Ню Лърк ли коминг - ИГРАТА

1896-та Бристол
Пещерата

Заведението беше долнопробно. Всъщност да наречеш Пещерата долнопробна кръчма е обида към повечето долнопробни кръчми. Осветлението идваше от два мръсни прозореца гледащи към пристанищната улица и чат пат когато някой отместеше завесата служеща за врата. При ободряващите -6 градуса, нетипично топло за този майски ден отоплението на Пещерата се състоеше от топлината отдавана от посетителите ѝ.
Въпреки всичко мястото беше популярно заради евтиния си ейл и пържените кореноплодни от новия свят. Постетителите му бяха основно докери, убийци, изнасилвачи, пройдохи, свещеници, юристконсулти и друга съмнителна свлоч, която не желаеше да се набива много много на очи. Точна такава се бе събрала и около масата в най-вътрешната одая на заведението*.
- Е, какво мислите за предложението? - попита с мек алт закачуления.
Събралите се се спогледаха в сумрака. Сепията в буркана закрепен на върха на сервокостюма смени няколко пъти цветовете си и прошепна в главите на аверите „НЕКА ПРЕГОВОРИМ УСЛОВИЯТА ОЩЕ ВЕДНЪЖ ПРЕДИ ДА СЕ ЗАХВАНЕМ“ след което попалцата ѝ заиграха по малки лостчета, меховете на на костюма се напълниха с въздух, палюшки изригнаха от комина на гърба му и говорещото устройство се активира:
- Б*и**л*и**п*о*к*а*з*а*л**о*т*-*н*о*в*о**д*о*с*и*е*т*а*т*а**п*р*е*д*и**д*а**р*е*ш*и*м?
- За издирвани с червена бюлетина се пазарите твърде много, но добре! - пред всеки един от групата падна тънка, а пред някой и не толкова тънка папка съдржаща общи описания на издирвания субект.
Механичната ръка се протегна напред придъппвайки своята папка и я отвори за една последна проверка, беше ясно че ще приемат задачата, но разтакаването можеше да дигне цената им.

ПАПКА

Име: Мехурчо
Известни прякори: Номастър; Калкан; Рияна
вероятен дендър: женски

Биолгичен вид: Мутант
Подвид: Cephalopoda Sepiida

Потвърдени специални умения на субекта:
Телепатия
Говорене с животни
Алхимик

Придвижва се с специално направен сервокостюм който потенциално би имал качество Силен (не е потвърдено)

Въоръжение - не е известно

Членство в Сружението на Киноладкис Ицпараканадис
Предполага се че е основателка на сдружението, а Киноладкис Ицпараканадис е фиктивно лице на чието име е заведено в регистъра. Официално това е неправителствена организация занимващота се с издирването на „субекти“, като в субекти се включват доста широка гама, като се почне от събиране на дългове, мине се през придобиване на стоки, които не се продават и се стигне до отстраняване на физически тленни обвивки.
Ролята ѝ в сдружението е договаряне на заплащането и приготвяне на стимулиращи отвари за членовете му.

История
Донесена е от Ню Лъкр, като подарък за племенницата на дукът на Ланкастър - сър Едуард Чандриян III. Момичето е разочарована от подаръка защото е очаквала шестокрако пони, кръщава я с пренебрежителното Мехурчо и я зарязва с останалите планини от подаръци. Трансформацията от Мехурчо до Рияна включва препродажбата през заложна къща, чиракуване в ателие на алхимик, взривяване на лондонски квартал, сдобиване с настоящия сервокостюм и дву годишен успешен бизнес със Сдружението.

*По съвместителство и единствена.

Докато наемниците от СКИ* потъват в общи приказки помежду си Риана и закачуленият работодател потъват в дискусия за уточняване на детайлите на самата мисия включващи древни неща като целта ѝ, заплащането и брой на членовете на СКИ. Последното излиза доста проблемно защото е свързано с предпоследното и доказването дали наистина има призрак и как точно той би усвоил своят дял от заплащането.
- Добре нека е така! - казва накрая работодателя и подхвърля една кесия която тупва с доволно нисък „звън”. Това събира погледите както на наемниците така и на още няколко посетители на заведението които се споглеждат,кимат си и се изнасят по свои си задачи.
-*Г*о*с*п*о*д*а*,**м*о*л*я**з*а**м*а*л*к*о**о*т**в*а*ш*е*т*о**в*н*и*м*а*н*и*е! - изхриптява механичния глас на костюма на Рияна, докато самото тя сменя цвета си в неутрално цикламено и присвива W си зеници. Механичната ръка се протяга към гърба на костюма и отвива крана на един от резервоарите за доливане на петрол в задвижващото котле. -*З*а* *п*е*с*т*е*н*е* *н*а* *в*р*е*м*е* *и* *м*а*л*к*о* *п*о*-*б*ъ*р*з*а* *к*о*м*у*н*и*к*а*ц*и*я* *щ*е* *и*з*п*о*л*з*в*а*м* *т*е*л*е*п*а*т*и*я*,* *я*в*н*о* *р*а*з*г*о*в*о*р*ъ*т* *с* *н*а*ш*и*я*т* *р*а*б*о*т*о*д*а*т*е*л* *е* *и*з*х*а*б*и*л* *г*о*л*я*м*а* *ч*а*с*т* *о*т* *г*о*р*и*в*о*т*о* *м*и.

КАТО НАЧАЛО ЗАДАЧАТА НИ Е ДА СТИГНЕМ ДО НЮ ЛЪРК И... О ИЗВИНЕТЕ СЕГА ЩЕ КоРИгИрАМ СиЛаТа на ТелЕпаТичнаТа ВръзКа. Надявам се така да е по-добре? Та задачата ни е да стигнем до Ню Лърк, където да отрием „Четвъртия конник“, щели сме да го познаем като го видим, но на първо време трябва да видим как да се доберем до града. Не сме много притиснати от времето, но не е сигурно колко време ще се задържи въпросния конник там. Всеки от нас има по 10 гвинеи и разполагаме с още 100 като капаро за изпълнение на задачата.
Най-бързия транспорт естествено дилижас до Лондон и от там с въздушен кораб до местоназначението, това би ни три или четири дни, но билетите са по двадесет гвинеи на калпак и ще изразходваме значителна част от авансовото плащане без да знаем какво разходи още ни предстоят.
След два ни от тук - Бристол, има редовен рейс към Ню Лърк с ледоразбивача Севастопол като билетите за него са едва по десет гвинеи и ще пристигнем за малко повече от седмица. Предполагам, че ако някой се поразтърси по пристанището би могъл да намери и други алтернативи но Ледените пирати не са за подценяване, а Севастопол е голям лайнер и едва ли биха се осмелили да го нападнат.
Винаги бихме могли да потеглим и „пеша“ с кучешки впряг или вятърна шейна през Ламанша и после по бреговата ивица нагоре и това си е наистина бюджетен вариант макар, че дори с попътен вятър може да ни трябват две седмици. Тук опасността от пиратите е доста трудно прогнозируема, понеже няма особен смисъл да нападат вятърни шейни, освен ако не са много гладни.
Та нека го решим това, а също и дали ще търсим алтернативни решения.
Дечо не се притеснявай кървенето от ушите е нормална реакция при по продължителен телепатичен контакт като този, ще гледам за в бъдеще да съм по-кратка.

*Сружението на Киноладкис Ицпараканадис

само за Боцман


Рияна бръкна с механичната си ръка на костюма в пещта на гърба му и подаде на мутанта нажежен до бяло въглен. Меховете в гърдите на металния скелет се раздуха, а цветът ѝ премина то цикламено в нежно розово с леки претрепвания в жълто.
-*Щ*е* *е* *х*у*б*а*в*о* *д*а* *и*м*а* *т*а*к*ъ*в* *ч*а*р*о*в*н*и*к* *с*р*е*д* *н*а*с*,* *н*о* *с* *к*а*к*в*о* *т*о*л*к*о*в*а* *б*и* *м*о*г*ъ*л* *д*а* *н*и* *п*о*м*о*г*н*е*ш*?
Другата механична ръка падна върху кесията която бавно се приплъзваше към Ефикс и от него се чу едно фалцетно: Ееее де!