The Port of Peril

Port of peril - оформление и коментари за играта.

Нека тези, които не обичат спойлването, да не четат този текст! Старал съм се да го избегна пряко, но не изобщо!

Оформлението на изданието с меките корици, със златистите букви и гръб е неустойчиво - излющва се при употреба. Смущаващо е издание ознаменуващо годишнина в света на FF, да изглежда по този начин! Илюстрациите са на лошо равнище, мен не ме грабнаха с нищо. Картата е хубава, но само тя не стига. Илюстрацията на корицата също е слаба, според мен цялостно илюстрирането е загубило от това, че не е дело на Иън Маккейг.
Ето защо, който иска, е по-добре да си закупи, твърдокоричното издание, което ви е демонстрирал, Ринглас по-горе.

Относно самата игра, може да се подчертаят няколко, по-важни неща.
Първо - налице са няколко очевидни грешки, по отношение на това, че тръгвайки здрав и прав и на максимална кръв, още в началото ти се възстановяват точки STAMINA, без да е ясно защо. Според мен от недоглеждане при редакцията на текста!
Второ - легендата за "ниското" ниво на литературата в FF, която е схематична и кратка, е като цяло развенчана. Много по-подробни описания и по-дълги сцени ще намерите в епизодите.
Трето - по пътя, ще може да срещнете много и познати герои от света на FF, като Никодемус, Язтромо, Занбар Боун, Лорд Азур, да попаднете на сюжетни нишки, водещи към други произведения като "Гората на обречените" и "Градът на крадците". Изобщо поработено е много повече в създаването на убедителен бекграунд, зад който да застанат ярки персонажи от света на Алансия.
Действието се развива стремглаво - от Лунните хълмове на Изток до порт Блексенд на Запад. В рамките на приключението ще може да трупате множество вълшебни предмети като екипировка - пръстени, гривни, ботуши, шлемове, щитове, мечове. Проблемът е, че в един момент, ще се позагуби баланса и героят се нагрухва зловещо. До степен на Терминатор с 14-18 Skill, който не може да бъде спрян от нищо. Налице е разнобой, между текста в книгата и дневника - трябва ли да се почне с 10-те припаса или не, е въпрос, който увисва във въздуха и всеки ще трябва да го постави на тълкуване за себе си. Аз приемам, че започваш с тях! Не, че няма да се оправиш иначе - най-силният противник в книгата има Skill 12 и след зверските нагрухвания, не може да те спре. За съжаление има една грешка, накрая на книгата, когато, не те пита имаш ли предмет, който е особено важен за по-нататък, а директно те вкарва в ситуацията, все едно го имаш. Подведох се под тази възможност и за момент си въобразих, че вървя по правилното разклонение. Уви, не се оказа така. Иначе, Иън Ливингстън, не е изневерил на себе си и е поставил, няколко уловки - с предметите. Не ми хареса, че при някои елементарни избори, като например - дали да последваш бягащите от килията, твои приятели, те наказва със смърт. Играта е пълна с многообразни предмети, повечето от които, не намират реално приложение, а без други - не може. Има два основни предмета обаче, позволяващи ви да завършите играта, които пък са в зависимост от намирането на други предмети. Ще трябва да ги откриете по време на приключението!
И все пак, завършекът е епична битка срещу злото, която си заслужава. Най-вече заради вложеното сериозно старание именно в бекграунд персонажите и подобреното ниво на литературата, книгата ще зарадва твърдото ядро на феновете, демонстрирайки им едно по-пълнокръвно лице. Като цяло играта не ме затрудни особено за разлика от други произведения на тази поредица. Умишлено пропускам, много подробности, които е по-добре да коментираме, след като повече хора, прочетат книгата и споделят впечатленията си!

Няколко години по-късно най-после спрях с отлагането и изиграх тази книга. Не крия, че аз харесвам ББ. А Port of Peril си е класическа такава. 100% е изпълнила целта си и е събудила носталгия във феновете. В книгата има много от локациите и героите, които са познати от книгите.

Ти си наемник, който си скучае и изведнъж тръгва на лов за съкровища, за да се озове в ситуация, че трябва да спаси света. Какво по-добро. Картата тук не е толкова необходима, има си задължителни предмети, но като цяло е едно сравнително (за ББ) линейно приключение. Мнението ми напълно се припокрива с това на Zort, та можеш да станеш много силен )) Битките в началото са лежерни, към краят вече пък ти си много силен, въпреки това има доста епизоди с директна смърт. Правилата са голям проблем, но доколкото разбрах Иън е имал за цел да е максимално като ролева игра (както и ринглас е писал) и е оставил свобода на играча да решава. Та може да си направите вариант с лесно, средно и трудно ниво. С предметите е същото. Въобще правилата са зле, но не по-зле от оформлението.

Все пак не съжалявам, изпитах удоволствие да убия няколко часа из Алансия.