The Demon's Bane series

Някой чел ли е The Demon Sorcerer и иска ли някой да направим групова поръчка?
www.lulu.com/shop/d-l-lewis/the-demon-so...roduct-23990250.html

The Demon Sorcerer
Зъл демон иска да унищожи света. Ти, млади приключенецо, си извикан от могъщите магьосници, които, о, не не не не не, не ставай смешен, няма смисъл да се месят, нито да изпращат армия, защото това ще е непрактично и самоубийство - най-доброто решение е да отидеш сам, а и без някаква екипировка, която да ти предложат.

Структурата на тази книга е интересна - започва като книга от Самотния вълк или фентъзи на Блонд и Уейн - имаме сравнително сюжетна история, горе долу праволинейна, но все пак с много опции кои локации и събития да проучиш и с алтернативни пътища. Във втората си половина играта започва да прилича повече на Битки безброй (или Замъкът на таласъмите от нашенските) - стигаш да един замък, из който се движиш по що-годе отворена схема.

Литературата, отделно от клишираната и лишена от мисъл основна сюжетна рамка, ми хареса. Атмосферата е добра, писането е по-читаво от това на пвоечето западни автори, сцените са интересни и много от тях развиват сюжета, вместо да са абсолютно несвързани ситуации (е, и такива има доста).

Системата на битки е с по един зар и фиксирано начално умение на играча, което прави балансът доста по-смислен. Имаме битки, в които си на равно умение с врага (50/50 атаки си сменяте), такива, в които водиш с 1 (2:1 атаки), и в общи линии пренебрежими битки, в които имаш предимство с 2+ точки, в които я успеят да те ударят веднъж, я не. Има заигравка и с щетите - хвърля се зар, за да се определи в кой от четирите диапазано попадаш (1, 2-3, 4-5, 6), което позвоялява сравнително плавна прогресия - можеш да получиш бонус само на някой от диапазоните, което на практика може да е 1/6, 1/3, 1/2, 2/3 и 5/6 бонус щета. За противниците пък това допълнително хвърляне е ползвано и за специални атаки, което отваря интересни възможности. Вярно е, че прави битките малко по-тромави, но според мен си струва като малко нововъведение.
Допълнително имаме умения, предмети, пари и бележки (вместо кодови думи). Уменията могат да те измъкнат от една или друга трудност, но няма гадости, от сорта на липсата на умение да те доведе до директна смърт.
Въпреки че като баланс и интересни избори нивото е над класиките като ББ и Самотния вълк, отново имаме ситуации, в които супер лесно можеш да се прецакаш проверявайки или непроверявайки нещо в следствие на неинформиран избор. Най-гадната такава беше за мен, че в следствие на това, че се скрих от някакъв разузнавач в близост до замъка на злото пропуснах задължителен предмет, който ме прецака 1 час игра по-късно. Частта с лутането и това да знаеш къде какво има, за да изиграеш успешно книгата на мен не ми е никак любима (при първо изиграване е трудно да минете през оптималните ситуации и да оцелеете), но пък съм я виждал реализирана далеч по-зле.

Като тегля чертата, това е един много добър представител на английската школа и надгражда над източниците си на вдъхновение, но пък неизбежно повтаря и някои от характерните им черти, които за някои читатели могат да се нарекат "проблеми". Препоръчвам я без колебание на феновете на този тип книги-игри и я намирам за една идея по-добра от нещата на Дивър и Ливингстън, например. Ако този тип книги-игри не са вашето нещо, едва ли плюсовете ѝ ще компенсират за това.

Army of Bones
След победата над демона от предната книга сме си навлякли гнева на неговите дружки и сега срещу нас е самият Бог на смъртта. Тежък проблем за решаване, свързан с вещици, магьосници, обиколка на половината свят и епични битки. За разлика от първата книга от поредицата, тук имаме изцяло праволинеен сюжет - има микро-разклоненост в няколко сцени само, но нищо по-съществено и тип dungeon-crawler (тъмницолаз). Започва и завършва ударно, а в средата не се свени да има много дълги поредици от епизоди без битки и дори без екшън, а да си развие сцените, персонажите, сюжета.

Минах я почти честно от първия път - с изключение на една директна смърт в началото, една директна смърт в края, която пък идваше заради пропуснат предмет малко преди това на базата на единичен избор, и един удар в повече от предпоследния враг, при който не ми вървеше зара и загубих повече живот, отколкото сумарно през цялата друга книга. Да, има го момента с разни предмети, без които не можете да минете книгите, не му се кефя, но пък не са толкова много и не са трудни за сдобиване. Изборите, които водят до директна смърт, са сравнително малко и горе долу се "преживяват".

Тази поредица за мен си затвърждава статута на old-school книга-игра в английски стил, но по-добра. Причините са много - литературата (за мен) е по-добра от тази на класиците, въпреки че отново е в същия лек за четене стил; шансът играе по-малка роля и обикновенно неинформираните решения и зарът водят само до дребни загуби; количеството информирани избори е далеч по високо, цялостният баланс е на много добро ниво. Системата е проста, но липсват безсмислено лесните и безсмислено трудните битки и не ти трябва 7 пъти повече живот от началния да се справиш с приключението при среден шанс, а победата при прилични избори е горе долу 50/50. Няма досадни скрити препратки, които да ме накарат да почна отначало поради някакъв еднократен пропуск, предвид че никога не бих искал да го направя, особено в сюжетна книга-игра.

Мисля, че поредицата си заслужава една здрава фенска инициатива от феновете на Самотния вълк и Пътят на тигъра и да види свят и на български, или пък си я вземете на английски.