Ню Лърк ли коминг - ИГРАТА

Бирата на Рахвин ѝ се стори странна на цвят, а нехранимайковците, които по-рано участваха във въргала се подхилкваха злорадо. УЗНВ бързо прегледа джобовете им и се втрещи, когато в на единия съзря трохи от сини банани. Светкавично се изстреля от джоба на гамена, за да предупреди Рахвин да не пие от бирата, но уви беше късно. Рахвин вече приличаше на право дърво а от устата му излизаше пяна. Но това не беше всичко. Докато демонката успее да изпищи, Ефикс вече лочеше жадно жадно от бирата на своя сподвижник.
Ама тези двамата хич нямаха късмет със сините банани...

Еее, събрахме се на по тъмно - каза Лорда.
Приятели полицейският час наближава. Предлагам да отиваме по леглата и утре в ранни зори да продължаваме приключението като тръгнем за Ню Ларк

ИИ - понеже никой не се изказа срещу моето предложение да си получа моят дял от парите, които Рияна държи (капарото)приемам, че никой не е против? Нека водещият има предвид че си добавям 20 гвинеи, към 2-те които вече имам


трети пост

Преди Лорда да поеме нещата в свои ръце и да вземе решение за групата, УЗНВ побърза да им предложи:
- Хора, вижте - започна обаятелно, - предлагам ви да оставим плана с шейната и да се качим на Севастопол. Със сигурност няма да измръзнем, а и капитана има нужда от нас. Ще припечелим по някоя жълтица. Освен това явно на кораба се държат добре с екипажа си. Вижте, предишните огняри, които слизат в момента. Изглеждат ми доста приповдигнати, а това че са толкова хърбави говори само едно; на кораба се грижат усърдно с физ-зарядки за спортните си фигури. Заради странния акцент не можах да разбера какво точно им рече капитана, изпращайки ги, но по интонацията подозирам, че ги изпраща поздравително. А и от тях чух само добри думи за майка му.
Какво ще кажете? Да се качим на кораба, а!

Не ми се иска да ви повтарям очевидното:
Но Севастопол няма директен път към Ню Ларк, ще трябва да се уговоряме с капитана за всичко. Освен това слуховете говорят, че огнярите са огромно текучество, едва ли не се хвърлят в реката, щом видят капитана. Което пък говори, че работата е свързана с голям риск. Видяхме как беше и на "Южна мечта" с плъховете. Името на капитана* също не навява добри асоциации. Най-накрая но не по значение, аз и Рахвин вече сме платили капаро. Отделно че ние имаме хора които могат да управляват шейна, а да се управлява кораб е доста по-сложно.

ИИ - когато питах за шейната всички бяха съгласни. Сега когато вече тепърва сме направили плащане, няма как да ни върнат на Рахвин парите

*Рос-всички-са-идиоти

Аз, Лорда и Рахвин предпочитаме шейната, мислеше си Дечо. Рияна, УЗНВ и Ефикс(понеже е управляван от демоницата) искат Севастопол. Вероятно с преговори няма да се разберем, поне не и скоро. Предполагам мнението на Боцмана ще натежи, за да не се разцепи групата.
- Усмихнатия, какво ще кажеш за ледената пустош? Имаш гаранция от мен, че ще ти пазя задника.

- Добре, съгласна съм с вас! Нека бъде шейната - кокетно намига Рахвин и помахва с китка на преминаващ наблизо хамалин. - А предвид, че двама от нас за момента са зеленчуци, дали не можем да ги натъпчем в някой куфар и да спестим от билетите за шейната?
След което кротко поляга на рамото на Дечо и почва да пуска сини лиги.
- Какви зеленчуци! Нали с тебе платихме капаро вече. Тия пари Смайли ли ще ни ги възстанови!?
Ефикс се надига на крака с леко размътен поглед и също избърсва малко синя лига от ъгълчето на устните си.
- Не съм много сигурна, че ще мога да управлявам ледена шейна - казва той елегантно поклащайки бедра. - В смисъл шансът да успея е 50:50 или да или не.

Боцманът изникна от някъде, нарамил багажа си. Изглеждаше сякаш не е спал цяла нощ.
- Такози, момци, меня за тая шейна никой нищо не ми е казвал, ма ей го на корабчето пред нас, така де! Па и аз от шейни бъкел не разбирам, думичка ви думам, аха-аха! Дайте ми на меня открито море, пляскането на вълните и тъй натататъч!

За тия с телепатия:

Смайли се сви зад яката си опитвайки се да не привлича внимание. Беше доста трудно, тъй като беше двуметров корморан, така че заговори доста бързо и видимо притеснено:
- Момци, духове и прочее другаж... Аз такова, мисля да се закачвам на Севастопол, не се сърдете, така де! Сигурен съм, че шейната е чудничка, а и никак немудничка, ам нямам лукса да избирам, ам тъй я! Както си решите дя, в най-лошия случай просто ще се видиме в Ню Лърк след има-няма седмица, да, да!
Продължаваше да говори, но вече беше започнал да се отдалечава куцукайки по посока на кораба.
- Весел път! Сполука и късмет и попътен вятър, и пълни чаши и обилни трапези, всичко това ви пожелавам, да, наистина! И боговете да са с вази, ахам, и Тритон, и Океания и всички друж светии!
Поклони се заднешком, едва не се преби спънат от едно въже, завъртя се на пета и побягна лудешки нагоре по трапа на Севастапол.

Лорда повдигна рамене -
Добре Боцмане, сбогом, аз отивам на шейната. Радвам се, че се запознахме - и тръгна в посока шейната

ИИ - след приключението на "южна мечта" нямам намерение да се качвам на кораб, който иска - да се качва. Отделно -още миналият път казах, че втори път този номер - някой да се затича към кораба и аз веднага да го последвам - няма да мине. Като прибавка - работата като огняр е изключително натоварваща, а персонажът ми е ранен. Нямам намерение да рискувам.
ИИ2 - тоз боцман досег само в неприятности ни забърка - първо с Тигъра, после Ебеди. Няма да плача за него.

---

пети пост за седмицата

Касапина нарами клетия Рахвин и се запъти след Лорда към шейната. Неговата дума на две не ставаше.

Думата на УЗНВ на две не става. В крайна сметка за пореден път демонката си смени решението в рамките само на половин час и реши да се качи на Севастопол с корморана. Ефикс беше идеалния огняр и щеше да свърши чудна работа, а и демонката винаги е обичала морето... Смайли също не е за изхвърляне.
При последната забележка Ефикс се изчервява. Тялото му застава пред коменданта и изрича:
- Искам авансово предплащане!

Злият демон УЗНВ се разхожда по палубата на Севастопол.

Изведнъж ѝ прилоша. Силно се разкашля. Зави ѝ се свят и се опря на фалшборда да не падне. Тялото на приемника ѝ се свлече на пода, а пъклената ѝ душа отлетя някъде в безкрайността...
- Адиос - бяха последните думи на УЗНВ. Но едва ли някой ги чу. Не и ако не бе надарен с телепатия...