Зюр Ширифтстелер - Изглеждаше лесно

Оригинално: Zür Jünze Schriftsteller - Eine scheinbar einfache Aufgabe war (
nach motiven aus dem buch Flug Griffin geschrieben)
Опит за превод от немски: Спасимир Игнатов

За автора: Зюр е немски общопрактикуващ лекар завършил медицина не къде да е а в софийския университет. Когато пристига в България в следата на 90-те години попада на книгите-игри от серията Битки Безброй. Част от серията е преведена на немски и той ползва нашата и немската версия като речник помагащ му по-бързо да усвои езика. Представения тук разказ игра е списван 2000-та година, малко след като се завръща в родината си за да отвори собствена практика.

13 октомври 1024 година от основаването на кралство Нерея.
Пристягаш гърдите си с широкото ленено платно, увивайки го неколкократно. Натикваш чифт чорапи в бричовете си и се навеждаш над умивалника, откъдето те гледа лицето на младия пилот Алекс. Косата му почти е стигнала до раменете и скоро ще трябва да се подкъси. За сметка на това единственото окосмяване по лицето му са бледите зачатъци на мъх по горната устна. Загребваш вода в шепи и умиваш лицето си. Както подозираше, мъхът се разтича на малки тъмни вадички. Въздъхваш и изтриваш лицето си кърпата до умивалника. После отваряш една малка кутийка, в която държиш бръснарските си принадлежности и разни други дребни неща. Потриваш пръст върху малкото парче въглен и после мацваш вниматeлно над устните си. Поемаш дълбоко дъх, след това навличаш ризата и коженото пилотско елече, обуваш ниските си поопърпани чизми и излизаш от страноприемницата, където живееш, откакто се завърна от последната си и единствена мисия. Хвърляш един поглед на издигащото се над хоризонта слънце и се отправяш към двореца.
Из двора на крал Ранд играят сенките на късната есенна сутрин. В двореца кипи някакво оживление - сякаш добрите вести, които донесохте, отново са раздвижили кръвта в жилите на този позаспал великан. Има наченки за борба с лишеите и мъха, покриващ каменните стени. На покрива се виждат двама слуги, опитващи се да изчистят водостоците. Гвардейците от почетната стража край вратата изглеждат великолепно в новите си униформи. Неочакваните приходи в кралската хазна дават своето отражение и следите от несекващата война, която съсипва някога процъфтяващото кралство Нерея, сега не са толкова натрапчиви.
Докато се изкачваш по стъпалата към главния вход на двореца, хвърляш поглед назад. Гледката от високия хълм навява спокойствие, подобно на онова в стопанството на родителите ти, преди да те изпратят в столицата. Ти обаче знаеш, че въздушните кораби на ……., могат да нападнат във всеки един момент, сеейки смърт и разруха.
- Не се бавете лейтенант, вълшебникът Лундер вече е при негово величество - подканя те плътен басов глас.
Старият шамбелан те подканя с жест да го последваш във вътрешността на двореца.
По протежение на високите коридори са подредени излъскани макари и поочукани бойни доспехи, а между тях висят гоблени, изобразяващи най-различни сцени от историята на кралството. Шамбеланът те оставя пред вратите на тронната зала, заръчвайки ти да изчакаш тук и изчезва нанякъде.
- Как така по-малко от месец! - дочуваш приглушено гласът на краля, идещ от тронната зала. - Тогава трябва да действаме бързо.
- Дори незабавно ваше височество - разпознаваш гласа на вълшебника, макар да го чуваш едва едва.
- А, тук ли е? Е, прикани го да влезе де, какво чакаш? - отговаря кралят на някой не толкова гръмогласен.
Вратите на тронната зала се отварят навътре от шамбелана, който обявява присъствието ти, след което ти дава знак да влезеш в тронната зала.Крал Ранд приглажда дългата си бяла брада и поклаща глава, сякаш в отговор на някакви невесели мисли. В залата е и старият придворен вълшебник Лундер. Седнали са зад дългата маса в дъното на помещението.
— А, капитане! - рязко кимва кралят. - Радвам се да те видя, момко. Не, недей да се кланяш, налага се да спестим формалностите. Заповядай!
- Лейтенант, ваше височество - поправяш краля, докато все пак се покланяш и пристъпваш към показаното ти място.
- Неочаквано повишение момчето ми - усмихва се той, докато шамбеланът се оттегля безшумно от залата, и те изчаква да се настаниш срещу тях на масата.
Настава дълго неловко мълчание, поне от твоя страна, за останалите вероятно е само дълго. Нямаш представа с какво си заслужил това „неочаквано”
повишение. Етикетът обаче изисква кралят да заговори пръв, а ти и не смееш да попиташ. Затова свеждаш очи към масата и търпеливо изчакваш. Най-сетне крал Ранд изрича с престорена безгрижност:
- Вероятно знаеш, че предишният ти командир замина за Бялата крепост заради пограничните проблеми. Междувременно се налага да се проведе още една спешна въздушна мисия, а рангът ти на лейтенант не предполага да имаш достатъчно правомощия. Та, готов ли си да полетиш отново Алекс?

- Както повелите, ваше височество! - отвръщаш и минаваш на 5
- Простете дързостта ми, но каква е целта на мисията? - не толкова дръзко смотоляваш и обръщаш на 15