Таблиците с числа в края на книгите

Доста добра тема!

Таблиците с числата бяха чийт френдли. Дори ставаше, като автоматично НЛП. Улучваш лошо число, мозъкът го асоциира с неприятно емоция, двигателото движение се запомня и отбягва. Улучваш добро число, мозъкът го асоциира с готина емоция, двигателното движение се запомня и повтаря.

След 2 битки, както са казали, улучваш подходящите числа, само чрез "емоция".

В две чужди книги игри имаше интересни варианти, които бяха сходни:
На всяка страница, от дясно, имаше картинки на зарове, с различни показатели. Разлистваш и все едно хвърляш. Разбира се, може страницата с високите зарове, да се отбележи и да се отваря по-лесно от останалите.

---
За родителите и заровете...сириълси дюдс. Като стана на 45-50 и имам опит, ще направя някой бюлетин за гледане на деца. Не, че няма хиляди други...

gbm писа: писа:

Таблиците с числа ?! Винаги съм ги смятал за неудачно решение.

Така или иначе все още смятам, че тия таблици са само екставагантно неудобство.

Ако изключим хвърлянето на "зарове", които се намират трудно, наистина са несъвършен заместител на евтини и лесно намиращи се предмети. Дали от "не се сърди човече", от табла или нещо друго, но 2 зара практически всеки има.
От друга страна, и "Самотният вълк", и "Ледените пирати" са с таблици от 1 до 10, които отговарят на 10-стенни зарове. Такива в България се намират по-трудно .

А за заровете и родителите, наистина нямаше как да ми хрумне, поне в периода на разцвета на КИ. Първите си игри със зарове ги играх с родителското тяло !