Второ демо от Калоян.

След малко пускам черновата на една исторически несъстояла се кампания - Калоян срещу Иванко в сърцето на Родопа. Включва няколко ситуации: стратегическа обсада на град, превземане на вражеска позиция, пристъп срещу Станимака, избягване от вражеска засада или съответно попадане в такава, унищожаване на противникова засада след добро разузнаване.

За сега толкова. Пускам я за обсъждане и критика, особено критика, да видите какво може да се очаква от втори том, особено във военната му част.

1.
Войските ми стояха събрани на полето край Средец – стегнати полкове, подредена конница, обсадни машини, натоварени на желязоковани каруци, огромен обоз, способен да изхрани мъжете за повече от три месеца, и разбира се, няколко празни коли за плячката, която чаках.
Излязох пред множеството на черния си жребец и казах кратко:
- Смели воини български! Отиваме да накажем оногова, що плю на българското си име, на клетвите за вярност и кръвта на роднините си! Бог е с нас, тъй като делото ни е справедливо и краят му ще бъде успешен!
Ратниците нададоха одобрителни викове, бойните рогове засвириха и множеството потегли с песен на уста на юг, към Филипопол и Родопите. Нямаше защо да се крием – ромеите така или иначе биха научили за целта на похода ни, а възможност за изненада все пак имаше. Можех да наредя обсада на Филипопол и изобщо да не се занимавам с Иванко (2). По този начин в ръцете ми щеше да падне богат ромейски град, носещ много плячка. Друг вариант бе да подмина Филипопол и да се отправя направо към Родопите, като разчитам на бързината си, за да приклещя Иванко в някоя от неговите крепости, преди да успее да организира всичките си войници (10). И накрая – можех да оставя малък отряд да обсади Филипопол, а с останалата войска да нахлуя в планината (20).

2.
Дости

Вчера писах на xenox и той помоли да публикувам нещата, които ми направиха впечатление и тук. Не съм маркирал правописни грешки, тъй като това все пак е чернова. Отбелязах само една, която искрено ме развесели

---

Еп.8 - сгрешена препратка. Няма логика да те връща на еп.6.

Еп.33 – добре е да дадеш някаква обосновка защо нападащите от ляво са имали проблеми при прикриването с щитовете (както правиш на еп.31).

Еп.42 – нещо не успях да оценя хумора в това изречение: "Навярно не знаеше и какво е закусвал сутринта."
Аз лично бих го махнал.

Еп.68 – защо „бонусираш” това, че играчът има ВД „мек”? Наистина не ми се струва логично. От моя гледна точка някакъв селянин не може да те изнудва и то при положение, че предварително е договорена цената за водачеството му. Т.е. най-логично за мен беше да бъде сплашен и по този начин да се покаже твърдост, но без излишна жестокост.

Еп.74 – не разбирам първата част от изречението: "Не знам дали е по-лошо или за предпочитане, но губиш и 250 войници по твой избор."
Не виждам смисъл в това да се пише дали нещо е за предпочитане при положение, че ти губиш И него.

Еп.78 - посочваш епизод 10 като референция за правилата на битката. На него обаче такива липсват.

Еп.88 – една техническа грешка – „над” е заменено със „зад” (Бог да се смили зад теб...)

Аз не сгреших за щитовете - просто те се държат отляво и тези които заобикалят от лявата страна остават открити срещу стрелите.

...или трябва да се придвижват заднишком. тази хитрост е описана в епизод 185 от първи том. "Алексий Комнин съветваше ромеите да се подреждат така, че турските стрелци винаги да остават от лявата им страна. По този начин войниците по-лесно могат да се прикриват със щитовете си, които се носят с лява ръка."

КД "мек" бива наказана, ако платиш на водачите и все пак попаднеш в засада. стори ми се твърде жестоко да се губи 1 точка Отношения с Болярите само заради това решение.

запланувал съм епизод 10 като основен от правилата на вече завършения том. там са поместени правилата за водене на битка, обсада и тн. по-нататък ще ги пусна тук за обсъждане.

И чернова на продължението:

110.
След два дни достигнахме крепостта, която Иванко бе превърнал в свое последно убежище. И, смея да твърдя, решението му бе правилно. Перперек бе внушително укрепление, построено върху висок скалист връх, кулите му бяха страшни, портите – масивни.
- Нищо особено! - рече Тодор. - Разчитал е главно на засадата. Сега, когато вече сме пред портите му, има да съжалява. Крепостта е силна, но не е най-силната, която съм виждал.
Наистина, единият склон на крепостта бе по-слабо защитен, но дори така не можеше да става и дума за използване на обсадни кули – само стълби и то под непрекъснат обстрел от стените. Единственото място, където можехме да доближим таран до портата, бе много добре пазено, а след първата порта имаше и втора, по-малка и тясна. Можехме да превземем крепостта, но жертвите щяха да бъдат многобройни.
- Ехехей! - провикна се някой от най-висока кула на Перперек. Беше Иванко, снажен, рошав и страшен, същинско подобие на Асен. Гласът му отекна по околните хълмове и се завърна като ехо.
- Ти, който се наричаш цар, върви си сега и повече не се мяркай в земите ми! Стори го сега и ще живееш, ще се пъчиш със самозваната си титла пред селяндурите зад Хем. Остани и ще им изпратя коронованата ти глава, да и се порадват за последно.
Както казваха ромеите: българите се осланяха на силните си крепости и се държаха надменно. Погледите на боляри и войници се обърнаха към мен. Можех да предизвикам Иванко на двубой (111) или да наредя обсада (115).

111.
- Излез ти, трижди проклет изменнико! – Не можех да го нарека нещо като „син на крастава кучка“, защото си бяхме роднини. - Ела със собствените си ръце да ми вземеш коронованата глава, щом толкова уверен в силите си.
Иванко не беше толкова глупав, но по волята Божия можеше и да приеме.
Шанс, плюс 2, ако водиш над 10 000 войници, плюс 1, ако водиш над 7 000!
- над 3 – мини на 112.
- 3 или по-малко – мини на 113.

112.
- Ще сляза, само гледай да не се попикаеш от страх – долетя отговора. - Ще те изкормя, както сторих с брат ти!
Разбира се, Тодор възрази, болярите също ме разубеждаваха да рискувам живота си. Само войниците изглеждаха доволни, че няма да се бият и умират те, ами царят им.
Уговорихме се къде и при какви условия ще се проведе двубоя. Мръсникът добре си беше направил сметката, че може да се опитам да го убия от засада, когато излезе от крепостта. Аз, от своя страна, се опасяваш от същото, така че се разбрахме войската ми да се оттегли
Запиши ВД „кой“ и мини на 135.

113.
- Много си хитър, царю честити, но не с меча си ще се добереш до предателската ми чутура – рече Иванко. - Ще трябва да погубиш хиляда, две, три хиляди от твоите хора, за да си отмъстиш.
Побеснях! За щастие войните ми сами излязоха от неудобното положение, като се развикаха „Смърт, смърт за изменника!“ и продължиха да крещят, докато Иванко не се оттегли засрамен в крепостта. (115)

115.
- Пригответе се за обсада! - наредих кратко.
Иванко бе изпратил писма за помощ до императора и какъвто и некадърни да беше той, все щеше да изпрати някой да отърве предателя от съдбата му. Все пак имахме поне две седмици, за да се подготвим както трябва за решителния пристъп срещу крепостта.
Виж оценката си за Технитари. Това е броят на каменометите, които можеш да разположиш около крепостта, за да се опитат да съборят някоя от кулите. Виж схемата на крепостта! Всеки каменомет събаря по 1 обикновена кула. Тъй като кулите на вратата са много яки, за всяка от тях ти трябват по два каменомета.
Наред с това прецени колко стълби и тарани могат да сковат твоите технитари, по правилата на епизод ХХХ.
След като си готов мини на 116.

116.
Времето минаваше бързо, под непрекъснатия грохот на каменометите. Камънак из Родопа се намираше лесно, така че обстрелът не преставаше ни денем, ни нощем. Освен безсънието ме тревожеше още нещо: дали Иванко няма да рискува да излезе от крепостта и да ни нападне.
Кога е най-вероятно да стане тая работа?
- първата седмица – мини на 117.
- втората седмица – мини на 118.

117.
Очаквахме набега на българина да дойде рано, преди да сме се запознали с околността и особеностите на крепостта, но цяла седмица нищо не се случи и това направи постовите ми нехайни. Така още в деня, в който се разчу, че ромейска войска е потеглила от Константинопол, Иванко нападна. Не може да се каже, че ни свари неподготвени. Не може да се каже и че му оказахме достоен отпор. Хората му подпалиха половината обсадни съоръжения, преди да бъдат избити или прогонени обратно в твърдината.
Отбележи, че си загубил половината сковани тарани и стълби. Ако имаш само един таран – губиш го задължително! Мини на 119.

118.
Иванко нямаше защо да напада в ранните дни на обсадата. Стълби и тарани още не бяха сковани, така че нямаше какво толкова да пали. Дори да опожари каменометите отрано, пак щяхме да сме способни да го нападнем. Не, той целеше да ни отчая, да обезсмисли всичките ни усилия с един удар. Нанесе го в деня, в който пристигна вест, че от Цариград е тръгнала войска. При положение, че излезеше сполучлив, никак нямаше да мога да го нападна без стълби и тарани, а време да се строят нови нямаше да има.
Не излезе сполучлив. Бяхме подготвени. На постовите бе наредено да се крият и да си дават вид, че спят или нехаят. Изчакаха хората на Иванко да се приближат, чак тогава дадоха сигнал за тревога. Стотината войници бяха обкръжени, половината избихме на място, другата половина последваха съдбата им на следващата сутрин, пред очите на другарите им. (119)

119.
Настана решителния ден!
Ако си съборил с каменометите само външната врата - мини на 120.
Ако си съборил и двете – мини на 121.
В противен случай мини на 122.

120.
Каменометите бяха свършили добра работа, но не в наша полза. Външната врата беше превърната в купчина камъни, но това само направи невъзможно пренасянето на таран до вътрешната порта.
Отбележи си, че не можеш да използваш тараните, които си построил, за да нападнеш портата. Мини на 122.

121.
Двете кули, пазещи входа към Перперек бяха превърнати в купчина камъни, през които моите войници лесно можеха да се втурнат в крепостта. Знаейки това Иванко бе отделил 500 от най-верните си и отбрани воини, за да пазят входа.
Отбележи това и мини на 122.

122.
С викове „Смърт на изменника!“ войските ми се хвърлиха в атака срещу стените на Перперек. С Божията помощ справедливото отмъщение щеше да е мое до заник слънце.
Успя ли да унищожиш засадата на Иванко?
- да – мини на 123.
- не – мини на 124.

123.
Иванко бе останал с малко защитници. Не повече от 1500 души бранеха крепостта, повечето от тях – зле въоръжени, събрани набързо из селата наоколо. По-голямата част от най-опитните му воини бяха оставили костите си из родопските склонове.

Обсада!

Ако спечелиш мини на 125.
Ако загубиш – епизод 126.

124.
Иванко разполагаше с цели 3500 воини, които отбраняваха непристъпната крепост с твърда решителност на заграден в ъгъла плъх, готов да хапе и дере до последно.

Обсада!

Ако спечелиш мини на 125.
Ако загубиш – епизод 126.

125.
Войниците на Иванко загубиха крепостните стени и малцината оцелели се затвориха в цитаделата, без особени шансове да се измъкнат живи от там. Тогава Иванко се появи на една кула и се провикна с цяло гърло:
- Калояне, царю на българи и власи! Стига убийства! И от моята и от твоята страна гинат български момци, от една кръв, с един език и вяра. Стига!
Наредих войниците ми да се поспрат с коленето, изтърбушването, обезглавяването и пробождането и на кон, ограден от свитата си, тържествено преминах в рамките на крепостните стени, за да чувам по-ясно молбите на изменника.
- Знам, че искаш мен – продължи той. - Ранен съм и уморен след битката, но ще изляза срещу теб лице в лице, да се свърши веднъж завинаги. И ако Господа Бога реши, че греховете ми са твърде големи и не заслужават милост, нека си отида така, както си отиде Асеня, покосен от меча, поради моята глупост и прибързан ум.
Така значи. Да се бия с него... Да поставя на карта живота си, както и усилията на войската, която с много жертви взе крепостта (131). Най-правилно би било да откажа и никой нямаше да може да ме обвини в малодушие (127).

126.
След този злополучен ден започнаха да наричат Перперек „червената крепост“, заради кръвта, която задълго щеше да багри белите камъни на сетните и.
Прибрах войниците си в лагера, за да бъдат излекувани раните им. Иванко не се реши да ни нападне, но след три тягостни дни пристигна новина, че ромейските войски наближават, а от Адрианопол е тръгнал друг отряд по посока Филипопол, за да отреже пътя ни за бягство. Принуден бях да се изнеса по най-бързия начин обратно към Средец. (ХХХ)

127.
Виж кои условия изпълняваш:
- след битката са ти останали поне 1500 души
- оценка за Технитари над 3
И така?
- и двете – мини на 128.
- не изпълняваш и двете – мини на 129.

128.
Технитарите ми струпаха клони и шума под стените на цитаделата, поляха ги със сяра и ги запалиха. Гъст зловонен облак се издигна до небесата, придружен от давещата кашлица на иванковите войници. Подир това умно действие моите момчета нахлуха в крепостта и започнаха да се разправят с обитателите и както си знаят.
Губиш още 100 войника по твой избор. Мини на 130.

129.
Да вземем цитаделата бе трудна задача, която войниците ми изпълниха с цената на още няколко човешки живота.
Губиш още 300 войника, тежки войници – те се втурват първи в крепостта и дават най-много жертви. Ако нямаш останали тежки, губиш леки войници. Мини на 130.

130.
Със залеза на слънцето пред мен бе донесен и самият изменник, промушен с меч на три места. Подарих мечешкия му ямурлук на воина, който го бе убил. Коча предложи да си направя чаша от черепа на убития, но бях твърде ядосан за да го послушам. Наредих тялото да бъде разчленено и пратих по един телесен член във всеки по-голям град, да видят болярите какво се случва с тези, които предават рода си и нарушават клетвите. (ХХХ)

131.
- Излез, Иванко! - отвърнах на предизвикателството. Нямах търпение лично да се разправя с изменника. - Излез от жалката си крепост, за да получиш това, което заслужаваш.
Последва кратка разправия на тема: „Аз ще изляза, ама тия войници ще вземат да ме убият със стрели и копия, преди да съм успял да си извадя меча“. Действително ме изкушаваше мисълта да си послужа с измама, но по-сладко ми се струваше да забия меча си в тялото му, да го видя не само мъртъв, но победен – на бойното поле, в двубой, всякак! Иванко нямаше особен избор и се съгласи на всичките ми условия.
Запиши ВД „мой“ и мини на 135.

135.
Иванко бе малко по-нисък от мен, но по-широкоплещест, движеше се ловко, с тренирани движения на убиец, които отдавна бяха станали част от природата му на воин и убиец. Облечен бе с плочеста ризница и ямурлук от дебела меча кожа, който успешно можеше да го предпази от по-слаб посичащ удар, но бе податлива на пронизване с върха на меча. Изменникът си служеше с огромен меч, малко по-къс от алеманското ми чудовище. И двамата нямахме щитове.
Двамата направихме няколко крачки един около друг, измервахме се с поглед и без нито капка възхищение преценявахме силните и слабите си страни.
Иванко има 6 точки Бой. Точките му за Сила са следните: 4, ако имаш ВД „бой“ - противникът все пак се е бил до сега. Точките за Сила са 5, ако имаш ВД „кой“ - Иванко си е съвсем свеж. 3 са точките при ВД „мой“ - Иванко е изтощен от загубата и вече е понесъл няколко рани. Отрази това и премини на 136.

136.
- Загубя ли... - започна Иванко.
- ...ще умреш – довърших. - Тогава няма да има за какво да се тревожиш. Войската ти трябва да премине на моя страна, а всички крепости да ми се подчинят.
- Тия хора са българи – рече той с известна тъга. - Ще бъдат твои. Поне повечето. Но стане ли така, че да взема твоя живот...
- Моите хора ще си тръгнат и... Тежко на България тогава, щом предателите продължават да вземат живота на достойните хора.
- Кой е достоен, това тепърва ще се види!
С тези думи Иванко атакува с въртеливо движение откъм дясната ми страна. Отбих меча му и...
Какво да направи Калоян?
- поддържа дистанция – мини на 137.
- удря веднага – мини на 138.

137.
...отстъпих крачка назад, така че да се възползвам от по-дългото си острие. Преди едрият воин да нанесе втори удар, успях да го ударя по рамото с върха на меча. Не съм сигурен дали успях да пробия бронята му, но мръсникът изохка и рязко се отдръпна.
Иванко губи 1 точка Сила. Мини на 139.

138.
От близката дистанция не можех да нанеса добър пронизващ удар. Праснах го отстрани по тялото, но дебелият му ямурлук пое силата на удара. (139)

139.
Разменихме още няколко удара. Иванко умело си служеше с меча, прехвърляше го от ръка в ръка, използваше свободната си ръка, за да ме удря и задържа за дрехите, опита се да ми бръкне в очите.
Можех да приложа същите хитрини (140), да вложа повече злоба и стръв в действията си (141) или търпеливо да чакам своя миг (142).

140.
Иванко очевидно беше по-добър от мен в тези работи. Издебна едно кръстосване на мечове, при което успя да се приближи опасно близо до мен, хвана ме за яката на дрехата и ме дръпна, като същевременно ми подложи крак. Изтърсих се на земята и само бързата ми реакция ме спаси от обезглавяване. Сечащият удар на изменника ме намери в лявото рамо. Нараменника ме предпази, но болката беше силна. Ръката ми изтръпна и до края на двубоя ми създаваше затруднения.
Иванко явно ме подцени. Вместо да ме довърши така паднал, той ми позволи да се изправя и да продължа двубоя.
Губиш 1 точка Бой до края на този двубой, както и една точка Сила. Мини на 143.

141.
Гневът е лош съветник, казва Църквата, но в битка понякога помага. Заслепява те за опасността, за болката от раните, започваш по-малко да жалиш живота си, а повече да копнееш смъртта на противника. Оставих се лудостта на озлоблението да ме обхване. Засипах Иванко с дъжд от удари, нанесени с все сила, без никаква милост. Опитният воин опита да ми се противопостави по всякакъв начин, опита с хитрости, опита със залъгващи движения, с тактическо отстъпление, опита подли промушвания, нарани ме нееднократно...
Нищо не можеше да ме спре! Пред очите ми бе мъртвото тяло на Асен, виждах и мъртвия Петър с оцъклени очи и изтичаща по ръцете ми кръв, виждах всички свидни жертви, паднали в лудостта на войната и удрях, удрях удрях, докато Иванко започна да отстъпва, да се пази и да бяга от напора ми.
Иванко губи 2 точки Сила, Калоян – 1. Продължи на 143.

142.
Започнах да отстъпвам, за да не позволя на Иванко да приложи някой мръсен трик. Хитрецът опита няколко залъгващи движения, пробва да ми хвърли пясък в очите, което на му се отдаде и когато за пореден път се опита да скъси разстоянието помежду ни не се отдръпнах, ами напротив – втурнах се напред, отклоних меча му и го халосах с юмрук по учудената муцуна. Изменникът залитна и замалко не загуби крака си при второто ми нападение.
Иванко губи 1 точка Сила. Мини на 143.

143.
В случай, че Калоян е останал с 1 точка Сила мини на 145. При положение, че Калоян все още има 2 или повече токи Сила, виж тази на Иванко – ако е останал с 1 точка мини на 149. Ако силата му е паднала до 0 – мини на 150. При положение, че и двамата имат повече от 1 точка Сила преминаваш на епизод 144.

144.
Битката продължава по следните правила: Сила+Бой+Шанс на двамата противници. Този с по-нисък резултат губи една точка Сила. Губи този, който първи остане с 1 точка сила:
- Калоян – мини на 145.
- Иванко – мини на 149.

145.
Последният удар на Иванко ме отхвърли настрани, право върху протегнатия му крак. Препънах се и се изтърсих в прахта, неспособен да се отбранявам. Мечът ми отхвърча на една ръка разстояние. В следващия миг Иванко можеше да ми свети маслото. Мигът мина и нищо не се случи. После мина още един. Пак нищо. Изменникът не бързаше да свърши с мен, ами се разхождаше напред-назад и нещо говореше:
- Ето го вашия цар, повален, на колене пред мен, един глупав и вироглав изменник.
!?
- Калояне, ето, мога още сега да ти взема живота. Василевсът ще ме награди пребогато за главата ти. Знаеш това. Мога да го сторя и ето, свалям оръжието си и те моля за прошка! Прошка! Цял живот ще се кая горко, че не сторих същото преди години, когато се оказах лице в лице с брата ти и се спречкахме по глупав повод, заради жена, която не беше нито негова, ни моя. Ромеите посяха дяволски интриги помежду нас и ето, избиваме се един друг.
Стиснал зъби малко по малко се примъквах към меча си. Малко ми оставаше да го хвана. Цялото болярство, войниците, всички гледаха сцената и не можеха да повярват на очите си.
Калоян губи 3 точки Отношения с Куманите, 2 с Болярите и Простолюдието. Какво да направи поваления цар?
- да опита като за последно да убие Иванко, докато е разколебан – мини на 146.
- да прости – мини на 147.
- да го наругае – мини на 148.

146.
Използвах момента, когато Иванко театрално коленичи, опрял меч в земята, пресегнах се за моя и с все сила го забих в простата му глава. Дългото острие остана забито в черепа на нещастника дори когато тялото му тежко се строполи до мен на земята.
Куманите посрещнаха това с дивашка радост. Българите – не.
Печелиш 1 точка Отношения с Куманите. Губиш 1 точка Отношения с Болярите. Мини на ХХХ.

147.
- Прощавам... ти – рекох през зъби.
- Истина ли е това, що чуват ушите ми? - запита Иванко. Същото се питаха и всички наоколо.
Измен... така де, скъпият ми братовчед протегна ръка и ми помогна да се изправя. Спогледахме се, дълго и изпитателно, след което тежко се прегърнахме.
Историята нататък не беше от най-красивите, за това няма да се впускам в подробности. Народът и болярите бяха бесни, тъй като опростих греховете на доказан изменник не поради великодушие, ами от слабост. Куманите бяха двойно по-разярени, тъй като не успяха да се награбят из градовете на победения. Що се отнася до Иванко, наложи се да му призная владенията. В интерес на истината това бе в моя изгода, тъй като земи, крепости и войски, доскоро принадлежали на василевса, сега щяха да послужат на моето дело. Наложи се да му дам и висока титла, за това му предложих да избира между деспот и севастократор. Иванко избра първата. Това допълнително накърни отношенията ми с българските благородници, че и с Църквата.
Губиш следните точки Отношения: с Куманите – 3 (можеш да си спестиш загубата на една точка, ако платиш по 3 перпери на куманин – т.е. ако водиш 3000 кумани това прави 9000 перпери), с Болярите – 2, с Простолюдието – 3, с Църквата – 1. В случай, че титлата Деспот принадлежи на някой... то калоян трябва да му я отнеме, за да угоди на Иванко. В такъв случай губиш още 2 точки Отношения с Болярите. Изобщо... По-добре запиши КД „ивмир“ и мини на ХХХ.

148.
„Иванко взел главата на Йоаница и след като я осолил, пратил я на василевса, за което бил надарен пребогато и поканен да гостува в Константинопол като най-висок гост. И там, когато българинът най-малко очаквал, бил хванат и хвърлен в тъмница. Така премъдрият Алексий отърва земите си не от една, а от две напасти, пратени от Бога за наше смирение и изпитание.“

Нещо такова би написал Никита Хониат.

Край!

149.
Иванко падна поразен. От раните му щедро бликаше кръв, омесваше се с прахоляка и се превръщаше в гъста, лепкава кал. Изменникът бе още жив. Вдигнах меча си да го довърша и чух как казва:
- Милост... Милост!
От предишната му самоувереност не беше останало нищо. В краката ми се гърчеше не Иванко, убиецът на Асеня, подлият предател и родоотстъпник, а някакъв жалък червей, към който можеш да изпитваш само пренебрежение, можеш да го убиеш с презрение (150) или... да проявиш милост (151).

150.
Убих го. Вдигнах меча си и го заклах като краставо куче, каквото си беше. Хвърлих меча си до бездиханното тяло и се оттеглих сред войските си, мрачен като буреносен облак.
Отмъщението, скъпи приятели, не носи облекчение на душата, нито може да върне мъртвите ни приятели и роднини. (ХХХ)

151.
- Искаш милост? Нареди на хората си да хвърлят оръжие и да излязат от твърдината!
Иванко даде знак с ръка и не след дълго войниците му се строиха пред мен. Разходих се тържествено отпреде им, под сведените им, гузни погледи. Хареса ми идеята, че съдбата на тия мъже зависи от моето благоразположение и милостта ми. Да наказваш е човешко, но да прощаваш – божествено. Само не трябва да се забравя, че Бог може да прощава, защото е всемогъщ. Хората не са богове и трябва да внимават.
- Ти! - посочих един войник. - Как те зоват? От къде си.
- Марко, Твое... Царство. От Маняк съм.
- Ти?
- Филип. От Прилеп ида.
- От Прилеп? Познавах добър човек от Прилеп. – Спомних си за Теодосий. Посочих следващия.
- Кирил. От Велбъжд.
- Марко, Филипе, Кириле и всички вие. Идете си от тук по родните места. Идете си с мир и повече не вдигайте ръка срещу собствения си род, език и вяра. Помнете името на цар Калоян и знайте, той прощава, но не забравя. Нито обидата, нито благородството.
Собствените ми войници посрещнаха решението ми с радостни викове. Само Коча недоволно цъкаше с език, съвсем недокоснат от великодушната ми проява, която, няма какво да се лъжем, оставяше войската му без плячка. Впрочем, моята също.
На Иванко дадох владение на север от Истър, а в земите му настаних Алексий Слав, главно защото никой друг не искаше.
Печелиш 1 точка Отношения с Църквата и Простолюдието. Губиш 1 точка Отношения с Куманите, която можеш да си спестиш, ако им платиш по 3 перпери на човек (ако водиш 3000 кумани, това прави 9000 перпери). Отбележи, че вече владееш Родопите. Мини на ХХХ.

Стига с тия демота пускай книгата

Мнението ми не е заяждане, просто споделям какво почувствах след 5 минути четене.

Аз имам проблем още в първия параграф на първия епизод:

Войските ми стояха събрани на полето край Средец – стегнати полкове, подредена конница, обсадни машини, натоварени на желязоковани каруци, огромен обоз, способен да изхрани мъжете за повече от три месеца, и разбира се, няколко празни коли за плячката, която чаках.

Не мога да си представя как една обсадна машина е натоварена на "желязоковани каруци". Предполагам, че мислещ читател ще има проблем с това описание. Какво е желязокована каруца, би се запитал той, и дали една обсадна машина може да бъде натоварена на една каруца? Какво е обсадна машина от онова време и как тя се товари на повече от една такава каруца? Такива досадни въпроси, които пропускаш в трепетно очакване на екшъна, ако ти е промит мозъка.
Обозът ще изхранва не само мъжете, но и конете от конницата. Освен ако не съм неграмотен и за превоза на храната за животни няма друга дума.
Не виждам нужда от празни каруци, на които да се натовари плячката. Все пак, обозът вози храна, която свършва и това освобождава място за плячка. Много повече от "няколко каруци". За мен в това късичко изречение се крие голям проблем. Авторът вече се е компрометирал в моите очи (показал е некомпетентност), а аз тепърва трябва да навлизам в изградения от него свят и да правя логически избори, които той ще оценява.

Нямаше защо да се крием – ромеите така или иначе биха научили за целта на похода ни, а възможност за изненада все пак имаше.

Ако се вдига шум, ромеите биха научили, че има поход. Каква е целта на похода не знам откъде биха научили, при положение, че в края на епизода читателят трябва да я определи (пред стените на Филипопол).
Не знам и къде е скрита възможността за изненада, ако ромеите така или иначе научават даже целта. Ако шумът, който вдигаш на тръгване, не е проблем, понеже ромеите така или иначе знаят всичко, дори Филипопол няма да бъде изненадан.
А ако Филипопол не е изненадан и ако само няколко каруци могат да натоварят очакваната плячка, то във Филипопол или има гарнизон, способен да удържи армията ми отвъд стените, или плячката вече е натоварена на няколко каручи и е отпътувала, така че след успешна обсада ще си остана само със славата на покоритетел на града.

В края на епизода следва избор, който ме изнервя.

Можех да наредя обсада на Филипопол и изобщо да не се занимавам с Иванко (2).

Защо една успешна, бърза обсада на Филипопол да изключва последващи занимания с Иванко? Ясно, човекът ще офейка (влизам в стила на автора). Ама както ще стане ясно от следващата ми забележка, не виждам какво му пречи да офейка, ако избереш една от многото му крепости и сбъркаш.

Друг вариант бе да подмина Филипопол и да се отправя направо към Родопите, като разчитам на бързината си, за да приклещя Иванко в някоя от неговите крепости, преди да успее да организира всичките си войници (10).

Добре, подминаваш Филипопол, без да го обсадиш. Как ще разбереш в коя от многото крепости се е скрил Иванко, без да ги превземеш една по една? Избираш си една, обсаждаш я и докато я превземеш, Иванко има достатъчно време да се организира. Или да офейка.

И накрая – можех да оставя малък отряд да обсади Филипопол, а с останалата войска да нахлуя в планината (20).

Ако не знам числеността на ромейската войска във Филипопол, как да преценя дали "малък отряд" (каквото и да означава това в числа) ще е достатъчен!?
Гарнизонът може да се промъква в гръб на обсаждащите и да ги атакува, което е почти гарантирана победа при относително еднаква численост.


Според мен, указанията на епизод 20 не са достатъчни. Гледам прехода 1-20-21 и откривам, че на 20 се оказвам тотално неподговен за определяне на числеността на отряда, да не говорим, че не знам какво и къде да запиша, между кое и кое да избирам и т.н.
На 20 намирам следното описание:

Наредих неголям отряд да държи Филипопол под обсада, без да влиза в излишни битки и с нареждане да се оттегли при първата по-сериозна опасност.

Всяка битка, дори и да не е излишна, носи някаква опасност. Представи си, че насреща ти е само един, ама Конан Варварина.
Как един малък отряд държи в обсада голям град!? Гарнизонът може да се измъква, да купонясва (или да ме настига и да ми нанася поражения), после пак да се прибира.
Накъде ще те оттегли обсаждащия отряд в случай на опасност - към Родопите, за да се присъедини към моята войска, или обратно откъдето сме дошли?



Погледнах дали някой е казал нещо смислено като критика. Видях това с щитовете... Не разбрах логиката на автора. Според мен се е объркал и не е имало кой да го поправи.
Какво значение има дали те нападам отляво или отдясно, когато ти си пред мен и стреляш по мен с лък? Стрелата идва фронтално срещу мен, аз я отразявам с щита си.
Да, има логика в това да нападнеш войскова част във фланг и да стреляш към десните им ръце, защото с тях държат мечове, а не щитове. Първият залп ще нанесе по-големи щети. Но тази логика не важи, когато стрелците се защитават срещу фронтална атака. А без значение откъде заобикаляш и от колко различни посоки ги атакуваш, ти се приближаваш до тях фронтално. И е все едно с коя ръка държиш щита.

На 30 има един израз "лъконосци", който не ми допада особено. Не ми допадна и определението "корави" за стените на Станимака. Не ми допадна и това, дето говоря сам на себе си:

- Трябва да ги разкараме от там! - рекох сам на себе си...

Цялата логика на 30 ми се губи. Има един път, разклонение и стрелците са застанали там. Планина е. Как така можеш да се разгърнеш, че да ги нападаш и от двата фланга?
Как така разузнавачите не са се натъкнали на тях?
Защо ти е да ги нападаш, вместо да ги обкръжиш и да им отрежеш пътя за отстъпление? Щом можеш да ги нападаш и по двата фланга (лично аз не разбирам как точно е възможно това в планината), можеш да опиташ да ги обкръжиш и по този начин да ги принудиш да отстъпят.


Интересът ми към играта би спрял до епизод 1, който според мен трябва да бъде пренаписан с много повече мисъл. Впечатлението ми от следващите епизоди е, че и те подлежат на критичен прочит и пренаписване след сериозно осмисляне.


Все пак, очевидно съм малцинство. Виждам, че двама души очакват с нетърпение книгата и очевидно посочените от мен проблеми за тях са незначителни, или по-скоро незабележими.

Благодаря за мнението, хубаво че някой чете и мисли върху написаното то мен.

За каруците: Това за каруците е цитат от подготвения поход на Крум срещу Константинопол:

"...обсадно въоръжение. То обхващало големи бойни кули — "костенурки", за разбиване на стените, огнехвъргачки и т. нар. овни. Цялото това снаряжение трябвало да се транспортира до Константинопол с 5000 каруци, обковани в желязо. Воловете за тях вече били осигурени в канските обори. "

Не знам как точно става товаренето, но така пишат византийците.

Нужда от празни каруци има, ако походът завърши с бърза победа. Разбира се, каруци под и над път се намират. Забележката си е на място.

За изненадата: Ромеите имат едно от най-добрите разузнавания в Света по това време, като само италианците са по-добри. Готви ли поход Калоян, те ще знаят - ще знаят, че се свиква войска, че се строят овни и каменометки, че се подготвят каруци и т.н. Калоян е започвал повечето си походи край София, това също не е изненада за никой. За това войската няма нужда да бъде крита, нито може да бъде крита. Но накъде ще бъде поведена знае само царя - в това се състои изненадата.
София е много удобна база. От там Калоян може да тръгне срещу сърбите, срещу маджарите, срещу Хриз в Македония, срещу Иванко в Родопите или да нападне Пловдив. Армията може да се окаже пред стените на важен град за няколко дни, преди шпионите да научат кой точно и преди да се свика войска, за да му бъде пратена помощ.

За обсадата: При обсада плячката не се изнася, а се скрива зад стените на града. Това е предназначението им. Гарнизоните са си гарнизони, но в повечето случаи се е налагало да се праща войска, за да свали обсадата. Войска, която ромеите не могат винаги да си позволят.

Не знам защо изборът да нападнеш само Филипопол е изнервящ. От Филипопол може да се вземе голяма плячка, а преследване на Иванко из чукарите е опасно и не особено доходоносно.

Къде е Иванко се разбира от разузнаването.

В един епизод е посочено, че в Пловдив има 2000 войници. Но не и в правилния епизод. Пропускът е мой, благодаря за напомнянето.
Добре подготвен гарнизон може да държи под обсада един град. Не се иска кой знае колко - да се принудят защитниците да затворят портите, да се отреже търговията и снабдяването, да се внимава да не тръгне гарнизона да излиза да се бие. Колко порти е имал Пловдив? 4. Не са нужни много хора, за да се държат под контрол. Иначе пазачите може да си ходят да си купонясват колкото искат, да отскачат до местните бардаци и т.н. Трябва да са много добри в маскировката, обаче. Имало е случаи, когато началникът на една крепост бил хванат от обсаждащите докато се къпел на реката под стените.
Винаги има опасност от излизане на гарнизона и опит за пробиване на обсадата, за това и Калоян трябва да остави достатъчно хора. Така, че онези вътре да не посмеят да им излязат насреща. От откъса не става ясно, но ромеите не са особено кадърни в боя. Далеч са от Конан. Когато предлагали услугите си на кръстоносците като съюзници онези ги отхвърляли с презрение и им обяснявали, че не разбират нищо от война.
Сериозна опасност би била войска, идваща да освободи града. Това прави обсадата още по-ценна, защото ако войска идва да освобождава Филипопол същата няма да може да помага на Иванко, когато го приклещят в някоя крепост. Пак напомням - войската е скъпо нещо, а точно в този исторически момент за ромеите е направо непосилна, защото се разчита главно на наемници.

За щитовете: Щитът в общия случай се държи с лява ръка. За да напредваш по пътека и да се пазиш лесно с него, трябва да вървиш отдясно. Така щита остава между теб и стрелите на противника. Ако си отляво трябва най-малкото да вървиш заднишком или неестествено да си извиваш. Като вървиш заднишком и сте повечко хора почвате да си пречите и да се блъскате един друг. За това съвета на Алексий Комнин не е за подценяване.
Има обаче какво още да се уточни по епизод 30, него бих го пренаписал с повече детайли.

Благодаря пак! Общо взето за това пускам тези откъси.

Има ли нещо, което ти хареса?

Затрудняваш ме с този въпрос. Не съм по харесването, когато става въпрос за книги-игри (чия е вината е сложен въпрос). За харесване е, че работиш по завършването на втората част.

Обяснението ти за щитовете отново е неразбираемо за мен. Аз вървя срещу стрелеца. Поставям щита си между моето тяло и стрелата. Все едно е с коя ръка държа щита в този случай.
Ако вървя по пътека, която се вие вляво или вдясно по склона на скалата, ще се придвижвам бавно и с лице към стрелците, така че няма значение по коя от двете пътеки ще поема.
Пак казвам, ясно ми е защо една флангова атака би била успешна, ако бъде ударена незащитената страна на войниците. Но когато аз знам откъде идват стрелите, нищо не ми пречи да се придвижвам, държейки щита откъм посоката на стрелите. Вярно, ще съм по-неумел в защитата с дясна ръка, ако съм свикнал да нося щита в лявата. Но тук няма как да се защитя "активно". Стрелите ще идват на залпове, аз няма да ги виждам. Не е компютърна игра, не съм джедай... затова и няма нужда от ловкост и бързина. Просто слагам щита между себе си и залпа, гледам да прикрия максимална част от тялото си с него, после започвам да се моля да извадя късмет.

За плячката... когато е малка на обем (няколко каруци) и ценна, не виждам защо да не я отпратим към вътрешността на страната с подобаващ ескорт, особено ако знаем, че гарнизонът на Филипопол може временно да удържи града, но отстъпва значимо на армията на Калоян.

Изнервя ме, че няма вариант да нападна Филипопол и после да продължа към Иванко.

За изненадата... вероятно Иванко ще знае, че съм тръгнал към него, още преди да стигна от София до Пловдив. При това положение не виждам особен шанс да го заваря неподготвен и беззащитен в някоя крепост в Родопите.

И аз чак сега прочетох втората част от демото - и определено ми хареса.

Тактиката (изборите в битка без шанс и показатели) отново е малко, но поне я има и работи - поне във втория избор в дуела с Иванко де, когато определяш тактиката си за цялата битка. При първия избор обаче е малко непроницаема - или поне не добре описана логиката - да се отдръпнеш първо, за да можеш да атакуваш с пронизващ удар. Това дали очакваш атака от крепостта на 1вата или 2рата седмица, също изглежда малко на шанс - ако е имало солидна подсказка и логика, съм я пропуснал. Иначе го уцелих де, сетих се, че обсадените няма да бързат, а ще почакат колкото могат, особено ако става въпрос за чакане на подкрепление.

МНОГО странен и неприятен избор има, когато те побеждават в дуела - да постъпиш благородно ИЛИ исторически достоверно, лол. Но няма как - логичен е, такъв е сетингът.

Така че, отново, чакам двойката - дано има и доста по-литературни части, като в първата. Логиката с щитовете срещу стрелците си е желязна - не знам защо Майкъл не я вижда. Все пак става въпрос за обходна пътека около хълма с позицията на врага, не за прав път, че да вървиш напълно фронтално срещу противника.

Каква точно е логиката при обходна пътека? Нали не вървя по съседния склон... стрелците са над мен. Ако изобщо имат видимост, трябва да държа щита над главата. С коя ръка ще го държа няма никакво значение.

Надявам се, не си представяте, че когато стрелците пуснат залп, аз ще отбивам стрелите с щита, местейки го бързо така, че да ме защитава. Със същия успех мога да хвана меча и да отбия ловко всички стрели. Щом Люк и Дарт Вейдър го могат и то срещу лазерни пушки, що пък войниците на Калоян да падат по-долу...

Изречения като това: "За да напредваш по пътека и да се пазиш лесно с него, трябва да вървиш отдясно." не казват нищо. Очевидно авторът иска да каже, че е добре естествената позиция на щита да се пада между теб и стрелите, ама изказът не е добър. Освен това не е и логично, обясних вече защо.

Аз казах достатъчно по темата и не искам да спорим като за перспрективата. Ако видя, че някой, чието мнение уважавам, се изкаже аргументирано в полза на логиката на автора, ще го прочета с интерес и евентуално ще задам някой и друг въпрос, за да се опитам да науча нещо.

Mindcrime писа: писа:

Каква точно е логиката при обходна пътека? Нали не вървя по съседния склон... стрелците са над мен. Ако изобщо имат видимост, трябва да държа щита над главата. С коя ръка ще го държа няма никакво значение.

Надявам се, не си представяте, че когато стрелците пуснат залп, аз ще отбивам стрелите с щита, местейки го бързо така, че да ме защитава. Със същия успех мога да хвана меча и да отбия ловко всички стрели. Щом Люк и Дарт Вейдър го могат и то срещу лазерни пушки, що пък войниците на Калоян да падат по-долу...

Изречения като това: "За да напредваш по пътека и да се пазиш лесно с него, трябва да вървиш отдясно." не казват нищо. Очевидно авторът иска да каже, че е добре естествената позиция на щита да се пада между теб и стрелите, ама изказът не е добър. Освен това не е и логично, обясних вече защо.

Аз казах достатъчно по темата и не искам да спорим като за перспрективата. Ако видя, че някой, чието мнение уважавам, се изкаже аргументирано в полза на логиката на автора, ще го прочета с интерес и евентуално ще задам някой и друг въпрос, за да се опитам да науча нещо.

Не знам дали влизам в тази категория, а и не се чувствам като експерт по въпроса. Ще се опитам просто да обясня моята логика за конкретната ситуация.

Срещу теб има малко възвишение и две заобиколни пътеки, по които може да стигнеш до него. Напредвайки по дясната ти се прикриваш държейки диагонално щит с лявата ръка. Противникът ти е на ниско възвишение, но както и да изстрелва стрелите те едва ли падат вертикално върху теб, т.е. има логика да се прикриваш от стрела, която ще падне под ъгъл. При това положение е много по-удобно да го направиш с лявата ръка, а не с дясната.

P.S. Радвам се, че Мишо отново пише тук. Мненията му в тази тема показват защо той е ценен за форума.

Mindcrime писа: писа:

За плячката... когато е малка на обем (няколко каруци) и ценна, не виждам защо да не я отпратим към вътрешността на страната с подобаващ ескорт, особено ако знаем, че гарнизонът на Филипопол може временно да удържи града, но отстъпва значимо на армията на Калоян.

Изнервя ме, че няма вариант да нападна Филипопол и после да продължа към Иванко.

За изненадата... вероятно Иванко ще знае, че съм тръгнал към него, още преди да стигна от София до Пловдив. При това положение не виждам особен шанс да го заваря неподготвен и беззащитен в някоя крепост в Родопите.

Плячката се състои от роби, животни, платове, сребро, злато, скъпоценни камъни и т.н. Хайде хората и животните няма да ги местим. Останалото може да се натовари на каруци и да се прати, но къде? Адрианопол е най-близкия голям град, малко по-защитен от Филипопол. Придвижването на каруците е бавно, а за охраната им може да се отдели примерно половината гарнизон. Към 1000-1500 души. Какво ще се случи? След два-три дни ще ги настигнат куманите на Калоян, на коне и малко учудени от късмета си, ще избият войниците без да им мигне окото и ще си вземат каквото си щат.
При положение, че ромеите затворят плячката в града, той може да устиска 1-2-3 месеца и повече, докато василевса прати войска да вдигне обсадата или настъпи зимата и сложи край на похода или Иванко се намеси. Това е смисълът да имаш град със стени и защитни съоръжения.

Когато години по-късно Калоян все пак успешно обсажда Пловдив войска няма кой да прати, богомилите са на страната на българите и градът е превзет, разграбен и т.н. За да се подготви нападение над по-голям град трябва подготовка - да се съборят кулите с каменомети, да се запълни рова и т.н. Това изисква време, което Калоян в тази ситуация няма, защото и Иванко го дебне, и ромеите могат да пратят помощ.

Калоян не се стреми толкова да изненада Иванко. Стреми се да изненада ромеите. Да не знаят къде да пратят помощ. Да, ако Иванко бъде свален някъде по бели гащи би било идеално, ама няма как една войска да остане незабелязана. Какво смята да прави тази войска, обаче, може да остане загадка до последно.

Тия неща наистина не стават ясни от откъса, но не ми се иска да пускам ситуациите около разузнаването, че става голямо спойлване. Читателят при добро разузнаване знае с какви войски разполага Иванко, какви има в Пловдив и т.н. и може да подготви кампанията си. Ако вземе твърде много войници кампанията ще е лесна, но ще трябва да плати повече заплати и да дели плячката с повече хора. Ако вземе твърде малко - може да провали похода. При лошо разузнаване се действа насляпо. Примерно знае се, че Иванко има 5000 войници, но не се знае какви са и къде са разположени, нито се знае намеренията му как да ги използва.

Ето моето мнение за епизод 30.

Могъщата снага на планината беше покрита с гъсти вековни гори, из които скитаха зверове и приказни създания, които дебнеха заблудените пътници, за да ги погубят

.
Тук трябва да се изчисти повторението на "които".

Прорязваха я множество реки, ждрела и тесни пътечки, които ме притесняваха далеч повече от създанията, защото бяха все места, удобни за устройване на засади.

Не знам как точно би се движила войска през Родопите. Все пак, не разбирам проблема със засадите.
Първо, "ждрело" е дума, която ме кара да погледна в тълковен речник. Харесваше ми онзи стил от соц време да има обяснения под линия, включително и авторови. Сега намирам сходни описания, които са горе-долу такива: "Тясно речно корито обградено от стръмни склонове". Повечето читатели просто подминават такива непознати думи и продължават към "екшъна". Не им пука, че всъщност изобщо не са разбрали какво описва авторът.
Ждрелата биха били проблем, ако минавам по тях по реката, а отгоре ме подпукат с камъни и стрели. Кое точно е опасното в преминаване на един такъв участък, освен липсата на дисциплина? Нали затова са съгледвачите. Ако трябва, ще пратя горе по един малък отряд да охранява позицията.
Като цяло са ми неясни нещата със засадите. Не съм капацитет, но каквото съм чел по въпроса, било е неубедително. Няма как да изненадаш войска, ако съгледвачите си изпълняват задълженията. Да, работата им е опасна и ако врагът дебне, ще губиш хора. Няма да са много.
Малобройни групи не могат да си позволят много съгледвачи, но цяла войска от поне няколко хиляди войника може и трябва!
Не познавам достатъчно добре Родопите. Много повече от засадите биха ме притеснявали теснините, където 500-1000 души чудесно биха се сражавали съвсем равностойно с моята войска. Достатъчно е да има една такава теснина без възможност за обходен маршрут, и кампанията ми приключва. Мисля, че именно това е причината прекосяванията на планини винаги да се извършват тайно и бързо. Може би прекалената нервност при бързането е причина да се попада в засади.

Пред войската ми пътят се разклоняваше на две около малко скалисто възвишение.

Аз не виждам пътеки, водещи към върха на възвишението. За мен това е разклон, просто не е казано кой път накъде отива. Но не си го представям като поляна и по средата й възвишение, а пътят минава и от двете страни на възвишението, после се събира от другата страна и продължава нататък.
Но пък авторът го е написал: "пътят се разклоняваше на две около малко скалисто възвишение". Мисля, че е неуместно да се употребяват едновременно "разклонява" и "около". Разклонява се пред възвишението, в подножието на възвишението, но не и около възвишението.
Понеже върхът се щурмува по двете пътеки, започвам да си представям как изведнъж пътят спира пред възвишението и се разделя на две пътеки, събиращи се на върха на възвишението. Ама е малко странно поведение за път.

Върху него се бяха настанили стотина лъконосци и започнаха да ни обсипват със стрели.

И това изречение за мен е лошо написано. Не може в едно изречение да събереш нещо принципно (войскова част стрелци са се настанили на възвишение) и нещо, случващо се в настоящия момент (начало на обстрелването).
Разбира се, остава ми чуденето къде гледат моите съгледвачи, че да допуснат цели 100 човека да се настанят тайно на толкова удобно място и да изчакат войската ми да навлезе достатъчно навътре в обсега им, че да започнат да я обстрелват.


Не разбирам добре обяснението на comics_ross за щитовете. Ясно е, че ако тръгнеш към върха по твое дясно, е добре да държиш щита в лявата ръка. Ако тръгнеш по твое ляво, е добре да го преместиш в твоята дясна ръка. При положение, че не си се родил с ръка-щит, не виждам причина половината ми войници да не преместят щита в дясната ръка по време на подхождането към върха.
И пак да кажа, това е моментно - накрая стигаш до ситуация за фронтална атака и там е все едно дали си заобиколил отляво или отдясно.
Затова вярвам, че изборът е сгрешен от автора. Единствената правилна логика е да нападнеш едновременно от двете страни, а не само от едната. Просто за да вкараш двойно повече хора в битката.


По въпроса за обсадата и изненадите, не разбирам как точно може Калоян да изненада ромеите. Те ще разберат, че е потеглил от София към Пловдив. В Пловдив ще бъдат много изплашени, това е ясно. Ромеите няма да знаят какво е намислил. Но когато Калоян стигне Пловдив, ще се наложи да свали картите. Или ще продължи към морето, или ще тръгне в Родопите. На морето може да са в очакване и докато той подминава Пловдив, те имат време да се организират. Горе-долу същото важи за Иванко в Родопите.
При положение, че една обсада трае месеци, ромеите имат достатъчно време да изчакат Калоян да покаже с действия какво иска да постигне и да реагират според видяното.