в това поджанр на книгите-игри - тези, които са със силен акцент на литературата, а игра почти липсва. Историята е консистентна и почти винаги независимо от избора ще се случи едно и също, просто четящия ще го види от различен ъгъл.

Ейдриън Уейн писа:

А има ли реални избори в тези книги или говорим само за литература?

Чел съм ги навремето, но са ми смътни спомените.

По-скоро нямаш реални избори, а фиктивни, които няма да променят историята, а само какво ще видиш/разбереш.

Ейдриън Уейн писа:

Като чета хвалбите тук - някой смята ли, че би чел нещо такова, ако пак се пише и издава?

Да, аз вече съм дърт и много ми допадат такива литературни и леки за игра неща.

Вилорп писа:

Барабан на смъртта - написана по истински случая за една истинска мистерия останала неразкрита.

Това не го знаех, търсих за този кораб в интернет, но намерих нищо. Предположих и че частите от дневника не са достоверни, а са оформени като такива, за да е по реалистично.

Ал Торо писа:

преведох книгата "The Evil of Mr. Happiness", която ще се появи в брой 12 на списанието.

Интересно! Това списание може ли да се намери още? И аз забелязах, че книгите му са супер редки и скъпи. Търсих сканове на оригинала на Барабана, за да видя оригиналните илюстрации, но нищо не намерих освен корицата.

Ал Торо писа:

Ужас в IV измерение
Така и не разбрах къде е това четвърто измерение.

Времето.

nixata писа:

Опааааа и Барабанътпристигна

Как ми се иска да видя оригиналните илюстрации...

nixata писа:

и се чудя това Волга ли е или Москвич на корицата?

И според мен е Волга.

Вилорп писа:

Браво Никса, като ги събереш трябва да помислим за една серия с неговите книжки.

В Агамор например да се преведе нещо?

(Много ми е приятно как бая запалени хора по книгите-игри оценяват Алан Шарп)