1-во Vs. 2-ро Vs. 3-то лице

Спасе, ти уби рибата с права лопата !

Само да отбележа, аз имах подобно впечатление при КИ в трето лице. Но с времето почнах да разбирам, че и първо, и трето лице са всъщност еднакви, а кой определя действието зависи от изборите !

Аз лично предпочитам или първо, или трето лице - разказването от второ винаги ми се е струвало изчанчен похват, който разваля литературата. Освен когато пише Колин.

Почти всичко писано в първо и трето лице стои по-добре написано от нещата във второ.

Трето си е най-добре. Най-литературно.

С моя щяха да се навържат 3 парчета по отделна тема. Ако искаш препостни и там де, но мисля че заслужава отделна дискусия. :geek:

От първо лице и мен ме дразни, първо лице ми харесва в нормалните книги. За книгите-игри предпочитам второ - така най-се вживявам като герой Виж, за трето съм по-скоро неутрален.

Второ лице не се ли въведе с КИ? Аз за нормална книга във второ лице не се сещам. А първо и трето са си съвсем нормални и е въпрос на практика да се свикне с някое, ако му се струва странно на човек. Смея да го твърдя, защото имах подобен проблем с времената - бях свикнал да чета проза само в минало време и когато попаднах на сегашно историческо, ми беше много терсене. С времето (и с четенето) се приучих да го възприемам нормално. Та предполагам и с лицата е така. Който каквото е чел повече, то му се струва нормално.

Вилорп писа: писа:

Трето лице е най литературно и допринася да почустваш историята, второ пък ти позволява да се вживееш в нея и да почустваш че наистина от теб зависи какво ще стане. При него обаче историята и авторът трябва да са добри, защото като те бастисат без нужда една камара пъти почваш да приемаш нещата твърде лично.

пп. Само не ми е ясно защо постът ми е отцепен от темата за която беше предназначен, при това си беше точна по въпросната тема.

Надявам се, че ако те бастисат с нужда, този проблем го нямаш
?

invincible писа: писа:

Второ лице не се ли въведе с КИ? Аз за нормална книга във второ лице не се сещам.

Та предполагам и с лицата е така. Който каквото е чел повече, то му се струва нормално.

"Това е една от онези работи - знаеш, че не трябва да го правиш, и въпреки това след седмица го правиш пак. Защото не можеш иначе..."
Както виждаш, напълно нормално встъпление за крими-жанра, например. Така че, не, ползва се и в нормална литература, но по-рядко.

И да, съгласен съм, че всичко е въпрос на практика .

Аз съм твърде пристратен. И харесвам най-много първото лице - и като начин на писане, и като чета. Няма да давам ама никакви причини защо.

Мен малко ме дразни второ лице.
Ако трябва да сравня: "Преценяваш, че няма да успееш да прескочиш двуметровата ограда без да си закачиш т*****е за шиповете."
и
"Прецених, че няма начин да прескоча оградата без т*****е ми да останат на шиповете върху нея."

Осъзнавам, че принципно е все тая, защото както и да е разказана историята изборите водят до едно и също.
Но разказът от първо или от трето лице е по-нормален защото разкрива какво е в главата на лирическия герой и какво той вижда. Оттам нататък аз избирам какво ще се случи, но аз не съм лирическият герой. Също така не обичам да ми казват какво мисля. Затова не ме кефи второ лице.
Чрез разкриването на мислите на героя авторът може да разясни ситуацията на играча, но какво играча си мисли и си преценява си е негова работа.

Here we go again...

Пешката

Асен писа: писа:

"Това е една от онези работи - знаеш, че не трябва да го правиш, и въпреки това след седмица го правиш пак. Защото не можеш иначе..."
Както виждаш, напълно нормално встъпление за крими-жанра, например. Така че, не, ползва се и в нормална литература, но по-рядко.

Това е просто някакъв абзац, нали? В който авторът говори "по принцип". Не виждам как може да се издържи цяла книга така. Докато при КИ не е проблем. В една КИ от първо и трето лице може би печели литературата, от второ - играта и "влизането в образ".

Второто лице води до големи странности и убива до голяма степен гладкото четене. От една страна или правиш като КМ и не слагаш нито една дума в устата на героя, а от друга идва момента "Що говоря като такъв чук?".

Но стила на писане не е толкова важен, важно е да е хубаво написана книгата. Аз лично обичам първо лице най-много. Не ме питайте защо, не знам. Но е яко, имам чувството, че наистина контролирам героя на играта.

За книга-игра - второ... за нормална - с известни уговорки трето.

За КИ предпочитам 1л., дори бих писала КИ в 1л. Мисля, че това прави героя по-близък до теб. Ти ставаш героя.
3л ми харесва с обикновените книги, защото така се обхваща по-голяма част от действието, като се вмъкват и други герои, което изяснява общата картина.
2л ме дразни, приемам го само в указанията в края на епизода.
Хм, говорейки за това - в Котарака Ал Торо ползва 1л, това как го приехте? Хареса ли ви? Добре е да се знае, за да се прецени обективно в кое лице да се пише по принцип.