Какво е фиктивен избор?

Изборът с лелята не е фиктивен. Може да се спори дали има някакви други проблеми, примерно защо авторът тръгва да си говори с читателя, но изборът води до промяна в дневника и не е фиктивен.
Други проблемни избори могат да бъдат:
- неинформирани
- нелогични
- очевидни

Изборът с лелята е доста нелеп. Дали е фиктивен е въпрос на интерпретация.

Какво точно го отличава от избора в първия пример?! Промяната на точките в дневника. Но ако прочетеш въпросния епизод, представляващ грешния избор, то там четеш само, че е...грешен. Ако имаше повествование и лелята наистина беше проговорила, имаше ситуация, реплики, история, случка по - бих могъл да се съглася. А сега четем - Така или иначе скоро щеше да му се наложи да го направи, преди лелята съвсем да се отнесе в "невинни" подробности за дотогавашния му разпътен живот. (2 Н.Т.

Един - два подобни прикрити фиктивни избора в книга могат и да се преглътнат, но когато това е тенденция и на практика цялата книга е изградена от тях е пагубно. Жанрът трябва да се отърси от подобни нелепости, ако питаш мен.

ze BG писа: писа:

Тоест ако взема някоя книга, сложа от време на време избори, които те са казва, че губиш точки оценка и пак продължаваш по книгата, то това вече е книга-игра?

Ами че моя редник няма оценка, ама при грешен избор главния герой заминава във вечните ловни полета т.е. повествованието е кажи-речи едно. Това означава ли, че съм написал обикновен разказ, а не разказ-игра?

ze BG писа: писа:

Тоест ако взема някоя книга, сложа от време на време избори, които те са казва, че губиш точки оценка и пак продължаваш по книгата, то това вече е книга-игра?

Спокойно можем да вземем една глава от някой роман, даже една глава от него с много диалог и да направим книга - игра по подобие на Асасините. Всяка "грешна" реплика или действие, които не отговарят на авторовия замисъл, ще носи наказателни точки. След 5 наказателни точки ще следва край на играта.

Всъщност това е идея. Бих пробвал с Робинзон Крузо, че няма авторски права и ще го изтупкам на форума. Копи пейст на текста, ще го разделя на епизоди, ще се наложи да напиша по едно изречение на грешния епизод и сме готови!

Лисичков писа: писа:

ze BG писа: писа:

Тоест ако взема някоя книга, сложа от време на време избори, които те са казва, че губиш точки оценка и пак продължаваш по книгата, то това вече е книга-игра?

Спокойно можем да вземем една глава от някой роман, даже една глава от него с много диалог и да направим книга - игра по подобие на Асасините. Всяка "грешна" реплика или действие, които не отговарят на авторовия замисъл, ще носи наказателни точки. След 5 наказателни точки ще следва край на играта.

Всъщност това е идея. Бих пробвал с Робинзон Крузо, че няма авторски права и ще го изтупкам на форума. Копи пейст на текста, ще го разделя на епизоди, ще се наложи да напиша по едно изречение на грешния епизод и сме готови!

Ето на това му се вика модерен прочит на класиката.

Установихме, че експериментът на Блонд не е особено успешен, мисля че не е необходимо да продължаваме с коментарите. Да видим какво ни е подготвил Уейн с Асасините 2. Там очаквам да ни скрие топката.

Не, установихме, че "фенът" Лисичков не бива да си позволява да пише в теми за КИ теория, щото става страшно мазало - и се отказват малкото хора, които иначе могат да се включат с нещо съзидателно. (Не че на него му пука, той цял живот това точно е целил.)

Първо трябва да се научи да прави разлика между елементарни логически понятия като Избор и Разклонение. Лисичков, правиш ли разлика между Избор и Разклонение? Защото през цялото време, през което се опитваш да говориш за Избор, всъщност говориш за Разклонение. И се получава рядко несвързана и абсурдна каша, както няколко човека вече се прежалиха да ти обърнат внимание.

Избор е самият акт на избор. Играчът избира между няколко смислени опции. Най-ценното в една книга-игра е точно всеки избор да има някакъв смисъл и стойност, сам по себе си. Където трябва да спреш и да помислиш коя от опцииите е по-добра. (Или да хвърлиш ези-тура, ако си слаб в мисленето.) И далеч не всеки може да пише стойностни избори, даже е много трудно, както е доста очевидно от историята на жанра.

Разклонения пък са вече различните разклонения след един базов епизод, по-къси или по-дълги. Повечето Разклонения нямат нищо общо с Избора, защото дори не са в резултат от избор, обикновено. Повечето са в резултат от мятане на зар, налучкване, друг случаен фактор (наличие на предмет, сверка с коефициент и др.) и т н. Или просто в резултат на напълно фиктивен и безсмислен избор на ниво тригодишни - като в Таласъмчето - при който е абсолютно все едно какво "избираш", защото няма никаква разлика за играта. И докато за приказка-игра това е оправдано донякъде, за книга-игра не е. (Особено ако всички "избори" в книгата са такива!)

Но дори когато говорим за валиден стойностен Избор и последвалите го Разклонения, те пак нямат нищо общо. Защото, още веднъж, като за Лисичков:

1. Избор е самият избор, не разклоненията които го следват.
2. Разклоненията на текста в една книга-игра се казват Разклонения, не Избор.

И нямат нищо общо. Чатна ли, Лисичков? Занапред говори за разклонения, не за избори. Стана ясно, че искаш КИ с големи Разклонения - и изобщо не разбираш смисъла на Изборите. Така че бих ти препоръчал точно такива КИ: с много Разклонения и никакви Избори: Битки Безброй, Сим Николов, Таласъмчо, Избери Своето приключение - и т н, особено преводните голямата част са на този хал.

Това е защото ВСЕКИ може да пише "книга-игра" с Разклонения. И далеч НЕ всеки може да напише книга-игра с реални, стойностни Избори. Пробвайте и ще видите, щом предлагате, с Никола.

В Таласмчето няма фиктивни избори. Някои от тях дори са доста смислени като например дали да споделиш хлеба си с джуджето или да го запазиш за себе си.
Разклоненията на база шанс са интересно нещо, но не се среща често, още по-малко в описаните случаи. Ако говориш за такива в следствие на неинформиран избор, това вече е друго.

Рони# Мейдей писа: писа:

В Таласмчето няма фиктивни избори. Някои от тях дори са доста смислени като например дали да споделиш хлеба си с джуджето или да го запазиш за себе си.

Снощи почнах да я чета (абс. несвързано с темата тук), макар да не обичам да чета на комп - и ми хареса, сигурно ще я изчета цялата. Видях го и този избор (само че беше да дадеш ли хляба си на ХЛЕБАРКИТЕ или не), отбелязах си, че е добър и поучителен. Но това не го прави особено нефиктивен - освен ако майката не подчертае на детето, че "виждаш ли, така и така изгуби хляба после, поне да го беше дал". Разбира се, Таласъмчо не е КИ а ПИ (приказка-игра), така че никакъв проблем. Тя просто няма механика за адекватно отчитане на различните опции в един избор. Така че относно ПИ няма какво изобщо да се използва термина фиктивен избор.

Но за една нова КИ ще е голям проблем, ако повечето избори са такива. Затова и не са.

Ейдриън Уейн писа: писа:

Не, установихме, че "фенът" Лисичков не бива да си позволява да пише в теми за КИ теория, щото става страшно мазало - и се отказват малкото хора, които иначе могат да се включат с нещо съзидателно. (Не че на него му пука, той цял живот това точно е целил.)

Интересно ми е дали администрацията ще реагира на горното!

За мен лично мнението на Лисичков е много интересно и - за всеки случай! - по-смислено от това на човека, смятащ, че в "Таласъмчето" всички избори са фиктивни (точно обратното е, в тази книга специално всеки избор влияе радикално на по-нататъшното развитие на историята, което ти дава възможността при множество преигравания да конструираш няколко почти изцяло различаващи се една от друга истории, а това е една от двете основни причини за преиграване изобщо - другата бидейки да подобриш резултата си*).

* Като казвам "основни", има и други, разбира се, като качеството на текста или ефекта на преживяването, но те строго погледнато не са валидни единствено за книгите-игри, така че изолирам единствено горните две.

В тази връзка, сравнението с "Асасините" си идва съвсем на място, въпреки че формулировката на Лисичков ми е малко тромава . В "Асасините" изборите трябва да бъдат определени като квази-фиктивни според мен, заради изкуствено въведеното точкуване. Ся, ясно е, че този вид точкуване има смисъл основно в добре балансирана игра с логично изградени избори и възможност за определяне на различни цели (Викингите 1 и 2...), но самият факт, че тук го има (еле и без никакъв метаигрови смисъл) изкарва изборите от територията на чистата фиктивност, поне в игрови план - иначе от гледна точка на повествованието дали тях ще ги има или няма е напълно все едно - в пълна противоположност на "Таласъмчето".

Ейдриън Уейн писа: писа:

Избор е самият акт на избор.

Ъъъ, не! Ся, разбирам, че "чукча-писател, не читател" менталността е пречка пред формулирането на смислена теория, но най-малкото трябва да ти е ясно, че не можеш да дефинираш един обект, използвайки самия него плюс още нещо. "Актът на избор" НЕ е "избор", "изборът" е решението измежду конкуриращи се алтернативи, "актът на избор" - актът на вземане на това решение.

В същата връзка и това изречение е откровен нонсенс, който нищо не ни казва:

Ейдриън Уейн писа: писа:

Разклонения пък са вече различните разклонения след един базов епизод, по-къси или по-дълги.

Разклонения са или 1. различните алтернативни пътища, следващи от един базов епизод/които читателят може да избере; или 2. епизодите, съдържащи въпросните пътища.

Иначе, приемам долното за закъсняло, но все пак достойно самопризнание от страна на Уейн, че осъзнава една от най-големите слабости в творчеството си :

Ейдриън Уейн писа: писа:

Най-ценното в една книга-игра е точно всеки избор да има някакъв смисъл и стойност, сам по себе си. И далеч не всеки може да пише стойностни избори, даже е много трудно, както е доста очевидно от историята на жанра.

Още нещо.

Ейдриън Уейн писа: писа:

И нямат нищо общо. Чатна ли, Лисичков? Занапред говори за разклонения, не за избори. Стана ясно, че искаш КИ с големи Разклонения - и изобщо не разбираш смисъла на Изборите. Така че бих ти препоръчал точно такива КИ: с много Разклонения и никакви Избори: Битки Безброй, Сим Николов, Таласъмчо, Избери Своето приключение - и т н, особено преводните голямата част са на този хал.

Откъде стана ясно точно? Аз не виждам нищо такова в написаното от Лисичков, а единствено, че настоява за книги-игри, в които всъщност да има игра (ерго, примерът с "Асасините...").

"Игра" за някого като появилия се от нищото Анардил (като след всеки мой пост) или Лисичков - е анти-игра за много други. Анардиле, правиш много смешна грешка на края на супер смешния си пост, като се опитваш да използваш "игра" като термин. Лол.



Аз нали затова обяснявах на Л. най-основните неща по най-прост начин, щото се вижда, че оттам трябва да се почне. Ти си му ги дообяснил - хубаво. Аре сега обясни и как дефинираш "игра". Ще ти е трудно. По-добре да си беше мълчал, но знам, че ти е невъзможно в такава ситуация.

Ейдриън Уейн писа: писа:

1. Избор е самият избор, не разклоненията които го следват.
2. Разклоненията на текста в една книга-игра се казват Разклонения, не Избор.

Логиката ти напълно куца, да не кажа, че отсъства. Но това никак не ме учудва
Да обърнем въпроса - от какво следват разклоненията на повествованието в една книга - игра?! Един от вариантите не е ли точно изборът
От :
1. Избор между две или повече алтернативи;
- сляп избор - на ляво или надясно, често равнозначно с шанса, ако нямаш някаква допълнителна информация;
- информиран избор - към гората със страшните чудовища или към морето на морските самодиви; взимане на избор на база придобити познания за играта;
- метагеймови избор;
2. Шанс - хвърли зар, премини на произволен епизод;
3. Проверка на статистика;
4. Проверка на кодова дума;
5. Проверка за предмет;

Коментираме първият вариант - "избор", който води до "разклонение на текста". Нещо неясно или да ти го обясня по - ясно някак си?

Изборът, /погледни точка 1/ все пак трябва да води до нещо, най - малкото различно повествование, ако не до "разклонение", както го наричаш ти, като това разклонение би съдържало още епизоди и т.н. В посочените два примера в първия ми пост за книгата на Оливър Грин и Асасините точно този сериозен недъг посочих. Изборите им са сложени, за да ги има, да подскачат хората по епизодите. Те не водят до почти нищо, е хайде при Оливър Грин получаваш пет изречения различно повествование, а при твоята книжка до две точки показатели. Но това не променя фактът, че това е нелеп начин за писане на книга - игра, щото в нея...няма игра.

Но както и да е, ти си писател, не си геймър, нормално е подобни неща да не са ти ясни. Прощавам ти

С което ин/директно отговаряш на авера си Анардил.

Анардиле, разбра ли сега (пак) защо Лисичков иска Разклонения, а не Избори?

Каза ти го пак, в прав текст: за него изборът нищо не е, иска да има РАЗКЛОНЕНИЯ!! По МНОГО епизоди и с много текст!!