Български проекти.

Toва за Калоян е страхотно! Иначе за третата част - доколкото съм чел и помня, тя идеята му да превземе Константинопол е по-скоро чрез обединение между гърците и българите. Доколкото знам има и такова споразумение с ромеите - ако ги оттърве от кръстоносците, те да му дадат короната. Естествено, те се измятат по-късно, та третата част би била една наказателна акция към тях, която, съвместно с кипящата криза в днешни дни съвсем да ги довърши

xenox, идеите за Константин и Калоян са много добри. И аз съм за тях. Това с докторите е много специфично, а това с мутрите въобще не ми харесва като идея

Но както казах историческите сюжети и идеите за играта с Калоян на части са много добри. С интерес ще следя евентуално развитие на проектите.

Не мисля, че ще стане.

Не, не е защото съм скептик. Просто нашата си История е малко тънка нишка. Най-малкото владетелите ни в по-голямата си част не са толкова велики, колкото ги изкарваме. КИ за цялото управление на Калоян ми се струва невъзможна. Адски трудно ще е и да се определи, какво ще стане, ако се вземат различни от историческите избори. Да не говорим, че езика, който са ползвали, социалния ни строй и общо-взето всички аспекти на обществото ни по онова време са доста различни от това, на което е свикнал българския читател.

Книга за Кирил в хумористичен стил е прекрасна идея. Радва ме

Хамелеоне, ще те добавя като враг Да знаеш обаче - мнението ти е много ценно.

Чета за Калоян и само гледам как авторите ни след всяка по-зловеща постъпка все бързат да я извинят я с понесен удар по главата, я с гръцкото двуличие, я с някакво съмнително отмъщение. Ами дивак си е бил човекът, трябва да можем да го приемем. Но талантлив на бойното поле - когато е ставало дума за война почти няма неуспех. Както на повечето ни царе - липсвала му е умереност и далновидност.

Ти остави царуването му, идеята ми е да разкажа дори за съвсем хипотетичните му преживявания в Константинопол, където донякъде се е формирал като личност - бил към двадесет годишен тогава. Всичко може да се побере в 500-600 епизода, като ще има циклична система за водене на по-маловажните битки, която обмислях неотдавна.

Езикът, доколкото схванах, няма значение за публиката, ако останалите работи в книгата са ок.

Какво смяташ, че е било различното в обществения строй от това, което очаква читателя? То за него не се и знае толкова много. Аз го виждам като преход към западен феодализъм - болярите гледат да си имат крепостници, трябва да осигуряват приходи за хазната, но ги скатават ако могат, поддържат си войски, ако не им стигат - наемат западняци или кумани. Даже няма да е лошо Калоян да вземе да върне старото българско устройство (като устрои на недоволните полет от лобната скала) или да въведе стратиотска система, за която е учил в Цариград. Или да въведе демокрация - разбира се, погубен избор.

За мен по-големият проблем е как ще се приеме нещо не толкова сериозно за болезнена тема като Историята, нали само тя ни е останала като национална гордост - мисълта, че навремето, с добри, вдъхновяващи лидери, държавата е била конкурентноспособна в световен мащаб.

xenox писа: писа:

Езикът, доколкото схванах, няма значение за публиката, ако останалите работи в книгата са ок.

За публиката в мое лице езикът има огромно значение.

А за да не стават разминавания в дефинициите - може да ни тестваш с някой пасаж, написан по два (или повече ) различни начина.

xenox писа: писа:

Хамелеоне, ще те добавя като враг Да знаеш обаче - мнението ти е много ценно.

Хаха, радвам се, че съм от полза. Но да, наистина съм критичен, а като съм под пара - просто ужасен, особено като съм убеден в правотата си

xenox писа: писа:

Чета за Калоян и само гледам как авторите ни след всяка по-зловеща постъпка все бързат да я извинят я с понесен удар по главата, я с гръцкото двуличие, я с някакво съмнително отмъщение. Ами дивак си е бил човекът, трябва да можем да го приемем. Но талантлив на бойното поле - когато е ставало дума за война почти няма неуспех. Както на повечето ни царе - липсвала му е умереност и далновидност.

Всъщност, признавам, че наистина е един от най-стабилните ни владетели, но не мисля, че е подходящ за КИ. Всеки си има своя представа за това какъв е бил, а и често най-видните ни историци не могат да постигнат консенсус по даден въпрос.

Сега се сетих, че може да стане, ако се романизира и се направи малко псевдо-исторически, а не чисто исторически. Даже може да стане много добре, ако подчертаеш, че "историческата истина е нещо относително в тази книга". Даже всеки сигурен исторически факт може да го подчертаеш с дебел шрифт с образователна цел

xenox писа: писа:

Ти остави царуването му, идеята ми е да разкажа дори за съвсем хипотетичните му преживявания в Константинопол, където донякъде се е формирал като личност - бил към двадесет годишен тогава. Всичко може да се побере в 500-600 епизода, като ще има циклична система за водене на по-маловажните битки, която обмислях неотдавна.

Какви битки?
Изкарал е две години в Константинопол и после се е чупил. До колкото знам, нищо кой-знае какво не му се е случило там (но може и да бъркам. А и виж отгоре за романизирането на събитията, какво съм казал ).

xenox писа: писа:

Езикът, доколкото схванах, няма значение за публиката, ако останалите работи в книгата са ок.

Езикът беше пример, но едно е фентъзи, друго е историческо произведение. Ако искаш да се усеща като историческо ще си ги има забравените от обществото ни вече архаични начини на изразяване (поне на официалните срещи). Специално за езика съм дълбоко убеден, че ако искаш добра атмосфера ще го прецеждаш внимателно.

xenox писа: писа:

Какво смяташ, че е било различното в обществения строй от това, което очаква читателя? То за него не се и знае толкова много. Аз го виждам като преход към западен феодализъм - болярите гледат да си имат крепостници, трябва да осигуряват приходи за хазната, но ги скатават ако могат, поддържат си войски, ако не им стигат - наемат западняци или кумани. Даже няма да е лошо Калоян да вземе да върне старото българско устройство (като устрои на недоволните полет от лобната скала) или да въведе стратиотска система, за която е учил в Цариград. Или да въведе демокрация - разбира се, погубен избор.

"Старото" и "новото" не са много различни. И в двете Боилите са били досадни копелета. Виж, по-логично ще е ако се опита, като Петър Велики в Русия - просто да ги разкара. Но не мисля, че би могъл да успее.

Реално, Българските владетели са били нещо доста странно - на пръв поглед изглеждат като абсолютни монарси, на втори, човек се чуди изобщо как да успявали да свършат нещо. Твърдо съм на мнение, че имаме някаква форма на аристокрация, но правата и задълженията й са малко по-различни от западната. Да не говорим, че аз поне не помня да сме имали истински крепостни (но има голям шанс да бъркам!!!). Че сме били феодални е ясно - това си личи от владетелите. Щом имаш силен и волеви владетел - имаш единна държава. Щом владетеля е мухльо - имаш разцепления. Но да, точния строй е странен и не съм добре запознат с него.

xenox писа: писа:

За мен по-големият проблем е как ще се приеме нещо не толкова сериозно за болезнена тема като Историята, нали само тя ни е останала като национална гордост - мисълта, че навремето, с добри, вдъхновяващи лидери, държавата е била конкурентноспособна в световен мащаб.

Има една книжка, "Кратко-смешна история на България" или нещо от рода беше. Много готина. Ако е нещо в този дух - майтапът ще е удачен. Всъщност, мисля, че ако се представи без да се изкривяват фактите и без да се ползва някакъв истински клозетен хумор... ще се приеме повече от добре.

Кал писа: писа:

xenox писа: писа:

Езикът, доколкото схванах, няма значение за публиката, ако останалите работи в книгата са ок.

За публиката в мое лице езикът има огромно значение.

А за да не стават разминавания в дефинициите - може да ни тестваш с някой пасаж, написан по два (или повече ) различни начина.

[offtopic]Трол.
Бъзикам се [/offtopic]

Това, че историците не са наясно с пълнотата на фактите дава доста свобода на автора да си измисля каквото сметне за добре, стига да не противоречи на вече известните факти.
Например: Калоян е бил заточеник в Цариград, дълго след напускането му са сочили къщата, в която е бил "държан". Това са фактите. От там нататък - може да е чел стратегикони по цял ден, може даже да е учил разни философии или реторики или пък право в магнаурската школа, или да е ходил на литургии в Света София, може да е викал на хиподрума, заедно с феновете на Сините и Зелените, може да е завързвал социални контакти, от които да е разбрал що за стока са ромеите, може просто да е свалял мацки и да си е гледал кефа с патрикиите и чуждестранните наемници. В играта имаш право да избереш две от тия неща, като търпиш съответно плюсове и минуси.

Да не говорим, че аз поне не помня да сме имали истински крепостни (но има голям шанс да бъркам!!!). Че сме били феодални е ясно - това си личи от владетелите. ... Но да, точния строй е странен и не съм добре запознат с него.

Останах с впечатлението, че си запознат. Както и да е, ако излезе книгата ще си траеш.
България по това време е продукт от разпада на източната римска империя. Навярно още има спомени за старите теми и стратиотите при по-старите образовани хора (пък и по книгите), практиката на раздаване на пронии е вече сериозно навлязла, рицарите идват с модните си дрехи, ризници, пики, флагове, гербове и титли, които блазнят тукашното болярство. Удобно време да се кове нов ред.

Вилорп писа: писа:

Не е нужно историята на калоян да се предава от първо лице, спокойно може някой историк негов съвременик да я пише в движение.

Или героят да е пренесен в миналото по чудодеен начин и след като впечатлява всички със смартфона си го издигат за цар.

"-Нямате ли земя там, откъдето сте дошли, ами сте тръгнали да завладявате нашата? – реших да бъда директен с този устат фръзин.
-Чувал ли си, княже, за Троянската война? – попита рицарят след кратък размисъл.
-Чувал съм! В България е добре известна Троянската притча – заявих твърдо, макар някои от боилите ми неразбиращо да чумереха вежди.
-Ние сме наследници на троянците. На Еней, който пренесъл баща си на гръб на запад и после потомците му основали Рим. Дошли сме да търсим правото и земята на предците си.
„Хубаво то, ама и ти си римлянин, колкото аз съм раджипут” рекох си на ума. „Чакай обаче, ние също я умеем тая игра!
-А ти, рицарю – рекох тежко, - чувал ли си за Александър Велики, наречен още Македонски?
-Разбира се! Кой не е чувал за него!?
-Той е живял отвъд Хем и столицата му била Филипопол. При похода си в далечна Персия стигнали до държавата на българите, Бактрия или още Балгара. Разбрал, че с героизма на българите не може да се мери,затова предпочел да сключи брак с прекрасната им принцеса Роксана, а войниците му се заселили из тези земи и взели българки за жени. За това и ние сме наследници на Александра, а цялата му земя ни се пада по право – от Хем та чак до Индия, а това значи и Константинопол.
Настана мълчание. Рицарят ме гледаше като поразен от мълния, собствения ми двор едва можеше да повярва на думите ми. Тогава се обади някакъв от дребните велможи:
-Простете, господарю, но това съвсем не е вярно! Българите сме потомци на древните траки, които са по нашите земи още отпреди гърците и никъде не сме ходили…
-Не противоречи на княза, Йоане! – гръмна гласа на Радослав.
-Защо? - намеси се друг. – Княза греши! Ние сме наследници на хуните, на Атила, бичът Божии!
-Не е така! Ние сме живели на север от Китай!
Избухна страшна свада, в която боилите си крещяха научно-исторически доказателства без ясна логическа връзка помежду им. Прииска ми се да потъна в земята от срам пред госта, но навреме се сетих, че той не разбира и дума български - оглеждаше се наляво-надясно с любезна усмивка, навярно не много сигурен, дали не е обект на нападките.
Дръпнах Радослав и му посочих дребния велможа, който бе започнал мелето.
-Кой е тоя?
-Йоан Автохтон му викат, господарю.
-Покани го утре на разходка до лобната скала."

Ееееех... :clap:

(Мерси на hameleona за подсказаното емотиконче. )

Благодаря - и ВСЕ така!

:clap: :clap: :clap: :clap: :clap: :clap: :clap: :clap: :clap: :clap: :clap: :clap: :clap: :clap: :clap: :clap: :clap: :clap: :clap: :clap: :clap: :clap: :clap: :clap: :clap: :clap: :clap: :clap: :clap: :clap: :clap: :clap: :clap: :clap: :clap: :clap: :clap: :clap: :clap: :clap: :clap: :clap: :clap: :clap: :clap: :clap: :clap:

Великоооооооооооооооо!!!!!!!!!!!!!!!!!

Човече ако напишеш нещо изцяло в тоя стил издържано и ако е КИ...
О, боже, още се смея... Само така! Искаме още!!!

Само една молба да метна. Който се заеме да пише нещо подобно да слага под линия или в края на книгата обяснение на термини и архаизми.

Осъществи тези идеи, човеко. Разчупени са и звучат адски предизвикателно. Не бих казал, че познавам добре историята на БГ и света, обаче една наскорошна вечер, преди да си легна, си мислех как в някакво извратено съвремие националните ни герои навремето биха били други, а истинките - родени сега. И си го представих като малко пошла книга игра: например Левски е по погрешка убит, докато пазарува изкуствена елха в Била, а Ботев продава в магазинче за сувенири.