Подводните приключения на капитан Кларк

Вие сте големи експериментатори.

Само за протокола:

Прекратявате експеримента - еп.120

да, нека докараме поне до 1000 метра.

Да може още да се потопим..нищо ни няма

Ей! Майката му ... видяхте на тоя батискаф!

Епизод 109_д

- Продължаваме спускането. Дълбочина 800 метра.
Внезапно полумрака пред очите ви се смени на абсолютна тъмнина. Поднасяте към шлема ръката си, на която е закрепен малък панел с мигащи датчици следящи състоянието ви. Въпреки това продължавате нищо да не виждате. Пред погледа ви е пълен мрак. Никакво мигане на лампички. Не различавате даже ръката си, въпреки че буквално сте я лепнали за стъклото на шлемофона.
- Ей! Какво се случва? - провиквате се. - Защо изключихте приборите на скафандъра ми?
- По нашите прибори всичко е в норма. Скафандъра ви работи. Изглежда имате пристъп на временна слепота. Не се притеснявайте, няма да трае дълго.

Запишете си КД = "слепота"
Прекратявате експеримента - еп.120
Продължавате с потапянето - еп.109_е

Епизод 109_е

- Продължаваме спускането. Дълбочина 900 метра.
Зрението ви се възвърна. Вглеждате се в обкръжаващия ви подводен сумрак. Неочаквано пред лицето ви прелита муха и каца на носа ви. Тръсвате си главата. Мухата излита и започва да се блъска в стъклото на шлемофона. Как по дяволите е попаднала в скафандъра?
Тя жужеше и нагло пълзеше пред лицето ви. Внезапно, пряко волята си, вие рязко я хващате с уста и бързо сдъвквайки я поглъщате.
Странно, но останахте дълбоко удовлетворени от постъпката си.

Запишете си КД = "канибализъм"
Прекратявате експеримента - еп.120
Продължавате с потапянето - еп.109_ж

1000 метра и се отказваме...потапяме се още малко

Епизод 109_ж

- Поздравления, капитан Кларк! Вече изминахте половината път. Честно да ви кажа, много малко от нашите подопитни са достигали тази етап на експеримента. Вие сте много смел човек. Продължаваме ли? Дълбочина 1000 метра. Добавям още 15% азот в дихателната смес.
Фразата "петнадесет процента" ви се стори много смешна. Първо само се усмихнахте. После започнахте да се хилите. Накрая започвате неконтролируемо да се смеете.
- Капитан Кларк?!... Всичко ли е наред при вас? Защо се смеете?
- "Петнайсет процента!?"... - казвате хилейки се и пак започвате да се смеете неконтролируемо.
- Еми да. Нали това казвам, - добавям още петнадесет процента азот. - Защо?! Какво ви смути?
Чувайки отново фразата " петнадесет процента" от неговите уста, вас отново ви обзема див и неудържим смях. Смяхте се докато не ви заболя диафрагмата. Това беше ужасно смешно!..
- Еми посмейте се, щом така искате. Това общо взето не пречи на експеримента. Продължаваме потапянето. Дълбочина 1100 метра.
Внезапно в главата си чувате нечий чужд глас: "Провървя ми, че именно в моята смяна се падна такъв упорит доброволец. Днес ще получа отлични експериментални резултати. Ще мога да поискам премия от началството. Най-накрая ще мога да си купя от черния пазар младичка акватоидка. Разправят, че са много нежни в леглото..."
Разбирате, че чувате всичко за което си мисли в момента учения управляващ експеримента.

Запишете си КД = "телепатия"
Прекратявате експеримента - еп.120
Продължавате с потапянето - еп.109_з

Аз мислех да се откажем вече, но още 100-200 метра ще издържим...да се потапяме

при първа възможност - да прекратяваме.* Изминахме над половината път, това не е малко. В обявата пише че е допустима смъртта на доброволеца, а вече сме в доста сериозно състояние - имаме халюционации, изпаднахме в състояние на превъзбуда, а не получаваме никакви бонус за проявената смелост.
Пък и не се знае доколко ще издържи батискафа.

*Аз също си мислех за 1000 метра, но при 1100 викам да бием камбаната за нагоре.**
**пък и не е сигурно, че от "Аеро" ще уважат желанието ни да прекратим експеримента, трябав час по-скоро да сме наясно със ситуацията.

Епизод 109_з

- Продължаваме потапянето. Дълбочина 1200 метра. Дръжте се, капитан Кларк. Остана съвсем малко. Изглежда днес ще счупите рекорда. До сега само двама човека успяха да издържат до дълбочина 1500 метра. Но досега до 2000 метра никой така и не достигна.
- И какво стана с тези двамата герои? – попитахте от любопитство.
- Единия завинаги остана парализиран. Другия, след седмица без видими причини откри стрелба в един бар и накрая се застреля.
- Нещо съдбата им не ме обнадеждава, - мрачно измърморвате, размишлявайки, дали не трябва да прекратите експеримента в този момент.
- Ха! Майтапя се, - обажда се ученият. – Просто реших да подложа на проверка чувството ви за хумор и да се убедя, че с психиката ви всичко е наред.
- Докторе, мислите ли, че това беше смешно?
- Еми, не знам… Как се чувствате?
- В устата ми се е събрала гъста и горчива на вкус слюнка. Имам чувството, че бебе ми се е изакало в устата.
- Хм-м… Интересно сравнение, капитан Кларк. Налице е нарушение на работата на вкусовите рецептори. Вероятно ще трябва да намаля малко съдържанието на водород в газовата смес. Една минутка… Продължаваме потапянето. Дълбочина 1300 метра.
- Док! Струва ми се, че тук има още някой освен мен.
- Разбира се, че има. Аз съм тук и сега разговарям с вас.
- Не, не ме разбрахте. Тук до мен има някой.
- Това не е възможно. Ехолота показва, че около вас във водата няма други обекти.
- Дявол да го вземе, Док! Не във водата!
- А къде?
- Вътре в скафандъра, освен мен има още един човек!!
- Ъъъ… Капитан Кларк?.. Изглежда не чух добре, какво казахте току что?
- Вътре в скафандъра ми се крие още един човек!! Усещам го. От него мирише на пот. И това не е моята миризма. Своята си миризма я познавам прекрасно!
- Успокойте се, капитан Кларк! Това са само фантазии. Най-вероятно е нарушено обонянието ви. Своята миризма на пот, сега я усещате по различен начин. Това е всичко.
- Док, но аз усещам до мен дъха му. Той ми диша право в лявото ухо. При това мирише на алкохол.
- Нали ви казвам, нарушено ви е обонянието. Вие усещате собствения си дъх.
- Но аз от седмица не съм близвал алкохол. Откъде да имам такъв гаден дъх?! Док, кого сте ми пъхнали в скафандъра? Признайте си!
- Ее… добре. Капитан Кларк, аз действително вкарах при вас в скафандъра още един доброволец. Ъъъ…За да не ви е скучно, ако експеримента продължи много дълго.
- Подяволите! Значи бях прав? Тук в скафандъра има още един човек.
- Да. Двама сте там.
- А той как се казва?
- Кой?
- Еми този… втория доброволец. Нали трябва някак да го наричам.
- Ъъъ… Казва се… Боб.
- Здрасти Боб! Как се чувстваш? Не те ли боли главата? Че мойта нещо взе да ме цепи… Док, защо Боб не ми отговаря?
- Кхм-м… Разбираш ли приятел, Боб е ням. Той не може да говори.
- Верно? Горкия. Еми хуаво… нека да си мълчи.
- Така. Продължаваме спускане. Дълбочина 1400 мерта.
- Док. Струва ми се че виждам някаква светлина.
- Светлина?
- Точно пред мен се отвори тунел, от който излиза ярка бяла светлина. Даже ме боли когато гледам натам.
- Светлина в края на тунела?
- Да!! Нещо ме дърпа към тази светлина. От нея идва силна любов… и безметежност. Тя ме вика.
- Кой те вика?
- Бог! Това е БОГ!!!.. Той ме вика при себе си.
- Така! Капитан Кларк! Приятел, дръж се. По дяволите! Обикновено на тази дълбочина изгубвахме и предните доброволци. Така! Капитан Кларк! Слушайте ме внимателно. Не гледайте към светлината. Чувате ли ме?! Това не е никакъв Бог. Никой никъде не ви вика. Това са ваши фантазии. Бог няма!! Повторете след мен – „Бог ня-ма!“
- Извадете ме от тук! Той ме вика при себе си. Той ме обича… Защо сте ме затворили в този отвратителен скафандър? Тук ми е тясно и страшно! Искам да изляза. Незабавно ме извадете от тук!!!..
- Продължаваме потапянето. Дълбочина 1500 мерта… Капитан Кларк?.. ! Чувате ли ме?.. Ей! Приятел. Добре ли си?!!.. – ученият почти викаше.
- Какво?.. Къде съм?..
- Уф-ф! Най-накрая се съвзехте. Как се чувствате?
- Какво се случи, да не заспах?
- Еми.. Може и така да се каже.
- А вие кой сте?
- Кой съм аз? Ъъъ.. Аз съм Саймън – учения от корпорация „Аеро“. Не помните ли, че участвате в нашия научен експеримент?
- В какъв експеримент?
- По дяволите! Изглежда има амнезия.
- Кой има амнезия?
- Няма значение. Да продължаваме? Добре. Дълбочина 1600 метра.
Вие започвате да си пеете, но по някаква причина се чува тънък женски глас.
- Това е нещо ново. Капитан Кларк, не очаквах да имате такъв… тембър на гласа. Ако не ви познавах, щях да помисля, че пее момиче. Ахаа! Разбрах защо гласът ви е такъв. Трябва да намаля малко нивото на хелия.
Вие продължавате да пеете със същия женски глас.
- Нищо не разбирам. Нали намалих хелия. Какво ви е с гласа, капитан Кларк? Имате глас на момиче.
- Ами аз съм момиче. Това защо ви учудва?
- Какво момиче?
- Еми надявам се симпатично. А вие, Саймън, женен ли сте?
- Какви са тези глупости? Капитан Кларк! Разигравате ли ме? Разбирам, че понесохте редица трудности по време на експеримента, но моля ви…
- Саймън, кога за последно имахте интимни отношения с жена?.. И защо постоянно ме наричате „капитан Кларк“? Казвам се Кетрин. Но може да ме наричате Кет.
- О боже! Изглежда се е получило заместване на личността и деформация на гласовите връзки. Внимание! Кетрин!.. Пу! Капитан Кларк! – Продължаваме потапянето. Дълбочина 1700 метра.
- Тик!.. Цо!.. Цо-цо!.. Чики!.. Пиу-пиу!.. Тч!..
- Капитане?.. Това вие ли сте? Престанете да се шегувате. Познах гласът ви.
- Пиу!.. Тъч-тъч!!.. Цок-цок.. Тоу!
- Нищо не разбирам. Говорете по-ясно.
- Саймън, няма да повярвате. Започнах да разбирам делфините. И даже мога да говоря на техния език – Чик-цок!.. Тъу-тъч! Пиу-пиу!!..
- Е това вече е интересно! И какво означава на езика на делфините последната фраза?
- Означава – „Тези учени са големи идиоти“.

Запишете си КД = "език"
Прекратявате експеримента - еп.120
Продължавате с потапянето - еп.109_и

George-AL писа: писа:

Пък и не се знае доколко ще издържи батискафа.

В скафандър сте. Батискафа е на около 1700 метра над вас.