За или против железниците

Синът си е линейна книга тва че има карти не го променя.спокойно мога да си обиколя картата преди да продължа нататък така че д не ми останат новости за евентуално друго преиграване.Разбира се ако минаваш картите по диагонал може и 5 пъти да ти се сторят различни,но там общо взето вземаш предмети или умираш така че няма много смисъл.

psicho_lg писа: писа:

Синът си е линейна книга тва че има карти не го променя.спокойно мога да си обиколя картата преди да продължа нататък така че д не ми останат новости за евентуално друго преиграване.Разбира се ако минаваш картите по диагонал може и 5 пъти да ти се сторят различни,но там общо взето вземаш предмети или умираш така че няма много смисъл.

Аз мисля, че го променя именно заради картите. Защото там можеш да минеш все по различен път, а това вече бяга от железницата. Не че няма линейни части в тази КИ, но все пак Авторът е дал и свобода. Дали тази свобода е удачно направена и дали има смисъл игрово и литературно от нея е друг въпрос.

Гората на демона е всъщност единствената тотално нелинейна КИ, за която се сещам от не CYOA формат от старата вълна. "Имаш някаква цел там някъде си, оправяй се." По-голяма част от сандбокс игрите по принцип действат по подобен начин. От новата вълна подобна КИ е Да намериш Дракон на Спас. АЯко помня правилно, няколко от стратовете (Талисман най-вече сякаш) бяха на подобен принцип.

Много повече са смесените КИ - където имаш ясна история, коятъо си продължава, но имаш и по-голяма от обичайното свобода на действие. Синът е такава игра, въпреки простия факт, че ако не пребродиш всичко по картата (с няколко изключения) си по-скоро прецакан, отколкото обратното. Липсата на свесен финал пропилява огромни възможности. Вкусът на кръвтта също е подобна - линеен увод и финал, но почти пълна свобода по картата.

Други от смесен тип за които се сещам от раз са - Клопка за Победители (линейна история, но адски много опции), Джонатан Харпър, Самурайската на Джордж и т.н.

Абсолютно линейни от своя страна са огромна част от книгите излизали изобщо:
Окото на бога, Нашествието на викингите, Гневът на викингите (с много леко отклонение на две места), огромна част от КИ на Колин, Вълшебната арфа и т.н.

Естествено, точна линия, какво е линейна и какво нелинейна игра е епично невъзможно да се определи с точност. Една от по-известните компютърни сандбокс поредици е Елдър Скролс, която дава пълна свобода... но в последните две-три игри куестовете са болезнено линейни и в най-добрия случай имат две опции за финал (и веднъж на синя луна има и някой с три опции).

Общата идея в гейм дизайна сякаш се базира на проста закономерност - колкото по-силно застъпена е историята, толкова по-малко е свободата. Което за мен е в средата между оправденчество и разбираемо ресурсно ограничение, като точната ситуация зависи от играта и компанията.


Та, след опитите ми да се правя на професор, да си кажа и личното мнение: Няма значение. Обичам книги, в които нещо се случва и които не се мислят за нещо повече, от това което са. Всички изброени по-горе примери за трите групи са ми сред любимите КИ. Една игра може да е добра и с линейна и с не-линейна история. Отново на тоя форум се мъчим да сравняваме похвати, сякаш един похват може да е добър или лош.

Както беше казал преди време един герой на Джордж - "Няма слаби стилове, има слаби майстори".

"Пробив в NBA" също е линейна книга-игра, но преиграваемостта е изключително висока.

"Черната маска" - изключително линейна, че на всичкото отгоре и циклична ( правят се ходове ), но преиграваемостта е изключително висока.

Изречението беше премахнато, тъй като не се отнася към темата.

При онези малки обеми от едно време, не знам как си представяте играта да има алтернативни пътища за изиграване, които да не са слабо развити. Май в Господаря на зверовете можеш да избираш откъде да минеш, но там в цялата книга сигурно има два смислени избора.

Защо да е линейна "Вълшебната арфа"? Всичко можеше да ти се случи по всяко време. Каприз на зара.

Може да бъркам, но на практика в страни от генератора на случайни събития, останалото е от типа "намери-началния-куест-и-върви-по-нишката" или за по-кратко "иди-и-донеси". Може и да бъркам, но имам такива спомени.

Това го наричам псевдолинейност. Уж голяма свобода, но само 1 правилен път.

Рони# Мейдей писа: писа:

Това го наричам псевдолинейност. Уж голяма свобода, но само 1 правилен път.

Свободни ли са книгите-игри от поредицата Битки Безброй? Вярно е, че си има обикаляне наляво-надясно, нагоре-надолу и т.н., ама пътят към победата е....праволинеен ми се струва.

Тоест, същото като Арфата, но там има по-голяма свобода на свижение.

Рони# Мейдей писа: писа:

Това го наричам псевдолинейност. Уж голяма свобода, но само 1 правилен път.

Тва е по-скоро псевдо-сандбокс.

Тъмницолазите, бтв, нарочно ги избегнах, защото тъмницолаза е игрови стил и може да е разклонен, псевдо-разклонен или абсолютно линеен. ББ Мисля имат поне два от трите варианта, а ако помня правилно оная с роботите - може би и трите.

Гората на Обречените си е истински лабиринт, търсят се две парчета от един артефакт. Това, че всяко от тези парчета може да бъде намерено само на едно място в гората означава ли, че има само един път и е праволинейна?

Иначе съм твърдо против железниците, колкото и да е трудно да се направи нелинейна КИ с добра история.