Книга Игра - "Форумът"

Измислих игра, в която може да се включим всички. Всеки нов епизод трябва да е написан от някой и да е продължение на предния. Ако има разклонение, следващият потребител си избира единия път и пише по него. Сещам се за едно правило: Никой да не пише два епизода подред. Почвам:


1. Ти си шизофреник. В теб живеят поне 20 човека, всеки от които тотално различен характер, със собствена философия, мислене и професия. Вярно повечето от които май са адвокати. Днес например за гушата са се хванали двамата най-големи злодеи в теб и този път като че ли няма да има отстъпване. Този път лошото в теб май ще надделее. И точно в съдбовния момент,когато нааай-сетне мракаще пребори последното останало добро в душата ти.....
Събуждаш се от леката дрямка. Оглеждаш се и с успокоение разбираш, че е било просто кошмар. На последък често сънуваш апокалиптични сънища. Но за щастие всичко си е нормално. Слънцето пече, птичките пеят, а ти хващаш загар, опънал крака на шезлонга пред басейна. А, да! Забравих да спомена - на екскурзия си в Турция! По точно на командировка, но далеч от шефовете повече от всякога искаш да забравиш този факт. Птиците започват да пеят все по-силно. А бе направо си грачат. И стават все повече. До ушите ти долита и кучешки лай. Шестото чувство ти подсказва, че щом, това е книга игра, значи може би нещо ще се случи. Но дори и житейския ти опит не беше те подготвил за следващото събитие - ЗЕМЕТРЕСЕНИЕ 9.5 по рихтер връхлетява турския курорт! Първо си помисляш "Добре че съм отвън на басейна,но веднага се сещаш, че това е 7-звездния хотел в Абдъ, на който басейна е на покрива. Причернява ти , скачаш от шезлонга и трескаво се заоглеждаш. Около теб хвърчат дебели туристки и сервитьори. Един викач се е развикал, хванат за ръба на басейна, абе паниката е пълна. За миг се окопитваш, и започваш да ровиш из джобовете си, осъзнавайки че си тръгнал без дневника на играта. Явно ще трябва да се опазиш без инвентар, кодови думи и умения. Сега е момента да решиш какво да направиш.
- Можеш да се втурнеш към коридорите, като влезеш в сградата, преди още да се е срутила - отиди на 4
- Може да се пробваш за по-безопасно по аварийната стълба - на 25
- А може и да се хвърлиш от покрива, надявайки се да улучиш голямата брезентова козирка, пред входа на хотела - на 52
Но преди да направиш своя избор, запиши в дневника си изминало време 3,24 мин.

52.
Хвърляш се от покрива надявайки се да улучиш голямата брезентова козирка пред входа на хотела, но тя се оказва не от брезент, а от полиестер поради което не я улучваш и се стоварваш върху гърба на побеснява антилопа гну, която препуска на югоизток със скорост от около 402 мили в седмица. Вятърът вее буйният ти мустак и гъстите ти перхидролени вежди, докато пищиш неистово, когато те настига ниско летяща метла яхната от млад ветеринар, който те пита накъде е пътят за Оклахома. Вдигаш рамене, при което губиш равновесие и падаш от антилопата. Удряш си слепоочието в обелка от грейпфрут и губиш съзнание. Когато идваш на себе си се озоваваш в центъра на Истанбул заобграден от дузина зомбита в приповдигнато настроение, които се опитват да те преджобят. Какво ще направиш?

Ще припаднеш отново на 44; Ще ги поздравиш на португалски и ще ги помолиш за пура на 95583; Ще се телепортираш на най-близкия хеликоптер на 0.

44.

Нямаш моторна резачка, нямаш пушкало, абе освен банските си нищо нямаш. Решаваш, че в тази ситуация най-доброто решение е да си припаднеш кротко, пък да става каквото ще. Зомби мъртви не яде. Припаднал - мъртъв, то си е почти едно и също (обратимо, или необратимо изключване на съзнанието, нали така?). А и да те изядат - здраве да е! Рестарт и толкоз. Нали е книга-игра?!
Свестяваш се на шезлонга пред басейна. Слънцето пече, птичките пеят, а ти хващаш загар. С успокоение разбираш, че всичко е било просто кошмар. Напоследък често сънуваш апокалиптични сънища и май ще трябва да поразредиш наргилетата.
Заслушваш се. Птиците започват да пеят все по-силно. А бе направо си грачат. И стават все повече. До ушите ти долита и кучешки лай. Мамка му, и това, ако не е дежа ву! Само че този път си потготвен за последвалото събитие.
Какво ще направиш:
Скачаш на крака и хукваш да се спасяваш като крещиш "ЗЕМЕТРЕСЕНИЕЕЕЕ! СПАСЯВАЙТЕ СЕЕЕ!" - иди на 2.
Тихо и кротко ставаш и със спокойна и постепенно забързваща се крачка, но не и панически тръгваш да се спасяваш сам, понеже не дължиш нищо на дебелите туристки, а и знаеш какво задръстване направиха по изходите предният път - иди на 32.

32

Решаваш, че няма да си балъка, спасил всички, предупреждавайки ги за бедствието, инцидентно умрял в задръстването на тълпата, излизайки от сградата. Скачаш от шезлонга и почваш да вървиш бавно оглеждайки се само с очи, ококорен да не би някой да заподозре че се изнизваш. В момента в който прекрачваш прага на таванския коридор се втурваш бясно през глава по стълбите. Някъде по средата между 25ти и 26тия етаж на пътя ти се изпречва малко момиченце с червена рокля. На пръв поглед няма нищо странно, но куклата с която си играе е повече от стряскаща. Представи си Чъки 3, ама в женски вариант. Тамън да прескочиш момиченцето с един скок и да продължиш с рутинното спасяване на кожата си, тя те спира с невинното:
- Господине ще ми помогнете ли, че куклата ми се развали?
Да видим сега, кой от всички гласове в момента говори в теб
- Ако в кожата ти в момента се е вселил Майндкрайм, решаваш да и кажеш: "Разкарай се идиотче, имам по-важна работа!" и да продължиш по стълбите надолу - на 58
- Ако в теб се е вселил Уейн и между другото тъй и тъй ти е останала една бройка на "Патрул за ада" решаваш да се пробваш да и я продадеш - на 59
- Ако се е вселил Никсата, решаваш да я пратиш при пиколото в асансьора, той може да и помогне - на 60
- Ако в момента по някаква случайност всички по-горни вътрешни гласове са отстъпили пред Вилорп, решаваш да я грабнеш и да хукнеш с нея по стълбите надолу - на 61

61.

Вилорп надделява. Грабваш малката и хукваш с нея към стълбите. Пътьом профучаваш покрай един длъгнест тип, който учтиво обяснява на двама трийсетина годишни загубеняци къде е асансьора:
- ...и като влезете вътре натискате този бутон, който съответсва на етажа, на който искате да отидете. Вие вземате решението. Като в книга-игра. Чували ли сте за СКИ? Това са новите книги-игри....
Вече търчиш надолу по стълбите и не чуваш продължението. А и не ти пука. На кой му пука за скапаните книги-игри? Има земетресение, а ти се спасяваш надолу по стъпалата на трийсет етажна сграда помъкнал момиченце с развяваща се като знаме червена рокля и зловеща кукла.
Продължаваш бясното препускане.
На поредното междуетажие се натъкваш на Уейн, който злобно гледа отдалечаващия се Майндкрайм. Майкъл се провиква пътьом:
- Разкарай се идиотче, имам по-важна работа! - и продължава със собственото си спасяване.
Уейн обаче запречва изхода и щеш, не щеш спираш:
- Чел ли си някога книги-игри? Аз съм един от старите автори. Знаеш ли, че случайно имам последната бройка на най-смешната книга-игра от Новата Вълна в себе си? И сега и само сега мога да ти я продам на специална, промоционална, земеразтърсваща цена?
Как по дяволите да се отървеш от него?
"Господине, ще ми помогнете ли? Куклата ми се счупи!" Ами да! Вилорп си е Вилорп, а освен това е чел "Мутирала Плът".
Тикваш малката в ръцете на изумения Уейн. Зловещата кукла оживява и започва да ръфа книгата, която държи. Потресен той отстъпва и освобождава изхода.
Мда "Мутирала Плът" току-що прати "Патрул за Ада" към ада.
Ти решаваш да си вземеш обратно малката, защото пътя надолу е дълъг и опасен и не се знае кой още може да срещнеш - иди на 5.
Оставяш Уейн да се оправя с нея, защото сигурно има подръка и някои "Асасини" или "Отец Валенс" и все ще се справи с изродчето - иди на 35.

5.

Гепиш малката под ръка, а тя под ръка - куклата и продължаваш да препускаш по стъпалата надолу. По едно време се сещаш, че земетресението още не е започнало и вземаш асансьора. Вътре някакъв тип, представяш се за юрисконсулт на ЧЕЗ те пита дали си доволен от сметките си за ток и ти предлага на изгодна цена да ти продаде някаква джаджа, с която сметките ти намаляват. Било изгодно, а той ти я продава, защото му трябвали пари, за да издаде някаква книга на автор на КИ от Зимбабве. Точно по средата на неговия увлекателен разказ асансьорната врата се отваря и ти се оказваш във фоайето. Оттам директно през вратата и излизаш навън. Тогава научаваш страшната истина - ти си герой от Final Destination 12. Този път надхитри смъртта, но тя ще иска реванш.

Точно пред теб някакъв бръснат тип, за който си чувал, че се казва Бранимир, вади мечове от морето, от земята и от други места и цепи глави на кръвожадни зомбита, облечени във фланелки на Барселона. Готов си да се закълнеш, че пред очите ти Меси става на кървава пихтия с надпис Turkish Airlines.

Решаваш да се помогнеш на Бранко - 99.
Ако ще си биеш камшика с Грифона - 100.
А може да пуснеш куклата на момичето и да видиш какво ще стане на 101.

Нещо се позасекохме. Следващия да решава по кое разклонение да хваща - моето или на руски.

Аз съм хванал твоето и съм продължил от епизод 5. Не е мой проблема, че не ти харесва как продължава историята

Руски - сега схванах.
Торо - нямам идея, ако прилича на Ной 2, значи е Ной 2.

Ал Торо писа: писа:

Това Ной 2 ли е?

И аз си мислех, че ми напомня на Ной

101.

Пускаш малката на земята и й казваш:

- Момиченце, иди при ей оня чичко с меча. Той ще ти оправи куклата.

Тя отива при Бранко и с най-невинно изражение му подава куклата си. Окървавеният хорър писател я хваща и с усмива я хвърля на побеснелите барса-зомбита. Куклата бива разпарчетосана за секунда. Тогава момиченцето започва да пищи. Пронизителен, безкраен писък. Лицето й почрвенява, но писъка не спира. Капилярите й се пукат, тялото й започва да се подува, а пищенето продължава. Тембърът се променя, става басов и писъкът преминава в рев. Косата на "момиченцето" окапва, тялото му се издува и пред очите ти се превръща в... Бойко Борисов облякъл екипа на Витоша.

- Омръзна ми да ме занимавате с глупости. Работата си е работа, почивката си е почивка. Айде, моля ви се!

След десетина минути от зомбитата не остава и помен.

- Айде, баце! До после! Имам още такива за оправяне - емигранти, имигранти и секва такава долна паплач! Айде и игрите с теб!

След това натиска нещо на тефтера си (така де таблета) пристига държавния изтребител и го отнася на нова мисия.

Поглеждаш към Бранко и му казваш:

- Абе брат, а аз уж дойдех да си почина...И са кво?

- Почивчица, а? - отвръща той и ти показва меча си. - Ами добре, ама тва желязо къде да го хвърля?

Ти помисляш малко и му предлагаш:

Да идете и да го хвърлите в морето до Стария Несебър - иди на 69.
Да намерите най-близкия кладенец и да го тикнете там - иди на 109.
Да тръгнете на пътешествие към Ледената Цитадела, за да го забиете в леда - иди на 129.

7.

С мечешки усилия избираш лисичия вариант на 17, но уви явно автора си е направил гавра с теб и такъв вариант просто няма в книгата (както и 71) И двата те отвеждат все пак на 7. И тъй като гладна мечка хоро не играе, предлагаш на търговеца, първо да разгледаш, да хапнеш а пък после да се върнеш и да си купиш книжката. Той ти казва да побързаш, че може нещо да се случи и да не успееш после да си я вземеш
- Какво може да се случи в този малък китен град? - казваш ти недоумяващо
- Ами аз от де да знам, може пък мечка да те нападне!
И тъкмо да кажеш с подигравка: "Това да не ти е несполучливия "Лост", виждаш с крайчеца на окото си как един бесен селянин се е запътил бързо към теб, стиснал юмруци. Не кого да е , а Мечката от горната махала, и за съжаление му дължиш 20лв от последния кръг на шампионската. За 20лв тук убиват, това е ясно, но какво да направиш
- Да прескочиш провлака и да се гмурнеш в морето, разчитайки на супер-уменията ти по плуване на кучешката - иди на 33
- Да се опиташ да се разбереш с него - на 13
- Направо да му влезеш с юмрук (атаката е най-добрата защита) - отиди на 3
Преди всичко си запиши 3 дена пътуване с камили от Абдъ

Никога няма да се научите как се местят теми.