Добре разработена ситуация.

Относно случката с джудежото в Дракона.

Следното съдържа карта и схема.


Случката с джуджето е до известна степен експеримент, да не казвам че зялото произведение е такова. Специално в нея съм се пробвал да вкарам цикличен лабиринт. Нещо подобно има и в 3-те кръга на ада, ама явно не съм си взел урок. В общи линии случката е зле описана, макар че се постарах доста да я опиша достатъчно ясно.
Пример за добра случка би трябвало да е битката за бялата крепост, ама нека първо обясня за джуджето.

За начало, лабирнта не е объркан, както се вижда от схемата не е и особен лабиринт. На второто разклонение можеш да се върнеш, да слезеш в ковачницата или да хванеш по един от двата други пътища които всъщност са един и същ. Затова и колкото и да обикаляш все те праща на това кръстовище. Ако поемеш по левия веднъж те изкарва в буферен епизод в кото си правилно ориентиран, долу ти е дясно горе ти е лаво. Ако поемеш по десния също минаваш през буфер с правилна ориентация долу ти е ляво горе ти е дясно. После вече играта те завърта всеки път и ти казва кое къде е.

Идеята с кодова дума птичка е, че ти подсказва къде има въздушен кораб и целта на автора е да те прати в посочената в епизода посока. От 57-те кодови думи около 15 са само за да отбележат че си минал през някоя интересна локация в играта. С други думи казано използват се само ако гониш разните постожения в кроя на играта - Хазараг примерно.

Сянка, записваш само ако се срещнеш със сянката и помага да не я слещнеш втори път, защото същия въздушен кораб в играта с грифона напада хората. Тъй де, ако не спечелиш титлата Защитник на Нерея преди това.

За застралването в гръб въобще не ми е дошло на акъл. Батугой като цяло е препратка към произведението замъка на престола на Бат Гойко където същото джудже стига до епични нива. Преди да си призная чистосърдечно че застлеването не ми е хрумнало въобще мислех да са оправдая с това, че хуарангите не са подлетци и не биха застреляли някой в гръб, но в играта има достатъчно примери за обратното. Ако приемем разбира се, че застрелването т въздуха е същото като застрелването в гръб.

За аматьор - напълно съм съгласен.

За изборите.
Бягството доста често съм го приемал за логичен избор, но мако книги ги предлагат. Битки безброй го предлагат, но при тях пътя така или иначе е един и същ и трабва да преминеш през битката за да продължиш играта като цяло.
Атаката, принципно смятам, че винаги трябва да предоставиш възможност на играча да опита сам да си строши главата.
Дипломацията - почти никъде не се използва, а винаги съм се чудел защо просто не отидеш до дракона и не го помолиш да спре да тормози селото. Да си поговориш с великана и се разберете да върне откраднатото и такива ми ти работи.

За лошото описание.
Тук въпросът е малко спорен де, но бих се съгласил че има накъде да се подобри. Специално съм писал, че така ти се струва, защото героя просто неможе да го приеме за истина. То които и да е от нас да види някой да прави същото на дали ще повярва. Иначе, да джуджето наистина кове с голи ръце стоманата, но е едно изключително рядко същество в тоя свят, да не казвам че не е от тоя свят. Дето има една приказка шансът да видиш на улицата някой който може да свие монета от 50 стотинки на тръбичка и после да е разгъне е 50:50 (или ще видиш или няма да видиш). Та точно понеже попадаш на нещо срещу което броя на хуарангите може да ти помогне единствено да избягаш съм сложил няколко шанса да се измъкнеш ако решиш да му скочиш на бой.
За стрелбата с лък писах по-горе че въобще не ми хрумна като опция... това дали значи че и на хуарангите не е хрумнало?

За тоягата наковалня.
Ами беден авторов речник. Както си го представям аз, Батугой хваща наковалнята за заострения край (да точно като наковалните от рисуваните филмчета) и почва да млати с нея. Тояга наистина не е уместно, може би бокс или палка би било по-добре, дори чук като се позамисля посфактум.

За точките.
Всеки играч завършил 4-ти клас би разпределил хуарангите така че да са нечетни и да хване по-висока оценка.

За загубите.
Това че някой е ударен не го прави непременно убит. Ще вместя тук примера с патрулите, където имаш възможност да загубиш всичките си бойци. Ако обаче решеш да не бягаш, а да им помогнеш се оказва, че са загинали само 1-2-ма. Та тук можеби трябва да се прави малко разлика между авторовото описание в случките и системния текст, който си е се отнася за системата.
***Отново едно лирично отклонение за прах и сол. Казва се че отрядите ти са по 10 човека. В едно кръчмарско сбиване губиш 2 отряда и това е отразено в текста като малко спречкване без кой-знае какви жертви... 2 отряда 20 души...?***

За високо вдигнатите брадви и височината на тунелите.
Щом сте вървели по тунелите обикалящи ковачницата няма как да не сте забелязали, че си удряте главата в тавана без значение дали сте триметров трол или 70 санта гномче. =) Та спрямо избора на герой играете реагира и разширява или свива света и пространството. Самата ковачница аз си я представях като зала с висок таван от поне 10-15 метра, та проблеми да размахваш и алебарда няма. Сега дали съм го описал това е друг въпрос.

За изборите пак.
Атаката - научаваш че на света има странни твари можещи да размахват наковални, но да, губите.
Отстъплението - шанс да научиш къде има въздушен кораб, ако вече ни си го научил де.
Преговори - има опция да загубиш, ако предприемаш атака след като си решил да преговаряш =)

Като цяло съм се старал в играта няма единични решения които да са от жизнено важно значение, и по възможност винаги да давам втори шанс. От джуджето можеш да вземеш две благинки, която можеш да вземеш едната и при повече мотаене по картата. За това как можеш да бастисаш Батугой е добра идея, но би направила още един алтернативен финал, а някой се оплакват и на това, че са попаднала на бялата крапост вместо на дракона.
В тая връзка има четири места, то където можеш да получиш информация за това което търсиш.
- Над бялата крепост - казва ти се че Гудрих трабва да е от другата страна на планините.
- Бялата крепост - по два алтернативни метода
- Сянката на Джордж
- Селото

Като грешка може да се приеме, че не е оказано в кое поле какво има и какво можеш да очакваш =/


Изпитвам известни съмнения дали съм бил ясен, защото мисълта ми рядко тече плавно и в едно русло. Ма ко има нещо казвайте ще дооуточнявам.

За добре разработена случка, както казах и в началото си сметам битката за бялата крепост, където математиката работи. Сметнати са различните варианти с които можеш да дойдеш до крепостта и шансът за победа. При битката с Дракона математиката е малко на око.

Схема на крепостта:

За лабиринта.
както се вижда лабиринт просто няма. Направил съм изкуствен опит да създам такъв и ако нямаш карта наистина би си помислил, че си в лабиринт. Върти ми се нещо в главата, че Юри също се беше загубил в лабиринта и сподели коментари подобни на твоите. 244-ти епизод го ползвам, за да прекратя вкарването на допълнителни епизоди съдържащи едно и също като описание. Ако вървиш в едната посока си чувах ехото то коването в другата посока виждаш светлината. Смятам, че сравнително добре съм се справил с описанието на лабиринт в 5 епизода. Тъй де колкото да докарам депресиращо и объркващо настроение в читателя. =)
Опитите за хумор като цяла присъстват в цялата творба, специално „просто за спорта кръщаваш единия ляв, а другия десен” съм го ползвал, за да прекратя описанията, като избереш „ляво” все към лявото да те праща. Със сигурност може да има и по-добро решение, като да се направи истински лабиринт примерно.
В общи илинии сцената с джуджето не ми се е получила много добре, тъй като са опитах да налея текст в готов лабиринт. Идеята ми за него като цяло беше да се даде на играча да презареди еднократно ако е с водород и да запозная читателите с един легендарен герой от света на Аксиом 16. За това и не е предвидено да се проведе същинска битка с джуджето.
Колко се е получило е друг въпрос.

За стрелбата с лък писах по-горе че въобще не ми хрумна като опция... това дали значи че и на хуарангите не е хрумнало?

Не мисля, че може да се приложи такава логика. Битките са ежедневна дейност за хуарангите.

Значи остава варианта, че на автора не му е хрумнало.

За загубите. Това че някой е ударен не го прави непременно убит.

Не го прави убит, но го прави обездвижен. Когато ти вкарат тупаник, който те вади от ботушите ти, или те сгърчва на кълбо в краката на противника, или пък си помлян от наковалня, не можеш да участваш в отстъплението. Пак е въпрос на описание.

Ако си минал през епизода където се спасяваш от джуджето с цената на много жертви ще видиш, че тия дето са избити от ботушите си, не бягат сами, а другарчетата им ги носят. Даже чак като ги изнасят става ясно, че някой от „спасените” нямат глави. Хуарангите са единствените в гоблинските орди които имат нещо като загриженост за събрата. Но да, прав си че винаги опра до описанието.

За „ковач”.
Книгите игри като цяло рядко са свързвани с огромна свобода на действие. Свободата на действие я има в ролевите игри, където имаш пряка връзка с водещия и той може да реагира адекватно на „екзотичните” решения на играчите. То не че е нужно точно аз да ти обяснявам точно на теб де, принципно говоря ако на някой му се чете по въпроса.

Зареждането с водород е еднократно от системна гледна точка, тъй като водорада ти дава около 2000 екстра място което можеш да си ползваш за гориво, ако оставиш другите параметри същите. Логиката защо не можеш да презареждаш отново и отново е базирана на това, че имаш задача за изпълнение.

Принципно водородния двигател в играта е базиран на химическата реакция между желязото и солната киселина, при която се получава Железен хлорид и се отделя водород. Метода е сравнително първобитен и неефективен и цялото количество водород всъщност се намира в делвите със солна киселина, които са константно число. В света просто няма открити находища на киселина. Затова и горе долу съм писъл, че имаш делви но желязото, което ти се явява реагент свършва.


Бих се радвал ако разгледаме сцената с крепостта