Български проекти.

И после си е тръгнал с мир, а? Ясно-ясно. Да живее боцмана. И ония дето се мъчеше да ме убеди, че прабългарите са траки...

Бтв, стига съм спамил.

Ксенокс, видях, какво имаш предвид, явно съм мисспелнал името в гугъл и за това ми даде една странна снимка на нещо между двете стени.

Реално аз не бих нападал там. Бих се концентрирал върху най-голямата порта, хвърляйки бая кинти за свесен таран. Но пък не съм специалист по превземането на креспости, признавам си пръв

Не казах, че си тръгнал с мир. Напротив запалил е влахерите точно на оня кей дето твърдиш, че се е окъпал.

А да и за прабългарите не се знае точно от де са се пръкнали, така че и марцианци спокойно можем да ги пишем. Обаче ако е сигурно нещо, то е, че в нашите жили тече много тракийска кръв и почти никаква прабългарска. Поне антрополозите така разправят.

Вилорп писа: писа:

Портата е най-защитената част от стената, да не говорим че не стената пази града а стражата върху нея. И въже с примка може да ти е достатъчно ако няма кой да те спре горе.

Да, но по-добре да отвориш порта, отколкото да прехвърлиш стена. Стига ти да изградиш добра костенурка (не, не римска костенурка, а такава за таран).

Отново ти заявявам, Спасе, че винаги има начин, стига да има желание. Но да, повече ме бива в защита, отколкото в нападение. И все пак, ако съм се побъркал тотално и реша да превземаме един от най-стабилно укрепените градове на света... ми ще е със щурм и много жертви в жива сила.

Рововете се запълват лесно, стига да има желание и добра инженерна част. Врящата вода е гадно нещо, но ако си направиш добра хралупката - полза от нея няма. Както и от всички други течности. Уловката е да закараш до там шесттонната си конструкция от метал. И да намериш начин да докараш достатъчно подкрепления наблизо, за да могат да отблъснат евентуално излизане от портата на противника.

В същото време криеш силите си, нападаш на различни части от стената, хвърляш хора на сигурна смърт и дебнеш. Дебнеш някой да успее да пробие някъде. И след това градът е твой. Почва втора фаза - сграда по сграда, с огромни жертви, ибиване на всичко дето мърда и стигане до вътрешните стени. Стигнеш ли до тях - отново ти трябват обсадни машини, тарани и кули, но прехвърли ли ги веднъж идва най-трудното - изчовъркването на противника от проклетата цитадела. Пак с цената на много, много, мнооого жертви.

Съотношение 10:1 в полза на нападателя е прилично и имаш шанс с граф като Константинопол. Съотношение 20:1 ще е най-добре. 30:1 е да си сигурен.

Между другото, замислих се, че книга на такава тематика е идеалният вариант за нещо подобно на "Черният петък" на Сим. Имам предвид каретата с реална историческа информация (само това, без другите "качества" на книгата). Та замисли се, това си е интересен вариант. Човек може докато чете и вижда алтернативното развитие на историята в книгата в зависимост от решенията си, да може да прочете и историческите данни. Подходящо както за по- младите читатели, така и за такива, които са позабравили детайлите

И карта ще има, но докато стигна до нея има още една-две глави. Историческата информация си присъства с всичка сила, включително и извори на древни автори. Само един момент смятам да променя - Ниш, Белград и Браничево са завладени от маджарите преди Калоян да стане цар и трябва да ги отвоюва една по една. Но може да стане и според историята - да ги прилапат маджарите след победата на Калоян при Варна.

В момента съм на пребиваването му в Константинопол и се закучиха нещата, защото това, което научава там трябва да се прилага по-късно и се налага да пиша две и даже три глави наведнъж, но се получава добре.

Ксен, прочети пак "Завръщането на Наследника", "Завоевател!" и "Дивия запад", за да си припомниш едно-друго за организацията на армии в КИ.

Думата за механик или инженер по обсадните машини е "технитар". Ако ти трябва някаква информация по средновековна терминология - питай спокойно. Ако трябва, бих ти пратил даже библиография

Изглежда, че ще е интересен проект. Успех, докторе!

Я кажи има ли в Константинопол някакъв откровен критик на императорската политика по това време?

За думата "механик" останах с впечатление, че е цитат от исторически извор. Все пак "машина" има още в древна Елада.

Ние изобщо имаме много зле съставена представа за византийските историци - че са едва ли не говорители на някаква дворцова, официална пропаганда, крайно субективни българомразци. Това е вярно само в отделни случаи и по-скоро за авторите на официални документи и тълкувания на църковните събори (например в очернянето на иконоборците са хвърлени много усилия).
Всъщност повечето византийски хронисти са не само невероятно начетени по антична литература, но и много добросъвестни, макар и робуващи на клишета в изказа. Почти всички историци на Византия имат не само изискан стил, но и са крайно иронично настроени към собствените си императори. В твоя случай Никита Хониат е авторът, който ти трябва. Той просто съсипва и Андроник I Комнин, и династията на Ангелите. Цялата жестокост на епохата и безумието на всички водачи, успешни и неуспешни, изпъква в историята му. За него и императорите на ромеите, и българските бунтовници, и маджарските крале, и норманските нашественици, и кръстоносците, и изобщо всички са от един дол дренки - зверове. Не цепи басма никому, а езикът му е великолепен. Тръпки да те побият от описанията му. Можеш да си го намериш на руски в нета. На български е превеждан само частично. Тъй че - Никита Хониат.
А ако ти трябва герой в книгата, който да е критик на императорите - може да бъде Теодор Ласкарис, бъдещият император в изгнание (в Никея), който спасява остатъците от Византия и подготвя прогонването на латините.
От западните автори най-кадърен е Жофроа дьо Вилардуен (преведен на български), а най-показателен за западното недоверие към Византия - Робер дьо Клари (също преведен, но се намира трудно). Също ще си ги намериш най-лесно на руски в нета, но пиши "де" вместо "дьо" и "Клэри" вместо "Клари".

"Технитар" също е от исторически извори и освен това си звучи по-старинно.

Ти ще кажеш кой и поради какви причини е родил клишето "пристрастен византийски автор" в историята ни. Авторите, доколкото съм чел (предимно жития), наистина ми се струват пристрастни - все пак са си хора, но често недолюбват не само българите и враговете на империята, ами и самите императори. Друго, което ми прави впечатление, е пацифизмът на ромейската интелигенция - общо взето не одобрява войната и преживяват тежко конфликтите на Византия с българите и сърбите и говорят за нея с тъга и съжаление. Плюс традиционното "Бог ни наказва заради многото ни грехове".

Четох Вилардуен на английски, не успях да намеря български превод. Ще погледна и Клари. За Никита наистина трябва да се постарая - може би пак на английски, че ми върви по-гладко от руския.
Само че Никита дали е критикувал императорите приживе, когато е заемал постове в двора им? Дали е имал очи да заяви в лицето на Исак Втори и Алексий Трети, че са мързеливи, разглезени и некадърни? Или е писал чак по-късно, в Никея, преосмисляйки събитията. Та измислил съм си един дето открито критикува и накрая го отнася жестоко. Не знам доколко е имало цензура по времето на Ангелите и тайна полиция или агенти, както в Римската империя.
За Магнаура знаеш ли кой е можел да се учи там? И платено ли е било висшето в Базилеята?

Е, то се знае, че хулиш даден император чак след като пукне Освен ако не си хитър като Прокопий и не пишеш "Тайна история". Хониат пише в Никея. На английски името му е Nicetas Choniates. Преди 1204 той е един от логотетите на империята, столичен чиновник, истински ромей, така че е имал възможност да се нагледа на глупостите в управлението, а вероятно и да участва в тях.

Обикновено parrhesia, откровеността, е била качество, очаквано от монасите, най-вече от духовните наставници - "старци" и изповедници на величията на деня. Най-често този, който озаптява безобразията на властниците, е някой безцеремонен, строг и уважаван от тълпата възрастен калугер, врял и кипял проповедник, но невинаги особено начетен и обикновено не владика. Повечето изобличители на императорските ереси и своеволия са такива колоритни, мрачни и мъжествени личности.

Магнаура е преди всичко един от по-малките дворци в Константинопол, а не учебно заведение през цялата си история. В града е имало доста възможности за учене: императорско училище, най-вече за възпитаване на бъдещи чиновници от синчетата на добрите семейства, манастирски училища към скрипториите и Великата църква, както и частни възпитатели.

По-интересно ще е Калоян да го заведат в Магнаура, да понаучи малко . За критикът - прав си, най-логично е да бъде някой монах. Стар и достатъчно фанатичен, че да не му пука, ако го затрият. Виждах го по-скоро светско лице, учител, философ - преподавател, който негодува, че младежта не ще да се рови по книгите, а ходи по хиподруми и курви. Дори нещо като визнатийският Йода.