Ревюта и коментари за Котаракът и Черният Нарцис

Абе....
Не, че му е тука мястото, ама следващата за кога да я чакаме?
Нещо се зарибих....

Поздравления и от мен, Ал! Както се казва - 'летящ старт'
Книгата е чудесно ново начало за жанра. Като започнем от оформлението - корицата е стилна и напълно импонира на историята, разказана вътре. Според мен по-пъстър вариант определено нямаше да е подходящ в случая. Илюстрациите - също на много високо ниво. Само адмирации за Светослав Петров! От чисто фенска гледна точка бих се радвал, ако и следващите части на Котарака бъдат илюстрирани от него, за да се изгради характерен стил за поредицата. За съдържанието какво да пиша - веднага ме грабна с натуралистичния жаргон и готини лафове, без да стигат до крайности. Чете се на един дъх, както е писал и Уейн - за една нощ Историята е завързана, като вариантите за сдобиване със заветната думичка "сокол" или "орел" в края са адски интригуващи. Не искам да пускам спойлъри, нека всеки я прочете и ще разбере какво имам предвид, но наистина не вярвах, че при получаване на едната от двете думи ( ), може да се стигне до финала... Лично аз се гордея, че още на първото изиграване гордо записах "заек" в дневника, но малко по-късно допуснах евтина смърт, вследствие на прибързано решение Така я изиграх успешно на втория опит. Това от своя страна допълнително ме зареди след това да изпробвам ВСИЧКИ възможни варианти в търсене на оптимален успех / погибел Между другото епизодите с фатален изход са си емоция! Изчетох ги всичките и само два имат допирателна, като останалите са си уникални.
Извод: Историите на Котарака водят до пристрастяване към света на Крея, така че и аз с нетърпение очаквам "Абаносовият дракон"!

Получих книгата като подарък от Ал Торо и когато се видим следващия път, ще трябва да ми даде и автограф. Ако беше прописал преди 20 години, щеше да е в тройката на най-добрите български автори на книги-игри. Допуснал е доста грешки (прочетох един блестящ коментар за книгата: на Anardil, намира се на страница 3 на тази тема) и несъмнено трябва да се старае и да се шлифова, но не мисля, че неговият дебют е по-лош от моя преди 19 години.

Не съм виждал по-добро използване на кодови думи в книга-игра. Ал Торо показва, че добре разбира този похват и го използва отлично, постигайки достатъчно добра игра с оскъден дневник. Може би ако беше избрал да замени точките за отношение с кодови думи (което със сигурност е можел да постигне с лекота, достатъчно добър е), щеше да се получи още по-добре.

Да се даде възможност за постигане на максимален резултат по два начина (убийство или спасение на Елинор) е много добра идея в чисто игрови план.

Надявам се този млад човек, който ми стана много симпатичен от краткия ни разговор, да успее да разгърне потенциала си в и извън книгите-игри. И... дотук спирам с положителните оценки.

Неприятно впечатление ми направиха повечето коментари в тази тема: хвалене, възторзи, насърчения... Определено има нужда от това, ама ако критиките не са били на лични съобщения, значи си имате тук едно общество, което е настроено прекалено доброжелателно и в това има нещо лошо: авторът не получава стимул за развитие. Нито насока... Единственото оправдание за това е, че книгата вече е отпечатана и всички забележки са след дъжд качулка. Но не е достатъчно добро оправдание. Още веднъж да подчертая: браво на Anardil !

Не ми харесват много неща в търговската част:
1. Цената: 9.95 вместо 10.00 е базово правило и щом начинанието има и комерсиална цел...
2. Корицата: претенциозна и непривлекателна. Засукан шрифт. Не се вижда добре това "книга-игра".
3. Заглавието: претенциозно е и определено не допринася за увеличаване на продажбите. Утвърден и популярен автор би могъл да си позволи екзотика по отношение на заглавие, корица, тема... но когато издаваш книга-игра след повече от 10 години суша, трябва да си пазарно-ориентиран.
4. Илюстрациите: статични, непривлекателни... Жената на страница 52, например, едва ли ще се хареса на достатъчно широка аудитория. Илюстрацията на стр. 166 е динамична, но е ужасна, Котаракът прилича на комиксов герой, стражът е хванал оръжието по начин, съвсем различен от описаното в текста... Не се печели аудитория с такива картинки, а нали уж се търси възраждане?!
Целта е достатъчно трудна и без да се допускат груби грешки, а според мен всяко от изброените 4 неща пречи на продажбите.

Максималният резултат е 95, а не 100, защото от изброените 7 думи за по 5 точки можеш да запишеш най-много 5: една от вишни и рицар, портокал и само три от видра, пор, плъх и язовец. Последните 4 кодови думи се записват при мисията за проследяване на елфа до града, но можеш да запишеш най-много 3 от тях.
Другото е ясно: 25 че не си минал през смърт, 25 за постигане на голяма цел орел/сокол, по 10 за цяр и заек.

На епизод 226 липсва важно указание: "Запиши кодова дума "орел"".

В началото на темата се натъкнах на коментар на Ал Торо:
"Първо, няма нито един фиктивен избор в цялата книга. Разбира се, някои от тях повлияват само при определено развитие в последствие, така че не навсякъде може да се открие защо е бил от значение изборът. На няколко места изборите дават само парченце информация, което може да помогне на наблюдателните читатели по-нататък, но дори и тях не намирам за излишни."
Това изказване много прилича на някои мои смели изказвания, и... не е вярно. Още в самото начало има пример за фиктивни избори. Задължително минаваш през епизод 5, после и през епизод 3. Между двата епизода има 5 възможни пътя (има и шести, който завършва със смърт и е единствения истински избор, понеже грешката ти носи наказание в точки в края на книгата). Няма никаква разлика между останалите 5 пътя от 5 до 3. Нито научаваш нещо полезно, нито се сдобиваш с нещо, нито губиш нещо...
Но трябва да отбележа, че книгата не изобилства от такива примери, напротив - редки са.

На места не ми допада мотивацията на героя, обосновката на неговите размисли, или пък ми липсва информация, която по принцип би трябвало да имам... но това са забележки, които редактор отправя към автора, за да му помогне да подобри стила си, да обмисли по-добре написаното и в крайна сметка да покаже най-доброто от себе си. На този етап са излишни. Същото важи и за забележки към стила - прекалено лично е и един автор приема критики на тази тема само от хора, на които много вярва.

Да затворя това мнение с положително настроение: много добра книга-игра на много обещаващ автор, който трябва да бъде подкрепен от обичащите книгите-игри, ако реши да продължи с усилията си да възроди този жанр.

Това с цената... за съжаление, действа. Паладинщината я остави за братството на паладините. Когато си култов автор, известен с откровеността си, 10.00 е задължителна цена, вероятно същото би важало и за колекционерско издание, когато се сдобиеш с широк кръг читатели. Но когато продаваш на пазара... мисли и за възрастните, които биха купили книгата ти за своето 10-14 годишно момче - оттам и корицата трябва да бъде по-разчупена. Твоята сега не мога да оценя дали е елитарна или е псевдоелитарна, но определено не би въздействала на широк кръг читатели.

Не вярвам, че си тествал как се приемат илюстрациите ти с нужната безпристрастност. Ако и двамата с твоя художник вярвате, че илюстрацията на стр. 52 допринася с нещо за привлекателността на книгата, както и че нарисуваната на стр. 166 сцена е добра, продължавайте в този дух. Не го казвам с ирония, понякога наистина е важно да отстояваш вижданията си, особено ако искаш хората да получат точно каквото искаш тиу а не да разбират, че можеш да им дадеш точно каквото искат те. Но е важно да си премислил вижданията си, особено онези, които те правят различен от общтеството, защото ако започнеш да търпиш загуби заради тях, вярата ти ще бъде подложена на изпитание.

Притеснява ме малко скоростта, с която издавате тези книги. Щеше да е хубаво да осигурите ритъм от една книга-игра на месец, това някакси подклажда интереса. С тези паузи губите инерция. А лично аз на твое място не бих се интересувал от плановете на другите автори. Може би първата книга е избързала, може би трябваше да планираш след като си напреднал и с другите... Но това са спорни неща, сложни са и всеки си ги решава, после печели или губи. Дано да имаш успех и със следващата си книга-игра.

aToro - не знам доколко ще ти е полезен още един поглед, но:

Като цяло, аз съм съгласен с твоите съображения - особено тези в предния постинг.

Даже бих бил по-краен: Отделяй повече време, за да изкусуриш всяка книга. Па ако ще и само две на година да се получават. (Или една, ако е като мечтаните от мен по-обемисти приключения. )

Тия усилия се изплащат:

1) защото благодарение на тях развиваш умения, които ще ускорят процеса по-нататък.

2) защото с по-високото качество печелиш уважението на трайните, сериозните читатели - тия, които вероятно ще купуват книги и след десет години, а ти ще можеш да им разчиташ като публика.

3) с времето. Винаги ми е било чудно, когато към книгата (игра или все едно) се подхожда като към баничка. Ако не е прясна - да се маха... ??

Ако е написана добре, книгата (игра или все едно) с времето ще продължи да се продава. И, в крайна сметка, ще носи в пъти повече приход.

Аман от книжари-баничари и продукти за еднократна употреба... Ей това уби книгите-игри през 98-а. Според мен.

Още една, съвсем конкретна препоръка за серията:

Ще се радвам да видя някакви точки за "етика" или нещо от сорта. Подобно на alignment-а в ролевите игри. Да, човек е сложно създание и някой път е в състояние да постъпва ужасно, а друг път - прекрасно... но все пак приемам, че лека-полека кривва на една страна, когато взима определени решения, и по-нататък му става все по-трудно да взема обратните решения - да си "смени нрава". Това му се отразява дори в отношенията с другите хора. Така героят от "Нарциса" би трябвало да се оформи доста различно като характер, ако е минал като "сокол" и ако е минал като "орел".

Не става дума за наказания или морализаторско размахване на пръсти. (Въпреки че в "Асасините" Алекс [offtopic]се гаври много нежно с по-темерутестите читатели... )[/offtopic] Става дума за достоверност на образа.

И още нещо, което е по-скоро за личен гъдел - герои, особено онези, които са по-разработени (и особено по-симпатичните ), да се прехвърлят от книга в книга. Усещането за приемственост лично мен много ме "обвързва" с една поредица и света й.

Аз имам един въпрос, който би вълнувал по-малките от мен читатели...
Ще можем ли пак да "уважим" благородничката?

Ще започна първо с някои положителни впечатления (повече в отговор на забележки от други читатели в темата "Заяждания...":

- "заешката" сцена - според мен си беше описана достатъчно добре, така че да се вписва в останалия стил на книгата; и аз съм върл противник на цензората, но не останах с впечатление тук да става дума за самоналожена такава - при друг герой и друг стил може би три страници подробно описание (и дори както някои предложиха - избор на специфични техники) може би биха били на място - но не мисля, че "Нарциса" губи от липсата им, по-скоро обратното

- Жаргонна и диалектна реч - аз съм с две ръце "за" тяхното присъствие, определено придават характер и колорит на героите (аз примерно докато четях се запънах на израза "окъпах се" щото книжовния ми мозък отказваше да го възприеме, докато не се сетих за конкретни хора, които го използват - и той е също толкова валиден за мен, колкото и "изкъпах се", но на мен ми беше приятно да се сблъскам с начин на изразяване алтернативен на моя); една забележка - докато употребата на "каски" за стражите ми допадна като налагане на жаргон (а не "ченгета" или "куки" разбира се), употребата на "печен" съвсем не ми се връзва щото е относително модерен жарго, пък сетинга и начина на изразяване във всички други моменти те настройват на вълна архаична реч - много по- на място би било за мен употребата на жаргон поне от времето на соца, или дори някой архаичен турцизъм

- aToro: "речта е на места малко FUBAR, но го считам за граматически валидно, въпреки че конструкцията е остаряла и в стил "литературно-поетична" (не идва естествена за читателя). Просто реших, че ще е по-интересен изказ, но изглежда е прекалено завъртяно и дразни." - Ми мен пък силно ме изкефи, точно според гореизложените от автора причини; то си е субективно, ясно, но ако Торо си води някаква анкета под линия от изказванията на сайта - аз давам гласа си този стил да остане и в следващите книги

Сега, за критиките (СПОЙЛЕРИ!!!):

- още в началото, преди да те арестуват, има около дузина безпредметни за мен епизоди - чийто единствен смисъл се явява смъртта на героя, но само ако вземеш един куп последователно малоумни избори (с начало - връщане в къщата от която току-що си излязъл); не твърдя, че е направено с цел раздуване на обема, но тъй като е изключително изолиран случай в цялата книга (за щастие) - присъствието на тези разклонения за мен е необяснимо и грозно (дразни гейм-дизайнера в мен, ако щете) - много по- на място бих намерил дори варианта на избор "Ще се върнеш в къщата?" - "Ами застрелват те в гръб". Прочее, Торо някъде беше казал, че няма безсмислени разклонения - но тези при засадата са точно такива (никъде по късно не се отчита дали си се предал или са те заловили след съпротива - дори в "Оценка"), както и малко по-късно - избора дали да приемеш мисията от капитана или да му откажеш; пак повтарям - никъде другаде не срещнах подобен "брак" и може би затова толкова повече тези "избори" ми се набиват в очи

- Геймплей - голяма част от решенията, които взимаш нямат някакво реално отношение върху историята и последващите решение, а само върху Оценка (като пример се сещам за това дали си премахнал знака на стражите) ; така у мен като играч остава впечатлението, че реалното предизвикателство е не да завърша въобще играта, а да я мина с максимален резултат. Подчертвам, че това не е задължително лошо, но стигаме до:

- графата "Оценка" - на привидно произволен принцип е избран критерият "доколо разкри мистерията"; това само по себе си не би било лошо, ако поне половината кодови думи носещи бонуси не преполагаха да се държиш като "играч, с опит в книги- или компютърни игри, използващ мета-игрова логика", а не като "крадеца Котарак, който трябва да се съобразява с последствията от постъпките си и не може да се върне на предишен епизод ако сгафи" (трябва да избереш да предадеш доверието на дългогодишния си работодател без никакаква предварителна информация, че той те е прецакал или ти е скроил шапка - ами какво щеше да прави Котарака ако нямаше засада и се беше оказало , че рубините са най-обикновена мисия?); за съжаление понякога дори логиката на "играч" обаче може да те подведе - вместо изолирана стая е по-добре да избереш съжителство; вместо да криеш историята си - да споделяш с рандъм чобанче (което видиш ли, най-случайно също се оказва бандитче - абе благородниците как спят спокойно в тоя замък?); вместо да се опитваш да опознаваш средата си без да биеш на очи, биваш поощряван ако вдигаш скандали на старшата прислуга; и т.н, и т.н ... - без да се разпростирам върху негативите от тоя подход, предпочитам едно градивно предложение - в следващата книга да има оценка Професионализъм, която да отчита доколко си спазвал професионална етика и си се доближавал до оптималния подход на истински професионалист - това като алтернатива на нормалната оценка, ако тя продължва да фаворира "мета-подхода"

- "Знакът" на стражите - може да се махне само с магия на Архимаг, но едно овчарче не само знае къде да намери противодействие и има пари да си го позволи , но и го плаща само щото си го погледнал мило? ВТФ?!? Явно услугите на Архимагове в Крея са редки и ценни като връзки за обувки

- Никъде не получаваме ясно описание на физиката и бойните умения на Котарака (за сметка на това ника му и факта, че явно е още тийнейджър, навяват към съвсем конкретни асоциации); в същото време, поста "шеф на стражата на замъка" предполага не само умения, но и определена физика според мен - какъв би следвало да е пътя на мисълта ми за да предпочета да се сборя с него, вместо да му строша носа с юмрук? Въпросът ми не е риторичен, а съвсем сериозен и е конкретно към автора, защото специално този избор ми напомни за най-добрите традиции на Сим Николов, сериозно?

В заключение, въпреки дългия блок текст с критика, не искам това да звучи като негативен пост - книгата ми хареса на едно чисто емоционално ниво, просто бих искал следващата да е свободна от недомислици и по-добре да стимулира/награждава играча за това да действа по начин който повчето хора биха сметнали за логически оптимален при няколко неизвестни в ситуацията - без значение че "Спонтанно се изплювам през прозореца - отиди на 5" може да е по-добрия избор от гледна точка на историята с която авторът (и играчът след едно изиграване) е запознат, но героят - не