1-во Vs. 2-ро Vs. 3-то лице

Виж сега, Реджина. Честно казано ми е все тая в кое лице ще е, но някак съм свикнал до болка с второто лице и имам чувството, че ако не е във второ лице една книга-игра, то тя ще е непълноценна...

Regina писа: писа:

Хм, говорейки за това - в Котарака Ал Торо ползва 1л, това как го приехте? Хареса ли ви? Добре е да се знае, за да се прецени обективно в кое лице да се пише по принцип.

Лично на мен 1л ми е предпочитаната форма, така са написани и много мои любими книги.
Разбира се, не ми пречи и 2л. Трето ми беше по-особено, защото имам чувството, че чета обикновена книга, но е подходящо за герои, с които не искам да се идентифицирам !

Вилорп писа: писа:

Я кажете освен котаракът и Вълчан Войвода има ли друга книга игра в първо лице?

Кой не е чел поредицата за суперагента, а? А поредицата за Хлапето, и за Отец Валенс, къде ги остави?
Първата книга на Котарака има какво да прави сред тях, но Вълчан войвода - не .

Не само Суперагента, повечето книги за Хлапето също бяха от първо лице. Да не говорим за Олтара, Последния убиец и Шоу на смъртта.

Вижда се нещо като "фон" тук.

Различните книги игри и съответните им лица ,явно, си подхождат по различен начин.

Например ако героят е наистина празна книга и идеята е читателят да се вживее в него като себе си, то 2-ро лице е добре дошло.

Ако героят има история, характер и т.н., то сякаш 1-во или може би 3-то лице е подходящо.

Съответно при тип роман/разказ, 1-во лице може да подхожда добре.

Доста полезна тема! Да не кажа голяма дума, този форум ъпгрейдва книгите игри доста солидно!

Всеки с вкуса си, Спасе, аз предпочитам първо лице. По-яко ми е, някак си.

Мразя да ми се говори за героя в трето лице в книгите-игри, особено, ако авторът в някои моменти започне да се обръща към читателя във второ лице (при представяне на изборите или при някакви забележки около играта). В трето лице се чувствам отчужден от случващото се, особено когато разказът е в минало време. Как така контролирам действията на някой друг в миналото ? Абсурдно е.
Ако ще се набляга на литературата, по-добре в първо лице. Тогава разликата между разказвач и герой изчезва. При първо лице човек би могъл да се "слее" с героя, ако действието се води в сегашно време, а не в минало. Но такава книга-игра (1-во лице, сегашно време) не съм чел и не знам дали изобщо е писана.
Иначе второ лице си е естественият избор за една книга-игра, оосбено, когато се набляга на приключението, а не върху образа на нашия човек.

vg писа: писа:

При първо лице човек би могъл да се "слее" с героя, ако действието се води в сегашно време, а не в минало. Но такава книга-игра (1-во лице, сегашно време) не съм чел и не знам дали изобщо е писана.

Както казахме вече - Хрониките на Валенс, историята за Хлапето, дневника на Суперагента и Котаракът и черния Нарцис са едно добро начало !

Вилорп писа: писа:

По горе някой, пита кой не е чел поредицата за суперагента, и понеже в момента е пред мен мога да каже че Асен е тоя човек. Супер агента си е издържана изцяло във второ лице, в най-добрите традиции на жанра.

пп. Сега се сещам че Асенски може просто да бърка какво е първо и второ лице, ама пък набутва и Котаръкът в примерите си и пак ме хвърля в тъча.

Интересно - напълно ясно си спомням встъплението на "Номерът на Хю", например! Е, ако съм те заблудил, извинявай! Книгите не са пред мен по обективни причини.

За Валенс обаче проверих "Вампирите", преди да пиша, и си остава първо лице ! Същото важи и за "Хлапето". А, да добавим и "Последният убиец на дракони", ако искаш, сигурно изпускам още нещо !

"Дивия запад" в от първо лице - цялата.