Механики в спортните книги-игри

Сякаш беше вчера, когато си купих първата спортна книга-игра – Демоните в NBA. Играх пред училището баскетбол с приятели, когато дойде едно момче да ни покаже книгата. Тогава за пръв и последен път прекъснах игра за да си начешам собственото его.
Останах приятно впечатлен от играта и тогава падна преиграване, което ми беше чуждо до този момент.
Следващата спортна книга-игра, която излезе не само, че затвърди Майкъл Майндкрайм, като един от най-обичаните автори, но и самото произведение стана най-продаваната книга-игра в България. Става дума за Боговете на футбола. След излизането на тези книги-игри се появиха две други книги-игри посветени на футбола – Магията на английския футбол и Премеждия във Висшата лига. Те ни предложиха същата механика заложена от Майкъл Майндкрайм, като в началото имаме сума за закупуване на футболисти, увеличаване на отборните качества в зависимост от техните оценки и самата игра, която се отделя на различни ситуации, с които трябва да се справим.
На пръв поглед звучи интересно нали?
Но когато започнем да ги четем виждаме тотална небрежност в някои ситуации, които могат да ни накарат повече да не купуваме спортни книги-игри.
И докато нещата си вървяха спокойно Майкъл удари с нова футболна игра, която направо ме подлуди с невероятната си мениджърска част, където не само трябваше да отговарям за капацитета на стадиона, но трябваше да видя какви са хулиганите, публиката и прочие, а и трябваше да изиграя доста мачове за да може отборът ми да бъде на първо място. Да, става дума за - Футболът – тактическа игра. Това бе и първата спортна книга-игра, в която бе приложена по-мащабна циклична система за игра, която спести много от обема и можеше да си проведеш атаката на отбора по начин, който харесваш.
Според мен това е книгата-игра, която е подтикнала Джордж Блекбък да сътвори истинският шедьовър на футболна тематика – Футболмания 98 – единствената игра, която се играе задължително от двама души.
Друг автор, който пробива със спортна книга-игра е Кевин Слейтър. Неговите книги-игри изобилстват с трудни ситуации, които на моменти е трудно да се минават и всичко зависи от точките, които си разпределил в началото на играта.
Спортните книги-игри приключват отново с Майкъл Майндкрайм и то по възможно най-добрият начин – Пробив в NBA. Истински феноменален завършек отново на баскетболна тематика. Изключителен подбор от ситуационна и циклична система в едно.

Видове механики в спортните книги-игри:

1. Ситуационна – авторът предлага подбор от ситуации, с които се пробва да затрудни играча. Интересното в тази механика е че се залага на индивидуалните качества на всеки един играч, който е в отбора на читателя.
Най-малката грешка обикновено се наказва с пропуск, вкарват ти гол, чупиш крак и още много различни видове наказания в зависимост на каква тематика е спортната игра.

2. Отборна – това е един вид мързелива механика, доста е подходяща да се вземат оценки на няколко играча, които общо могат например да пресират, за изкуствена засада, да се борят за отскочила топка или да се пробват да блокират топката при забивка във волейбола.

3. Циклична система – както по-горе споменах, това е механика, която доста смалява обема и е възможно да се напъхат повече от ситуациите, които съществуват в даден спорт. Единственият проблем тук е, че играчът преминава през един и същи епизод много пъти, което довежда до запаметяване на по-лесните пътища за лесна победа. Методът да се избегне това е да се слагат кодови думи за да се предотврати повторното използване на една и съща методика за игра, като Играта сама противодейства срещу еднаквите решения, които взима играча.


Проблеми в спортните книги-игри.

Тези проблеми не са чак толкова фрапантни, но пък са много важни.
Един от тях са играчите, които вече не са актуални днес, като Дзенга, Марадона, Матеус, Макманаман и още много футболни звезди от близкото минало, както и Дейвид Робинсън, Скоти Пипън, Шон Кемп, Джон Старкс, Маркъс Кемби и още много звезди от NBA известни от близкото минало. Сега тези играчи едва ли представляват някакви спомени на сегашната младеж, но ние сме висяли по нощите да ги гледаме и да оставаме с отворена уста пред изпълненията, които правеха.
Всичките спортни книги-игри без една заложиха на моментните звезди в спорта и сега някой, който тепърва ще се запознава с Демоните или Краят на коридата ще има да се чуди, кой по-дяволите е Скоти Пипън и дали е по-добър от Леброн Джеймс или пък са чували за Гаскоин само от новините по разните сайтове, как отново е правил ексцесии в пияно състояние без да знаят, че той е една от легендите във футбола, истински феномен като играч.
Единствено Футболът – тактическа игра предлага играчи без имена, а само с едно умение, което по-време на даден мач идва в употреба. Но пък обясних какъв е проблема с цикличните системи нали?

Този проблемен момент може да се избегне, като се използва единствено сравнението с оценките на играчите в дадена ситуация, защото ако търсим Клинсман да падне на терена и да ни спечели дузпа и жълт картон, много има да си търсим играч от неговия артистичен калибър (във Футболмания 98 заедно с Костадинов са факири на изкарването на жълт картон и фал или дузпа).
Така че използването на имена като играчи извън самата игра е добре дошло, но в самата игра трябва да се избегне, за да си имаме игра, която да може да се играе и след пет години, когато ще имаме нов подбор от млади играчи, които да прибавим към играта си.

Шансът

Няма как. Това е неизменна част в спорта. Не винаги по-добрият отбор печели. Не винаги сам срещу вратаря можеш да вкараш гол, не винаги от дузпа можеш да отбележиш, защото нервите са на макс, публиката те освирква, уморен си, постоянно са ти ритали краката, постоянни шпагати са те карали да се въргаляш по тревата.
В книжната версия тези неща ги няма, за това се заменя с едно просто мятане на зарчето. Какъв ще е успеха зависи от автора и в каква ситуация е вкарал четящият да се пробва да вкара гол или да отбележи кош.

Много интересна тема,но не съм съгласен с някои неща.
Имената на играчите са хубаво нещо те помагат на читателя да се вживее в играта и са много по добри от бездушните числа.Проблем с тях има в книги,като Краят на коридата,където авторът те пита за статистически данни.Дали някой е по добър чадърджия или борец.От друга страна в книги като боговете на футбола и тези на Слейтър имената обогатяват книгите.При тях имената радват тези,които ги знаят,а на незапознатите не пречат за тях те са същото,като да пише номер.Например според мен Футболът-тактическа игра загуби много от липсата на имена.Като стана въпрос за тази книга стигаме и до второто ми несъгласие с Танер.Цикличните системи-по начина по който е направена въпросната книга,ако авторът те принуди да минаваш по лошите варианти нямаш почти никакъв шанс да спечелиш,тя си е достатъчно трудна и с добрите разклонения.От друга страна,ако се направи по лесна книга няма да има нужда от кодови думи за да те карат да ходиш по другите разклонения.Преиграваемоста не бива да се вкарва за сметка на удоволствието от играта.

Съгласен съм, че имената дават доста по-интересен читателски интерес, но съм го казал, че след 10 години никой няма да помни тези играчи и някак си тръпката ще се загуби за новите читатели, които не ги знаят.
Давам пример с Пробив в НБА - има места, където те питат: къде е силата на Шон Брадли? Хайде сега да попитам, кой е Шон Брадли? Каква националност е? Какъв пост играе? Колко сантиметра е висок?
Другият пример е от играта Гол! Българи юнаци: Играеш срещу Италия и там има въпрос: От кого очакваш включване в атака: Малдини или Костакурта? Лесно е да отговориш на този въпрос, ако знаеш на какви постове играят въпросните играчи, ами хайде да попитаме някой 20 годишен да каже, кои са били двамата, в кои отбори са играли? На какви постове са играли?

Винаги съм бил фен на цикличните системи, защото за разлика от ситуационните спортни игри (чийто ситуации не можеш да избегнеш и винаги в даден мач попадаш на тях и ги избягваш по един и същи начин), автора може да вкара начини, при които играча да не може да прави все едни и същи неща, постоянно.
Проблемът във Футболът - тактическа игра беше именно, че Майкъл не беше направил някакво ограничение, да използваш постоянни центрирания и обикновено така си вкарвах головете.
Този проблем, донякъде се избягва при Футболмания, защото все пак защитаващият се играч избира как да се противопостави на атаката на атакуващия и въпреки, че е много силна играта, пак си има своите леки недостатъци, които ще се открият едва след двайстата игра.

Едно от важните неща в спортните игри е преиграемостта, тъй като това не е история, която четеш веднъж, а ти играеш с отбор, с който си купуваш играчи и се пробваш да спечелиш турнир, първенство и тн други опции.

Както казах имената не са проблем когато имаш играч и съответните му там качества без да се налага да знаеш реалната статистика от даден сезон или други такива.Досега не е измислена циклична ситема,при която да не се въртиш в кръг по едни и същи епизоди,то затва е циклична система.Дори и да сложиш кодови думи ще направиш вариантите от два хайде да кажем четири и пак като ги прочетеш веднъж после дразнят.

По въпроса с имена на реални играчи в спортните игри: да ги има или няма?
Според мен е по-добре да ги има тъй като това не пречи на играта в кратък период от време : няколко години. Вие ми давате пример с книги писани преди 20 години - това си е цяло 1 поколение (а що се отнася до футбола, дори 2 поколения). Нормално е да не са актуални.

Но пък книгата се пише за да бъде четяема тук и сега, а не след 20 години от колекционерите и маняците. Колекционерите и маняците ако искат да играят след 20 години и искат да постигнат висок резултат ще си направят труда да съберат малко исторически данни.

Но за масата от читателите, ако се издаде една спортна книга-игра в настоящия момент - ще е много по-интересно (и може би лесно) да се включат имена на реални играчи.

Когато прочетох РИ "Финалът" се вдъхнових да пиша КИ за българското първенство по футбол, ама май ще си остана само с вдъхновението

Другият минус в спортните книги-игри са тестовете.

За мен това е механика, която унищожава удоволствието от четене на книги-игри като - Демоните в НБА, Краят на коридата, Пробив в НБА, Надпревара във Формула 1.
Това са тестове, които те питат обикновено за неща свързани с въпросната тематика на спортната игра. Обаче хайде кажи ми пълното име на Маникюр? Това и до днес не си спомням отговора, а и не знам дали има спортен журналист, който да знае наистина отговора без да се консултира с Гугъл.
Или пък ми кажете с коя е звездата на Сакраменто Кингс през 1994 година? Някой да знае днес отговора на този въпрос? Аз например го знам, защото се интересувам от НБА от 93 година, а по-късно познанията ми се обогатиха от кознолната игра за Нинтендо - фемили гейм Tecmo NBA Basketball (1992), от където знаех всеки един играч какви статове има и къде му е силната страна. Но едва ли има друг човек като мен, който да има тези познания и въпросната книга да му е била лесна.
Просто тези тестове ми убиха цялото удоволствие от преиграването.

Единствена разлика беше в Пробив в НБА, където познанията се трупат в самата игра, тъй като играеш три сезона и евентуално можеш да научиш фактите от тъй нареченото циклене

Реално не знам за книга-игра на спортна тематика със индивидуален спорт - примерно тенис, шах, гигантски слалом ....

Там няма отборна механика.

Може би Майкъл може да се включи тук и да каже каква според него е хубавата спортна книга-игра.

Ами да защото в отборните спортове може има някаква стратегия която може да се представи като избори докато в индивидуалния спорт всички правят едно и също движение и по-силния(във вида състезание) физически печели. Фактически в спортните книги игри се играе от името на някъкъв наставник.
Евентуално за бокс би могло да се получи интересна книга игра - има много техники и тактика.

Там е друга ситуацията в моторните спортове - неслучайно са в отбори, болида се подготвя от екип а тактиката се задава от бокса. А самото каране е техника не физическо изпитание .

Аз не харесвам цикленето в спортните книги-игри. Да, дава ти много голяма преиграваемост, но предпочитам спортната книга-игра да клони повече към "Боговете на футбола" или "Демоните в NBA". А преиграваемостта (макара и малка) да идва от различния подбор на играчи, на взетите тактически решения и отбори, срещу които се изправяш.

По мое мнение трябва да е комбинация от спортни игрови ситуации и извънспортни такива, които да влияят на спортните.

Самото изиграване на даден мач/среща да е също комбинация от:
- показатели и статистики, определящи накъде да клонят везните.
- конкретни решения в дадени игрови ситуация, в които те поставя автора, където от познаването на играта да "наваксаш" по-слабите показатели.

Поне така ги виждам нещата за "Пак 4-ти"

ze BG писа: писа:

По тази логика шахматиста се подготвя от треньор, психолог, спаринг парнтьор (който обикновено също е много добър шахматист), компютърна програма.

Ами да - ама шах за книга игра не виждам как ще стане , много сложно ще дойде

Но пак не е същото защото болида е машина - външно тяло, което отбора и екипа предоставят на пилота да го управлява от името на отбора. Вижда се пределно ясно в F1 какво става когато световен шампион си смени отбора и болида.

Единственият вариант да се промени цикличната система да не стане прекалено досадна след шестото изиграване е да се направи така, че играта да реагира на повторни действия от страна на играча.

Например: Номер 10 е с топката и решаваме технично да преминем през противников играч. Първият път ще е успешно и тогава можем да си запишем кодовата дума Техника.
Когато втори път топката отново е в номер 10 и пак решим технично да преминем през противников играч, тази кодова дума може да даде допълнителна трудност при изпълнението на това действие.