Първо демо от "Калоян"

Разказвачът може да е човек от бъдещето, когато вече е развита туристическа индустрия за виртуални посещения в миналото. Тоест, наблюдателите само гледат симулация на миналото под формата на виртуална реалност.

Не знам защо не мога да цитирам, така че копирам тук:

"Разказвачът може да е човек от бъдещето, когато вече е развита туристическа индустрия за виртуални посещения в миналото. Тоест, наблюдателите само гледат симулация на миналото под формата на виртуална реалност."

Това вече е толкова клиширано, че няма накъде.

Майкъл и книгите за суперагента - пътуване в миналото ("Оракула") / паралелна реалност ("Демоните") / симулация ("Дивия Запад") / виртуална симулация ("Клопка за победители")
Джордж и Колин - разлистваш книга, спуска се мъгла и хоп, оказваш се пренесен еди-къде си като еди-какъв си.

Аз лично ще усещам Калоян по-близък до мен, ако говори на моя език - умерено, разбира се. Така е по-различно и по-разчупено.

Не знам как може да се възстанови езика на тази епоха. Според мен опити да звучи "наистина като езика на Калоян" ще доведат до фалшива достоверност. Ако пишем книга за България през 19-ти век, книгата трябва ли да е написана така - "Обущарът излезе от магазинъ, докато клиентъ избираше ток на обувката си. "Бъди осторожен", помисли си обущаръ и извади револвера от пардесюто си."

Аз пък реших че Б-сайд просто си прави майтап.

ПП. Бутона "цитирай" не работи в момента, Вил прави някакви промени.

ППС. Купувачъ. Клиентъ е май по-късна заемка.

а и осторожно е русизъм, докато Калоян се развива преди Русите

На мен това ми е пределно ясно. По времето на Калоян и револвер не е имало, нали?
Затова и примера ми беше "Ако пишем книга за България през 19-ти век". По това време си е имало доволно русизми и турцизми.

"В мислите и пряката реч обаче трябва да се спазва нещо една идея по средновековно"

Как по-точно? Имам подозрения, че речта сигурно е изобилствала с византийски думи, понеже сме били под тяхно робство. Отделно, сигурно са се използвали и много думи на кумански. Имам и силни подозрения, че езика, който е говорен в Търново по това време е бил доста различен от езика по селата.

Само се надявам да не влезем в полемиката от темата за "Асасините" - имало ли е стражи, нямало ли е, с какви ризници са били облечени (леки, тежки, или никакви), капитана имал ли е ален плащ или е нямал...

П.С. Ами този скин е с книги-игри в бекграунда, този ли е базовия? Опция да си смена скина не намерих.

xenox, помисли по тези въпроси. Наистина не може да има колега, мъдреше се и т.н. Щом Тариката ще помага, има шанс да стане добре. Той е фен на Милен Русков, който в книгата си "Възвишение" е постигнал това - героят му говори на възрожденски български. Или по-точно, както авторът си представя, че е звучал той. Но авторът е направил доста проучвания, изчел е доста книги по този въпрос. Ти няма да имаш тази възможност, защото описваш време доста по-назад в историята ни, но поне когато е готова първата част, Тариката нека ти направи поправки, забележки, предложения. Но да не ги променя директно, а ти да ги видиш, да свикнеш какво се иска като изказ. Една редакция ще има само за това, няма начин. Но докато го правиш, ще се "изучиш" как да пишеш следващите части, в които вече съм сигурен, ще имаш доста по-малко изпуснати в текста "колеги" и т.н. Но си е трудоемко, затова ти пожелавам да те обземат много търпение и трудолюбие!

Успех!

Изобщо, както постулира Коен Варварина, в сагите никой не говори, там всеки изрича, каквото има да казва .

Жаргон в книгата като цяло няма. Тарикатът, когато му остане време, грижливо се бори срещу анахронизмите. Помощта му е неоценима.

Като чета исторически книги за древността и средновековието ми прави впечатление, че езикът никъде не е особено древен, което не пречи на атмосферата. Авторите дори си позволяват да използват съвременни имена на местности и градове, за улеснение на читателя. Самата атмосфера се гради повече на начина на мислене на героите и ситуациите, в които попадат, отколкото на начина на изразяване. За това не мисля да "състарявам" диалозите, а само да изчистя откровените анахронизми.

Вижте "Калоян среща Никита Хониат". Поместих на сайта версия, която вече е преминала редакция. Мисля, че анахронизми няма.
Калоян, някъде 20 годишен, с начално ромейско образование, се намира сред висшето общество на Империята. Интересното за тези хора е, че те са влюбени в древна Гърция, учат по древногръцки книги и учебници, съзнателно подражават на древните автори. Те самите говорят (или поне пишат) с думи, които по тяхно време вече са анахронизми. Говорът им се различава от този на обикновения цариградчанини, който пък сигурно се е различавал от този на селяните из провинцията. Проучването в тази област би било епохален труд, който от своя страна бледнее пред едно проучване на българския говор, за който научаваме предимно от ромейски текстове, писани от същите тези анахронично пишещи цариградски интелектуалци. Простете, но да се предаде всичкото това езиково разнообразие заради книга-игра просто няма смисъл!

Това, на което съм наблегнал: Калоян опитва да говори по-високопарно, според силите си (той все пак не е интелектуалец), обръщенията са на "вие" (което евентуално може и да е било прието в ромейския двор), Никита има по-богат изказ и използва сложни изрази, много внимава да не спомене "България". За него Калоян е мизиец, влах или скит, така е и в книгите му. Предпочел съм да го нарича мизиец. Преднамерено не нарича Симеон цар. Пропуска титлата му (това след справедливото напомняне на Тариката, че логотет Никита е много лош дипломат, след като споменава "България" и "царство" във време, когато за ромеите Асен е цар, колкото тревата е синя).
Калоян се дразни от това пренебрежение, но си трае, за да не обиди домакините. Въпреки това припомня Василий БЪЛГАРОубиец и сприхаво дръзва да се препира с Никита.

Надявам се това да е достатъчно. Книгата се получава доста точна като факти, дори смея да твърдя по-точна от доста класически книги в тази област, които ми попаднаха. въпреки това главното е да бъде забавна. Малко историци ще я четат, че да знаят, че пиките на рицарите по това време не са дебели и карирани като по филмите. И в книгата не са, макар така да е по-скучно.

Съжалявам, че го казвам, но не ми хареса. Стилът ме загуби. Някак си твърде, твърде лековат за въпросите, с които трябва да се справя играча. Очаквах всеки момент от някъде да изскочи Апчу и да каже "Йо, братя, к'во стаа тука?".

Съжалявам, че съм първия изцяло отрицателно настроен тип, но толкова големи епизоди пълни с текст, който просто не ме грабва ми бъркат в здравето. Може би, след крайната редакция ще се чете по-приятно.

За жалост по частта, която най-много ме интересува - играта - не мога да кажа нищо. Твърде къс сегмент, за да се изкажа. Може би по-нататък с другите демота.

„тежкарския златно-копринен блясък на православния клир“

И като прочетох това си представих две класически мутри облечени така както се изобразява патриарх Евтимий в учебниците по история
Иначе е забавно де. Ако не искаш да оплескаш нещо върви еди-къде-си да оплескаш нещо друго

Интересно ми е хора дразни ли ви начина на описание на Блонд във Валенсианските хроники? Там хората уж пак трябва да говорят на средновековен език.

По начало не държа на някакви велики литературни качества в книга-игра, но грубоватият и неотговарящ на описваното време изказ убива всякакво желание за четене. Ситуациите и изборите, които изграждат играта, пък са свързани с твърде съмнителни схващания за тогавашното общество, нрави и вярвания. Например богомилите са представени като някакви страхливци и малоумници, които (въпреки че са страхливи и малоумни) някак си успяват да са заплаха за добруването на държавата. Идеята, че логическите доводи не могат да свършат работа в разговора с дедеца, защото ония били "религиозни фанатици", е смехотворна.

Идеята, че логическите доводи не могат да свършат работа в разговора с дедеца, защото ония били "религиозни фанатици", е смехотворна.

Пробвал ли си да идеш в протестантска църква и със силата на логиката да убедиш тълпата, че вярванията им са погрешни? :angel:

Защо пък сега да намесваме протестантската църква? Иначе съм съгласен с това, което искаш да кажеш. Религията понякога се базира на неща, които са отвъд границите на доказуемото... и може би логиката. И аз като Хами не съм "грабнат" от текста - предполагам, че просто нямам потенциала да го направя.