Планетата на паяците

Паякът се придвижва напред агресивно, космати крака се размахват из въздуха, зъби се оголват. С уморена въздишка протягаш дългата пластмасова тръба, за да засмуче малкия паяк в устройството за съхранение, което носиш на гърба си.
- Вече няма опасност. – казваш.
От съседната стая се чува звук от някакъв мотор и един от обитателите на Тиихиихии показва главата си зад ъгъла на вратата, очите ѝ са все още широко отворени от спомена за ужасния паяк.
- О, благодаря ти! – възкликва тя, като излиза, за да те прегърне с истинска благодарност.
Въздъхваш още веднъж. Това предполагаше да е работа-мечта. Планета пълна с жени, безпомощни пред куп малки, неотровни паяци; нуждаещи се от някого да се справи с тях. Жената на монитора беше толкова хубава, че не се поколеба да се съгласиш, като си представяше как биха могли да ти се отблагодарят. Но гледайки го от този момент на Тиихиихии, то си спомняш разочарование момента, в който се качи на техния кораб и всеки ден, когато получаваш безброй целувки и прегръдки от тях.
Уликите се виждаха още тогава. Жената беше зелена; „Малко странно“ си помисли, но едва ли е пречка за млад мъж като теб. Тя ти каза, че те се създават без секс, така че няма никакви мъже на планета им; страхотно! Нямаше да има нужда да делиш.
Сега разбираш всичко много добре. Тя стои пред теб като някаква дървесна русалка: прекрасна хуманоидна жена, зелена, над кръста; и дърво покрито с кора надолу. Нагоре от гърба ѝ растат няколко дълги, деликатни палмови клончета и има ореол от пъпки, готови да цъфнат около главата ѝ. Опита се да извлечеш най-доброто от лошата ситуация, надяваше се да се насладиш на техните голи горни части, но прегръдките, с които те поздравиха като техен спасител, откъснаха и тази последна надежда, докато стискаше дървените им тела в ръцете си. Нямаше мека, поддаваща плът; беше толкова удовлетворяващо, колкото да прегръщаш гигантски броколи.
Напускаш къщата на жената; ако може да бъде наречена така; изпраща те до входната врата и ти благодари щедро. Нейните корени са заровени в голяма, синя, стъклена саксия, която е разположена върху две моторизирани колела, което и позволява да се движи. Отделяш се от прегръдката ѝ и поемаш надолу по улицата.
Като за извънземна планета, Тиихиихии е хубава. Цялата планета е като добре поддържана градина. Тиихиихиийците се хранят, чрез фотосинтеза, така не им се налага да работят, за да преживяват. Вместо това прекарват времето си в различни хобита и градинарство, най-голямата им страст.
Връщаш се в малката къща, където живееш и с радост отбелязваш, че никоя от алармите не свети. Всяка стая е оборудвана със сирена и мигаща червена светлина, която ще те предупреди, ако някой от местните жители е видял паяк.
Хвърляш оборудването си на пода и се строполяваш в един фотьойл. Не за първи път размишляваш за живота си. Нищо, което си правил, не е било планирано, но цялата тази несигурност и непредсказуемост не ти е донесла никакво вълнение, освен един кратък епизод, включващ луксозен круиз насочил се към звезда. Но това не беше вълнението, от което се нуждаеше.
Както винаги стигаш да едно неизбежно заключение: нуждаеш се от гадже! Но как и къде? Всеки път, когато предложиш да си тръгнеш, дърво-русалките започват да викат и да ти предлагат всичко, което пожелаеш. За нещастие това, което искаш е единственото нещо, което не могат да ти дадат.
Докато се самосъжаляваш алармите се включват и светлините започват да мигат. Въздишаш тежко и събираш оборудването си, след което отиваш към екрана до входната врата, за да видиш адреса на „спешното“ повикване. Повдигаш вежди, когато виждаш, че това е дворецът.
Когато пристигна, ходи в двореца, но не си спомняш много за това (преживяванията по това време бяха смазващо разочароващи). Излизаш и тръгваш по главния булевард към многоетажния дворец. Той представлява терасовиден хълм с множество цъфтящи арки в него. Две дърво-русaлки стоят на пост отвън, въоръжени с блестящи копия и бластери. Те ти се покланят.
- Добре дошли, почитаеми ловецо на паяци!
Махаш с ръка, като потискаш прозявка. Влизаш в голям, открит коридор, по който стигаш до центъра на хълма, където е тронната зала. Слънчевата светлина прониква през големи прозорци и осветява огромно дърво в центъра на залата, чиито корени са в почвата на планетата. Това е самата Кралица Готин Задник. Голямият ствол се разделя на три, като в центъра се издига жена, два пъти по-голям от нормалното, с дълги деликатни крайници и глава покрита с цветя. Другите две стебла са покрити с клони, които стават все по-гъсти и покриват хуманоидната част като големи, зелени крила. Кората ѝ е сребристо сива и покрива и човешката ѝ част. Но е много оживена и ти се усмихва с червените си устни и блестящите си зелени очи.
- Добре дошъл, Велико защитнико! – произнася напевно и придворните дърво-русaлки ти се покланят. – Моите извинения, че те призовах с алармата. Всъщност няма паяк, а опасност от друг вид.
- Какво има? – питаш, като се надяваш да чуеш, че планета ще изгори в слънцето.
- Покажете му! – командва кралицата.
Една от дърво-русaлки пристъпва напред и ти подава кутия с носни кърпички. Разглеждаш я с известно съмнение. Много пъти, след като пристигна на планета, ти се искаха кърпички, особено като посещаваше определена малка стая в жилището ти. Но се въздържаше да повдигнеш въпроса, тъй като не беше сигурен как ще реагират дърво-русaлки на идеята за нещо направено от дървесна каша.
- Е, какво е това?
Кралицата изглежда разочарована.
- Не можеш ли да разпознаеш предмета?
- Да, това е кутия с носни кърпички.
Дворецът въздиша, а кралицата се навежда нетърпелива към теб.
- Покажи ни, за какво се използват.
Чувстваш се много неудобно, изваждаш една от кърпичките от кутията. Хващаш я и я слагаш пред лицето си. Издухваш си носа, карайки дърво-русaлките да въздъхнат бурно още веднъж.
- Той изхвърли някаква жизнена течност! – казва една от тях невярващо.
- Те искат да ни унищожат за това?
Дърво-русaлките започват да говорят с гръмогласни гласове. Никога не си ги виждал толкова разстроени за цялата седмица, откакто си на планета им. Кралицата изчаква разговорите да утихнат и след това се обръща към теб.
- Човеците заплашват да завладеят нашата планета!
- К‘во? Що? – питаш.
- Те искат да ни отрежат и да ни превърнат в тези кърпички. Твоите хора са отрязали всички останали дървета в познатата вселена и в продължение на месец няма да пораснат нови. Междувременно възнамеряват да запълнят празнината като ни изколят!
- Това е…ужасно, - казваш. – Но какво искате от мен да направя по въпроса?
- Отиди на Земята и ги спри!
- Как?
Кралицата жестикулира безпомощна.
- Ти познаваш хората по-добре, отколкото ние тях. Ще бъда честна, ние намираме вида ви за смущаващ и неприятен. Ти си изключение, разбира се, Почитаеми защитнико! - тя прави пауза, като сияе – Ние ще ти дадем всичко от което се нуждаеш, за да завършиш тази мисия успешно!
Гледаш големите ѝ тъжни очи, блестящи от сълзи от перспективата за бъдещата им гибел, внезапно те свива сърцето. Въздишаш, знаеш, че трябва да им помогнеш.
- Добре.
Съгласието ти предизвиква голяма радост и ставаш обект на безброй дървени прегръдки. След като първоначалната еуфория отшумява, биваш информиран, че дърварския кораб от Земята вече е в орбита, като прави подготовка за по-голям флот. Незабавно ще бъдеш изпратен да се занимаваш с тях.
Както обещаха дърво-русaлките ти предлагат всичко, което искаш за мисията. Не знаеш, какво би ти било от полза, но поискваш бластер, златна кредитна карта със 100 кредита в нея и раница с 5 провизии (1 сандвич с фъстъчено масло, 1 salad sandwich, 1 сандвич с мед, 1 сандвич с яйце и and 1 vegemite sandwich. Всеки път, когато ядеш сандвич, задрасквай по един.)
Дърво-русaлките предоставят предметите без въпроси. Преди твоето отпътуване, си заведен да се видиш с кралица Готин Задник, като биваш качен на платформа, която те издига до нейното ниво.
- На добър път, Храбрецо! – казва тя, като те прегръща в дървения си бюст. Сълзи текат от очите ѝ, но се усмихва и ти подава малко кристално листо поставено на деликатна, сребърна верижка. – Вземи това. То ще позволи да комуникираш с растенията. Но внимавай. Повечето растения са примитивни и няма да имат какво да ти кажат.
Благодариш ѝ за амулета и след още една прегръдка се връщаш обратно на пода и придружаван от великолепна процесия стигаш до космодрума, където влизаш в малък кораб под бурните аплодисменти на дърво-русaлките.
Ускоряваш крачката, което благородните дърво-русалки възприемат като решителна стъпка на героичния спасител, а всъщност искаш да избегнеш още прегръдки. Но се спираш на прага, след като виждаш дърво-русалка, която разпознаваш. Това е Добрицици, дърво-русалката, която те доведе тук. Вярна на името си, то тя има огромни гърди, но дървени. Усмихва ти се и те прегръща, преди да успееш да се измъкнеш.
- Ти си страхотен, страхотен мъж! – казва, докато плаче.
- Ъъ, просто, правя, каквото мога. – отговаряш.
- Нямам съмнение, че ще успее! – казва Добрицици въодушевено.
- Не мога да обещая това – отвръщаш нервно.
- Имам вяра в теб, но…ако не успееш, то имаме План Б. Но той няма да е необходим.
- План Б? Какъв е? – питаш, като се надяваш да се измъкнеш от тази „героична“ задача.
- Оскърбих те. Съжалявам. Ще успее!
- Не се сърдя – отговаряш ѝ. – Просто съм любопитен.
- Оо, - свива рамене – Просто ако се провалиш, ще бъдем принудени да взривим Земята.
- К‘ВО?! Ще взривите Земята?
- Разбира се, - отговаря Добрицици с напълно наподобяващ рационалност тон. – Не можем да ги оставим да дойдат и да ни направят на носни кърпички, нали? Има 20 милиарда хора на Земята и според нашите изчисления това ще намали търсенето на кърпички с точно толкова, колкото е необходимо, за да стигнат сегашните запаси от кърпички, докато се отгледат, съберат и обработят нови дървесни насаждения.
- Но…не може да взривите Земята!
Добрицици свива отново рамене.
- Ако те могат да ни направят на кърпички, то защо да не можем ние да ги направим на космически прах.
- Но…в състояние ли сте да го направите? – питаш.
- Да, с това. – Добрицици посочва огромна метална кула, която забеляза, че се строи през последната седмица. – Това е оръжие, което ще унищожи всяка планета, към която го насочим.
- Но аз си мислех, че сега ще научили за заплахата да бъдете превърнати в кърпички? – казваш. – Сигурно строите това нещо от седмици!
- О, да. – съгласява се с теб Добрицици. – Паяците, с които толкова смело се справяш, не са от тази планета. Те бяха донесени тук от другаде, но избягаха от изследователската лаборатория.
- Какво изследвахте? – питаш объркан.
“The Organoray,” Добрицици – казва Добрицици и посочва към металната кула, която всъщност е оръжие за унищожаване на планети. – Знаеш ли, че вселената е пълна с отвратителни, страховити неща? Искахме да намерим начин да се отървем от тях. Така изобретихме the Organoray! Той е предназначен да облъчи планета и да унищожи всички гадни, грозни и с космати крака същества, но да остави растителния живот непокътнат.
- Независимо как изглеждат всички същества имат своята роля в техните екосистеми, които често са доста деликатни и могат да бъдат сериозно разстроени от изчезването на един вид и това да се отрази на всички останали членове на екосистемата. – отговаряш ѝ ти. Добрицици се усмихва гордо:
- Прав си! Но на тази планета няма животни. Всички роли се изпълняват само от растения. Така премахвайки ужасните пълзящи, то можем да ги заменим с видове от тази планета.
Поклащаш глава в несъгласие:
- Но не може просто да унищожите нещо само, защото не ви харесва как изглежда!
- Разбира се, че не! – възкликва Добрицици и слага ръка на рамото ти. – Ние оценяваме твоята служба и благородното ти и смело сърце!
- Ъъ? Какво общо има това с мен? – питаш.
- Както и да е, the Organoray, не проработи. – въздиша Добрицици. - Поради някаква причина това, което убива паяци наранява и растенията. Изглежда не можем да определим кои гени са грозни, страховити и отвратителни.
- Разбира се! – казваш. – Цялата тази „страховитост“ съществува само във вашите собствени умове, а не в самите същества! Ако искате да унищожите грозотата, трябва да самите вие да се въздигнете! Да превъзмогнете привързаността си към понятия като красота и грозота!
Добрицици те поглежда малко виновно.
- Да, но това ще отнеме години на самоанализа и целенасочени усилия! Решихме, че е по-ефективно, ако просто взривим няколко планети с ужасни същества на тях,
- Да взривите? – казваш. – А какво за the Organoray?
- Както казах, не работеше, така че го модифицирахме и сега просто взривява планети.
- Но това ще унищожи и растенията! – уточняваш.
- Да. – Добрицици се просълзява. – Трябва да съберем субектите, за да запазим уникалните за планетата и да намерим нови домове за тях. След това вселената ще бъде освободена от ужасните неща!
- Така дори и да успея, то вие пак ще взривите Земята, защото на нея има паяци?
- На Земята също има паяци? – пита изненадана Добрицици.
- Разбира се. – отговаряш.
- Ооо – Добрицици изважда стъклен правоъгълник и започва да въвежда данни. – Трябва да добавя Земята в Листа за Унищожение!
- Не, аз…
Спираш да говориш. Какво можеш да направиш? Добрицици те гледа невинно; с поглед, който ти казва, че не може да разбере защо си толкова разтроен, но ти симпатизира. Влизаш в кораба и шлюзът зад теб се затваря. Отпускаш се в удобния, голям стол, който доминира в интериора на малкия кораб, като чувстваш дълбоко отчаяние. Никога не си бил на Земята, израснал си на excitement-packed manufacturing planetoid of G15-275. Срещал си много земляни на борда на Атила и откри, че се държат доста снобски, като твърде често споменават мястото, където са родени, като нещо специално. Въпреки това си твърдо решен да спасиш Земята, както и дърво-русалките.
Но как да го направиш…?

Сега премини на 1

Ал Торо писа: писа:

Апелирам да преименувате кралица Готин Задник на Кралица Сладкодупина!

Подкрепям...надявах се, че пак ти ще го редактираш

Какво точно е това?

Efix7 писа: писа:

Какво точно е това?

Продължението на "Сгреши пътя, обърни!"

готин задник е по добре от сладкодупана