За или против железниците

Мненията бяха отцепени от темата за Фиктивни избори

Вилорп писа: писа:

Преди да ми се наложи да почиствам ще попитам от горепосочените примери в схемите кой случай ви се вижда най-приемлив и кой трябва да се избягва. Всъщност трябва ли?

Трябва да - в първите три случая, според мен (отделен е въпросът дали това може да стане на 100%, но винаги е добре водещият ти принцип да бъде да допускаш възможно най-малко подобни ситуации). Четвъртият си е ок като концепция - а дали конкретното му приложение ще бъде ок, е въпрос на конкретен анализ!

Вилорп писа: писа:

Преди да ми се наложи да почиствам ще попитам от горепосочените примери в схемите кой случай ви се вижда най-приемлив и кой трябва да се избягва. Всъщност трябва ли?

За мен идеалният вариант е наличието на по-голям брой избори, които веднага след момента, в който ги правиш не е ясно дали са правилни или не, а самата им "правилност" е обвързана с последващи избори и до колко последните са обвързани с предходните. Това го няма в много книги-игри. Например при даден конфликт заемате страната на еди кой, но после в даден момент изборът, който трябва да вземеш трябва да е съобразен с предходните. Това ти дава възможност за преигваване по различен стил и премахва "абсурдните" глупости от примера на Лисичков (взе тъпо решение, ето ти -2 Н.Т и бягай по "салама").

А това, което съм описали като "идеален вариант"се надявам да го видим скоро отпчетано на хартия, защото го видях добре реализирано в една дългоочаквана книга-игра.

Не знам защо изборите, които водят до смърт трябва да са фиктивни? Смъртта е вид финал на повествованието. Какви са изборите, които водят до какъвто и да е финал - пак ли фиктивни?
A какви са изборите в ББ, след като кривнеш от единствения правилен път?
Нямам нищо против линейните КИ и примерът от АнП1 е типичен избор за този тип КИ. В други линейни КИ пък трупаш точки при даден избор, не виждам разлика. Не виждам и защо, чисто игрово, нещо трябва да се каже с 10 изречения, ако може само с едно.

Можете да се насладите на мини книгата - игра Робизон Крузо - viewtopic.php?f=117&p=85578#p85578 . В нея няма нито един фиктивен избор. Всеки грешен избор води до натрупване на отрицателни точки! На едно място дори можете да загинете!

Вилорп писа: писа:

Преди да ми се наложи да почиствам ще попитам от горепосочените примери в схемите кой случай ви се вижда най-приемлив и кой трябва да се избягва. Всъщност трябва ли?

Трябва да се избягват тежките железници, защото ако искам да чета книга-игра, в която всяка грешка те убива, по-добре да чета някоя книга, която да разгръщам страница по страница, отколкото да си губя удоволствието да прехвърлям епизод по епизод, разпръснати из цялата книга.

Трябва да се избягват книгите с много различни пътища за минаване.

psicho_lg писа: писа:

Трябва да се избягват книгите с много различни пътища за минаване.

Хубаво. Обоснови се защо и как.

защото не може да се създадат множество коренно различни пътища и голяма част от тях се препокриват,което значи че при всяко преиграване четеш отново голяма част от текста.От друга страна множеството пътища силно ограничават играта защото обема на една книга е ограничен и не може да ги направиш достатъчно дъги.Бих казал че нещо с два отделни дълги пътя би било доста добро решение или пък нещо от сорта на решението на Калоян.Там за мен само първа глава е излишна.Доста хора тук искат силно преиграваеми игри,същевременно много от тях съм забелязал че едни от любимите им игри са Синът на пустинята и Небето ви чака,които са силно праволинейни.

Лисичков писа: писа:

Можете да се насладите на мини книгата - игра Робизон Крузо - viewtopic.php?f=117&p=85578#p85578 . В нея няма нито един фиктивен избор. Всеки грешен избор води до натрупване на отрицателни точки! На едно място дори можете да загинете!

Ако я завършиш мога да я метна в Замунда. Какво ще кажеш ?

В Синът на Пустинята има няколо карти, по които се движиш свободно. За мен тя е близо до сандбокс. В Небето историята е силна и компенсира линейността.

Тука що няма анкета? Така трябва да чета всичко...

Pe6ka_S_Mnenie писа: писа:

Тука що няма анкета? Така трябва да чета всичко...

Защото ми писна да гледам 25 гласували и мнения на 5 потребителя.

Според мен повечето КИ на ММ са линейни, а сред тях са най-добрите заглавия - Пробивът, Хлапето или Дивият запад.
Опитвам да се сетя за нелинейни КИ, които са ме впечатлили - Синът на пустинята и Гората на демона, може би.

kiril_ps писа: писа:

Според мен повечето КИ на ММ са линейни, а сред тях са най-добрите заглавия - Пробивът, Хлапето или Дивият запад.
Опитвам да се сетя за нелинейни КИ, които са ме впечатлили - Синът на пустинята и Гората на демона, може би.

Би ли се аргументирал защо смяташ Синът на пустинята за нелинейна и по какво я различаваш от горните три? Подозирам, че темата ще тръгне към в посока "Що е линейна книга-игра?" и ще чуем нови бисери

nixata писа: писа:

kiril_ps писа: писа:

Според мен повечето КИ на ММ са линейни, а сред тях са най-добрите заглавия - Пробивът, Хлапето или Дивият запад.
Опитвам да се сетя за нелинейни КИ, които са ме впечатлили - Синът на пустинята и Гората на демона, може би.

Би ли се аргументирал защо смяташ Синът на пустинята за нелинейна и по какво я различаваш от горните три? Подозирам, че темата ще тръгне към в посока "Що е линейна книга-игра?" и ще чуем нови бисери

Рони# Мейдей писа: писа:

В Синът на Пустинята има няколо карти, по които се движиш свободно. За мен тя е близо до сандбокс. В Небето историята е силна и компенсира линейността.