Woven Paths

Malice From the Middle Vale (Woven Paths, #1), the scythe-bearer trilogy

Книгата започва с повече от 50 страници правила и история на света в най-лошия инфо дъмп стил, като в защита на автора можем да кажем, че е дал възможност да се пропуснат и почти всички правила, и текстовете за света. Не знам как е при вас, но ако не са ми интересни правилата, едва ли ще хвана точно книга-игра в RPG стил.
Системата е тежка и, за съжаление, слаба - огромна зарометачка с никакъв избор при създаване на герои и никакъв избор в битките, т.е. е сложна заради самата сложност, а не за създаване на интересни избори на читателя.
Литературата е клише от най-лош тип - започваме историята с това как нашето селянче тръгва да търси работа в града, но, о не!, семейството му е нападнато и избито от чудовища и малкото му братче е отвлечено. И така, той грабва косата и ей го - готов фентъзи герой, косачът. Минах няколко сцени, макар и наивни, нещата не са безинтересни и тук си имаме сюжет, не просто поредица от произволни сцени (не че няма и такива) - та това е един плюс за произведението.
Та, след поредната сцена стигнах до първата си битка с "царя на вълците", който се оказа, че си възстановява толкова живот, колкото щети му правя в общи линии и след повече от СТО хвърляния (между 3 и 4 на рунд) и може би 10-15 минути хвърляне - изчисляване на щети - изчисляване на върнат живот - записване - хвърляне - той си беше горе долу на началния живот, а аз на 1/2 от моя. И реших, че съм твърде стар за този тип книги-игри.

Може да я пробвате, не изглежда идеално лоша, но в моите очи е аматьорска и освен това не е от типа книги-игри, които ми допадат - нито с литература, нито с игра ме грабва, по-скоро ме умори, отколкото да ме позабавлява и не ми предложи особено интересни избори покрай системата си или извън нея. Все пак вярвам, че на феновете на английската old-school школа може да им допадне доста.