Механики в CYOA

С други думи, избери своето приключение. Не съм чел КИ в този формат, писана от наш автор (едит всъщност има: Голямото приключение на малкото таласъмче на Никола.)
Характеризира се, на практика, с липсата са каквато и да било механика. В най-чистия си вид няма никакъв дневник, не се използват и зарове. Типични са и няколкото щастливи края, нещо, което много рядко се среща в други КИ. Това е и най-голямото предимство на формата.

Смятам, че е истинско предизвикателство да се напише такава КИ. На практика почти няма как да се избегнат фиктивни избори. Тук е и въпроса колко фиктивен е фиктивния избор, ако кара героя да изпитва различни чувства, примерно. Да, често ИСП трябва да грабва с текста, а не с битките или събирането на точки, защото такива няма.

До колкото знам, има доста гласовити форумни потребители, които недолюбват ИСП, но ако някой реши да сподели позитивно мнение, ще се радвам.

Е, това е "дървовидната" структура. Изобщо не съм съгласен, че няма как да се напише без фиктивни избори. По - скоро нещата се усложняват от евентуалния обем на самите разклонения. Ако всяко от десетте основни разклонения е по 100 епизода ще имаме книга от 1000 епизода с 10 алтернативни края.

Хубаво е като концепция и ако е читаво изпълнено би било доста интересно. Но това на практика са няколко книги - игри в една.

Ако трябва да сме откровени това в много случаи е по - реалистичния начин за пресъздаване на възможностите в живота, да речем. Но другият, класическият на нашенските книги - игри, е къде - къде по - лесен за написване почваш от едно и имаш един добър финал.

При "Избери своето приключение" отделните "клони" на историята са твърде малки - по 7 - 8 епизода и дори да няма фиктивни избори при тях нещата не стоят добре поради тази причина.

Тъй че може да се напише според мен, ако някой има желание да изпотроши маса време за целта.

Избери своето приключение повече клони към литературата, отколкото към играта.
Това, което ми направи впечатление, е че в зависимост от избора, който си направил историята поема по различен сюжет, което води до няколко алтернативни края.

Сигурен съм, че в началото историята е писан като разказ, а разклоненията са добавяни с течение на времето, като всяко едно разклонение си е разказ сам по себе си.

Например:

- Ако запалиш огън в гората, може да срещнеш туземец, който да те отведе до селото си и там да намериш богатства
- Ако не запалиш огън в гората, може да видиш в далечината лагерен огън, който е запален от замръкнали контрабандисти.

И тук се получава следното:

- при запален огън, въпросните контрабандисти няма да те видят, защото не съществуват;
- когато си без огън контрабандистите вече съществуват, но туземеца и неговото селце не съществуват.

От посочените примери мога да заявя, че ИСП са интерактивни романи, при който всеки избор те въвежда в сюжетна линия, която е различна от останалите и води до различен край.

И тук се получава следното:

- при запален огън, въпросните контрабандисти няма да те видят, защото не съществуват;
- когато си без огън контрабандистите вече съществуват, но туземеца и неговото селце не съществуват.

Това е друго характерно нещо - привидно случайни решения водят до радикални промени в историята. Също не е задължително да е характерно за формата.

Е, това е "дървовидната" структура. Изобщо не съм съгласен, че няма как да се напише без фиктивни избори. По - скоро нещата се усложняват от евентуалния обем на самите разклонения. Ако всяко от десетте основни разклонения е по 100 епизода ще имаме книга от 1000 епизода с 10 алтернативни края.

Това е основната дилема - фиктивни избори или ужасно съотношение на брой епизоди за 1 изиграване / общ брой епизоди.

Аз харесвам много формата, както е очевидно от книгата, която съм написал.

Никола, би ли написал КИ за големи в този формат?

Като изключим факта, че повечето от оригиналните CYOA се пишат на принципа - "пиши там да се случва нещо", не разбрах, какво точно трябва да е "трудното" за писане в тях? Не че нещо, но е много лесно всеки избор "да има значение", когато изборите не се подчиняват на някаква особена логика.

Самата поредица не ме кефи. Основно поради същия принцип, в който ме вкарва Сим Николов - "погледни на ляво - бандити. Погледни на дясно - върколаци. Затвори очи - извънземни". До известна степен разбирам какво се харесва на хората в тия структури, но със същия успех могат да ме карат да мятам монета/зар/боб/черва, за да избирам на къде да продължа.

Самата структура (от техническа гледна точка) е най-обикновена дървовидна такава. И е инструмент, та не е добра или лоша по принцип. А няколко (и то коренно различни) финала може да има и в обикновена КИ.

Мненията бяха отцепени в нова тема наречена Какво е фиктивен избор