Какво е фиктивен избор?

Баш към фиктивността си е. Фиктивността е както отсъствието на последствия, така и несвързаността им с избора. Иначе вездесъщият Шанс поглъща всичко.

А иначе не даваш коректни примери, за да оспориш това, че трябва да има РАЗЛИЧНИ последствия за всяка опция в избор - и то адекватно степенувани. А то си трябва. (Иначе вездесъщият Шанс поглъща всичко. Говорим за конкретни избори в ситуация, не за общи или системни избори.

Анкета според мен ще е скучна. По-добре нещо като задача на тема. Както в "Упражнения по стил".

Този, който задава случката я описва такава, каквато е. А останалите решават задачата в различни стилове. Примерно стилът на фиктивните избори, или стилът на многото награди за играча, или стилът на една оцеляващия и т.н.

Уейн за какви последствия да говорим като имам 4 епизода ? Ясно е, че последствията ще са по-нататък в играта. Примерно хващат го нашия човек кралските стражи, претърсват го и намират документа на Иносал. Обвиняват го, че го е откраднал, а и кой да му повярва ако каже, че го взел от покойния му вече собственик ( защото кралските вестоносци са защитени ) и го хвърлят в тъмницата.Тогава ще му завъртя избора, че ако го претърсиш ( мародерстваш ) ще намериш документа и ако те хванат с него - гърмиш. Така избора ще е лош, НО само ако те хванат с него ...

Не знам що вече за не знам си кой път ви убягва най-важното. Ето пак, пейст:

Ейдриън Уейн писа: писа:

Говорим за конкретни избори в ситуация, не за общи или системни избори.

Няма никакво значение, че последствията били по-нататък, а не веднага - щом има последствия (адекватни), значи ИМА. Значи не е фиктивен избор. Тва е.

Но аз през цялото време досега говорех за избори, които се разрешават и резултират в конкретната ситуация, не по-късно. Може би просто те са по-трудни за правене, де.

Ефикс, сега погледнах и видях, че си написал такова обяснение още отначало:

В крайна сметка всеки избор води до нещо ( позитивно / неутрално / негативно ), защото иначе няма да е избора. Дали ще е точка, качество, кодова дума, информация от избора или нещо друго няма значение - изборът си е избор. След N-броя избори се разбира в крайна сметка за какво иде реч.

Така че, ОК, приемам и последвалите ти обяснения. Но сам виждаш, че примерът ти по-скоро повдига въпроси, отколкото да ги илюстрира - когато не се вижда всичко нужно.

Адаш, не съм съгласен, че "ляв-десен коридор" НЕ е фиктивен избор (ако умираш в единия, но е на шанс). Ако искаш, играй си да измисляш нов термин ("тъп" не е термин ). Но за мен всички избори, които нямат адекватни и влияещи на героя последствия са фиктивни (= несъстоятелни или безсмислени). Независимо по коя линия не отговарят на горното:
1. нямат последствия
2. последствията нямат никакво отражение върху героя и резултата от играта
2. последствията са несвързани с избора.
Така че е доста просто.

Иначе говорим за едно и също от самото начало. (Само Лисичков имаше различно мнение, поне навремето.) Темата ще има смисъл обаче, ако се изреждат различните възможни видове последствия и техники за използването им - а не: може ли да НЯМА последствия или не.

Добре, конкретна ситуация - главната героиня влиза в манастира и игуменката веднага я скастря, че е с бяло расо, а не с черно. Кара я да се съблече и поръчва на една сестра да й донесе черно. Героинята е стъписана, защото наоколо има други свещеници, вкл. и един брат. Само описанията на усещанията й в двата варианта не са ми достатъчни. Ако послуша игуменката, тя вметва: "Обичам послушанието, ако продължаваш така може и да те поканя в стаята с червената врата. Но, не влизай там още, за да не си изпатиш."
Уейн, много е трудно последствията да са в конкретната ситуация, не мисля, че е и необходимо, освен ако не държиш да напишеш КИ без Дневник.
Сещам се, че Blackjack се беше зарадвал на един избор в П. на светлината. Там подаряването на букет цветя на Калия носи повече точки 'отношения', но пък светената вода е като цяло по-полезна, защото можеш да я ползваш в битката с демонолога. Само че, това се разбира малко по-късно.

Ами да дадем малко конкретни примери, а да не говорим на посоки?!

По светлия пример на друг потребител ще се самоцитирам:

1. Фиктивен избор е когато въпросния избор не води до различно повествование, а просто препраща към верния след някакво наказание или нещо подобно – примерно нажелана битка от която нищо не се печели или загуба на показатели.
2. Нефиктивният избор е този, който води до различен разказ, на главния герой му се случва нещо различно, повествованието е различно. В това се крие магията на книгите игри. Веднага давам пример с „Кървав меч”, първи том – началните избори на флагове на маговете водят до различни, напълно самостоятелни повествования в продължение на 80 – 90 епизода, близо до половината на книгата. Всяко от двете основни повествования, двата пътя, е по толкова епизоди и с различна история съответно.

Сега ще илюстрирам конкретни примери за фиктивни и нефиктивни избори.



I. Класически фиктивен избор

За да илюстрирам този вид избор избирам книгата "Звездни вълци" на Оливър Грин.

Епизод 37
- О, благородни воини! - започваш. - Можете да постъпите по друг начин, който ще бъде много по - угоден за вашите богове.
- Какъв е този начин? - пита нетърпеливо вождът.- Да колим жреца и да приключваме! Не забравяй, че той искаше твоята кръв, храбри чужденецо!
какво ще му отговориш?
Жертвите въобще са излишни и ненужни, и боговете не ги искат - на 222.
По - добре да се жертва не човешка плът, а нещо по - възвишено, например слънчевата светлина - на 51.

Епизод 222
Това смайва и вожда, и варварите, и самият жрец, който вече очаква смъртта си.
- Чужденецът обижда нашите богове! - кряска тържествуващо той, усетил възможност да се спаси.
Вождът също не одобрява думите ти:
- Нашите пра-пра-прадеди са принасяли жертви на боговете - осведомява те той. - Не можем ние да променим древния обичай!
Разбираш, че си допуснал грешка. Към цивилизацията се върви по стъпала, а не на скокове.
- Исках да кажа - поправяш се, - да им принесете една много по - ценна жертва!
Настава всеобща радост. Чуват се гласове:
- Кажи тази жертва, чужденецо? Веднага ще я принесем!
Поемаш си дъх и изричаш:
- Принесете им в жертва слънчевата светлина!
Иди на 51.

Епизод 51
Варварите слушат с недоверие думите ти. Ала вождът е въодошевен:
- Да принесем в жертва слънчевата светлина! - извиква той с блеснали очи. - Та какво е смрадливата плът на жреца в сравнение с блестящата, искрометна и ослепителна светлина на нашите слънца? Да, ние ще принесем част от нея в жертва на боговете, които са ни я дарили, за да живее племето ни!
Съгласен си с него относно "смрадливата плът на жреца". Наблюдаваш как варварите старателно нагласяват каменният олтар, че лъчите та двете слънца да падат едновременно върху него. нищо чудно това да е зародишът на някой нов каменен Стоунхендж, който ще се извиси тук за тормоз на бъдещите археолози.
Има обаче и по спешни въпроси. Например - след като загубихте толкова време във варварския лагер, дали да се върнете при бота и да се опитате да го поправите и да излетите - на 103,
или
да продължите пътя си и да придружите Лоринор до замъка на баща й - на 122.

Както се вижда нагледно пътят е само един и авторът те води за носа по него. На практика нищо различно не се случва извън централното и единствено повествование. В епизод 222 има някакъв опит за кратко различно повествование, но нали, това са смехории.


II. Зле прикрит фиктивен избор

За да илюстрирам този вид избор избирам книгата "Асасините на Персия" на Блонд и Уейн:

Епизод 105.
Спряха само веднъж, в малкото магазинче на една изключително дружелюбна леля, която сърдечно поздрави Самир, прегърна го толкова силно, сякаш беше отдавна изгубеният й син, и одобрително огледа Ракса от глава до пети.
- Радвам се, радвам се, момчето ми - каза тя, без да откъсва поглед от красивото момиче. - Вече бях започнала да се тревожа. Млад мъж като теб има нужда от едно хубаво момиче, което да го наглежда и да му дава женска мъдрост, а ти както я беше захванал...
Ще се намеси ли Самир в монолога на лелята?
- Не - на 111.
- Да - на 121.

Епизод 111
Така или иначе скоро щеше да му се наложи да го направи, преди лелята съвсем да се отнесе в "невинни" подробности за дотогавашния му разпътен живот. (2 Н.Т.)
Мини на 121.

Епизод 121.
- Лельо Луна - прекъсна я Самир. - Нямаме време. Ракса, ъъъ, току-що пристигна в Исфахан, а по пътя керванджиите са изгубили камилата, която е носила целия й бигаж. Обещали са да я открият, но дотогава трябва да й вземем някакви по - всекидневни дрехи.
- Веднага - кимна жената и изчезна зад една завеса, където държаха стоките в магазинчето.
- Бива си те да измисляш истории - повдигна вежди Ракса.
Самир смутено се засмя, но преди да отговори, лелята се заклатушка обратно към тях, като носеше няколко рокли и кафтани, преметнати през ръката й.
Ако Самир няма нищо против да изчака Ракса да си избере и премери друха, премини на 131.
Ако й избере най - хубавата според него, за да спестят време, продължи на 141.

Пътят отново е само един, историята е една. Епизод 111 е за мен просто учебникарски пример как не трябва да се пишат книги - игри. На него просто нищо не се случава. Авторът ни известява, че това е грешният избор, а повествование дори напълно отсъства - можеше поне лелята да почне да говори и да обяснява как главният герой е обикалял по бардаци, разговорът да продължи. Но не, нещата се ограничават с едно двуредово препращане и доста тежко наказание. Този пример дори е по - трагичен от първия, защото липсва дори и думичка на лелята, тоест няма разказ, литература, а техническо прехвърляне. В примера от "Звездни вълци" поне има няколко изречения, някаква миниатюрна историйка.


Единствената разлика между двата примера е, че във втория пример получаваме две наказателни точки. Тези наказателни точки са сложени колкото да ги има, за да се избегне класическия фиктивен избор. Ако читателят не ползва дневника, както любезно ни обясняват авторите в началото, че това е напълно възможно, то се получава едно безсмислено накъсване и разгръщане на страниците. Ако си водим чинно дневника тези наказателни точки водят до край на играта. Тоест тяхното натрупване води до някакво различно повествование, но то винаги и с фатални последствия и негов край.

И в двата примера наблюдаваме едно и също - историята е една, авторът те бута по единствения, на практика прав път, без да ти дава възможност да кривнеш настрани дори и за момент. Алтернативи няма. Пътища няма, различни истории няма!

Ясно е, че подобна книга - игра се пише лесно. Особено при втория пример е очевидно, че става дума за пригаждан нормален текст, който не е писан за книга - игра.

Това ли трябва да представляват книгите - игри?! Бихте ли прочели подобна книга повече от един път, бихте ли я преиграли, при условие, че в нея винаги се случва едно и също?!

А и най - важното! И двете книги, дадени за пример, изцяло са съставени от подобни фиктивни избори - или крачим по главното трасе на историята или достигаме до смъртта.

Надявам се, че тези модели са част от миналото и 90 - те години и няма да ни се наложи да четем подобни безумия за в бъдеще.

P.S. И да отговоря предварително на аргумента, че видиш ли, именно наказателни точки в примера от Асасините, са фактът който ги отличава от фиктивността - НЕ, това не е така. Най - малкото, като оставим настрана очевидната липса на алтернативно повествование, на страница 4, в първото изречение от ПРАВИЛАТА НА ПРИКЛЮЧЕНИЕТО четем следното :
Полезно уточнение още в началото: интерактивиният роман може да се чете с удоволствие и без да се познават и спазват всички изброени по - долу правила.

P.S.Проблемът при фиктивността във тория пример с Асасините има и още едно друго измерение. Ако въпросните наказателни точки бяха кодова дума или предмет и те оказваха някакво влияние в последствие под формата на евентуална възможност за бъдещ избор, нещата биха стояли къде - къде по - добре. В случая, обаче, имам само нагледен пример за избор, който води единствено до промяна на статистика и стои напълно изкуствено и без почва под краката си. Както споменах натрупването въпросните наказателни точки водят само до смърт и то при положение, че са взети множество грешни избори.

Да - наистина разбирането на Лисичков за фиктивен избор е различно.

За мен избор, който води към промяна на душевно-материалното състояние на главния герой не е фиктивен избор, защото има ПРОМЯНА.

Неговото разбиране е от гледна точка на преиграваемостта - след като читателя "научи" добрия избор - винаги ще минава през него епизод и ще взима решението, което му носи позитиви. От тази гледна точка, да това е СКУЧНО, но ви никакъв случай ФИКТИВНО, защото имаме ПРОМЯНА.

Помня, че Майкъл беше дал пример за фиктивен избор с някакъв си Джейсън, който избиваше разни терористи. Имаше намесено нещо и за БЕЗСМИСЛЕНО ДЕЙСТВИЕ - май беше в някой брой на МЕГАИГРА.

В по-широк аспект фиктивен избор ( по-скоро преход ) са всички епизоди-салами.

Ал Торо писа: писа:

Лисичков, от кого е този цитат и той в контекст за книги-игри ли го е казал или? Не може различни геймплей последствия да се считат за фиктивно разклонение, тъй като внасят шанс в някаква съвкупност или сами по себе си да доведат до разлика в поестованието, било то и след 2 книги разстояние. "ПРОСТО препраща към верния след някакво наказание или нещо подобно" - не знам кой го е казал, но нищо не е казал, а ти градиш теория на базата на това

ПП. Самоцитирал си се Засрами се веднага :bye:

За кое по точно да се засрамя

В двата цитирани примера изборите са напълно фиктивни. В примера от Асасините просто има някакви точки. В другия пример няма и последствие. Но основното е, че няма развитие при тези псевдо избори - след 2 - 3 изречения препращат по пътя.

Заради това и съм го нарекъл зле прикрит фиктивен избор
Да не забравяме все пак как почва книгата - интерактивиният роман може да се чете с удоволствие и без да се познават и спазват всички изброени по - долу правила. С оглед на този контекст води точно до едно голямо нищо.

Но не бъди такъв позитивист. Ако да стигнеш до там и да кажеш, че в първият пример пак няма фиктивност

Лисичков по твойта логика,голяма част от книгите на ММ се състоят основно от фиктивни избори щото се трупат някакви точки,които,ако не ги събереш най-много да умреш


ПП. Що се отнася до увода на Асасините там просто ти се казва че книгата е толкова яка като литература,че може да сия четеш като нормален роман без да играеш и пак да се изкефиш,което няма нищо общо с изборите.

Зависи от конкретния избор в конкретния пример. Както можеш да видиш във втория пример няма повествование или дори заченка на развитие на някаква случка. Авторите просто те известяват, че това е грешният избор и следва наказание и изпращане по единствения път на историята. Всичко това в два реда, въпросната леля дори не си отваря устата. Загубата на точки се опитва да прикрие липсата на повествование, доста неуспешно, поне според мен. Ако нямаше и загуба на точки положението щеше да е като в първия пример и фиктивният избор да е напълно класически.

Първият пример обаче прави опит да вкара различно повествование и героят сам узрява какъв е верният път и начин на действие и сам се пренася по главния път. Тук поне се прави опит за разказ, повествование, но няма дори и загубата на показател, научаване на нещо важно или каквото и да е отражение на състояние на героя, статистики и т.н.

И двата начина за водене на историята за мен са страшно грешни и скучни, както казах учебникарски пример как не трябва да се представя историята в една книга - игра, но от друга страна лесно се пишат.