Калоян. Част първа.

Януари месец имах ужасяващи отчети и доста проблеми в работата, така че съм писал малко. Нямах време да се занимавам както е редно. С течение на времето всичко се пооправи, остава ми само един отчет, който ще оставя за февруари, за да мога да напредна с писането.

Първи том е на практика готов, но остават разни дребни калибровки. На кой епизод какви точки да се получават и прочие. Има три или четири ситуации, които могат да се дооправят и ще ги мисля, след като всичко е готово. И след бета теста.
Единственото, което ме притеснява е огромното количество литература! Има една глава, която е нещо като учебник - разказва се за ромеите, рицарите, българите, историята, исляма, военните стратегии, икономиката, данъците, православието и отношенията с католицизма. Съответно не е много интересна. Старах се да разкажа за всичко по увлекателен начин, но някой по-млад и неизкушен от историята читател може да се отегчи. Дори се чудя дали да не разкарам част от тия епизоди и да ги заменя с повече екшън, а информацията да бъде дадена в приложението като чиста историческа справка.

Вече съм на втори том. Идеите ми се поизбистриха, нещата, които не ми бяха ясни си идват на мястото. За съжаление трябва да пренапиша почти всички кампании от 1199 до 1203, като ги свържа с преговорите (преди бяха заедно). Получи се по-добре.
Освен това за да се следи историческата обстановка излязоха едни 20 допълнителни епизода за преговорите, защото в различните години е възможно да се преговаря с различни държави и личности. И това се получи по-добре. Част от трудното на играта е да прецениш по кое време с кой да преговаряш, и за какво. Най-много ми харесват онези преговори, в които правилните думи зависят от ситуацията. Това дава голяма преиграваемост и историческа достоверност.
Финалната глава с превземането на Константинопол също се заформи страхотно, с един двубой Анри-Калоян, на който се кефя много и морска битка с венецианците с разни скрити трикове, които са логични и може да се досетиш за тях, но без да са упоменати в текста.
Главите за 1205 и 1206 са готови също - това са битките с кръстоносците, някои са по Никита Хониат, други - по Жофроа Виладруен, на места с цитати от авторите. Има си много тактически решения и отново голяма преиграваемост.

За сега това са новините.

Бъртън, ще те имам предвид, но ми дай още малко време, за да си калибрирам играта. Понеже е скучно и предпочитам повече да пиша, отколкото да смятам, може да не стане бързо. :angel:

Системата за преговорите. Започва се от епизод 150.

142.
Преговори с Базилеята.
Отколешните врагове на България бяха и наши най-ценни приятели в търговията и духовните въпроси. От тях можех да получа признание на царството и църквата ми, да уговоря нови пазари за търговците, или просто да сключа траен мир.
Ще преговаряш ли () или не (150).
144.
Преговори с Унгария.
Маджарите бяха най-сериозната военна сила в региона (силата на ромеите не се таеше точно във войската им), която нямаше причина да обича България. Притиснати от Свещенната Римска Империя на запад и от северните народи (на север), те често поглеждаха към спорните области Белград и Браничево.
Ще преговаряш ли () или не (150).
146.
Преговори със Сърбия.
Сърбите не бяха сериозна сила, но можеха както да помагат, пазейки ми гръба, така и да свършат страшни поразии, ако не внимавам с тях.
Ще преговаряш ли () или не (150).
148.
Преговори с Венеция.
Морската република беше най-силният играч в Средиземноморието. И не говоря само за търговията. Въшливи с пари, венецианците можеха да създадат неприятности на всеки, който не се спогажда с тях.
Ще преговаряш ли () или не (150).
150.
След като си свършил с държавните дела, време е да насочиш поглед към международните афери. Според старата максима, че войната е продължение на дипломацията с други средства, в книгата първо имаш възможност да преговаряш, а след това да воюваш.
Можеш да преговаряш с до 2 държави на година. В сручай, че играеш на ниво Стратег нямаш право да преговаряш повече от 12 пъти за цялата игра.
Според годината, в която се развива действието Калоян има възможност да преговаря с различни държави.
-1199 до 1201 – мини на 151.
-1202 до 1203 – мини на 153.
-1204 – мини на 155.
-1205 до 1207 – мини на 157.
-1208 – мини на 159.
-когато свършиш с преговорите – мини на 180.
151.
Освен с големи държави като Венеция (148), Унгария (144), Сърбия (146), Свещената Римска Империя (161), Турските султанати в Мала Азия (163), Генуа (165), сицилианските Нормани (167) и Базилеята (142), можех да преговарям и с двамата размирни боляри: Иванко (171) и Добромир Хриз (169).
153.
След като Иванко и Добромир Хриз слязоха от политическата сцена, можех да преговарям само с Венеция (148), Унгария (144), Сърбия (146), Свещената Римска Империя (161), Турците (163), Генуа (165), Норманите (167) и Базилеята (142).
155.
След като кръстоносците унищожиха Базилеята вече нямаше ромейски император, с който да се преговаря. Можех да преговарям само с Венеция (148), Унгария (144), Сърбия (146), Свещената Римска Империя (161), Турците (163), Генуа (165), Норманите (167).
157.
След последните събития венецианците повече не искаха да разговарят с мен. Напълно ги разбирам. Можех да преговарям с Унгария (144), Сърбия (146), Свещената Римска Империя (161), Турците (163), Генуа (165) и Норманите (167). Освен тях можех да се свържа с Теодор Ласкарис, който се бе обявил за василевс в Никея (173).
159.
Все още за преговори с венецианците не можеше и дума да става. Да се преговаря бе възможно с Унгария (144), Сърбия (146), Свещената Римска Империя (161), Турците (163), Генуа (165), Норманите (167) и Никея (173). Освен това съветниците ми съобщиха, че би било ръзумно да се свържа със сина на Бонифайци де Монферато – Гулиелмо (175).
161.
Преговори със Свещената Римска Империя.
Въпреки, че не участваше пряко в събитията на Балканите, огромната алеманска държава беше единствената сила, способна да удари унгарците в гръб.
Ще преговаряш ли () или не (150).
163.
Преговори с турците.
Турците живееха далеч в Мала Азия, на изток от Базилеята. Можех все пак да се свържа със султана от Иконион – струваше ми се способен да удари ромеите в гръб, ако му се заплати.
Ще преговаряш ли () или не (150).
165.
Преговори с Генуа.
Генуа беше основният конкурент на венецианците в търговията из Средиземноморието, който винаги оставаше на второ място. Предполагах, че биха продали и майките си, за да променят това. Стига вече да не са ги продали за нещо друго.
Ще преговаряш ли () или не (150).
167.
Преговори с Норманите.
Изключително войнствени и кръвожадни, норманските крале от Сицилия бяха отявлени врагове на ромеите, на Венеция, на Свещената Римска Империя и изобщо на всичко живо в региона, но пък бяха верни кучета на папата.
Ще преговаряш ли () или не (150).
169.
Преговори с Добромир Хриз.
Непокорният болярин владееше голяма област в Македония, умало лавирайки между българи и ромеи. От изоставената крепост Просек бе направил непревземаема твърдина, където трупаше богатства и събираше войски.
Ще преговаряш ли () или не (150).
171.
Преговори с Иванко.
Убиецът на Асен бе получил от своя благодетел, ромейският василевс, земите на град Филипопол и Родопите. Той пазеше подстъпите към Тракия и богатите и градове, а в непристъпната планина строшее нови и нови крепости.
Ще преговаряш ли () или не (150).
173.
Преговори с Никея.
На трона в Никея стоеше Теодор Ласкарис – енергичен военачалник и талантлив държавник. Макар войската му да беше малобройна, той без умора воюваше срещу латините в Константинопол, което го правеше мой съюзник. От друга страна не можеше да има съмнение, че мечтае един ден да влезе победоносно в ромейската столица – нещо, което желаех и аз.
Ще преговаряш ли () или не (150).
175.
Гулиелмо Монферато.
Синът на покойни Бонифаций Монфератски владееше бащините си земи далеч в Италия, но навярно имах какво да предложа, за да спечеля помощта му срещу кръстоносците и венецианците.
Ще преговаряш ли () или не (150).

Изглежда много добре. Но ще трябва жестоко тестване и убийствен "лов за грешки".

ъъ турците през 1200г. откъде ги изкопа?

Предполагам става дума за селджукските турци.

Иконийският султанат в Мала Азия по това време не е много силен, но си го има. Никейците ги разгромяват сравнително лесно, въпреки, че Алексий Трети, брата на Исак Ангел, е заедно със султана.

В такъв случай може би е редно някъде да споменеш,че това не са османските турци.

Няма как! Понеже Калоян разказва историята, а той няма как да знае за османските турци

Освен под черта.

Той от гроба ли я разказва?

Описва я на читателя, като един Билбо Бегинс, дето си описва приключенията.

Абе съгласен съм,ама нали накрая умира или си има и Фродо?

Фродото се казва Иван Асен Втори.

В това списание има обширна статия за цар Калоян. Едва ли ще ти каже нещо ново, но може да й хвърлиш едно око.