Сагата на Отец Жан

Някои бяха искали да разкажа за някоя от френските книги-игри. Оказа се, че наистина има поне две поредици. Поне тези не са били превеждани на английски или български. За сметка на това, излизали са на френски, италиански, испански и немски, а може би и на други езици. Авторите са Doug Headline и Dominique Monrocq и ако нищо не ви говорят, много изпускате. Една от любимите ми сцени от КИ е от пета книга, а чувството за хумор е типично френско.

Отец Жан е монах-войн, участник в кръстоносния поход на Ричард Плантагенет (по-известен с прякора Лъвското сърце ), който търси Шангри-ла. Причината не е само в безсмъртието на обитателите, а и в това, че се надява там да намери покой и се споменаваше, че е бил разочарован от Ричард (основателно, напук на славата си определено е бил гадно копеле). Предполагам, че за него би било нещо като земен вариант на Рая, населен със светци.
Единият малък проблем е, че не знае къде е Шангри-ла, така че разчита на Божията закрила и ината си, за да търси информация къде да отиде. Е, другият малък проблем е, че не знае и кога да я търси, а сагата включва пътуване през времето, за да се срещне с мъдреци.
Разбира се, в първа книга още се среща със Хасан ибн Саббах и крепостта Аламут. До около месец, ако Сашо не се откаже, ще са ви познати и от един друг художествен текст. Е, за крепостта Аламут само предполагам !
Втора книга се развива в Египет, трета в Африка, четвърта във Вавилон, а петата и последна излязла го отвежда в Индия. Мога да потвърдя, че тугите на няколко пъти едва не ми видяха сметката !
Били са планирани още три, когато поредицата спира да излиза. Продадените екземпляри се изчисляват с десетки хиляди, а причината е просто в издателски проблеми. Било е планирано шестата, която съществува само като чернова на ръкопис, да се развива в Китай, седмата - в степите отвъд Китай, а осмата е най-после в Тибет. Както знаете, там се намира и Шангри-ла, така че реално знаем края на играта.

Системата е проста, като се базира на зарове, оценка за Сила и показател за Жизнени Точки. За разлика от безумната западна "вади по 2 точки при всяка атака" обаче, в случая се хвърляха зарове, добавяха се към силата, а разликата се вадеше от Жизнени точки на опонента. Загубата им с един удар беше възможна, но е по-вероятно това да се случи на някой тхуг, отколкото на Отец Жан. Има и опция за незабавно фатални атаки, така че дори напълно прецакана откъм Сила битка не е загубена предварително, ако хвърлиш 12. Впрочем, ако хвърлиш 2 за опонента, почни книгата отначало!
За мен това правило е позитивно. Установил съм, че подобни системи действат и като намек да избягвате битките, което често е възможно. Ако не схванете, носите си риска да ви мре персонажа по-често !

Запазени екземпляри от книгите достигат трицифрени суми в евро на старо на търговете в eBay. Оставям ви да се сетите дали има търсене !



P.S.: Ако обещаете да черпите, когато пак не ме мързи, ще ви разкажа и за друга серия на същите автори !

Много интересно аз дори не бях чувал за френски книги-игри.Вероятно и много от останалите фенове
-може би се дължи на факта че на времето издателите заложиха на английски и американски автори.

Да, принципно за да ги е чувал някой, трябваше да ги е чел в оригинал. Във Френския културен център имаше няколко, които можеш да откриеш, ако ти хрумнеше да потърсиш.
Да си завършил Френската гимназия помага в тази насока !

Чел съм Галактическия Гигант, от Рене Вален, в превод на български. Мисля ,че е французин, а книгата ставаше - научно-популярен сюжет за изследовател на изоставен извънземен космически кораб.

morphy писа: писа:

Чел съм Галактическия Гигант, от Рене Вален, в превод на български. Мисля ,че е французин, а книгата ставаше - научно-популярен сюжет за изследовател на изоставен извънземен космически кораб.

Да, помня че имше таблици на всеки епизод? Поправете ме ако греша.

mitcoiv писа: писа:

morphy писа: писа:

Чел съм Галактическия Гигант, от Рене Вален, в превод на български. Мисля ,че е французин, а книгата ставаше - научно-популярен сюжет за изследовател на изоставен извънземен космически кораб.

Да, помня че имше таблици на всеки епизод? Поправете ме ако греша.

Поправям те, не помня дори една таблица в Галактическия гигант .
Иначе не беше лоша, само че логиката май беше ясна само за автора. Но при изследване на извънземен кораб, това не е задължително недостатък!

Поправям те, не помня дори една таблица в Галактическия гигант .

Аз пък поправям тебе, погледни си пак книжката. Таблицата където си записваш текущия статус е точно на края на всеки (или почти всеки) епизод (без тия където умираш разбира се)
Книгата беше хубава, а и логиката си беше ок. Предполагам, не ти се е понравила заради лошата си визия, а не заради друг фактор :

vanio_l писа: писа:

Поправям те, не помня дори една таблица в Галактическия гигант .

Аз пък поправям тебе, погледни си пак книжката. Таблицата където си записваш текущия статус е точно на края на всеки (или почти всеки) епизод (без тия където умираш разбира се)
Книгата беше хубава, а и логиката си беше ок. Предполагам, не ти се е понравила заради лошата си визия, а не заради друг фактор :

Пич, това не го броя за таблици ! Таблици за мен са тези в "Часът на Вещицовампира". И ако са направени така, че да ми помагат на играта, а не да пречат, таблиците могат да са хубаво нещо!

И не, визията не ми е пречила никога да харесам някоя книга. Логиката на някои избори обаче наистина липсваше. Както казах обаче, това не е само недостатък, просто извънземните се очаква да имат различна логика!

Отец Жан е монах-войн, участник в кръстоносния поход на Ричард Плантагенет (по-известен с прякора Лъвското сърце ), който търси Шангри-ла.

И за какво му е на католически монах да търси Шангри ла?
Това е все едно папата да признае, че будизма е нещо повече от католицизма - тоест абсолютно невъзможно.
Но може би за книга-игра става. Аз лично, ако прочета нещо такова, никога не бих си купил такава книжка.

Монах, който не знае, че съществува будизъм? Някой, за който Шангри-ла е място за най-достойните, а не религиозно понятие?
Бих казал, че има разлика в перспективата.

не, просто на човек, който вярва в католицизма, не му е необходима Шангри Ла.
а Жан е описан като католически монах. Личи си, че книгата е писана от съвременен човек, за който всички религии са едно и също. За средновековния човек обаче това не е така. И ето защо съвременните хора пишат глупости, защото не познават историята.
И стига с тоя Хасан, на пъпа ми излезе сульо и пульо пишат за него
А иначе играта сигурно е хубава.

mauris писа: писа:

не, просто на човек, който вярва в католицизма, не му е необходима Шангри Ла.
а Жан е описан като католически монах. Личи си, че книгата е писана от съвременен човек, за който всички религии са едно и също. За средновековния човек обаче това не е така. И ето защо съвременните хора пишат глупости, защото не познават историята.
И стига с тоя Хасан, на пъпа ми излезе сульо и пульо пишат за него
А иначе играта сигурно е хубава.

Разочарован от кръстоносците монах, не знам защо упорито пропускаш този момент ! Фактът, че много кръстоносци възприемат местни обичаи, също е добре известен. Не виждам проблем да се общува и с местните мъдреци, споменати са и подобни случаи на "възприети езически обичаи". Или надценяваш влиянието на религиозните различия, или бъркаш тогавашната религия със сегашния католицизъм и забравяш колко са популярни различните ереси.

А за "стига Хасан" не мога да ти помогна. Още повече, че като време предшества очакваните от всички ни "хашишини на Персия" !

Звучи мчного интересно! Напомня ми малко на Сътворението на Гор Видал, коъдето Кир Спитама обиколи Гърция, Персия, Индия и Китай и цялото нещо е разказано от гледната точка на един персиец, за когото "само грък може да измисли такава идиотия като демокрацията - система, която дава възможност всеки лъжец и демагог спокойно да говори, а в резултат всички честни и достойни хора биват прогонени от полиса рано или късно".

Дори да е слаба като игра от такава книга може да се научи много и определено изисква добра подготовка, за да не се напишат глупости.

Това е всъщност едно много добро, сбито описание на демокрацията в Древна Гърция. Разбира се, в наши дни се практикува буквално друг вид демокрация, но да не отиваме към политологията !

Моментът с обиколките на различни места и времена наистина го има, но съм чел само една книга и нямам представа колко добре е реализиран.