Ревюта и коментари за Котаракът и Черният Нарцис

Изиграх я тази нощ, на едно сядане. Успях да я превъртя от първия път, но тепърва ще разцъкам и други разклонения, защото ми се стори, че имаше и по-добри начини за минаване.

Определено не прилича на нищо, което съм играл преди - нищо общо със стандартните жанрове като "обикаляй и бий по главата всичко, което мърда". Като че ли най-много бие на криминале/детектив (murder mystery), защото цялата основна част от действието се развива в едно имение. Само че престъплението още не е извършено, а задачата на героя е да намери единственото място в цялата коварна схема, което като настъпи моментът ще му позволи да се измъкне от хватката на могъщите си и безжалостни противници.

Други неща, които рядко се срещат в КИ, са възможността за любовна история и за важни, животоопределящи морални избори на героя. Екшън почти няма, както се подразбира и от липсата на бойна система, всичко е дипломация и предугаждане. Тъй като още отначало се опитвах да надушвам общите положения и посоката на историята, успях да избегна принципните грешки, а с останалото се справих добре - но не мисля, че е лесна като цяло. В един момент всичко изглеждаше доста безнадеждно. И определено не е за малки деца, поне едно 12+ й приляга.

Предполагам, че следващата част (Абаносовият дракон) ще е доста различна по характер, най-малкото сетингът й няма нищо общо с първата... И засега тва е, постарах се ревюнцето да е максимално лишено от спойлъри. Все пак за КИ това е най-важното, а пък засега май съм единственият тук, който я е играл в завършен вид.

В заключение: сега като се замисля, май Нарцисът най го докарва до игровия стил на Любо, да речем в "Нощта на върколака", само че игровата му схема ми изглежда по-сложна и добре обмислена. И да - сравнението е съвсем заслужено. Като цяло, много солидно попълнение в КИ жанра - в оригинален и рядко срещан поджанр - особено като за дебютна книга и предвид факта, че сигурно в наши дни сме (поне аз) много по-критични от навремето, когато харесвахме едва ли не всичко (без Сим).

Снощи преди работа завърших с резултат 80+, за точната цифра трябва да си видя пак дневника, и се каня да поствам !

Ето, така трябва да се правят книги-игри ! Е, можеше още повече интерактивност и по-малко магия, но и двете са напълно в рамките на допустимото. А и предвид идеята, че е за начинаещи, всичко е добре, и артът радва моята непретенциозна натура .

Наистина, не очаквайте дълги и масови мелета, меко казано не е това целта. От друга страна, липсата им допринася много за атмосферата, според мен.
Системата също е добре реализирана, или по-точно добре се използва това, което има! Е, аз харесвам всичко от "Синът на Пустинята", та до "Кървав меч", така че явно съм всеядно прасе и искам само да има някаква система.

Единствена критика, имената на кодовите думи ми бяха много сходни на моменти !

Общото с Котарака в чизми е само в едно. Оръжията са допълнение към хитростта и говоренето с хора, а не обратното !
Радвам се, че съм бил полезен.

Мен изключително много ме израдва фактът, че автора не е прекалил със самоцензурата, както се опасявах. Даже бих посъветвал Ал Торо да дава по-смело с жаргона.
И аз съм на мнение, че така се прави книга-игра. Ще има най-малко още три преигравания, докато видя всички възможни врътки. Изборите наистина имат значение за сюжета. Залага се много на атмосферата и разговорите с правилните хора. Въобще, тази книга засега е най-близо до представата ми за перфектна книга-игра.
Надявам се Ал да продължава все в същия дух.

Браво!
Книгата надмина очакванията ми. Определено нюхът ми не ме подведе (май го споменах в спречкването ни с Майндкрайм), криминале в стил Чандлър. Пестеливи фрази, без словоблудство, щипка хумор (можеше и още), малко наивна (или аз вече съм твърде циничен).
Има някои дребни стилистични неравности, но с практиката ще се изгладят. Дребни логически недоразумения, които могат да попаднат в графата "злобни заяждания": Има някои дразнещи чуждици, като инфилтрация; сенките под очите не означават непременно недоспиване - аз ги имам по рождение, дори да спя по 20 часа на денонощие, дъщеричката ми също; при първо копане на лозето не получанаш мазоли на ръцете, получаваш мехури, по някое време се пукат и ако упорстваш още няколко дни започват да се оформят в мазоли.
Както казах, без съществени грешки.
Изборът беше логичен на всички места от които минах. Образите са живи и непресторени. Определено успях да се вживея в ролята на Котарака.
Завърших с точно 80 точки.
Да си призная, липсваха ми точките за издържливост, бойното майсторство и всички други олд скуул характеристики, ще се радвам да ги видя в следващите книги.
Благодаря на Торо за приключението. Очаквам продължението с нетърпение!

Книгата е много добра.
Достави ми много голямо удоволствие и лесно се потопих в атмосферата.
Изборите са логични и дори да играеш гадняр ако не правиш глупости можеш да минеш книгата.
Според мен е доста по-добра от повечето книги от 90-те.

Книгата е супер. В интерес на истината в първите няколко епизода има какво да се ошлайфа, но по-нататък нещата си дойдоха на мястото. Стискам палци на автора и вече чакам следващата.

Аз също съм доволен от книгата. Изборите бяха изключително логични и никъде не изпитах желание да чийтвам. Системата с кодовите думи ми остави чувство за доста пропуснати възможности и осмисля евентуално преиграване.

Завърших я с едно умиране и 75 точки краен резултат.

Прочетох я. Книгата е добре оформена с готини картинки. Атмосферата е приятна. Чете се леко и бързо. Дължината на книгата е уцелена dead on. Принципно имам доста къс attention span и не си задържам вниманието по-дълго от 5 минути върху нещо без да се разсея, но този път стигнах до края от веднъж и накрая помних цялата история от до. Взех я на промоционалната цена, но сега като съм я чел знам, че си заслужава и 10-те лева (което ми реши проблема с избор на подарък за един скорошен рожден ден). Единствената ми критика е, че липсват повече xenos, на които да се трошат гръбнаците защото, деца, всички знаем, че това е съдбата на всички нечовеци.

Книгата е просто брилянтна. В началото като разбрах, че ще излиза бях леко резервиран заради странното име и корица. Сега, след като я прочетох мога да кажа само добри думи. Единствено корицата все още не ми харесва съвсем, за разлика от илюстрациите, които видях, че са от същия художник. Личното ми мнение е, че можеше да бъде в различни тонове и с нещо повече от глави. Но да кажа за самата книга. Това за мен е нагледен пример какво трябва да представлява книгата-игра (или интерактивния роман, както Уейн иска да налага). Без хвърляне на зарове, без шансове, а просто история с интеракция. Сюжетът е изключително увличащ, героите също са интересни и изглеждат истински. До последно има интрига, както и доста съдбоносни избори от типа "ще убиеш ли този или не", които влагат тежест в книгата. Всички ситуации са невероятно добре преценени откъм логика. В крайна сметка завърших играта без да умра, с 80 точки. За мен една от най-добрите книги-игри излизали въобще. Браво Торо!

Ето ревюто на книгата от моя милост. Надявам се скоро същата статия да излезе и в Словесата.

chetene.blogspot.com/

Това не го очаквах. Наистина не го очаквах.
От един неопитен в писането младеж на практика получаваме по-интересна история и по-добра игра, отколкото от много заглавия, които излизаха на времето. Трябва да отбележа че подходих малко скептично - и скептицизма ми се изпари някъде след срещата с Веялс. После пък се учудих че автора успешно е оплел сюжета така че да има няколко начина за завършване на книгата - с коренно различни действия. (Спойлер : Честно казано, никога не бих убил мацката, просто си е противно, но вероятно има хора за които и това е вариант.)

Спойлера продължава:
Това, което ме изненада успешно, беше, че сержант Хайнс беше от "добрите", а Тано - от "лошите" - не очаквах такава завръзка. Много ми допадна и начина по който Котарака изграждаше отношенията си с другите си колеги, и съответно резултата на играта зависеше от това. Като малък недостатък ми се струва изискването за точки "отношение", за да катурнеш мацката - ставаше с много по-малък сбор от възможния.

Честно казано, очаквам с нетърпение втората част, и се надявам Елинор пак да се появи (макар че ми се струва че няма).

Имам и една сериозна забележка - но това - в темата с критиките.

Pe6ka_S_Mnenie писа:

Честно казано, очаквам с нетърпение втората част, и се надявам Елинор пак да се появи (макар че ми се струва че няма).

Ако не се появи няма да си купим книгата!

(абе, нали, уж, инцидетно, може да случи, че ... е поумряла)