Катарзис - ревюта / внимание СПОЙЛЕРИ

Доколкото знам следващата книга на Рей Гард е "ОТражение на разума" и се случва нещо наподобаващо на случката на Янтар с радиомаяка....
в тази игра ще можем да си пренесем нипсите от Генезис, но за първи път ще има време.....
quest-book.ru/forum/topic/3748
quest-book.ru/directory/insait/
чак ми се иска вече да я играя и нея.

Време е и аз да се запиша по темата

Опитвам се да си обясня защо „Катарзис” ми хареса толкова много. Думата, която може би обобщава отговора, е мащабност. За разлика от „Генезис”, където действието се развиваше на едно ограничено пространство, тук имаме на разположение цял един футуристичен мегаполис с неговите километрични небостъргачи, въздушни коли и канализация, гъмжаща от всякаква извънземна напаст. Възможностите на героя ни са също доста по-големи – и като оборудване, и като правомощия (поне в началото). И разбира се, има я и виртуалната реалност Катарзис, която разширява още повече кръгозора на ситуациите , в които можем да се озовем. Самият главен герой също е доста по-интересен. Ако съществува комбинацията сантиментален „дървеняк”, то това е шериф Три-Кей-Дванайсет. Същият този страж на закона, който мачка престъпниците по пътя си като товарна композиция, таи някъде в себе си откъслечните спомени за своя минал живот и се опитва да разбере кой всъщност е той.

Но самият сюжет на книгата беше първото, което ме спечели. Историята започва като рутинна операция по прочистване на един небостъргач от терористи. Мащабността на случващото се си проличава още тук – докато спасяваме заложници, разстрелваме терористи и избягваме капани, ни предстои да предотвратим един малък ядрен взрив. Но най-хубавото е, че това е само загрявката. Истинската завръзка идва чак след като сме приключили тази първа задача от смяната си за деня. Предстои ни сблъсък с космически контрабандист и неговия извънземен охранител, който ще ни отведе до конспирация, по-мащабна отколкото сме можели да си представим. Заложено е ни повече, ни по-малко от бъдещето на цялото човечество. И ще трябва да се доберем до корена на злото съвсем сами, защото сме обявени извън закона и всички останали стражи на реда се опитват да ни ликвидират. Е, може би все пак ще получим малко помощ, и то благодарение именно на тази своя сантименталност.

Заглавието на книгата не случайно е „Катарзис”. Самият Катарзис е добре изграден, има си свои собствени правила и дори ърбън легенди. Предстои ни да се потопим във виртуалната реалност не веднъж, защото именно там е ключът за решаване на много от проблемите в играта. Названието на мрежата също е подходящо избрано – във виртуалната реалност героят ни за първи път от много време успява отново да се почувства човек, да си спомни забравените човешки усещания, та дори и да открие в себе си неподозирани мисловни способности. Изобщо, в книгата се намират дори някои философски и социални послания, включително и в мотивировката на главния злодей, което също ми допадна.

Като игра „Катарзис” за мен беше доста трудна – умирах на няколко пъти (рядко съм срещал книга-игра, в която точките Живот да падат толкова бързо), преди да стигна до… един от лошите епилози. Което само ме мотивира още повече да разкрия и другите пътища, които водят до успешния край. Вярно, играта е доста линейна и се разклонява кардинално чак към края, но това се компенсира от добрата история и завързания сюжет, а и от медалите, които трудно можеш да събереш от първо изиграване.

Като цяло, втората част на „Хиперкосмос” затвърди добрия старт на „Генезис” и според мен дори го надмина. Очертава се книгите от тази поредица да продължат да бъдат едни от най-добрите преводни заглавия от новата вълна.

Първи опит - абсолютно неуспешен...някакви агенти ми пръснаха кратуната...а бях взел два медала...
Харесва ми, когато се провалям от първия опит И защо решихте, че е като Съдия Дред...за мен приликите с Робокоп са по-големи...но да не навлизаме в Джордж-алски спор

ами може би заради сюжета - да речем
Но не отричам - има определено елементи и от Робокоп и по-конкретно от втория Робокоп.

Така за Катарзис - 2-ро изиграване, вече успешно - 85 точки - Медали A,V,N, S и Д (само 2-те точки Аура ми попречиха да направя 90 с медал G). Хареса ми, още не мога да преценя, дали повече от Генезис (в момента Генезис води) но като я разкостя щя кажа
Та по установената методика:
Сюжет: Рей Гард обогатява светът си като този път ни изпраща на родната планета на Изините - Едем. Там има само един огромен град, който обикаля цялата планета по един меридиан. Главният герой е "шериф" - био-механичен страж на реда = Робокоп, който е подпомаган от своя Изин - Хорацио (не е толкова забавен като Изина от Генезис). Книгата е обемна и така добре направена, че може да достигнете до успешен край и то без да сте минали през всички сцени. Започвате със ситуация с терористи, после сте обявен извън закона и накрая трябва да изпълните закона ...и да спасите светът, вселената...(Няма да издавам от какво). Любопитното е, че освен в реалния свят историята има развитие и в Катарзис - виртуална реалност...което доста помага за истинската мисия...а Катарзисът е странен, но много як
Доста варианти за преиграване!!!
Игрова механика - показатели - 5 на брой, като животът както достатъчен, така и може да свърши, доста избори водят към директен край - по-трудна от Генезис (според мен). Предмети - аптечки, гранати и т.н. ; Кодови думи и добра система за оценка!!! За две изигравания не открих нещо фрапиращо, системата си е работеща и много добре.
Оформление - корицата е хубава, вътрешните илюстрации не ми хареса; обемът е страхотен - това е книга-игра!
Удоволствие - признавам си,че силно клишираната история в Генезис ме грабна повече, но не казвам, че кефът и тук е малък. История е супер (гледайте Пришълецът: Заветът) пак е клиширана, но всичко е изпипано и...едно много добро клише - не е лошо клише!
Играта е забавна. Предизвикателствата (медалите) дават голяма ОЩЕ по-голяма преиграваемост!
Като цяло поредицата ХИПЕРКОСМОС се оформя като едно от най-добрите неща!

Трето изиграване - 100 точки постигнати - добавени медали X(хакер), който ми даде L и този път взех и G!
После разгледах малкото останали кътчета в книгата...като цяло съм много доволен!

Опитах се да харесам Катарзис като цяло, но не успях.
Вижда се, че е хвърлен много труд върху играта. Вижда се, че Авторът се е опитал да изгради някаква футуристична атмосфера. Но си личи, че не е опитен писател и там нещата закуцват.
От всичко най-скучен ми беше главния герой - за това може би допринася липсата на чувства и емоции в него. Ама изобщо не ми дремеше какво ще стане с шерифа. И това най-много липсва на тази игра - емоцията.
Иначе си има много плюсове - тактически избори, боеве, виртуална реалност и т.н. Играта е дълга.
В сравнение с Генезис, в Катарзис множеството ситуации и безлични герои ми доскучаха и я зарязвах на няколко пъти, докто стигна успешния финал.
Корицата и оформлението са безупречни.

Плюсове
Дълга игра
Множество битки
Богат дневник
Страхотно оформление

Минуси
Скучни герои
Липсват емоции
Сюжет клише

В крайна сметка плюсовете са повече, така че може и да съм се забавлявал на моменти

Ревю на "Катарзис" в Цитаделата:

citadelata.com/%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0%...D0%BC%D0%BE%D1%81-2/

85 точки след няколко изигравания.

Върнах се 20 години назад и си припомних как играех "Кибернетични войни" на Тед Грей. Тогава знаех много по-малко за това какво е виртуална реалност, нямах опит с интернет. Само бях гледал един филм "Хакери".

Усещането да се влкюча във виртуалната реалност чрез "Катарзис" 20 години по-късно вече с увредено от монитори зрение и безброй часове прекарани онлайн е съвсем различно. Още не съм се ровил из руския форум за да го знам със сигурност, но предполагам, че Рей Гард явно се е увличал по някоя от известните MMOGs.

Сюжета макар и познат е добре пресъздаден и къстъмизиран според вижданията на автора.

Не бях чел две книги-игри толкова бързо една след друга от 90-те години и вече мисля за "Проблясък".

Най-накрая я прочетох и изиграх. Катарзис ме върна в атвосферата на филмите за Робокоп, Съдия Дред, Разрушителя. Играта ми хареса в по-голямата ти част. Изборите на много места бяха лимитирани до 2 - грешен и верен, но това не разваля играта според мен. Това е най-хубавата книга-игра от трите Хиперкосмос според моето скромно и субективно мнение.

Тъй като мина доста време - очертава ли се друга книга от поредицата?

Четете разказа от Гард в брой 16 на списанието