Life's Lottery на Ким Нюман

Отварям тази тема отчасти, за да се похваля какъв подарък си направих за осми март и той взе че дойде на датата
От доста време се каня да си попълня празнините на тема интерактивни романи за възрастни, защото в другите страни се пак се издават такива. "Момиче влиза в бара" е сред малкото примери в България, но след като я прочетох, не смятам, че бях изпуснала нещо. Така че си взех "Life's Lottery" на Ким Нюман, която на пръв поглед изглежда обещаваща. Видях, че авторът се е специализирал в съвременни вампирски истории или поне с това е най-известен.

Книгата е 600 страници и 300 епизода, но доколкото разбрах от предварителната информация, освен да правиш избори, има вариант да се прочете хронологично от началото до края, при което се получава различна история. Да видим! Започва интересно - написана е изцяло във второ лице, но няма за идея читателят да бъде главния персонаж. Всъщност раждането, външният вид, семейството и т.н. на главния герой са описани в най-големи детайли. "Ти това", "ти онова"... малко е странно.
Ако ми хареса, сигурно пак ще пиша. Ако ме разочарова, може да не съм толкова ентусиазирана

Повече за книгата ето тук:
www.goodreads.com/book/show/225 ... -s-lottery

Никола я беше чел и не остана с добри впечатления. Това разбира се е субективно. На теб може и да ти хареса.

Книгата е 600 страници и 300 епизода, но доколкото разбрах от предварителната информация, освен да правиш избори, има вариант да се прочете хронологично от началото до края, при което се получава различна история.

Възможно е авторът да е избрал един път и да е подредил неговите епизоди от 1 до N, след което да е дал указание: ако не ти се играе, пренебрегвай препратките в края на епизода и просто чети последователно, докато не стигнеш до епизод, завършващ с "КРАЙ".

Като я прочета, ще споделя и моите впечатления
В момента съм на вълна интерактивни романи, които не са книги-игри. Преди години бях чела за една хумористична книга по Хамлет, за която са събрали пари с kickstarter кампания, но някак не съм убедена, че ми се чете пародия по Шекспир.

comics_ross писа: писа:

Никола я беше чел и не остана с добри впечатления. Това разбира се е субективно. На теб може и да ти хареса.

Моите първи впечатления също не са добри. Имах големи очаквания и сега съм много разочарована Минах два варианта. Схемата е дървовидна и твърде разклонена, така че подозирам, че ще има малко или никакви пресечни точки. Е, ако не друго, поне ме навежда на размисли. Засега срещам три проблема:

1. Напълно излишно второ лице. Имаше такава тема във форума и забелязах, че и други хора се дразнят от това. Аз лично никога досега не бях имала проблем с второто лице, може би защото често то се използва, за да допълниш героя със собствените си характеристики или начин на мислене. Тук обаче между мен и главния герой няма нито една пресечна точка и бих предпочела да чета за живота му в трето лице. И не ми харесва да ми казват как се чувствам.

2. Резки и внезапни преходи понякога с десетина години. Веднъж дори се върнах да проверя дали не съм видяла грешно номера на епизода. Историята направо подскача.

3. Най-лошото от всичко: в стремежа си да обхване целия живот на героя и да опише много варианти авторът през повечето време прави резюмета и обобщения. В един епизод например на шест страници е описано какво се случва от 1982 година до 2020 година След това правиш някакъв кажи-речи случаен избор и след още страница и половина историята свършва. При това положение е разбираемо, че книгата е пълна с персонажи, които се появяват и изчезват толкова набързо, че нито ги запомних, нито усетих индивидуалността им, нито ми пукаше за тях. Може би, ако същите герои фигурират и в останалите линии, с натрупването поне ще науча кой кой е

Тъй като започнах темата, смятам, че е редно си кажа мнението, след като завърших книгата
Не е чак толкова зле, колкото изглеждаше в началото, но много по-зле, отколкото очаквах при поръчката. Свикнах с второто лице, но не и с резюметата. Много разклонения, много избори, много коренно противоположни развития, но така и не успях да се потопя в историята и да почувствам никой от героите, включително главния.

С каквото и впечатления да бях останала, книгата НЕ може да се чете хронологично. Пълна каша си е, просто има няколко епизода, до които не може да се стигне по никакъв начин и ако ги прочетеш, разбираш, че всичко се развивало в нечия глава, защото... има обяснение, но на мен не ми пукаше защо.

Има няколко добри идеи, но твърде малко на фона на общия обем. В част от развитията се появяваха ни в клин, ни в ръкав разни фантастични елементи, които за мен имаха единствената функция да ми нарушават чувството за правдопособност. Съответно още по-малко ме беше грижа за героите и събитията.

Пример: героят и брат му подмамиха група хора, с които имаха сметки за уреждане, в една планина на нещо като курс по оцеляване, за да им въртят номера. После някой взе да ги избива. До тук добре. Внезапно до един от труповете се появиха клонирани обувките на всички присъстващи?! Като прочетох вариантите, видях, че в друга линия въпросните обувки изчезнаха. Може отстрани да изглежда хитро, но след като научих, че обувки се появяват и изчезват самоволно без особена причина, съвсем изгубих интерес към мистерията и търсенето на убиеца.

Изобщо книгата през цялото време ме изненадваше неприятно с такива работи. Изборите също бяха преобладаващо тъпи и без връзка с последващото развитие. Пример: героят решава да се самоубие, защото е преспал с пияно момиче и се чувства виновен. Изборът е дали ще използва хапчета или бръснач. Ако избереш второто, следващият избор е как ще си реже вените - напряко или по дължина

Мога още много да се оплаквам по темата. Ще спомена само, че авторът си има свят, а от обясненията в края на книгата става ясно, че част от второстепенните герои, както и разни типове мотаещи се наоколо, са главни действащи лица в други негови романи. Ако ги бях чела или смятах да ги чета, това вероятно щеше да ме заинтригува. Засега обаче смятам да избягвам Ким Нюман и творчеството му.