Калоян. Част първа.

Всъщност по-добре да няма такива запои и разврат.
А да се стига както в Пътя на тигъра,до ниво целувка..да се опишат дамите като някакви много яки и внушителни,да се предизвика желание за нещо,развитие леко но само дотам-по-фина романтика.
Тая книга ще влезе в училищната програма,когато някой от нас стане министър

Малко спойлер за поддържане на напрежението.

Току-що дочетох/доиграх главата за бягството на Калоян от Константинопол. Добра е. Всъщност това е меко казано. Много е добра. Разбира се, тук-там има вицови неща, без тях не може.

СПОЙЛЕР!!!
Калоян седи и гледа някакъв страж. Чуди се да иде ли да го пита открито за нещо или да продължи да се крие. Ако реши да иде при стража, следва авторова бележка: "Ти това от Левски ли го научи?" Счупих се от кикот.

Той Ксенокс ги ражда такива лафове. Преди известно време му търся справка за някакви рицари и намирам няколко подходящи. Всичките до един - трубадури и минезингери. Пращам му справката и той ми връща отговор:
"Абе, тия рицари с литературен конкурс ли са ги подбирали?" Щеше ми се и тая гениално безумна реплика да може да влезе някак в книгата, ама нейсе.

Та така. Адски съм доволен от константинополската част. Книгата на Ксенокс засега върви страхотно, пу, да не му е уроки. Има вариант за още малко епизоди с допълнително приключенийце в бягството, за което силно се надявам Ксенокс да се навие.

-ретроспекция към живота му в Константинопол. Може да избира между:
-учение в Магнаура

Не е учил в Магнаура, той е бил заложник в Константинопол, по нататътк животът му е изпълнен с омраза към гърците - най-лесния пример - при превземането на Варна от 1201 г. нарежда всички защитници на крепостта да бъдат хвърлени в нейния ров и погребани там живи. За тази случка е бил наречен Ромеубиец, по подобие на византийския император Василий II. Животът му във Константинопол е бил труден и неприятен. Двама са българските владетели учили в Магнаура - Кубрат и Симеон. След Симеон византийците са забранили с нареждане на императора българи да учат там. Това се е спазвало докато империята съществува - ставаме твърде опасни за тях. Толкова. Калоян обаче едва ли е бил неук - имаме си Преславска, Охридска и по-късно Търновска книжовна школа. Те са били не по-лоши от Магнаурската школа. Последната по това време има още да се формира, а втората не се намира в България за известно време, за сметка на това обаче, цар Петър резидира в Преслав дълго (докато е цар преди Асен и после докато Асен е цар). Ако Калоян е учил някъде - това е Преслав (вж. напр. Павлов - "Бунтари и авантюристи в средновековна България").

-създаване на контакти сред различни прослойки на обществото
-рицарски турнир

Във Византия и изобщо в Източна Европа рицарски турнир не е имало, не само това: то и рицари не е имало. Владетелят и аристокрацията обаче се е забавлявала предимно с лов, този лов многократно е изобразяван в произведения на изкуството. Справки за това можете да направите където си искате (Вж. напр., Чобанов - Изследвания върху културата на старите българи").

-търсене на духовна мъдрост
-лентяйстване и купонджийство

Купонджийството едва ли е свързано с тогавашните нрави. Пък и в тъмницата как ли се купонджийства. Имай предвид, че прелюбодеяните се наказва с отрязване на носа, без значение кой го прави (освен ако е сами цар/император) - вж. наказателните закони от това време, или напр. Токушев - "История на българската средновековна държава и право" или Андреев и Ангелов - Историята на българската феодална държава и право", ходенето безразборно по жени се е наказвало също - по обичайното право кметът на града е нареждал извършителят да се поведе в центъра след което се събира множеството и задните части на "курварина" (както са ги наричали) са били натърквани с коприва (за това - Д. Маринов - "Българско обичайно право"). Отрязване на носа се е практикувало и тук. Пияниците са им назначавали настойници, за да не си харчат парите и другото имущество за алкохол. Така че - подобни на днешните неща не са били на почит.

-бягство от града и завръщане в България

-коронация
-справяне с недоволството на болярите и по-видните феодали, включително с братовчедите му

Справянето не е точно "справяне". Въпреки, че Иванко убива брат му, Калоян се съюзява с него. Иванко е отстранен от Византия.

-преговори с патриарха за възможността за уния с Рим
-справяне с основните проблеми на простолюдието
-Богомилски неволи

Богомилите в този период не са силни. Не само, ами и никакви неволи не причиняват. Богомилите се засилват при слабите царе и упадъка на България. Винаги. Така при цар Петър, през Византийското владичество и забележте - при цар Борил, управляващ едва след Калоян.

-преговори с търговците
-преговори с куманите

Преговорите с куманите са извършени още по-рано от братята на Калоан. Единственото, което той прави е да ги вика по повод съюзните им отношения.

-сватба, на която става нов инцидент и се оказва, че убийците на Петър не само, че са в неизвестност, ами продължават да действат...(тука малко спойлър)

И да не говорим за сайта на проекта пълен е със меко казано странни неща:

"средна височина за повечето мъже по онова време от 160 см"

Посоченото становище е отдавна опровергано от антропологическите и археологическите проучвания, да не говорим, че когато това мнение изобщо беше на почит то се отнасяше за периода около VII - VIII век от бългрската история (естествено и преди това) и изобщо не във времената на Калоян и Второто българско царство.

"изблици на ярост." "Причините за последното навярно се дължат на открити по черепа му следи от серизно нараняване, които притискат мозъка и вероятно са предизвиквали силно главоболие и дори епилепсия"

Цар Калоян е бил жесток човек. Изблици на маниакален яд обаче не са доказани. Няма нито един исторически извод, който да сочи това. Имай предвид, че епилепсията е болест, за която би се говорило. Велики хора като Цезар и Акелсандър III Велики са я носили в себе си и това не е подминато от съвременниците им. По онова време, се счита че епилепсията е "болестта на боговете", че болните от нея са дооснати от бога и макар да страдат са забележителни. Това никъде не го пише за Калоян. Черепът дори не е сигурно дали не е негов, а освен всичко ама никъде не пише в изворите да е имал такава рана и притискане. Знам къде си го чел. Не мисля обаче, че има някаква изворова база. Калоян е бил наистина много жесток, но много по-вероятно е това да се е формирало в ранните му години и да е психологически феномен - бил е заложник в Константинопол, имай предвид други царе които са били в същото положение - цар Роман - отчаян от живота, скопен по време на пренничеството си, оттегля се от сериозните държавни дела и се занимава с църковни, по всяка вероятност е бил смачкан психически, цар Тодор Светослав - станал е жесток, хвърля патриарха от лобната скала, провежда дълки военни кампании, обезглавява поне няколко претендента за трона. Помисли. Калоян е имал проблеми на младини - същото заложничество в Константинопол, при което едва ли му се е случило нещо хубаво - дори напротив + смъртта на братята му.

+ Не пропускай като герой сина на Калоян - Вениамин (за него чети в "Династията Асеневци" на Иван Божилов)

"Въпреки достойнствата му, политиката на постоянна война, който “Добрият Йоан” налага, е пагубна."

Ако мислиш исторически ще видиш, че съвсем не е така:

1. Феодалната разпокъсаност е преодоляна. Когато има проблеми от посочения род, тя се засилва.
2. Няма данни за масови преселение никъде.
3. След като го свалят от престола на негово място идва Борил, но десеттина години по-късно се завръща Йоан Асен II. И той му е племенник. Народът се дига с него. Дали са го харесвали?
4. Факт е, че Калоян не "налага" войната, тя сама идва. Той сам предлага помощта си на рицарите, те я отхвърлят и не само - нападат го. Войната сама идва.
5. Войните с Византия - те вече са иницирани от Калоян. Защо??? Защо му е да напада империята? Защото в завладените от него земи има българи и той иска обединението им в една държава. Да не прибавил ли най-важното:
6. През Средновековието основен ресурс е земята, дори няма работни отношения (трудови договори и т.н.), наличието на повече земя е било от съществено значение за благоденствието на населението, което след всяка война е получавало още и още нивя, паланки, лозя и т.н. Военна плячка. Сам разбираш. Този свят е доста различен от днешния.
7.Още едно пряко изворово доказателство. Счита се, че братята Асен и Петър не се разбирали добре относно държавната политика. Асен искал война и недобри отношения с Византия, Петър искал мир. Калоян бил от "партията" на Асен. Виж както пише Георги Актополит за събитията след смъртта на Асен: "...цар станал брат му Йоан [Калоян], тъй като българите не пожелали да възкачат на престола отново Петър." С други думи. Народът е искал война.

Когато се пише във връзка с историята, дори роман, трябва да се направи обстойно проучване. Понякога то продължава години. Иначе има проблеми. Историческия роман дори и книга игра не бива да се превръща в алтернативна история в определени аспекти.

Надявам се не обиждам някого. Критиката често се приема така. Надявам се тя да е градивна и в помощ. Мога да помогна с още МНОГО.

Благодаря за дългото и обстойно мнение. Повече от всичко ценя конструктивна критика.

За част от нещата, които си споменал няма защо да се притесняваш. С останалите – просто не съм съгласен. Сведенията за нашето средновековие са малко и поради това съществуват много и противоречиви виждания по редица въпроси. Невъзможно е да се съобразя с всички. Избрал съм тези варианти, които са най-удобни за игра и предават драматизъм на събитията.
Като цяло съм се придържал към следното: когато нещо се знае със сигурност - пиша го 1-1. Когато нещо е от неясен или недостоверен източник, но е навлязло в общественото съзнание - пиша го като опция в играта. Например удара по главата и главоболието, името на съпругата на Калоян, заигравката и с Бодуен т.н.

Колкото до другото:
-не се знае какво точно е правил Калоян в Цариград. Какви права е имал, дали си е изкарвал приятно или са го държали в затвор е неизвестно. Лично не смятам, че са го държали в тъмница. Ромеите са имали добрата практика да използват пленени чуждестранни престолонаследници за свои цели, а това не става като се държиш зле с тях и ги настройваш срещу себе си. По-скоро му се е случило нещо като на Алусиян – опит да го привлекат на своя страна.
-За някаква по-специална омраза към гърците също не виждам основания. Асен сякаш ги е мразил повече. Нали отказал милост на онзи свещеник, дето го прокълнал. Калоян се нарича Ромеоубиец след като е избил много хора навръх Великден (и то не гърци, ами латински наемници) и му трябва оправдание – Василий ІІ е удобно такова. Години по-късно се притича на помощ на гърците и започва да ги избива чак след като го изиграват.
-В книгата Калоян посещава Магнаура, но не учи там. Учи при частен учител, същите дисциплини, които са изучавани в университета. Но може да е бил и неук - читателят решава съдбата му. Охридска и преславска школа доколко са били подържани през византийско време е спорно, а търновската се развива чак след Калоян. Не могат да се сравняват с Магнаура и изобщо с Константинопол – ние нямаме личности като Констанитн Багрянородни и Псел, а делото на Симеоновия интелектуален кръг и хора като Йоан Екзарх може изобщо да не е било запазено от ромеите (или да е било унищожено).
-Турнири в Константинопол е имало при Мануил Комнин и той лично е участвал в тях на Хиподрома. Имало е и рицари на служба при императора. В книгата съм описал нелегални турнири, които западните наемници си устройват самоволно. Може да е имало, може и да е нямало такива, но във всеки случай е интересно и дори спомага за една много любопитна развръзка в книгата.
-Пороците са били наказвани, но… ги е имало въпреки това. И не само ги е имало, ами са били доста разпространени. Не че не е имало закони, но законите не са вездесъщи. А Калоян е особен вид пленник, който е малко трудно да го накажеш с органовредителство. Представи си да не го понесе и да загине? Асен веднага ще опустоши Тракия!

-„Справянето” си е уреждане на отношенията с болярите, понеже има един много кофти вариант в играта, при който Калоян избива част от тях. Но тя може да се избегне, ако играча внимава. Освен това трябва да прецени как да се спогоди с четиримата най-важни боляри – братовчедите му Борил, Стрез, Слав, както и Белота. Но това са игрови похвати.
-Трябва да се има предвид, че играчът може да направи Калоян доста слаб цар, което веднага да породи богомилски разцвет. Така че и спрямо тях си трябват мерки.

-Ще проверя въпроса с ръста, наистина може да съм се информирал погрешно.

-Калоян не е по-жесток от други царе по това време. Нормален средновековен главорез, като повечето му действия са изцяло в реда на нещата. Колкото до удара по главата - тази история просто е навлязла в съзнанието на хората, удобна ми е за някои цели и за това съм я използвал като опция – Калоян може да получи този удар, може и да не го получи, ако играчът се справи добре. Освен това дали ще постъпва жестоко или не в една игра би следвало да е избор на играча – дадени са му възможности и за двете.

-Синът на Калоян трябва да се казва Витлеем. Той няма много дейно участие в историята, но съм го използвал като опция с една специална цел.

-Феодалната разпокъсаност изобщо не е преодоляна. След Калоян веднага се отцепват двама боляри, а още четирима вдигат бунт във Видин. В играта има вариант Калоян да се бори с нея, ако иска и има средства.
-Калоян е отвел 20 000 души от Димотика… не знам колко са завишени тези цифри, щото са наистина големи.
-Борил е слаб цар – не спечелва и една война, което не носи злато и облаги на болярството. Няма причина да го харесват, освен за това, че е бил удобен на всички отцепници. И пак Иван Асен го обсажда 7 месеца, преди болярите да го пуснат в крепостта.
-След 1205 България е в непрекъсната война и Калоян определено не иска да чуе за мир.
-„българите” в този извор вероятно означава „болярите”. Те са имали интерес да печелят злато и земя, без да рискуват нищо. Народът, дето гине във войните, общо взето не са го питали какво иска. Но хората като цяло се радват повече на мир, отколкото на война.
-Политиката на постоянна война е пагубна, според мен, защото настройва много хора срещу Калоян - и латини, и гърци, и унгарци застават срещу него и целите му. Мисля, че той самият го осъзнава и започва да търси съюзници в лицето на Ласкарис, но вече е късно.

Благодаря още веднъж! Проучване за Калоян тече и в момента, освен това имам кадърен консултант.

Ако искаш да помогнеш – посочи материали за кампанията на Калоян срещу маджарите. За нея наистина не знам никакви подробности, освен че започва от Ниш, битките се водят по река Морава и е използвал кумани.

Едно логично предположение кой е убил Калоян и по чие поръчение също няма да е излишно.

Не съм съгласен с някои от разсъжденията ти, но като цяло съм доста по-обнаддежден сега, защото си представях нещо доста по-различно. Едва ли не, че Калоян ще е нещо като бат' Арнолд. Благодаря за отговора.

Сега нямам време, но обещавам идните дни да напиша пространно по двата въпроса, които поставяш.

Сега само ще напиша още нещо. Калоян наистина, не е имал проблеми с богомилите, нещо повече - те му помагат! Това може много добре да влезе в играта! Историческите данни сочат, че когато през 1205 г. той напредва към Пловдив, когато го достига богомилите в града играят ключова роля по предаването му на българския владетел, те поттиквали към това и бедното население, макар пак да има бой (справка - Андреев - "Българските ханове и царе"). Сещаш се какво би станало ако Калоян свика антиеретичен събор - би имал трудности с тях. При Асеневци от "твърдата" им родова линия - Иван Асен, Петър, Калоян, Иван Асен II - се наблюдава толерантност към богомилите и другите ереси, което е много интересно как би обяснил в книгата. Предполага се, че по тези причини те са слаби в периода и неактивни. За последния византийските източници говорят, че "страната му е пълна с еретици". А него не го е еняло.

Обещавам да напиша по другите въпроси имам извори за това и то доста. За втория особено си имам мнение, но по-късно (вероятно събота-неделя). За Унгария съм чел също, просто трябва да се сетя къде, че с времето източниците се омесват.

VBG писа: писа:

Калоян наистина, не е имал проблеми с богомилите, нещо повече - те му помагат! Това може много добре да влезе в играта!

Влязло е.

Отношенията с богомилите са като цяло второстепенен въпрос. Разправията с тях е 50-60 епизода, за цвят. Реално се събират и в 10. И да - направи ли Калоян антиеретичен събор губи шанса да му помогнат и трябва да се бие за Филипопол.

Андреев казва, че града е превзет. Нищо повече. Как е превзет - тук съм си позволил малйа волност за по- голям драматизъм.

Може би имаш става редакия на Андреев. Той не е най-пълен източник, но е добър за бързи справки по някои въпроси.

За Унгария:

Не знам къде си чел. На повечето места наистина не споменават много (обикновено кои градове си разменяме с маджарите). Има обаче автори, които са се спрели по обстойно в отделни елементи и сборът от тях може да достави достатъчно информация.

Предистория на конфликта

В края на живота си (1196) великият жупан на Рашка Стефан I Немаич адбикира в ползва на сина си Стеафан II Немаич, известен като "Първовенчани". Неговият по-голям брат - Вълкан не остава съгласен с решението на баща си и се оттегля в личните си владения, кадето практически владее самостоятелно. След смъртта на стария Стефан I някъде през 1200 г. Вълкан започва заговор срещу своя брат. В същото време папа Инокентий III искал да се разправи с богомилите на Бакланите и за тая цел нахъсал унгарския крал Емерих да навлезе в сръбска и босненска територия и да му свърши работата. Той пък решил да използва повода, за да увеличи влиянието си на полуострова. Какво става в Босна не е полкова важно за нас. Емерих обаче подпомага Вълкан и през 1201 г. заедно свалили от престола Стефан II. Вместо обаче Вълкан да властва самостоятелно, Емерих го направил свой васал и сам се провъзгласил на крал на Сърбия (да, не само на Рашка). Стефан II, който бил съюзник на цар Калоян, успял да избяга при него в България. Нашият владетел подкрепял сърбина да се върне отново на трона.

За Босна да кажа, че през 1203 г, също станала васална на Унгария.

Действителен конфликт между Емерих и Калоян

Използвайки новата си марионетна държавица и собствените си сили Емерих решил да действа срещу България. Докато Калоян се занимавал с кампанията си в Тракия и Македония срещу ромеите унгарските войски завзели Браничево и Белградската област, а васалите му - Ниш. Тогава Емерих се нарекол сам "крал на България". Естествено това разгневило Калоян. Той сключил мир с Византия и през 1203 г. (по-горното нападение става през 1202 г., така че унгарското владение на тези земи е било доста кратко, вероятно няколко месеца). В същото време в Унгария се разиграват междуособици между Емерих и неговия брат - Андраш (те продължават през цялото царуване на Емерих). Калоян се възползвал и с български и кумански войски ударил най-напред сръбските части в Ниш. Сърбите отстъпват. След това нападнал унгарците. Боевете се водили по река Морава, точно по поречието и. След тези кратки сблъсъци вражеските войски отстъпили от Браничево и Белград. Всъщност цялата кампания протича изглежда без много кръв. След тези победи Калоян помогнал на Сефан Първовенчани да се върне на престола си. Вероятно и двамата са били, или поне Стефан II е бил с войските при тези сражения.

Вероятно знаеш, конфликта от бойното поле се пренася в мирната дипломация и следват размени на писма между Емерих, Калоян и папата. Като в тях пърият обявява Калоян за самозванец и бил противник на получаването от него на кралско помазване от папата. По тази причина през 1203 г. той задържал на своя територия кардинал Лъв - пратен от Инокентий III, за да коронова нашия цар. Калоян обаче успява да убеди папата с писмата си, в които твърди: "...ние като любим син искаме от нашата майка, Римската църква, царска корона и достойнство според както са ги имали нашите стари императори. Както намираме записано в нашите книги, един е бил Петър, втори — Самуил и други..." и "предшественици, царете на българите и власите — Симеон, Петър и Самуил, прародители мои, и на всички останали царе на българите...", а папата отвръща на Емерих, че "...от старо време в България последователно мнозина царе са били короновани чрез апостолическа власт, като Петър и Самуил..."

Между другото още при военния конфлик между двамата, папата праща писма на Емерих да не подклажда раздори между България собствената си държава. Все пак папата гледа на България като на бъдеща каталоческа страна, макар очакванията му да се оказват неоправдани.

Така в дипломатическия спор победител излиза Калоян, който си получил короната и признанието и започнал да се титулува в писмата си до папата "imperator", а не "rex".

За убийството на Калоян:

Въпросът е сложен и има поне някои вероятно физически убийци:

1. Св. Димитър Солунски - него го отхвърлям
2. Болка в страната - някаква болест, някои считат, че е плеврит
3. Манастър - най-застъпения
4. Неизвестен убиец - конник

Според четирите изворови текста:

Робер дьо Клари, монаха Алберик, Йоан Ставракий - Св. Димитър
Апокрифен летопис с неизвестен автор - Св. Димитър със съучастието на Манастър
Георги Акрополит - болка в страната
Анонимен летопис - неизвестен конник

Според всички тях единодушни може да се приеме, че :

1. Калоян умира
2. Той умира внезапно, без да е било изобщо очаквано от някой, било е еднакво странно и за българи и за византийци.

Най - интересен е Ставракий. Той описва горе долу (за да не ти я преписвам) следната картинка: Калоян подготвял до късно вечер войската за обсадата на градя, която щяла да се състои на сутринта. След това се прибрал в палатката си и заспал. Пред нея имало стража. Около полунощ внезапно се явил Св. Димитър Солунски и пронизал царя с копието си. След това той заминал, а Калоян все още жив в последните си минути се развикал обвинявайки за нараняването си началника на войската Манастър. Той твърдял, че го е видял на бял кон и да държи копието, с което обикновено носел. Манстър, който не бил там, но в съседна палатка дошъл при Калоян и последния му казал "Ти, който беше дошъл тук преди малко, възседнал не белия си кон, ме прободе с копие!". Манастър се изплашил и казал "Не, царю! Съжали се, смили се! Не е възможно това, не! Теб ти се е причудило, не е истина!". Калоян бил много тежко ранен и се превивал на земята. Манастър го "турил възнак" и хукнал да бяга. Хронистът пише "и подир него и с него цялата безбройна войска". Това може да значи, че една част са го гонили, а други са бягали с него. Защото и по-късно Ставракий пише, че издъхващият цар бил взет от войската, а пък тя била тръглана едновременно с Манастър??? Т.е. вероятно се е разделила - поне от части, на две. Калоян починал скоро по пътя.

Да се открие точен виновник е много трудно и дори невъзможно. След като пред шатъра на Калоян е имало стража и той е спял докато е бил прободен, кой според вас може да мине през стражата и да отиде при царя в палатката? Началника на войската, разбира се! Той е бил втория по значимост човек там. Едва ли биха пуснали другиго. Така версията за неизвестен конник става трудна, той едва ли би бил допуснат от стражата. Последната едва ли би останала безучастна ако Манастър е пронизал царя вътре - тя обаче е била безучастна. Значи става дума предварително приготвен заговор и то с участие на стражите. Кой командва стражите и кой ги подбира, освен самия Калоян - началник на войската - Манастър. От тази гледна точка той би следвало да бъде физически убиец.

Така вероятно събитията са протекли така:

1. Манастър е поставил на стража отбрани хора, които ще си мълчат.
2. Щом Калоян е заспал както и хората в съседните палатки, той е бил допуснал до шатъра на царя, където е мислил да го убие с копието си.
3. Манастър го е пронизал и бързо се е върнал в своята палатка.
4. Калоян, както е известно, е бил много силен физически и в добро здраве, вероятно ударът не го е убил веднага, така той се е разкрещял и привлякъл вниманието на други.
5. Манастър е бил повикан да отговори на обвинението или сам е дошъл за това, но царят упорито е твърдял, че именно той е нападателят.
6. Манастър тръгнал да бяга в суматохата, с него и верните му хора от войската (може би куманите).
7. Останалите са взели ранения Калоян и са тръгнали след Манастър, който може и да е бил настигнат, защото по-късно не се споменава (в играта може и да го хванат преди Калоян да е издъхнал, напътсвайки армията си края на играта... звучи забавно да го изиграеш).

Кои обаче са участвали в заговора? Сигурен съм за Борил - не само защото той заема престола след него, но и по други причини:

- останалите роднини на Калоян са разгонени - Асен и Александър, дъщеря му е омъжена за император Анри
- ако приемем, че онзи гроб е наистина на Калоян, скиптиците спрямо него изтъкват, че погребението като за цар било бедно, поради което едва ли е негов. Ами ако е негов? Защо узурпаторът, който очевидно не го е тачил много би го погребал богато?
- Борил е бил наричан узурпатор още от тогавашните хронисти.

Литературата обвинява и жената на Калоян, защото се е омъжила за Борил, това според мен не е съвсем сигурно. Възможно е, но несигурно. Тя може да се е омъжила за него по други причини, които са се появили по-късно. Да не говорим, че тя е била нужна повече на Борил, отколкото той на нея - той има да легитимира короната си, чрез брак с нея.

От друга страна, отново, ако приемем скелата, за Калояновия, то трябва да се отбележи, че по него няма следи от насилие и болести. Счита се , че е бил в идеално здраве. Това ни връща към болката в страната, описана от Акрополит - може ли Калоян да е бил отровен? Но все пак - Акрополит е изолиран в мнението си.


Източници:

Споменатите хроники по-горе
Златарски - Изтория на българската държава през средните векове, T. 3
Овчаров - Човек дори добре да живее, умира...
Божилов - Династията Асеневци. Генеалогия и просопография
Ангелов и Чолпанов - Българска военна история (X - XV век)
Korai Magyar Történeti Lexikon



И така, доно съм помогнал. Тук могат да се създадат доста интерактивни моменти:

1. Запазване на Стефан II на трона още при свалянето му от брат му и Емерих - и така няма да има загуба на територии и нужда де се връщат.
2. Убийство на Вълкан с наемници и други, за да се предпази Калоян от излишна загуба на време в разправи с унгарците.
3. Използване на богомилите там някак си, ако ги е направил свои приятели предварително.
4. Догонване на бягащия Манастър от издъхващия цар и отмъщение.
5. Калоян да предупреди някак си преди смъртта си (по вестоносец) Асен и Акесандър да избягат от Търново, за да не ги убият хората на Борил.

И други, в които теб със сигурност те бива да измисляш Дано съм помогнал и да съм ти предоставил нещо, което не знаеш.

Светът има чувство за хумор. Аз бих заложил на удар/инфаркт за смъртта на Калоян.
Но пък това не е толкоз интересно за КИ, признавам.

ПП: Честно ли някой е написал, че някой е влезнал с копие (метателно ли, пехотна пика ли, кавалерийска пика ли?) и е пробол спящия цар и не е успял да го пречука на място? Ето това ми бърка яко в здравето. По-скоро ми мяза на историята за смъртта на Распутин. Макар че съдейки по избора на оръжие не бих се учудил, убиеца да е бил някой идиот.
ППП: Сори, знам, че мнението ми не е много полезно, но не се сдържах.

Като цяло ми е известна историята - те различните книги я преповтарят. Специално за битките с маджарите ми се искаше някакви подробности, като например бойната кула при Варна или диверсията при Русион. Но и така съм измислил, за сега 3, стратегически варианта за разгадаване (вярно, гледал съм ги по филми и съм ги чел по книги за съвсем други битки, но ще свършат работа)...

За смъртта на Калоян и политическата игра със сърбите и маджарите ще ти пиша на лично, че да не спойлвам.

Варианта с болест за мен е правдоподобен, но отпада в играта, понеже... няма драма и е непредотвратимо. Няма как и да е плеврит - за една нощ малко трудно ще се развие, освен ако не е намесена отрова. Инфаркт по-може. Доста от нашите царе така са умрели. Много сол и месо в диетата, много стрес - занаятът им не е бил лек.

Но... ако го убиват куманите, защо точно преди да разграби най-богатия град и да ги направи богати? И защо ако хората на стража са били подбрани от Манастър, същият не го е убил веднага? Имал е време колкото си иска за един контролен удар. Още повече след като го убил Манастър не само че бяга, ами повече никой нищо не чува за него. Нищо не печели. Освен ако Борил не го е изиграл.

Проблемът е в липсата на данни. По тази причина всяка версия има слабости и може да се изключи.

Ще ти напиша на лично следващото мое мнение.

Не че съм много запознат, ама за началник на войската едва ли е турен някой, дето да не знае как да убива. Та той трябва да е идиот, ако не може да прецени как да убие Калоян, при все че му е бил доверен човек и е знаел за неговата физическа сила. Освен това като началник на стражата си мисля, че все е имало доверени хора, които да свършат черната работа, а не той да си цапа ръцете с кръв (и да го отнесе на 100%, защото разбере ли се, че той е убиецът, то едва ли ще има пощада, дори и негов съучастник (Борил) да се качи на престола. Едва ли убиецът е бил някой маниак,направил го за чест и слава, но като нищо може да е бил шпионин или подкупен от противниците (ромеите?) директно или индиректно (чрез Манастър?!). Чисто житейската ми логика изключва Манастър физически да е убиецът, но като нищо може да е бил съзаклятник или поне да е знаел какво се е готвело, но по някаква причина най-малкото да си е траел. Ето защо за мен е най-логично и Калоян да го счита лично за отговорен, все пак той трябва да се грижи за безопасността на краля/царя/императора.

Не можеш така чисто и просто да го изключиш. Житейски може нещата да не са били точно така както си мислиш. В извориде убиецът винаги е конник (като изключим болестта). Този конник е : А) Св. Димитър, който бил в палатката, но царят му се видял като Манастър и обвинил него (преразказания по-горе извор), Б) Манастър със съучастие на Св. Димитър, В) Св. Димитър, който приел образът на Манастър преди да убие Калоян.

Другия вариант е неизвестен конник. Виж, авторът не е бил там гарантирано. Там и ромеи не е имало. За съжаление български източник не е оцелял - той би бил най-достоверен. Със сигурност там не би се говорило за светци. Възможно е Калоян да не е оцелял дори и за секунда и целия този диалог от по-горе да е измислица. Факт е обаче, че Калоян умира и то за изненада на всички. Да се сложи болест или отрова в играта би било скучновато, съгласи се (които, обаче доста пасват с възможен вариант при положение, че Акрополит споменава болест или отрова с тази "болка"). Някак би било скучновато. Убийство поне според мен е по-интригуващо. Не само това, но и в общественото съзнание е засегната по-скоро тази версия.

Както казах, имата твърде малко данни. Поради това може всяка версия да се изключи по някакъв логически път. Може и Борил да се уневини много лесто - Калоян да е убит по поръчение на ромеите или някой си друг, за да не е опасност повече за тях, а той само да се възползвал от обстановката и да е взел трона, разгонвайки другите претенденти.

Факт е обаче, че той не може да направи това сам със себе си - трябва да е имал подкрепа, която да му помогне да отхвърли поддръжниците на законния наследник - значи трябва да е имало някакъв заговор, той трябва да е насъбрал поддръжници преди да действа. Това също звучи логично нали?

Ето това ти казвам, проблемът е, че всичко може да е логично и едновременно да се отхвърли по логичен път.

За мен е неуспоримо (ако е имало заговор) участието на Борил, Калоян е бил премахнат в най-сгодния за него момент, когато е имал достатъчно подкрепа, за да вземе Търново и трона.

ПП
Слава на Дунав (Русе)!

Днес смятах епизоди и се оказа, че част първа е 660 епизода. Мога да ги закръгля на 666. Повечето са дълги, литературни. Почти е готова - чакам редакцията и да доизкосуря туй-онуй.

Втората част отива над 1000 епизода. Пак има дълги, литературни, но повечето са по-къси, игрални. Някои нямат изобщо текст. Готова на 50%.

Тук ми е момента да попитам дали няма да е по-добре първа част да завърши с 666-ти епизод, а втората да започне от 1? Малко ми е тромаво препратката да е "отиди на 1234" "след това на 1521"... Иначе идеята е двете да излязат в една книга и да има малко, тънко приложение с битките, обсадите, картите и другите работи. Основната книга ще може да се играе и чете без приложението, но с него ще е разгърната в пълния си блясък.