Ужасяващото спускане на Беулф

Предговор от преводача
Не съм нито професионален, нито аматьорски преводач. Възможно е текстът да е изпълнен с грешки. Не е редактиран.

L’ORRENDA DISCESA
DI BEOWULF
Gabriele “Jegriva” Riva

Конят ти върви в снега, насочвайки се към лагуната. Лунната светлина се отразява в снежната покривка, рисувайки бледи нюанси наоколо. Копитата почти не вдигат шум, като едва-едва ги дочуваш, сякаш листа падат върху земята. Унфрид те следва с коня си – единственият, който прояви кураж да те придружи. Нещо, което те изненада много, имайки предвид, че само преди два дни, пиян, той те нападна с груби и лъжливи думи, най-вероятно продиктувани от завист. Обвиняваше те заради един твой трик, в който един от приятелите ти загина – не беше виновен ти, но той прие предизвикателството и ти трябваше да му отвърнеш. Успя да накараш Унфрид да си седне на мястото и като че ли в крайна сметка си разбра урока. Може би завистта беше заличена от възхищение, кой знае?! Факт е, че сега те следва, натоварен като муле с оръжия, брони и инструменти за какво ли не. В крайна сметка може да се окаже добро момче.
Ти си Беулф, „мечокът“. Мразиш това име. Мечокът е глупаво животно, което би направило всичко, за да се наяде. Обаче, това е името, което родителите са ти дали, следствие на което си се примирил.
Ти си принц, но не от тази земя, която тъпчеш вече с дни. Твоят чичо е Хайгелаг, Кралят на Геатите. Може би един ден ти също ще бъдеш крал, но в този момент това не е от голямо значение. Беше в двора на чичо си, в Швеция, когато дочу новината за ужасното чудовище Грендел, който проникнал в двореца на датски крал, и направил истинско клане. Някой би казал, че е лоша съдба, но според историите – съдбата не съществува. Всичко произлиза от нашите действия. Датчаните са горди хора и не поискаха помощ. Независимо от това ти реши да прекосиш вълните на морето с намерението да се справиш с този звяр. Когато пристигна, беше дори заплашен от брегови страж – мислел, че сте дошли да се биете с датчаните. Опитваше се да разбереш тези хора. Винаги си мразил арогантността, а арогантността съчетана с горделивост е най-лошо от всичко. Беше посрещнат с подозрение дори и от крал Хротгар, който постави под съмнение намеренията ти в същата зала, където съвсем наскоро е бил свидетел на множество трупове. Все още можеше да се усети вонята на кръв и пот, въпреки силната миризма на виното и дима от горящите дърва. Най-вероятно те мислеше за някакъв изгнаник.
Кой ви повика да дойдете тук, питаше те Хротгар. Никой, отговори му ти. Очевидно той и дворът му не разбираха, но за теб мотивът беше очевиден и естествен. Човек не се съди по това, къде е роден или с какви привилегии се ползва, а по това, което прави. Но датчаните са горделиви хора и не разбират този тип етика.
- Какво ви кара да мислите, че можете да победите този демон, който направи кланица от най-добрите ми воини? – попита ви Хротгар.
Имаше горещото желание да му отговориш, че си по-умен, но си сдържа езика. И все пак трябваше да му отвърнеш на 1.

1.
Не си роден блестящ сред блестящи, силен измежду силните. Не си син на бог или демон, никога не си притежавал магическо оръжие. Даже напротив, като малък беше доста непохватен и хилав. Твоите връстници не изпускаха възможност да те унижат. Все пак баща ти те научи, че животът и списък с препятствия за преодоляване. В твоя език има една дума, heimskr, която означава онази особена глупост на този, който никога не е напускал дома си. Може да се каже, че всеки Геат е научил, в няколко случаи за собствена сметка, че ти си последният, който може да бъде наречен heimskr.
Не си особено горд, че си принц, благородството често се оказва тънка патина. Напротив, ти залагаш на това, което си научил и което си постигнал.
- Какво те кара да мислиш, че можеш да победиш онзи демон? – въпросът на Хротгар не беше неуместен, всъщност с какви таланти разполагаш?

Започваш приключението с 15 точки издръжливост, нито повече, нито по-малко. Когато станат нула, си мъртъв.
Освен това имаш 5 точки да разпределиш в следните способности (не можеш да слагаш повече от 3 на една способност):

Оцеляването на Скади
Означава набор от умения и таланти необходими, за да се справиш с природата и нейните елементи, познаването на територията и споменът за онези първични инстинкти, които животните имат по рождение, и които човекът може да придобие само след дълго обучение. Умението за плуване или катерене идват с тази способност.

Яростта на Тор
Или способността да се биеш с голи ръце или с оръжие - сръчно и с голяма сила, в битка или в дуел. Познанието на теория и практика на изкуството да обръщаш в твоя полза онова, което противникът крои срещу теб.

Хитростта на Один
А именно, способността да се използва умът за практически цели. Геатите рядко създават нещо строго академично, те ценят прилагането на интелигентността на практика - онова майсторско умение, с което боравят много велики воини.

Това отговори на Хротгар. Отиди на 33.

33.
Колкото по-голямо е дървото, толкова по-голям шум вдига, когато дървосекачът го поваля. Атакувайки го от ниско, би могъл да нарушиш равновесието му и може би да нанесеш удар в жизнено важна точка.
Атакувайки го отгоре, означава да се изложиш на огромните му ръце. Да го удариш от разстояние е несигурно - беше твърде далеч.
Ти го атакува от високо на 30, от ниско на 9, или отдалеч на 38?

12.
Стъпил здраво на краката си, забеляза в неестествените очи на Грендел една омраза, толкова силна и примитивна, че само същество с интелект можеше да я подхранва. Животните се бият за оцеляване, вие двамата го правихте по избор. В този луксозен палат, напуснат от обитателите му, ти и той бяхте двама гости, които в онзи момент се осланяха на най-първичния природен инстинкт: борбата.
В следващия миг, предчувстваше, че това ще бъде последната атака, която щеше да остави само един от вас, който да види светлината на слънцето, когато то проникне в залата.
Позиционира се във възможно най-стабилната защитна поза, която познаваше.
Не беше затворил очи, но действията се развиха толкова бързо и фрагментирано, че все още ти е трудно да си ги спомниш с точност.
Помниш силната вибрация на оръжието стигнала чак до раменете ти. Усилието да си поемеш глътка въздух. Помниш как ръцете ти срещат съпротива, която миг след това изчезва със звук от падането на метал на пода. Пронизителен вик от разкъсан противник. Отрязаната му ръка правеше компания на останките на многото датчани, които се бяха отправили тази нощ по Големия път.
Повече или по-малко съзнателно, с въртеливо движение на лактите , което много Геати знаят, но малцина са усвоили, ти успя да срежеш всеки мускул и сухожилие, които придържат ръката към тялото.
Грендел нададе вой, който сякаш отекна в безкрайността. Показвайки за пореден път проницателност, той разбра, че няма да излезе жив от тази схватка и избяга през широко отворената врата.
Ти нямаше сили да дишаш, камо ли да хукнеш след него в мрака и студа. Тялото ти трябваше да се поспре, да се успокои сърцето ти, което биеше силно и бързо. Но в ума ти се прокрадна една успокояваща мисъл. Беше победил Грендел.
Отиди на 20.