Рецензии за "Патрул за ада: 2 в 1"

Преди да дам и моите две ст'инки за Патрула, искам да поясня, че макар да не съм чел старата версия на книгата от миналото хилядолетие насам, коментарите ми все пак се въртят около нея и ще са основно на сравнителна основа и със сигурност повлияни от спомените от първите четения в мегаигра и препрочитанията на книжката след това.

Първата част на новото издание (т.е. Патрул за Ада 1, преработен) ми даде точно това, което очаквах и помнех - приятният шеговит стил и пародия. На места лафовете си бяха все още толкова смешни, въпреки времето, (от сорта на):

"(190) Оставаш сам с мислите си. Това обикновенно значи съвсем, съвсем сам..."

и други, които ми бяха по-скоро прекалено насилени и инфантилни, наприемер репликата на злодея след замразяването на Бети и Уили

"(155) Ако толкова са ти притрябвали, размрази си ги на газово котлонче"

(като дори същата шега се ползва дори още веднъж после, когато главният герой последва съвета на злодея)
Безспорно е, че книгата има по-силен хумористичен ефект върху детско-юношеска публика, но като цяло си беше приятна; не е Пратчет, но си ми хареса повече от изна*иления Траксас, който прочетох непосредствено преди нея (лично мнение, да не навлизаме в спорове тук).
За тези, които не чели Патрула едно време, ще кажа само, че историята и пародията са наистина добре примесени и персонажите също са готини - култовият злодей Езъл, както и Бети и Уили.

Относно нововъведенията (базирано на спомени за старата и усещане от новата книга, а не реална съпоставка и анализ):
Усещането от изиграването си беше същото. Историята и хуморът, т.е. Новият геймплей е неосезаем за мен и изглежда с възръстта ставам все повече "story driven" играч, тъй като както тук, така и на други места, забелязвам, че gameplay-а често ми е безинтересен, когато ме зариби историята. Така и тук - монетите на съдбата не ми донесаха нещо особено, не ми и пречеха, а оценката на авторите за резултата от изборите ми беше също крайно безинтересна за такъв тип игра и по-скоро ме дразни в книга, в която очевидно по-важно е да вземаш решения, които те кефят, отколкото да опитваш да предвидиш коя от пародийните опции авторите намират за по-"логична" или позволява историята им да продължи в правилната посока. Някак си не е книгата, в която ми пасва "наказание" за изборите ми. Комичните лоши краища са напълно достатъчни и след тях спокойно си се връщах с усмивка където съм си бил, като чувството, че ще бъда оценяван после по-скоро пречеше.
Но все пак - тези въведения дават някакво усещане за геймплей за хората, изпаднали в абстиненция за такъв и със сигурност не пречи на другите.
Липсват ми и маниашкият дневник, който присъстваше в първото издание, заменен със сериозен такъв, но това не е болка за умиране
Петте точки авторитет пред екипажа ме разсмяха, не знам дали бяха по мой адрес, но в интерес на истината има точно такъв елемент и в "Абаносовия дракон" (даже е доста основен).

Втората част е с 50% от обема на първата (т.е. заема 1/3 от книгата или 50 страници). Мнението ми за нея е лошо (Следват минимални spoiler-и).
Най-определящо в случая е, че качеството на хумора е по-лошо и като цяло не ми беше забавна.
Освен това, за разлика от първата, в която имаме една цялостна история, в която са добре напаснати, преплетени всички пародийни елементи, тук почти нямаме история, а пародийните елементи са просто нахвърляни съвсем произволно между сериите от историята, отделни и за мен безсмислени камеота на всякакви герои - от Джеймс Бонд до разни герои от книгите игри като Хлапето и Хамелеона.
Сюжетът започва отникъде и след малко лутане идва ретроспекцията (струва ми се зле направено тук), следва едно безцелно мотане (тук са и повечето камеота) и след това идва очакваният reunion на героите и края.Първата половина героят основно ходи на произволни места и основно вика (А-А-А-А-А-А-А), като това действие дори е правилното в една част от изборите. Тук и самите герои не са добре експлоатирани, въпреки опита да се дадат някакви нови краски на всеки от тях ми се струват бледи спрямо това, което са в първата книга. Например се споменава лакомията на главния герой, че е дебел пуканкоядец, но това не води до никакъв комедиен елемент - щеше да е далеч по-смешно да се заклещи във вентилационните шахти, когато се промъква в противниковата база или нещо от сорта.

За изработката не виждам смисъл да се впускам в сериозни анализи. Икономична е, илюстрациите са доста добри за fan-art но в никакъв случай професионални и се надявам финансово оптимизирания формат да излезе на добра печалба, която да се вложи в едно следващо висококачествено издаване на Асасините 2 и останалите предстоящи книги-игри. Реално обаче това за мен не е от важните параметри и не ми пречи, нито ме разочарова по някакъв начин.

В заключение, получавате същата добра стара Патрул за Ада с малко геймплей подправка, която вероятно ще е доста приятна за част от хората и едно кратко и бледо продължение, което на мен не даде нищо особено. Определям книжката за абсолютно задължителна за по-младите читатели и за тези, които едно време са я пропуснали. За гордите притежатели на стария "Патрул за ада" новият е по-скоро опционален, но пък и не виждам лошо да си го вземете и да видите все пак продължението на историята.