1-во Vs. 2-ро Vs. 3-то лице

Pe6ka_S_Mnenie писа: писа:

"Дивия запад" в от първо лице - цялата.

Мерси, значи помня правилно !

Предпочитам второто лице, явно защото чета книги-игри от старта им в БГ и се падам някаква стара школа

Като прелиствах пак Котарака и попаднах на няколко смърти, които ми навряха в очите един недостатък на разказването в 1-во лице. Стига се до някакъв такъв момент (говоря принципно) - "Той ме прониза с меча си право в сърцето и животът в мигом ме напусна. Онзи се изплю върху трупа ми, а до вечерта лешояди скубеха от вече гниещото ми месо. А мъртъв, нямаше как да предотвратя отиването на Гада при принцесата, който я изнасилваше цяла нощ, докато скелетът ми започваше да наднича изпод острите хапки на грозните птици." Разбирате какво имам предвид - абсурдно е мъртвият да продължи да разказва. Номерът, че авторът не е лирическия герой нещо не ми върви.

Абсурдно е, ако се направи така както го описваш.
Ако автора се ограничи с "Той ме прониза с меча си право в сърцето. Пред очите ми притъмня." всичко е О`Йе.

Е, не, в Нарциса не е толкова прекалено, както аз съм го изкривил, за да е по-ефектно. Но си има изречения, които дават информация, де факто след загубване на съзнание на героя.

Абе, имаше един як момент във "Вкуса на Кръвта":

"Пословичната издръжливост на вампирите този път ми изигра лоша шега - останах в пълно съзнание докато стадото диви свине не стъпка тялото ми до неузнаваемост" - или нещо такова.

Pe6ka_S_Mnenie писа: писа:

Абе, имаше един як момент във "Вкуса на Кръвта":

"Пословичната издръжливост на вампирите този път ми изигра лоша шега - останах в пълно съзнание докато стадото диви свине не стъпка тялото ми до неузнаваемост" - или нещо такова.

Това е друго нещо. Хитър трик, чрез който авторът удържа повествованието в това лице.

Иначе, aToro, това, което ти казваш си е авторово обяснение (оправдание). Разказването тип Всевиждащото око трябва добре да се преценя къде е допустимо и къде не. След като цялото повествование минава през погледа на главния герой и то в първо лице, не би трябвало да има нещо, което героят да не е видял, чул, разбрал, досетил или поне подозирал. Примерно: "Захласнат по красотата и, не видях( не разбрах), че зад гърба ми мина човекът, който търсех и се шмугна в крива постройка в съседната пряка. Така и не успях да го открия до настъпването на вечерта." Не казвам, че има нещо подобно в твоята книга, просто спорим принципно.

invincible писа: писа:

Като прелиствах пак Котарака и попаднах на няколко смърти, които ми навряха в очите един недостатък на разказването в 1-во лице. Стига се до някакъв такъв момент (говоря принципно) - "Той ме прониза с меча си право в сърцето и животът в мигом ме напусна. Онзи се изплю върху трупа ми, а до вечерта лешояди скубеха от вече гниещото ми месо. А мъртъв, нямаше как да предотвратя отиването на Гада при принцесата, който я изнасилваше цяла нощ, докато скелетът ми започваше да наднича изпод острите хапки на грозните птици." Разбирате какво имам предвид - абсурдно е мъртвият да продължи да разказва. Номерът, че авторът не е лирическия герой нещо не ми върви.

Пусни конкретен пример в темата със спойлерите, може ли?

Няма да има такъв живописен пример, защото като цяло Ал Торо се е справил добре. Но все пак ще пусна по нещо, което ме подсети за този недостатък на разказването в първо лице (а не недостатък на Ал Торо )

Само да отбележим, че същият недостатък ще важи и при разказване във второ лице. И като цяло, всички форми на изказ си имат своите недостатъци и начини да объркаш нещата, които при другите може да работят.
А ако Ал Торо се е справил, очевидно проблемът може да се избегне, когато авторът знае какво прави !

Асен писа: писа:

Само да отбележим, че същият недостатък ще важи и при разказване във второ лице. И като цяло, всички форми на изказ си имат своите недостатъци и начини да объркаш нещата, които при другите може да работят.
А ако Ал Торо се е справил, очевидно проблемът може да се избегне, когато авторът знае какво прави !

Когато разказът тече през погледа, съзнанието на героя, в което и лице да си, все тая - недостатъкът важи. Всъщност за второ не знам, защото, както размишлявах и преди, май пак в разговор с теб - само КИ може да бъде цялата издържана във второ лице. И ако там авторът на книгата ми говори - тогава може и да ми обяснява какво е станало с трупа ми, че и години след това. Така става. Иначе в темата за Нарциса със спойлерите, обясних подробно как аз ги виждам нещата.

Не че нещо, но да ми "обясни какво е станало с трупа ми" е толкова безумно, колкото "обяснявам, какво е станало с трупа ми".

hameleona писа: писа:

Не че нещо, но да ми "обясни какво е станало с трупа ми" е толкова безумно, колкото "обяснявам, какво е станало с трупа ми".

Не че нещо, ама ти прочете ли всичко дотук или просто се хващаш за фраза от последното мнение? Щото не те разбрах.

Да, посочвам с едно изречение, как 1во и 2ро лице са еднакво способни на кретении. Което е основата на спора тука, всъщност. Освен ако "Така става." не значи - "пак е тъпо"*, можеш спокойно да почнеш да мислиш върху кратките коментари на хората наоколо.

*В който случай горното ми мнение е излишно, но пък Така става е синоним на "Така е добре".