Предмети или умения които вършат същото ?

Питане за въже с което да се изкатериш или умение катерачество?
Билка отвори вратичка или взломаджийство?

Избиране на предмети/умения в началото или обратно - намиране/ научаване по случайност или по избор през време на приключението.


Ей тези неща си размишлявам върху тях. Примерно в Битки безброй всичко зависеше от предмети които трябва да се намерят, в Кървав меч също, в Пътя на Тигъра пък играта ти се определяше от предварително избрани умения. В старите книги-игри се избираха предмети и то в началото.

Определено умения, предметите са детински. Даже ще сменя предметите в Принцът на Аликиря с пси-умения.

Разбира се, голям хубав списък с умения се прави трудно (особено навремето), но постепенно съм си изградил базата и мога да избирам от буквално няколкостотин умения, така че самото съставяне на подходящ списък ми е любима част от гейм-дизайна на една КИ.

Защо да са детински ?

И от двете по малко. 50 на 50 за да има разнообразие.

Greed писа: писа:

Защо да са детински ?

Щото повечето са вълшебни и с идиотски заглавийца. За детска книжка стават, ама иначе съсипват сетинга. (Личен вкус, ако щеш.)

Предмет е същност на физически обект. Не виждам защо моторна резачка, лаптоп или отверка са детински и вълшебни и да имат идиотски заглавия. Ако не е станало ясно говоря [u:31qnsv2q]по принцип [/u:31qnsv2q]за предмети - не за конкретни книги, споменах билката само като приемр за избиране в началото на предмети.

Аз както виждам нещата когато има предмети персонажа ти е изградена личност, точно определен специалист в дадени неща и новите предмети/гаджети/инструменти му отварят нов път/помагат.


Докато с умения героя ти може да е всякъкъв - абсолютно различен в зависимост какво ще му избереш. И се получава така че като го описваш няма как да го опишеш защото няма как да знаеш кое умение е избрано и налично и да описваш визията, мислите на героя, поведението спрямо него.

Проблемът с имената на вълшебните предмети си е проблем на имената. Аз съм за някакъв баланс, както и винаги когато е възможно, да се използват предмети вместо кодови думи. Чисто и просто да не се излиза от духа на произведението.

Тая тема ми се вижда малко безмислена. В крайна сметка всеки автор си решава какво да сложи в игрите си. Ако му се пише за шапки-невидимки, лечебни билки и летящи килимчета, нека пише. Ако му се пише за въжеиграчи, плувци и хакери... ми що пък не? Според сетинга и настроението на историята. Не виждам правилен или грешен отговор тук.

Ами не точно за шапки невидимки би ме идеята за си приказваме, в смисъл - мислех (конкретно) си за начало на разказ в който главния герой детектив излиза от вкъщи и трябва да избере какво да вземе със себе си - пистолет (може да заплашиш някой но пък може да те арестуват ако направят проверка), фенерче, цигари, инструменти - такива неща. Няма място за всичко и затова избора е хем на късмет хем на някаква предварителна логика основан. Дали пък няма да е по-добре първо да огледаш обекта после да си направиш комплекта.
После се замислих - защо пък трябва да имаш предмети като може да ги имаш всичките по подразбиране но пък да имаш различни умения за боравене с тях - винаги ще имаш пистолет но ще различно убедителен когато заплашваш или стреляш с него.

И двата случая се връзват в сетинга но самото описание после е различно - когато има всички предмети в себе си винаги мога да ги описвам или да ги вземам в някакво обикновено действие по подразбиране но пък трябва да описвам действията. Когато пък е специалист по всичко винаги мога да описвам действията но не мога да опиша например че по сценарий вадиш фенерчето и съответно да развия около светещия лъч ситуация ако трябва да се прави проверка дали изобщо имаш фенерче.

Ей такива неща.

Кървав меч и Коприна в нощта показват, че съвсем не е толкова страшно.

Обезличаване иначе няма как да няма (при избор на герой особено), но и за него си има решение, както винаги.

Кървав меч е точно с предмети - затова го дадох и за пример. Другото не е беше ли една супер безлична тетрадка в която се играеше само с тактика без никакъв текст?

Чак пък без никакъв. Пак има описания, но са много лаконични. Намират се и диалози. Иначе съм напълно съгласен, че трябва да е два-три пъти по-обстоятелствена - и това и ще стане.

Иначе в случая вече говорим за КИ не само с различни умения, а и с различни герои - а Коприната е единствената (тактическа) такава, с цели пет героя, и то напълно различни, донякъде и Меча. Затова ги споменах аз, в отговор на Вилорп (вече се поизмести темата от предметите, иначе разбрах какво си има предвид поначало за тях).

Грийд, самият факт, че си задаваш такива въпроси, говори че се захванал задълбочено да го мислиш. Това е едно от по-неприятните неща, свързани с КИ - много малко са правилата и съветите, които можеш да използваш. Следвай интуицията си. Разбира се, винаги можеш да се довериш на Уейн, който категорично ще ти каже как се правят тези неща.

Ако не си го направил, бих те посъветвал да прочетеш Спасениято на Аврея. Там има има добро съчетание от предмети и умения. В началото Котакът може да вземе ограничен брой предмети, просто защото има причина. Има ситуации, в които само предмет или само умение вършат работа, предполагам, че има и такива, за които ти трябват и двете.

Конкретно в твоя случай, можеш да дадеш пистолет на героя, но нищо не ти пречи и да му дадеш шанс да се сдобие с по-добро оръжие. Или да му отпуснеш бюджет да си напазарува (това и в Спасението го има).

Друго важно решение е колко тежка да е системата (брой на уменията / предметите). Тежката система обикновено улеснява автора при измислянето на варианти за (не) справяне с дадена ситуация, но пък задължава всичко да бъде използвано и да има някакъв баланс.

Това за баланса е доста относително. В много малък брой случаи може да се каже дали съществува. ММ понякога нарочно нарушава баланса (например в 4-тата част на Хлапето в една и съща ситуация, една и съща оценка (3)за поглед и преговори носи различен брой точки отношения) с... някаква цел. Разбира се, там я има и идеята ако си добър с погледа а слаб с преговорите да заплашиш боса.

И в двата разказа - игри, които съм сътворил залагам на уменията. Не смятам, че те са обезличили героите, обаче. Дори напротив. Оличаването и Обезличаването на героя има много малко общо с избора на игрова система поне според мен.