"Патрул за ада: 2 в 1" - Май 2012-а (корица)

Тогава не ме заговаряй на такива теми. Иначе не приемам съвета.

Не те заговарям - посочвам ти. Посочих ти и преди това, други също ти посочиха, но твоята глава е най-голяма и, нали... Мисля тука никой не е "мислил злото" със съветите си (за някои от които по белия свят преспокойно се заплаща) . Все пак везните като се наклонят 10 към 1 е редно човек малко от малко да се замисли, нал' тъй.

Ейдриън Уейн писа: писа:

Доста излишно и неточно в някои детайли мнение.

Това можеш да го твърдиш само ако имаш аргументи. Аз мога да ти покажа грамоти от международни конкурси, така, че вероятно мнението ми е малко по-точно от твоето или поне е малко по-компетентно.

Ейдриън Уейн писа: писа:

Гледай мненията на хората ВИДЕЛИ корицата, не старата тема.

Който е видял корицата и го е обсъждал с мен все е бил разочарован. Погледни си и темата за рецензиите. И там впечатленията на хората от корицата са от "не е чак толкова зле" до "зле е". Това не виждам как се води за особено положително мнение.

Ейдриън Уейн писа: писа:

Или пък нещо да кажеш за кориците на Асасините, двете на Арт-албума, оранжевата на Коприна в нощта и Кеч-комикса (има ги в онлайн-магазина някои), преди да вадиш почти личностни заключения?

Корицата на "Асаснините" не е лоша, но спорд мен тя е една от причините в сайта на не-помня-точно-коя-книжарница-беше, книгата да е класифицирана като "детска литература". Ти самият твърдиш, че не е била замислена като книга основно за деца, а за всички възрасти.
Арт-албума може да се оформи по много по-АРТ начин, но все пак не е зле и във вида в който е.
Кеч-комикса... извинявай, но е ужасен... и тук не говоря само за вида, но и за съдържанието.

А това дали имаш или нямаш естетическо чувство не зависи от личността ти. Познавам доста по-интелигентни от мен и теб хора, които просто нямат усет за това. Познавам и не особено умни индивиди, които обаче държат всичко да е "хубавко и красивичко" и им се получава. Просто някои хора има усет, а други - не. Точно както някои хора са със сини очи, а други са с кафяви. Понякога човек може да развие у себе си този усет и да научи някои правила, а понякога кара на интуиция. Но да знаеш правилата никога не е достатъчно. Това води до добра, но посредствена работа. Ако искаш нещо наистина качествено като резултат трябва да имаш и усет... или да си наемеш някой, който има усет и да не му пречиш докато работи по проекта ти.

partci писа: писа:

Не те заговарям - посочвам ти. Посочих ти и преди това, други също ти посочиха, но твоята глава е най-голяма и, нали... Мисля тука никой не е "мислил злото" със съветите си (за някои от които по белия свят преспокойно се заплаща) . Все пак везните като се наклонят 10 към 1 е редно човек малко от малко да се замисли, нал' тъй.

ОК, парци, но дори да е така (а то не е), нека съветите са си съвети, а не разни други доста по-неприятни и неучтиви неща (да не изброявам).

[offtopic]

Ейдриън Уейн писа: писа:

П.П.: Може би ти не се фръцкаш и си невъзмутима като Клинт Истууд? Ще се опитвам и аз така. Шегувам се в този пост, не се връзвай, моля.

Клинт Истууд ряпа да яде пред мен...
Все още не съм сдъвкала Психото, нали?
Както знаеш, аз реагирам само когато мисля, че си заслужават усилията... за сега още не съм се отказала, че на теб конкретно някога... след милион години може и евентуално да ти уври главата и да си вземеш бележка. За това и продължавам от време на време да пробвам да ти наливам акъл за някои неща... за сега безуспешно.[/offtopic]

SilverWolf писа: писа:

... Все още не съм изяла Психото с парцалките...

Аз пък сега какво съм направил?

Sorry... такъв е изразът.
Промених го. Така по-добре ли е?

В оригинал изглежда значително по-добре, поне на пръв поглед. Доминиращото черно ми навява асоциации с черния албум на Металика, един том на Вещера и Ендивал - все забавни неща. Полурелефният лак стои отлично.
На 2-ри поглед отпред - препълнено е с надписи. Усещането е все едно от 5 страни ти викат и ставаш разноглед какво да четеш. Имаме поне 5 различни кегела, поне 3 различни шрифта. Не е останало място за култовото "2в1", така че се е наложило да е върху заглавието. И за да си личи е в светло сиво...

Ако трябва да използвам цифри, бих дал оценка от 6 за идеята, 3.5 за реализацията, средно 4.75. Тоест става, с минимални усилия можеше да се получи идеално.

Боби Блонд се е постарал изглежда ужасно на снимката. Това Уейн трябваше да го спести, според мен. Илюстрациите на Коблина ми харесват повече от оригиналните, макар че ми се струва, че черното не е достатъчно плътно. Не че ИИ е лош художник, просто беше нарисувал разни изродчета, които трябваше да са смешни.

Рони дано се шегуваш с това, че илюстрациите на Коблина са ти харесали повече...

Ето няколко въпроса, които ще задам на автора.

1. В пародийна книга-игра илюстрациите трябва ли да са сухи?
2. В една пародийна книга-игра, която е експанднат римейк на един истински шедьовър на простотията, трябва ли да липсват старите илюстрации, които съпътстваха началото на различните части?

За мен старите картинки ни въвеждаха наистина в една превъзходна атмосфера, в която очакваш само глупости. Липсва ми картинката на Моли, която беше четворно надарена, придружавана от своите бодигарди.
Липсват ми визитките на тримата от Патрула. Защо ли? Някъде в новия патрул да се споменава каква е истинската професия на Уили и че прилича на Уили от АЛФ?
Няма го оригиналния дневник, който наистина беше оригинален и адски забавен.

Просто илюстрациите на Коблина ми дава не майтапчийска атмосфера, а някаква такава, като на Приказки от Храма на чудесата, която я подарих, заради некадърните илюстрации вътре.

Взех си книгата днеска и ще се хвана за Щанера и "илюстрациите" - аз не бих ги нарекъл такива, защото реална илюстрация на сцена всъщност липсва. Това са просто някои от типажите, между които има наистина симпатични попадения, но като цяло... липсва атмосферата на оригинала от Мега-Игрите, колкото и комиксов да бе той (между другото като отгърнах картата и си казах "Ехаа! Колко яко!" и ме засърбя да видя навътре как е положението, което още повече ми постла за негавитивизма впоследствие).



Общо взето постно представяне. Все пак ако не друго, книжката си заслужава поне заради дебилната снимка на двамата автори.