Рецензии за "Патрул за ада: 2 в 1"

Така, аз също прочетох наскоро Патрула и реших да споделя какво мисля. Ще се спра предимно на забележките ми, за което се извинявам на Уейн и останалите, свързани с проекта, защото определено не е лош.

Като цяло бих започнал с това, че играта е приятна и определено общата оценка е положителна. С "Патрула" съм се срещал единствено в старото списание на Плеяда (Мегаигра) и нямам спомен от старата книга, което не знам за добре ли е или не.
Неприятно впечатление ми направи на първо място корицата, която бе по-мека от нормалното за КИ.
Така и не разбрах защо монетите са само в първата част и определено смятам, че е било възможно да се вкарат и във втората и така да се придаде по-завършен вид на цялото произведение. Това, което най-много ме подразни обаче, бе чистото заяждане с Майкъл Майндкрайм. Вярно, че е пародия, но тук останах с впечатлението, че авторът е искал да осмее негов конкурент, което нито е забавно, нито е професионално. Въпреки това ми стана приятно, че Хлапето е намерил място в нова КИ, макар и не като персонаж, който може да се играе. Всъщност не толкова присъствието на Хлапето и Суперагента ме подразни, колкото коментарите за инициативата, басовете и т.н.

Така или иначе, както казах, книгата е по-скоро добра. Смятам, че на по-млади читатели хуморът ще им допадне още повече, стига да са достатъчно интелигентни и да знаят какво се пародира. Тук е мястото и да кажа, че при по-млади читатели, непомнещи първата вълна, препратките към други КИ са доста неуместни и всъщност с това няма как да се спечели нова аудитория.

Иначе пак казвам, играта е свежа и приятна за четене. По принцип съм фен на по-големите дневници, но тук не бих казал, че това е минус. Всъщност дори не съм ползвал дневника (само водих що-годе сметка за монетите, завърших с някъде между 30 и 35 от пръв прочит). Историята също е хубава и съвсем сносна за пародия, колкото до нелогичните избори - мисля, че това е тяхната цел. За жанра си, тази КИ се нарежда сред първите 3 (то няма и много пародии, като се замисля). Може би няма нещо, което да се посочи, че заслужава 10/10, но повечето от нещата вътре са сносни и над средното ниво. Което впрочем, е нещо нормално за утвърден(и) автор(и) от старата вълна. Слагам мн. число в скоби, защото не знам Блонд каква роля има за втората част. А да, това също следва да се отбележи - като изключим липсата на монетите на съдбата и на места заяждането с ММ, втората част стилово не се различава много от първата (освен откъм обем) и е достойно продължение на историята на Джърк...

Ако имаше повече такива свежи книжки, определено щях да съм оптимист за втората вълна...

knizhnomomiche.blogspot.com/2012/08/2-1.html

08 август 2012, сряда
ПАТРУЛ ЗА АДА 2 В 1 от Робърт Блонд и Ейдриън Уейн
Какво си представяте като чуете "патрул за ада"? В моето обременено и деформирано от гледането на нездравословно количество екшъни съзнание изниква следната картинка: пет-шест грамадни буци мускули, с бръснати глави, целите в татуировки (например "Аз обичам мама", оградено със сърце), яхнали страховити мотори и гледащи по-лошо от питбул, опитващ се да откаже кокалите. Що се отнася до екипа главни герои в книгата-игра на Блонд и Уейн, обаче, нещата стоят по съвсем различен начин. Ще разберете защо.

Ако доброто ви настроение и чувството ви за хумор са отпрашили с мръсна газ да събират гръцки/турски тен и нагло ви пращат картички със съдържание "Wish you were here :-Ρ ", единственият начин да ги накарате да се върнат при вас със скоростта на Юсеин Болт, бягащ към златото, е да прочетете "Патрул за ада 2 в 1". Нейните автори предлагат на читателите класическата история "Галактическо ченге", както и една съвсем нова - продължението "Мухата отвръща на удара". Пригответе се за много смях, заигравки с култови (поне според мен, де) филми и драматични обрати в сюжета : )

ГАЛАКТИЧЕСКО ЧЕНГЕ

Първа среща с блестящите, надарени с всевъзможни таланти и блага, членове на екипа "Патрул за ада": Тобиас Джърк (играете от негово име и в случай, че се питате, да, фамилията не е случайно избрана) - водач и пилот, Елизабет Хънъуел - спец по техническите въпроси и Уилиам Морн - факир в бойните изкуства. Тези тримцата са натоварени с тежка мисия. Шефът им, полковник Полковник, ги праща по следите на най-ужасяващия контрабандист в цялата галактика ( известен също и с още по-ужасяващия си правопис) - Езъл Мухата. Следва идиотска игра на гоненица от планета на планета. Проблемите за Джърк и неговия екипаж винаги започват с кацането (той, т.е. ти си все още несигурен/несигурна в този тъй тънък момент от пилотирането). Но после пада голяма веселба. Защото къде едно опитно и хитро ченге би потърсило най-напред един зъл бандит? Ами в кръчмите, разбира се. Епизодите в пивницата на Моли Дирижабъла (чийто портрет е сред най-яките илюстрации в книгата) са ми любими. Хванах се за корема от смях. Ако след толкова обикаляне по заведенията все още сте в състояние да водите разследване, то трябва да впрегнете всичките си сили. Впрочем, авторите силно се съмняват във вашия успех и не пропускат възможност да ви натикат този факт в лицето.

МУХАТА ОТВРЪЩА НА УДАРА

Какво прави всеки далновиден филмов продуцент, решен да изстиска до капка потенциала от някоя идея? Поръчва продължение, естествено, и вади архизлодея, тровил живота на добрите момчета в първата лента, от затвора, а главния герой - от депресията. Лоши новини за Джърк. Старият му враг е на свобода, копнее за мъст и крои нови пъклени планове. Нашето момче трябва да се стегне (нещо непосилно), да издири верните Бети и Уили (които кой знае къде са се запилели), да ги надъха и да ги убеди да се впуснат в още една изпълнена със (с)мисъл мисия. Тази история (както и Галактическо ченге) ще извика сълзи на умиление в очите на истинските фенове на Междузвездни войни (и на Смотаняци 1 и 2, Психо, Дюн, Зов за завръщане, Кобра, Рамбо, Досиетата Х, филмите за Джеймс Бонд и Итън Хънт, и кеча). Има по нещичко и за почитателите на Бой Джордж, а и за тези на Армен Хачатурян : )

Идва ред на впечатленията ми от самата игра. Не съм се забавлявала така с никоя друга книга от жанра (е, имаше една пародийна поредица от Колин Уолъмбъри в списание Мегаигра, беше ми любима, но за съжаление не си спомням името й). Блонд и Уейн са се погрижили да ни поглезят с космическа карта (имената на планетите са уникално забавни, а има и едно много сладко извънземно чудовище, нарисувано на нея, което май трябва да изглежда страшно, но нещо не му се получава) и с дневник на приключението (в него записвате колко монети на съдбата имате, жизнените си нива и кодовите думи, на които попаднете). В края на книгата ще откриете инструкции за оценка на играта. Ако имате усещането, че опитът ви да спасите галактиката е на светлинни години разстояние от постиженията на Уил Смит в "Мъже в черно" и страдате от ниско самочувствие, просто ги пропуснете. Както вече споменах, авторите през цялото време изказват дълбоките си съмнения относно умствения ви капацитет (Защо тогава ни карате да делим 66 на 2, за да стигнем до номера на следващия епизод? Честно, надценявате ни и разваляте хубавата игра с изчисления. Знаете ли колко време ми отне да си намеря моливче и листче, за да сметна резултата?!!!). Неслучайно са кръстили героя ви Джърк. Това е удобно извинение да ви наричат "тъпак" безнаказано : ) И то колкото пъти си поискат. Но стига приказки. Имате си мисия, захващайте се с нея. Търчането след зловещи престъпници не е шега работа. Особено ако си нямаш абсолютно никаква представа какво правиш, а Блонд и Уейн ти подлагат крак на всяка страница (е, добре де, през страница). Още ли се помайвате? Бягайте да играете и нека Грунтщомпф бъде с вас!

Оценка, по десетобалната система:
1. Сюжет - 6, нищо особено - първата книга обикаляш и търсиш Езъл, във втората той търси теб, а ти бягаш. Ох, спойлнах май...
2. Герои - 8, противно на всеобщото мнение, на мен Езъл не ми харесва кой знае колко, но другите компенсират. Капитан Кобрети ми е любимец. И Андролф Хитър. И останалите.
3. Сетинг - 6, нищо особено.
4. Стил - 8, трудно повторим.
5. Геймплей - 6, така или иначе не е основното.

Какво не ми хареса: 1. някои от решенията в старото издание са грешни в новото и не дават монети на съдбата. чувствах се прецакан! Изкарах 31 МС, а старата книга я знам на изуст. 2. Финалът на второто книга беше представен малко през пръсти и набързо - разочарова. 3. Във втората част нямаше МС - стори ми се нелогично едно добра идея да не се ползва в цялата книга.

Какво ми хареса: 1. монетите на съдбата - много свежо решение. 2. Чувството за хумор - е, ако то не ми харесва цялата книга губи смисъл. 3. Стила - тоя стил! На места се смях с глас, друг път просто защото виждам как авторите не изневеряват на себе си. 4. Заяжданията с ММ - конфликти да има, само да не се приемат на сериозно!

Стига бе хора, това са игри! Не е въпрос на живот и смърт! Странно, липсват заяждания с други автори - това не ми харесва. Не е справедливо!

Като цяло много добра пародия. Радвам се, че излезе. Може би не и е съвсем времето и не става за пред нови фенове, но аз като старо куче се изкефих максимално. Дано след 4-5 години новата вълна да има своя Патрул за Ада

- 7 усмивки от 10.

Ето и дългоочакваната рецензия от мен.

Ако сте си купили книгата игра Патрул за Ада 2в1 само ще ви кажа - Моите съболезнования...

Преди да продължа нататък е редно да спомена, че ОРИГИНАЛА (по-надолу ще обясня защо това е оригинала), която се появи на пазара преди мноооого години ми беше любимата книга:

SatanicSlayer писа: писа:

1. Патрул за Ада - най-добрия дневник,който може да съществува в една книга-игра. Невероятен екшън. Брутални обрати. Драма. Лични проблеми във всички герои. Голямата истина, която съществува във Вселената. Най-зловещия-ултра-бруто-слуто злодей измислен някога на тази планета. 13 причини, които наистина ще те накарат да си купиш играта.

Чудя се откъде да почна?
Дали да е от ужасната корица, чиято боя се залепи по пръстите ми и се измачка още преди да съм я отворил или от калпавата идея да се сложи Черна каска, на черен фон, на още по черни и не изпъкващи надписи... о тези бели надписи се губят в черната перспектива на корицата, направена за залъгване на Star Wars феновете...

Но винаги съм твърдял, че външният вид не е важен - важно е СЪДЪРЖАНИЕТО на самата книга, защото корицата винаги мога да я скъсам и да я изгоря.

Защо съм твърде огорчен от този продукт?

Защото видях един смешен разказ игра (първите наченки бяха от Мегаигри от Плеяда), превърнат в класическа пародийна Книга-игра, която ме караше да се разсмивам, да бъде преработен в нещо смърдящо.
Била по-обемна от миналата книга, защото имала разклонения - НЯМА ТАКОВА НЕЩО.
Епизодите, които бяха в оригинала просто са нацепени на нови избори, които не водят до нова сюжетна линия, а само до това колко точки на съдбата ще ти донесе.
Забавлението от оригинала напълно е загубено от въпросното разделяне на епизодите. В първото издание имаме дълъг епизод от странни ситуации, които ме караха да се смея, във втората, обаче в най-интересния момент епизода свършва с избор от трите предложения. Единственият ефект е, че това което си чел до този момент остава на заден план и вместо да се забавляваш, ти се пулиш като идиот.

И цялата книга е такава - някакви монети на съдбата, някакви нарязани епизоди, които не водят до никакви нови сюжетни линии и всякакви сравнения с геймплея с Асасините е сравним, защото за пореден път (надявам се последен), той използва вилицата за сюжетна линия на книга игра*.

Това ли е смисъла на тази книга? Да се забавляваме или да броим смотаните точки на съдбата?

Изнервящи са и други факти:
- през епизод да се споменава бога на Смотаните пилоти - Грумпщомпф;
- илюстрациите в оригинала бяха уникални, а тук просто да ги скъсаш и изгориш; (сори Коблине, имаш страхотен талант, но тук просто си се изложил, сигурно е заради краткото време, за което трябваше да ги скицираш)
- липса на някои от старите майтапи, като - кой знае, как изглеждат самия Джърк, Уили и Бети? Къде са им визитните карти, че нещо не ги видя? Защо нямаше нов вариант на 24 паралакса, а само се споменава между отделните части?

И преди последния епизод и по-време на битката с Езъл онзи ти казва, че можеш да ги претопиш с газено котлонче... защо просто не го скри този факт и самите читатели да избират, с какво да ги претопиш от леда?

Втората ненужна част...

Ненужна част казвам, защото е адски глупава. Не казвам глупава, че е смешно глупава, а че е тъпа и глупава, и бездарна, и нетактична...
Ако имаш проблеми с даден автор, се пробвай да решиш проблемите си с него на живо, а не чрез своя книга - адски неадекватно е. Авторът е Майкъл Майндкрайм, който за новите читатели е непознат и доста хора ще се чудят кои са тези персонажи, които усмиваш.
Освен това - всички са гледали Star Wars и докато четях, тази част едвам удържах нервите си да не метна книгата през прозореца (това го правех с учебника по физика).
Вместо да се пробваш да пародираш класическата сцена, като например кораба се е разбил насред някаква планета, чийто жители са войнствено настроени с архаични автомати калашников, а си се забил сред някакъв си площад Македония... НЕ, ти го правиш едно към едно с филма, което въобще не е смешно...

Последни думи - Отвратителна книга-игра, която препоръчвам всеки да я пропусне при първа възможност!

* Сюжетна линия тип вилица - Дават ти три избора, от които един правилен и два грешни. След прочитането избраният от теб епизод те прехвърля без право на избор веднага, по разказа. Нямаш промяна на сюжета, а само безцелно трупане на точки.

Зачетох малко току що и то абсолютно същите работи като в първата. Ама тотално същите без никаква промяна само дето са добавени някви монети на съдбата. Като гледам май че и старата и новата са еднакво тъпи...

Казвал съм го преди, ще го кажа пак. Уейнски, знаеш как се прави хубава КИ. С помощта на Блонд вече си го правил. Знаеш какво искат хората. Ами дай им го. Сега повечето хора сигурно имат ниски очаквания за Асасините 2, което би била идеалната възможност да избиеш рибата.

Тази книга промени живота ми. Нека супер-агента почива в мир. : )

Такаа прочетох я най накрая,бях чел частите в списанието на Плеяда и имах хубави спомени.Те обаче се попромениха.

За корицата и илюстрациите мога да кажа само хмм че са пародия на такива.Гледам има обещания че ще видим други книги СКОРО,а дано ама надали.Следва едно интервю на единия автор с другия,което трябва да е смешно ама не е.Единственото хубаво нещо беше че разбрах,че Блонд все пак е съпричастен по някакъв начин към книгата/не можахте ли да намерите някоя по нова снимка бре хора?/.Накъсванто на епизодите и скапаните монети на съдбата ми развалиха кефа от четенето явно или автора не е знаел как да ги използва или просто не са за такъв тип книга/не е лошо да се консултира с приятеля си ММ той е спец /.На доста места не разбрах,какво точно се пародира,а щом аз не се сетих представям си колко ще се сетят евентуалните млади читатели.Общо взето засмях се няколко пъти,но определено имам спомен,че като четох списанието едно време се смях доста повече.Втората книга започва с една отявлена лъжа,че ще има избор на герой,не разбрах какво смешно имаше в това.Общо взето взе да ми става смешно и интересно едва,като кацнах при Уили.Жалкото е че нещата приключиха доста бързо.Безсмислено е и това,че всичко т и зависи от една кодова дума,която я си взел я не си.Бъзиците с други автори едно,че са безвкусни друго няма да говорят нищо на новите читатели.Радвам се че се възстановява рубриката няколко думи от автора/тук не съм съгласен с някои хора,че тя е монопол на ММ,да не говорорим,че заглавието не е измислено от него/.Друг е въпроса,какво пише там общо взето общи приказки и хвалби,е разсмях се де /нали това е целта накнигата/на твърдението за невероятния успех на Асасините/Уейнски ако ще се хвалиш пак те приканвай вземай уроци от ММ/.

ПП. На корицата пише,че това е най-смешната книга в жанра за щастие това не е така

Като цяло останах по-скоро разочарован, но след подробното ревю на Тано не мисля, че има какво да се добави. Успех със следващата книга-игра - сигурен съм, че ще е по-добра

След Асасините прочетох и Патрула и, може би заради контраста, останах доволен.

Не може да се говори за добър геймплей (напълно игнорирах монетите на съдбата, а най-важния избор в книгата става след няколко поредни избора между три неща, като ако не уцелиш някъде чак накрая на книгата губиш - тоя номер Джак Блъд го правеше, и затова е един от малкото, които сравняват със Сим). И въпреки това играта ми беше забавна. Играх я "по граф" - обхождах и съседните избори, просто защото смъртта на героя често беше по-забавна, и определено беше доста приятна пародия. Момента с "кой ти беше любимия автор" наистина беше тъп и безвкусен, но това не ми попречи да се хиля на него. Избора на герой си беше супер - беше очевидно, че резултата ще е такъв, все пак беше избор между четири badass-а и Джърки. Като цяло, много приятна за четене книга, стига човек да не се концентрира много върху геймплея и приеме страничните преходи като "ами ако" или "петдесет забавни начина Джърк да умре".

Branimer писа: писа:

Като цяло останах по-скоро разочарован, но след подробното ревю на Тано не мисля, че има какво да се добави.

А, на Танер точно е минало край ревю просто. Ти кажи на теб самия какво ти се е разминало с очакванията.

Също така, имайте предвид и ненаписаната, но налична (духом) подробна положителна рецензия на Лисичков. Ако имаше каквото и да е в книгата, с което да се заяде, щеше да го е направил отдавна. Също така знам, че й направи ПЪЛНА схема на епизодите - както и с Асасините навремето, само че този път беше приятно изненадан от разклонеността и взаимовръзките м/у различните ситуации.

Уейн, идеята да има тема за рецензия на дадена книга, не означава също така и че ти трябва да се намесваш пламенно след всяка негативна рецензия, за да обясняваш на конкретния потребител, че той всъщност нищо не е разбрал и че не е прав книгата да не му харесва.

Такова поведение по-скоро вреди на възприемането на творбата, отколкото да му помага

Blackjack писа: писа:

Уейн, идеята да има тема за рецензия на дадена книга, не означава също така и че ти трябва да се намесваш пламенно след всяка негативна рецензия, за да обясняваш на конкретния потребител, че той всъщност нищо не е разбрал и че не е прав книгата да не му харесва.

Такова поведение по-скоро вреди на възприемането на творбата, отколкото да му помага

Нищо не разбираш ти!

Blackjack писа: писа:

Уейн, идеята да има тема за рецензия на дадена книга, не означава също така и че ти трябва да се намесваш пламенно след всяка негативна рецензия, за да обясняваш на конкретния потребител, че той всъщност нищо не е разбрал и че не е прав книгата да не му харесва.

Такова поведение по-скоро вреди на възприемането на творбата, отколкото да му помага

Само дето изобщо не правя тва. Защо не прочетеш пак поста ми, преди да се хвърляш в инстинктивни обвинения?

Ейдриън Уейн писа: писа:

А, на Танер точно е минало край ревю просто. Ти кажи на теб самия какво ти се е разминало с очакванията.

Товa какво е?