Книгите-игри във Франция

Преди време ми хрумна да се разровя в Интернет и от чисто любопитство да проуча какво се е случвало (или се случва) с книгите-игри във Франция. За моя голяма изненада се оказа, че в тази страна не само е имало огромен интерес към жанра навремето, но и сега е налице възраждане на жанра и активна форумна общност. В настоящия материал ще се опитам да ви запозная с най-любопитните неща, на които се натъкнах при проучването си.

„Доброто старо време“

Книгите-игри във Франция започват да се издават цяло десетилетие по-рано от България, в началото на 80-те, но пък за разлика от нас, тамошните издателства залагат основно на преводни англоезични заглавия. Така на френски език са издадени книги от най-големите поредици „Избери своето приключение“ (Choose your own adventure), „Приключения безброй“ (Endless quest) и „Битки Безброй“ (Fighting Fantasy) – серия, от която навремето са преведени 61 от всичките 65 книги. Популярни поредици като „Кървав меч“ (излязла под заглавието „Епос за Легенда“), „Пътят на Тигъра“, „Магьосничества“ и „Самотният вълк“ също са преведени във Франция. Като върл фен на Пътя на Тигъра ми направиха впечатление проблемите, които е имала тази поредица. Първите 3 книги от нея са издадени с огромен брой грешни препратки или липсващи текстове, което явно е допринесло да се случи нещо наподобяващо историята с „Магьосничества“ (Sorcery!) в България. Kнигите на Джо Дивър за Самотния вълк (Loup Solitaire) обаче печелят огромна популярност сред френските читатели, издадена е цялата поредица, а през 2000 г. са преиздадени първите 20 книги от нея, допълнени и редактирани от фенове след одобрението на автора. Преиздадена е и познатата на българския читател „Полет от мрака“ (Flight From the Dark), която самият Дивър преработва и допълва до цели 550 епизода.

Преводните английски заглавия във Франция се издават в серия, наречена „Книга, в която героят си ти“ (Un livre dont vous êtes le héros) на издателство Gallimard и именно тя налага употребата на съкратените названия за книги-игри „LDVELH“ или „AVH”, които са далеч по-употребявани от феновете отколкото livre-jeux. Друго голямо издателство за книги-игри е Hachette, което преустановява окончателно издаването им през 1987 и 1988 г., докато пичовете от Gallimard продължават до 1997 г. Gallimard е и издателството, което буквално доминира в този жанр пo онова време.

Естествено, френски автори също се опитват да пробият на пазара, докато жанрът е в разцвет, но само няколко успяват да добият популярност и да спечелят читателите. Ще се спра на две френски поредици, които са едни от интересните и популярните сред френските фенове:

1) „Битки и магии” (Défis et Sortilèges) на Gildas Sagot. Поредицата се състои от цели осем книги, които могат да се разделят на две отделни саги от по 4. Специфичното за първите четири книги е, че действието и мястото на всяка една от тях са едни и същи, но предадени от гледната точка на четирима различни персонажи (Елементалистката Каитнес, менестрела Келдрих, рицаря Переим и магьосника Канджар). Малко скучна се получава обаче играта в един момент, тъй като и в четирите книги местата, които посещаваш, са същите, еднакви са враговете, с които се сражаваш. Тази поредица обаче е страшно иновативна за времето си (1988-1992 г.), тъй като позволява да се играе с повече от един персонаж и не е линейна. Героят има свобода на движение по картата, като сам избира накъде да се насочи, което донякъде ми заприлича на някаква модифицирана версия на нашите стратегически книги-игри. Известни прилики има и с Destiny Quest, тъй като по едно време всичко се свежда до посещаване на определени места, където провеждаш битки, с които печелиш точки Сила, която пък ти позволява отключване на умения или магии. Битките също не са нещо особено и са доста изнервящи, тъй като точките Щета се определят с хвърляне понякога и на 9 зара едновременно! Може би другото амплоа на Sagot като дизайнер на настолни игри му е повлияло в изграждането на механиката на тази поредица.

2) „Сага за отец Жан” (La Saga du prêtre Jean, 1986) на Doug Headline (френския автор Tristan Jean Manchette, които подобно на българските автори е писал под английски псевдоним). Тази серия е доста аналогична на българските Валенсианските хроники, написани от Робърт Блонд. Дори и при тях не са издадени последните три книги от планираните общо осем, за което френските фенове все още дълбоко съжаляват, и дори са си организирали инициатива за отпечатване на шести том, който е бил написан от автора, но никога не вижда бял свят. Отец Жан също е странстващ воин на Христа, които последва Ричард Лъвското сърце до Йерусалим, но не се завръща с кръстоносците, а остава да търси тайнствената страна Шангрила. Началото на търсенето му започва първо чрез проникване в крепостта Аламут, на добре познатия ни Старец от планината и неговия орден от хашишини. Приключенията му го отвеждат на различни места, не само в пространството, но и във времето. Например, в книга втора „Окото на Сфинкса” („L’oeil du Sphinx“) отец Жан се озовава в древен Египет, където трябва да се добере до върховния жрец на Озирис, от който да измъкне информация за Шангрила. Бойната система в тези книги е доста опростена и като цяло се препокрива с тази от английските „Битки Безброй“. Единственото по-специфично нещо, на което се натъкнах, докато четях книга първа, беше необходимостта героят ти да спи, да се храни и да пие вода. Ако пропуснеш да му осигуриш тези неща, съответно биваш наказан или чрез намаляване на точките Живот или на точките Сила. Друг интересен факт покрай тази поредица е наличието на един скрит епизод във всяка една книга, като до него не може да бъде достигнато по нормален начин. Този епизод е бил жест от автора към най-върлите фенове, като в него винаги е поставял отец Жан в някаква абсурдна ситуация – например отчето изведнъж се оказва на борда на хеликоптер в разгара на битка във Виетнам (все пак това е 80-те на миналия век и филмите за Рамбо са на гребена на вълната).

Има също и други френски поредици, които съм си набелязал да прочета, но се опитах да подбера и да представя накратко тези, които са били по-популярни навремето.

„Таверната на приключенците”

Преди месеци се бях натъкнал на френски форум, който обединява всички фенове на „книгите, в които героят си ти”, но едва преди по-малко от седмица-две, когато реших да подготвя тази статия, се регистрирах на него. Името на форума направо цели десятката – Таверната на приключенците ( www.la-taverne-des-aventuriers.com/ ). Какво по-подходящо наименование за място, където се събират хора, за да си спомнят с носталгия за хубавите мигове прекарани с книги-игри от детството им, и разбира се, както си подобава в една кръчма, да си спретнат някоя и друга форумна караница. Бях впечетлен от това колко подреден и лесен за ориентиране е техният фенски форум. Буквално за секунди се ориентирах къде какво да търся.

Пичовете там провеждат ежегоден конкурс за аматьорски разкази-игри (“YAZ”), като началото му е поставено още през далечната 2004 г. Разбира се и той е съпътстван от обичайните спорове за подбора на журито, за това кой кога е предал произведението, кой как е повлиял на оценките и т.н.
Победител за 2012 г. от общо девет участника е Aragorn с разказа-игра „Когато се изви бурята” (Quand souffle la Tempête), която е от 120 епизода и може да си изтеглите и прочетете от тук: www.litteraction.fr/livre-jeu/qu ... la-tempete . За какво се разказва? Докато си пробивате път през ужасна снежна буря се натъквате на една страноприемница. Преди вечеря лягате да си отдъхнете, но когато се събуждате на врата ви има две червени точки: следи от ухапване от вампир! Какво ще се случи по-нататък? Ще разберете, ако знаете френски или ако някой се наеме да спретне превод на български, бил той и любителски.

На този сайт също ще откриете почти всички любителски произведения на френските фенове на книгите-игри.

Толкова засега. Обещавам да напиша продължение, в което да ви запозная с актуалните събития около френскитекниги-игри, които отбелязват възраждането на жанра и при тях: издателство Gallimard отново е започнало да издава книги-игри, феновете очакват с нетърпение Стийв Джаксън на техния Панаир на книгата (Salon de Livre) и други инициативи на форумната им общност.

А сега отивам да си бъбря с новите си френски приятели и да се фукам с българските постижения в книгите-игри.

Името "Таверната на приключенците" е наистина един път

Ами ако искаш, мятай. Ще ти изпратя текстовия файл и картинките.

Иначе вече го има и тук: bigboxgamers.com/game-books-in-france/

П.П. Във форума в едно мнение не може да прикачиш повече от три файла, затова са и само 3 илюстрациите тук.

Знам, че Тин се интересуват от френския пазар. В една тяхна апликация (май беше Кръвта на Зомбитата) има опция за промяна на езика на френски. Мисля, че подготвят и КИ ексклузивно за тях и владеещите езика им.

Много интересно ми беше да прочета тази статия. Не че някога ще имам шанса да се докопам или да изиграя някое от тези заглавия. Без превод нямам шанс. По скоро тази информация ми дава някакъв поглед между различните общности на книги-игрите в отделните държави. Едно на ръка че не сме сами, а и друго че по някакъв начин можем да си помагаме или да черпим идеи от братята чужденци.

Разгледах сайта им. Френските ни събратя са сътворили купища любителски книги-игри, дори цели поредици, някои със смайващ обем. Има някаква книга-игра за КГБ без шанс, която е над 1000 епизода. Любопитно е, че нерядко се срещат таблици с числа.

Даммм, дръпнах си победителя им за 2009 г. "Разказът-игра" е от сромните 668 епизода!

Хареса ми как под всеки любителски разказ има следната класификация:
Правила: прости, средни, сложни
Шанс: Със/Без
Линейност: линейна, нормална, силно разклонена
Трудност: Лесна/Средна/Трудна

И готиното е, че може да си ги избираш по тези критерии от сайта.

Правила: прости, средни, сложни
Шанс: Със/Без
Линейност: линейна, нормална, силно разклонена
Трудност: Лесна/Средна/Трудна

Подобно кратко "описание на продукта" е един от проблемите на старото поколение книги-игри (имаше някакви бутафорни деления на стратегически и тактически КИ, но съвсем не бяха изчерпателни). За съжаление не го наблюдаваме и в новите неща, а трябва.

Интересна статия.

Както обещах в предишната статия („Книгите-игри във Франция – част I“), тук ще ви запозная с възраждането на жанра във Фрнция и какво се издава в момента на езика на Молиер.

Но нека преди това да погледнем как точно е протекъл „залезът“ при тях:

Залезът на книгите игри във Франция – 1990-2000 г.

В началото на 90-те книгите-игри започват бавно да залязват във Франция. Промяната се усеща най-вече по това, че те все по-рядко биват слагани на централно място в книжарниците, които започват да избягват подобни заглавия. Въпреки това, най-голямото френско издателство „Galimard” продължава да превежда и издава нови книги, както и, разбира се, да актуализира цените им. Подобно на случилото се в България, и там издателите започват да търсят лесната печалба, възползвайки се от любовта на феновете към жанра, и в периода 1996-1997 г. преиздават най-харесваните книги-игри дори със същите корици, но пък релефни и малко по-луксозни. Въпреки, че това е прокламирано като опит за съживяване на жанра, всъщност се оказва един вид „самоубийство“. Заради преиздаването на стари книги, много други поредици не биват довършени или пък бива пренебрегнато издаването на нови такива.

През 1997 г. (по времето, когато в България Джордж М. Джордж създава новия „стратегически жанр“) във Франция издателство Hachette също се опитва да наложи нов жанр наречен “Quasar”. Основната разлика със стандартните книги-игри е, че тези книги представляват поредица от илюстрации, част от които цветни, и подобно на компютърна игра, четящият се придвижа по цифрите разположения на определени части от всяка илюстрация. Създадени от авторски колектив (Migou) тези „книги-игри“ дават възможност да се играе както самостоятелно, така и колективно. Новата система, въпреки своята оригиналност, не печели симпатиите на феновете, и при все множеството книги, които са издадени в този формат, има слаб успех. Основна причина за това е, че често правилата са объркващи, а самите книги – доста кратки. Малко или много този хибрид също отблъсква феновете от жанра.

Междувременно, Gallimard продължава да превежда последно издадените англоезични заглавия. Въпреки големия успех на Return to Firetop Moutain (Fighting Fantasy #50), поредицата Fighting Fantasy е временно преустановена през 1995 г. Същата съдба спохожда през 1998 г. и другата голяма поредица – „Самотният вълк“, когато авторът ѝ Джо Дивър не успява да се споразумее с Red Fox за издаването на последните четири книги от нея.

Последната нова серия публикувана на френски от Gallimard в периода 1997-2000 г. е на J.H. Brennan -„Adventure Gamebooks”, която е насочена главно към по-малките читатели. През 1997 г. са издадени на френски и „Revenge of the Vampire“ (Fighting Fantasy #57) на Keith Martin и #24 от поредицата за Самотния вълк – „Rune War“. Общо взето с това приключва издаването на нови книги-игри във Франция.

Ново начало за жанра (2000 г. – 2010 г.)?

Въпреки обявения край на жанра в периода от 2000 г. до 2005 г. Gallimard продължава да преиздава много от старите си книги (голяма част от поредицата Fighting Fantasy, поредицата Sorcery!, първите двадесет книги за Самотния вълк, както и Grail Quest).

Залагайки на оригиналността, през 2003 г. френското издателство Ellipses издава първите две книги от поредицата „Образованието, в което героят си ТИ“: „Какъв революционер си ТИ?“ и „Какъв еволюционист си ТИ?“. Първата поставя читателя в ролята на дисидент по време на Френската революция, който трябва да направи избор дали да защитава монархията или пък да е на страната на по-либералното държавно устройство. Втората без съмнение е единствената книга-игра, която популяризира научните изследвания, и по-конкретно тези в областта на биологията. Поредицата има голям успех и е преиздадена през 2011 г., като една от най-успешните книги в нея се казва „Какъв икономист си ТИ?" и кара читателя да разплита политически и икономически проблеми, в които авторът го поставя. Тези книги доказват, че интерактивният жанр може да бъде използван много успешно с образователна цел. При грешен избор или край на приключението на читателя се обяснява къде е сгрешил и защо.

През 2006 г. издателство „Michael Lafon” издава книгата „Емма: вашият живот е свързан с неговия“ с автори Angelina Iacovone и Damien Maric. Тази книга следва модела на традиционните книги-игри с вземане на решения, но без никакви правила и система, и с епизоди доста по-дълги от обичайните за жанра. Действието се развива в настоящето, а главната героиня е обикновено младо момиче. Тази книга е насочена главно към по-възрастната женска аудитория и бива приета доста добре, в резултат на което са реализирани две нейни продължения, написани от Jérôme Attal.

През 2007 г. Gallimard пуска на френски език, отпечатаната през 2005 г. оттатък Ламанша Eye of the Dragon, написана от един от създателите на поредицата Fighting Fantasy – Иън Ливингстън. Това е първата нова книга-игра издадена във Франция след 2000 г. Визуално стилът на поредицата “Kниги, в които героят си ТИ” търпи промяна: големи светли букви, както и по-голям и по-луксозен формат.

Докато в Англия започват да излизат нови и нови заглавия след 2007 г., Gallimard продължава да се ослушват и едва през юни 2012 г. превежда и издават на френски Bloodbones на Джонатан Грийн, която излиза под заглавието Le Pirate de l'au-delà (Пиратите от отвъдното). Книгата излиза като много луксозно издание в голям формат и напълно променена визия. Ето тук може да разгледате в сайта на Gallimard какво друго е издадено от него:

www.gallimard-jeunesse.fr/search ... ced/(limit )/10?all_title=&age=13%3B15&category=Activit%C3%A9s%20%26%20livres-jeux&SearchAction_x=10&SearchAction_y=7

Явно интересът на феновете е бил огромен, тъй като само месец-два преди в България да се появи сборника с книги-игри „Призвание: герой” във Франция също е преведена и издадена Night of The Necromancer на Джонатан Грийн.

Издателството Le Grimoire ( www.legrimoire.net/adhesion.htm ) купува правата на поредицата за Самотния вълк и започва да преиздава книгите от нея, както и тези, които не са били издадени във Франция по време на Старата вълна. Така например през юни 2013 г. се очаква да бъде издадена Lone Wolf 23 - Mydnight's Hero, която се появява в Англия още през 1995 г.. Издадени са също и ролеви книги по тази вселена. През 2010 г. на ежегодния Салон на книгата в Париж Le Grimoire урежда присъствието на Joe Dever и Russ Nicholoson. Поредицата за Самотният вълк е може би най-обичаната във Франция, така че за феновете е истинско удоволствие да видят наживо любимия си автор.

Gallimard пък през март тази година уреди присъствието на Стийв Джаксън и Иън Ливингстън във Франция за среща с феновете, на която присъства голяма част от форумната им общност от „Таверната на приключенците”, за която ви разказах в предната част. Определено еуфорията във форума им беше огромна. Все пак всички те са се зарибили по жанра като деца именно с книгите на тези двама автори, така както българските фенове с тези на Колин, Майкъл и Джордж. Срещата се е провела в един огромен клуб за игри, където феновете дори са разцъкали и настолни игри със Стив и Иън.

Ако вече се питате: „Абе тези французи само англоезични книги-игри ли превеждат[/i]?!”… ами, не! По-скоро френските автори се ориентират към по-младите читатели. Издателство Ada от 2008 г. до 2011 г. издава поредицата “A vous de jouer”, създадена от Stéphan Bilodeau и Martin Charbonneau, която е ориентирана основно към детската аудитория и се състои от 9 книжки ( www.livresavousdejouer.com/ ). Поредицата има страхотен успех и през 2010 г. стартира нейното продължение “A vous de jouer 2” ( www.avdj2.com/ ), от която до момента са излезли три книжки.

През юни 2012 г. издателство Makaka пуска френски луксозен комикс–игра: „Chevaliers - Journal d'un héros - 1” (Рицарите - дневникът на един герой.) Илюстрациите са номерирани, а движението между тях става на принципа на традиционната книга-игра. Изданието от 176 страници е луксозно с полутвърди корици, цветни илюстраци и лично на мен много ми допадна стилът на рисунките. Комикс-играта явно има огромен успех, тъй като издателството планира нови 4 поредици комикс-игри, а през този месец (юни 2013 г.) се очаква да излезе и продължението „Chevaliers - Journal d'un héros - 2”.

И така... видно вървят добре нещата във френската форумна общност на книгите-игри. Хората си пишат, четат, издават.... В момента тече годишния им конкурс за любителски разкази-игри YAZTROMO 2013. Имат си онлайн списание за книги-игри „Draco venturus”, което излиза веднъж в годината, но пък е огромно и страхотно оформено. Сайтът за любителски произведения www.litteraction.fr// е много подреден и съдържа огромно количество игри.

Надявам се, че ви е било интересна срещата с френските книги-игри. Може скоро да проверим какво се случва и по другите държави в Европа.

Игрите с вас!


П.П. Статията ще бъде качена с много илюстрации на сайта на списанието, както и на www.bigboxgamers.com !

Моите приятели от френският форум за книги-игри не си губят времето. След като си имат готин сайт и два форума (един повече за автори, и един по-общ за фенове) вече си имат свой сайт за любителските книги-игри за за смарт телефони:

www.gamebookstore.fr/

Сайтът е дело изцяло на форумната им общност. Планират да качват всички любителски книги-игри на тяхната общност оформени като приложения за Android и IoS. Както бях писал и в моите статии имат близо 200 произведения качени на сайта им, които сега ще оформят като за телефони. Апликацията им е безплатна, но за момента е само за Iphone, но ще има за Android. Иначе самите книги ще са на цена от 0,79€ до 3,59€ . Всеки регистрирал се и изтеглил апликацията получава и една книжа подарък . Една от първите, които са направени в този формат ни е добре познатата Transomnie, която изиграхме тук форумно. Нямам Iphone и засега не моаг да тествам как изглеждат, но поне по картинките изглежда добре. Готино е, че като няма кой да ги издава на хартия, пичовете там се органзират и са направили този сайт, за да има публика за младите френски автори на книги-игри.

Така се прави!

Завчера шавнах до Клубчето - Караманов ми се похвали с откритата на битака "Полет от мрака" - "Самотния Вълк 1" - френско издание. Може да го изврънкаме да снима корицата - за архива.